РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Пловдив , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на първи
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501424 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна
жалба на „ЧЕЗ Електро България“ АД/ ЧЕЗ Електро – гр.София, ЕИК: 75133827, чрез
юриск.С.М. против Решение № 261001/ 29.03.2021г. по гр.д.№ 13452/ 2019г. по описа на
Пловдивски районен съд – ХХІ гр.с., с което е признато за установено в отношенията
между страните, че „А. - 2012“ ООД, ЕИК ********* не дължи на „ЧЕЗ Електро България”
АД сумата от 3887,45 лева - стойност на допълнително начислена ел. енергия за периода
02.08.2018 г. – 30.10.2018 г. за имот, находящ се в ***, с кл. № ***, за която е издадена
фактура № **********/23.07.2019 г., като в тежест на жалбоподателя са поставени
направените по делото разноски в размер на 657,62 лева. По изложени доводи и оплаквания
в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск,
претендира се присъждане на разноски по делото.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна „А. – 2012“ ООД –
гр.Пловдив, в който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, по подробно развити
съображения, допълнени в становище от 30.06.2021г. чрез адв.М.Ч.. Моли да се потвърди
обжалваното решение и присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, намира следното:
1
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Висящ е спорът по предявен от „А. - 2012“ ООД - гр. Пловдив против ЧЕЗ „Електро
България“ отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
признаване недължимост на претендирана от ответното дружество за заплащане начислена
стойност на ел.енергия за периода 02.08.2018г. – 30.10.2018г. в размер на сумата от 3 887,45
лева в резултат на извършена от ответника едностранна корекция на сметката. Наведените
от ищеца основания за недължимост на процесната сума се поддържат и чрез оспорване
възникването на правното основание за извършване на корекция на сметката при
неустановеност СТИ да е измервало с грешка потребяваната ел.енергия извън допустимата;
недоказан елемент от фактическия състав – неотчитане или неточно отчитане на ел.енергия,
вкл. и причинно следствената връзка между въздействието на СТИ и неточното измерване,
недоказаност на материалноправните предпоставки, които са основание за възникване на
правото на корекция на сметката, а именно: наличие на Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, предвиждане в Общите условия на договорите ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекцията на сметката с оглед разпоредбата на
чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, с наличие на задължителна практика по приложението на цитираната
разпоредба съобразно Решение № 173 / 16.12.2015 по т.д.№ 3262/ 2014г на ВКС , II ТО,
както и спазване на правилата за измерване на количеството енергия.
Жалбоподателят /ответник в първоинстанционното производство / поддържа
доводите си, вкл. за възникване на правото на едностранна корекция на сметката на клиента
при предвиден ред за уведомяване в Общите условия на „ЧЕЗ Електро България“,
независимо от липсата на изменението им след приемане на ЗИД на ЗЕ от 2012г., тъй като се
сочи да е налице изпълнено посоченото изискване на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ - с клаузата на чл.17
и чл.49, ал.2 от Общите условия на ответното дружество бил предвиден ред за уведомяване,
а на ищеца било изпратено писмо за това с приложение на фактура и приложения към нея
с писмо обратна разписка; неправилно се счита приетото от съда, че ответното дружество
следва да уведомява клиента преди извършването на корекцията на сметката.
Безспорни остават между страните фактическите обстоятелства за качеството на
потребител на ищцовото дружество като получател на услуги от ответното дружество по
доставка на ел.енергия за притежаван от първия обект на потребление в с.Костенец, Курорт
вили Костенец при надлежно учредено облигационно правоотношение за това, както и това,
че в резултат на проверка на СИ в посочения обект след съставянето на КП от 30.10.2018г.,
електромерът след демонтаж бил изпратен на БИМ с удостоверяване на резултатите от
проверката с КП от 14.02.2019г; извършена е била едностранна корекция на сметката от
ответното дружество, за което е издадена фактура от 23.07.2019г. на стойност 3 887, 45 лева
2
за периода 02.08.2018г. – 30.10.2018г. При постановяване на своя акт районният съд
е обсъдил главните доводи и на двете страни по делото при надлежно събран доказателствен
материал в производството, вкл. писмени доказателства, СТЕ и гласни доказателства, при
обосновани въз основа на преценени поотделно и съвкупност доказателствата по делото. За
признаване основателност и доказаност на исковата претенция са изследвани
предпоставките за възникване правото на ответното дружество за извършване на
едностранната корекция на сметката на потребителя във връзка с извършеното позоваване
от доставчика по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ вр. с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, вр. с чл.48,
чл.51 ПИККЕ, съдържащи условията за продажба на ел.енергия и ред за уведомяване по
правилата на чл.83, ал.1 ЗЕ /ПИККЕ/, както и прецени са наличието на условия по чл.48,
ал.1 ПИККЕ относно наличието на основание за извършване на едностранната корекция с
оглед действащата нормативна уредба във връзка с периода, в който тя е извършена – след
измененията на чл.98а ЗЕ / ДВ, бр.54/ 2012г. , в сила от 17.07.2012г./ и след приемане на
ПИККЕ с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г. / обн., ДВ, бр. 98/ 12.11.2013г., в сила от
16.11.2013г./ Обосновано е отчетено също действието на Решение № 1500/ 06.02.2017г. на
ВАС по адм.д. № 2385/ 2016г , 5 членен състав по отношение отмяната им, с изключение на
разпоредбите на чл.48 – чл.51, както и с оглед момента на извършената проверка на СТИ –
30.10.2018г. приложимостта на ПИККЕ само в тази им част / чл.48 – чл.51/. При надлежен
анализ на посочената нормативна уредба обосновано са мотивирани правните изводи за
липса на уреден специален ред за уведомяване на клиента по представените от ответника
ОУ , вкл. в чл.17 и чл.18 от тях, вкл. което е необходимо преди извършване на
едностранната корекция, при изчисляване на данни от оператора без участието на абоната в
облигационната им връзка; правилно е прието също така, че извършената корекция е при
неспазване на процедурата в ПИККЕ при извършване на проверката по чл.48, ал.2 ПИ от
правилата поради неприсъствие на представител на органите на полицията с оглед
основание за нейното извършване - нерегламентирана намеса в измервателното устройство
и предвид липсата на данни в тази насока по представения от ответника КП в качеството му
на официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила; приета е
неправилност и на периода за начисляване на допълнителната ел.енергия поради липса на
доказателства относно началния момент на корекцията и поради липса на доказателства
посочената дата 02.08.2018г. да е бил последният регулярен отчет, на последно място са
изследвани предпоставките относно наличието на основанията по чл.48, ал.1 ПИККЕ за
извършване на едностранната корекция от ответното дружество. Правните изводи на
районния съд са правилни, законосъобразни и в обосновано съответствие с
доказателствения материал по делото, поради което се възприемат от въззивната инстанция.
Висящият спор между страните произтича от оспореното от ищцовата страна
наличие на основание за на извършване на едностранна корекция на сметката на ищеца като
потребител на доставяната от ответното дружество услуга по снабдяване на собствения му
обект на потребление с ел.енергия, поради констатирано неточното измерване в средството
за търговско измерване, собственост на ответника като част от електроенергийната му
3
система. С разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗЕ устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява по предвидени наредби и правила за
управление, посочени в Закона, вкл. по т.6 от цитираната разпоредба - с правила за
измерване на количеството ел.енергия, регламентиращи принципите на измерване, вкл. реда
и начините за преизчисляване на количеството при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел.енергия или за която има измерени показания в
невизуализиран регистър на СТИ, както и създаването, поддържането и достъпа до
регистрираните от тези средства база данни. Посочените в разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗЕ
актове – наредби и правила, вкл. процесните ПИККЕ, съставляват подзаконова нормативна
уредба, детайлизираща приложението на закона, като във връзка с процесния случай с
действащата към процесния момент разпоредба на чл.48, ал.1 ПИККЕ/ Обн.- ДВ, бр.98 от
2013г/ са уредени предпоставките, при които се преизчислява количеството електрическа
енергия за период от датата на констатиране на неправилното/ неточно измерване или
неизмерване до датата на монтажа на СТИ или до предходно извършена проверка на СТИ,
но не по-дълъг от 90 дни, вкл. в зависимост от вида на клиента – битов или небитов. След
съставянето на КП от 30.10.2018г., процесното СТИ е предаден за метрологична проверка, в
процеса на която с КП от метрологична експертиза на средството за измерване № 210/
14.02.201г. на БИМ проверката относно точността на измерване на електромер
констатирала отчетени грешки в % - в рамките от -0,01 до 0,42 % при максимално
допустима грешка в % - в рамките от плюс-минус 2,0 до 2,5 , а по отношение проверката на
показващото устройство – е отчетена грешка в % - -0,06% при допустима максимална
грешка – плюс минус 2,0 %. Неоснователен се намира доводът на жалбоподателя в насока
на това, че процесното СТИ се явява от неодобрен тип, доколокото същият е собственост на
ответното дружество като част от електроенергийната система на дружеството.
Следователно фактическият и правен извод на районния съд за неустановено наличие на
правно основание за извършване на оспорваната едностранна корекция на сметката на
ищеца се явява в съответствие с доказателствения материал по делото с оглед изискващите
се предпоставки за извършеното преизчисление по чл.48, ал.1 ПИККЕ за неизмерена или
неточно измерена с грешка извън допустимата, и двете които не са били налице за
иницииране на корекционната процедура от страна на ответното дружество. Наред с което с
оглед констатациите за нерегламентирано осъществен достъп до процесния електромер е
налице и установено процесуално нарушение на процедурата по установяване на
посоченото обстоятелство по чл.48, ал.2 ПИККЕ – съставянето на КП от 30.10.2018г. да е с
участието на представител, съответно орган на полицията. Тези основания се намират от
въззивният съд също за достатъчни за признаване недоказаност на правопораждащия
юридически факт и спазване на процесуалните правила за провеждане на корекционната
процедура от страна на ответното дружество за осъществяване преизчисление на сметката
на клиента за целия период от 90 дни.
Поддържаният от жалбоподателя довод, върху който се акцентира с
въззивната жалба относно посочването, че е налице уреден ред за уведомяване на клиента,
4
което да е предвидено да се извършва преди извършването на корекцията, в съответствие с
чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ , а именно в клаузата на чл.17 и чл.18 и чл.49, ал.2 от Общите условия на
ответното дружество, е също неоснователен. С предвидената клауза в чл.17, ал.1 от
представените ОУ се предвижда съставянето на констативни протоколи и справки за
изчисление и корекция на сметките за използвана от потребител ел.енергия за изминал
период, а в чл.18 от същите условия - продавачът да ел.енергия да извършва корекцията на
сметката, след което да изплаща в 7 /седем/ дневен срок съобщение за това на потребителя.
С клаузата по чл.49 от ОУ са визирани основанията за ангажиране имуществената
отговорност на потребителя и не урежда процедурни правила, свързани с осигуряване
уведомяването на същия преди извършване на корекцията за ангажиране отговорността му.
Поддържаният от жалбоподателя довод в тази насока, основан на цитираното Решение по
гр.д.№ 2991/ 2018г. на ВКС – ІІІ ГО, правилно се изтъква от същия, че не е със
задължителен характер, независимо от което установяването по съдебен ред на
задължението включва установяване на възникналото право на жалбоподателя за
извършване на едностранна корекция на сметката на клиента при спазване на
процесуалните процедурни правила за това.
По така изложените съображения въззивният съд намира жалбата за
неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемото дружество следва да се
присъдят само направените разноски за настоящата инстанция за адв.възнаграждение за
проц.представител – адв.М.Ч. по представения ДПЗС от 22.06.2021г. в размер на 502,12
лева, доколкото разноски за такова възнаграждение са присъдени за първоинстанционното
производство.
Възражението за прекомерност на адв.възнаграждение, направено от
жалбоподателя, е неоснователно предвид представените подробно обосновани писмен
отговор и становище по делото във връзка с наведените от страна на жалбоподателя и
поддържани доводи и възражения пред въззивната инстанция.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 261001/ 29.03.2021г. по гр.д.№ 13452/
2019г. по описа на Пловдивски районен съд – ХХІ гр.с.
Осъжда „ЧЕЗ Електро България” АД , ЕИК: ********* да заплати на „А. -
2012“ ООД, ЕИК ********* сумата 502,12 лева / петстотин и два лева и 12 ст./ разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6