Р Е Ш Е Н И
Е
№ ………
гр.Плевен, 23.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА
ТОДОРОВА
при
секретаря Марина Цветанова, като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№4540 по описа за 2018 г., на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с
цена на иска 159,59 лв., и чл.422, ал.1
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 27,36 лв.
Производството по делото е
образувано по подадена искова молба от „***с
ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законния си
представител М.Н.С.против К.А.Д., ЕГН **********,***,
в която се твърди, че „***" ЕООД -
гр. Плевен е предоставяло на ответника, в качеството му на потребител по
смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, водоснабдителни и канализационни услуги на обект с
адрес: ***, за които са издавани фактури в периода от 31.03.2015 г. до
28.02.2018 г. за горепосочения адрес, които не са погасени по давност. Твърди,
че ответницата по делото има открита партида в регистрите на *** с ИТН номер ***.
Твърди, че между *** оператора, от една страна, й потребителя, от друга, е
налице облигационно отношение, което се регулира от Закона за водите, Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи и от Общите условия на ***.
Излага съображения, че съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и 3 от
горепосочената Наредба, получаването на *** услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от *** оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на *** системи или от съответния регулаторен орган, създаден
със закон, или в изпълнение на концесионен договор. Твърди, че общите условия
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен
ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат във ***
оператора заявление, в което да посочат различни условия. Предложените от
потребителите и приети от *** оператора различни условия се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. Твърди, че съгласно Общите условия,
задължение на *** оператора е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчни води
от имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа.
Потребителят (абонатът), от своя страна е длъжен да заплати *** услугите в
установения между страните срок и размер. Твърди, че цените на *** услугите се
определят от оператора при спазване на изискванията на чл. 192 и 193 от Закона
за водите и разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Твърди, че в настоящия
случай, ищецът е изпълнил задължението си за предоставяне на *** услуги. От
своя страна абонатът не е изпълнил задължението си да заплати ползваните ***
услуги по издадените от ищецафактури, описани в настоящата искова молба. Излага
съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ***
оператора, в сила от 30.09.2014 г., *** операторът издава ежемесечни фактури,
освен при изрична договореност за различен период на фактуриране. Твърди, че
въпреки надлежното изпълнение на задълженията на *** по Общите условия,
абонатът не е изпълнявал задължението си да заплаща използваните *** услуги.
Твърди, че предвид горното, към датата на депозиране на Заявлението по чл. 410
от ГПК - 16.04.2018 г. , ищецът има изискуемо и непогасено вземането към
Абоната по подробно описаните в исковата молба фактури от дата 31.03.2015г. до
28.02.2018г. Твърди, че горепосочените задължения по издадените фактури са
станали изискуеми, тъй като съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ***
оператора, в сила от 30.09.2014 г., потребителят разполага с 30-дневен срок от
датата на фактуриране за плащане на задълженията за предоставените *** услуги,
през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането
на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по реда на ГПК.
Твърди, че претендираната от ищеца с подаденото на 16.04.2018 г. заявление по
чл- 410 от ГПК главница се формира като сбор от всички суми по гореописаните
фактури. Съгласно чл. 44 от Общите условия на *** оператора, в сила от
30.09.2014 г., при неизпълнение в срок
на задължението си
за заплащане на
ползваните услуги, потребителят
дължи на *** оператора обезщетение в
размер на законната лихва,
съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на *** оператора. Счита, че това дава право на ищеца да иска обезщетение
за забава под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата
датата на настъпване на падежа на всяка от горепосочените фактури до датата на
предявяване на настоящата (дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение), която лихва за този период възлиза на сума в общ размер
на 27,36 лева. Твърди, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 2532/2018г. по описа на РС-Плевен и ответницата в законоустановения
срок и на основание чл. 414 от ГПК е подала писмено възражение срещу издадената
заповед за изпълнение. Моли да бъде
признато за установено, че ответницата К.А.Д. дължи на „***" ЕООД - гр.
Плевен, със седалище *** и адрес на управление:***, с ЕИК ***(***) присъдените
със Заповед за изпълнение на парично задължение
следните суми: 1. Сумата от
159,59 лева - главница; 2. Сумата от
27,36 лева -законна лихва за забава за периода от 01.05.2015 г. до 13.03.2018
г.; 3. Законна лихва от дата на подаване
на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 16.04.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендира направените деловодни
разноски, както в заповедното така и в настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответницата, в който взема стаовище за допустимост на
предявения иск. След запознаване с исковата молба и заявените с нея искови
претенции по размер и периоди, заявява, че не оспорва така предявените искове.
Заявява, че същите са съобразени по размер и период с направеното от възражение
за недължимост на претендиралите със заявлението по чл.410 от ГПК суми от ищеца
за главница и лихви за забава, което възражение е основано на изтекла погасителна
давност по чл. 111 б.”в” от ЗЗД по отношение на част от тези суми. Не
оспорва твърдението на ищеца за това, че ответницата е законен наследник на Р.Р.Д.(като преживяла
съпруга), за което обстоятелство към исковата молба не са представени
удостоверителни документи, който е бивш собственик на обект - ***, находящ се
на адрес ***. Не оспорва и обстоятелството, че за този обект, при ищеца „***”
ЕООД има открита партида с абонатен номер №***. Твърди, че през периода на
исковата претенция е извършвала плащания към ищеца, но заплатените от нея суми
са били отнасяни за погасяване на стари задължения по партидата на абоната.
Моли, да ѝ бъдат присъдени разноските, направени от нея в заповедното
производство. В съдебно заседание процесуалния представител на ответницата признава
иска.
Съдът, като
прецени събраните по
делото писмени доказателства
и съобрази доводите
на страните, намира
за установено следното:
Разпоредбата на чл.
237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно
да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.Съдът намира, че в
конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237,
ал.1.ГПК, тъй като ответника в съдебно заседание е направил изявление, че
признава иска. Процесуалния представител на ищеца е направил искане за
постановяване на решение при признание на иска. Спазени са и изискванията на
чл.237, ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона
или на добрите нрави, както и е такова , с което страната може да се
разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове
за основателни и доказани и следва да бъдат уважени в предявения си размер.
Ето защо, съдът
постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237,
ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Съгласно Тълкувателно решение №
4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и
основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции
в предявения си размер, ответника следва
следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото
в заповедното производство в общ размер от 19,97 лв. съразмерно с уважената част на исковата
претенция. В заповедното производство разноски е направил за адвокатско
възнаграждение и ответника по делото, поради което ищеца следва да бъде осъден
да заплати на отвтеницата сумата от 339,38 лева съразмерно с незаявената част
на вземането по издадената заповед за изпълнение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски
в настоящото производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и
депозит за ВЛ в размер на 375,00 лв./75,00 лв.+300 лв./ съразмерно с уважената
част на исковата претенция.
Воден от
горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по
отношение на ответника К.А.Д., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕООД, ***, със седалище и адрес
на управление:*** представлявано от М.С.-Управител, сумата 159,59 лева, в едно със законната лихва от 16.04.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, представляваща стойността на консумирана и
незаплатена вода за периода от 31.03.2015г. до 30.03.2018г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 1613/17.04.2018г. по ч.гр.д.№2532/2018 по
описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника К.А.Д.,
ЕГН **********,***,
че ДЪЛЖИ на кредитора ***”
ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от М.С.-Управител,
сумата 27,36 лева, представляваща лихва за забава върху 159,59 лв. за периода 01.05.2015г.
- 13.03.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1613/17.04.2018г.
по ч.гр.д.№2532/2018 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК К.А.Д., ЕГН **********,***
ДА ПЛАТИ на ***” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***
представлявано от М.С.-Управител, сумата
от 19,97 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.2532/2018 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 ГПК ***” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***
представлявано от М.С.-Управител да плати на К.А.Д., ЕГН **********,*** сумата от 339,38 лв. направени
разноски за производството по ч.гр.д.2532/2018
по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К.А.Д., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕООД, ***,
със седалище и адрес на управление:*** представлявано от М.С.-Управител, сумата от 375,00 лв.
направени по делото разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: