Решение по адм. дело №1083/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

 

Образувано е по жалба на Ф. Ф. М., подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 1012-26-120-1/11.04.2025 г. на Директора на Териториално поделение - Хасково на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ - Хасково), с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-26-01866159/05.03.2025 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Хасково.

 

Жалбоподателката твърди, че задължителните предписания са нищожни, неправилни и незаконосъобразни. Решението, с което жалбата срещу тези предписания била отхвърлена, било немотивирано, тъй като в него не били изложени аргументи и съображения по правилността на констатациите в Констативен протокол № КП-5-26-01-01866130/05.03.2025 г., при направено изрично възражение в жалбата по чл. 117 от КСО относно неправилността им. Касаело се за съществено процесуално нарушение, представляващо достатъчно основание за отмяна на обжалвания административен акт. В контролно-отменителното производство не били извършени проверки относно правно значимите факти и обстоятелства, не били събрани писмени обяснения от лица, които пряко възприели фактическите действия на лицето във връзка с дейността му като земеделски производител, тоест не било установено дали за ревизирания период е извършвана дейност по смисъла на чл. 10 от КСО, каквато била основната воля на законодателя в тази разпоредба. Регистрацията на земеделския производител била аналогична и равностойна на регистрацията на едноличен търговец – призната от закона възможност за упражняване на стопанска дейност. От безспорно установените правно значими факти били изведени незаконосъобразни правни изводи. С оглед на така изложеното, се моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено изцяло Решение № 1012-26-120-1/11.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, като немотивирано и незаконосъобразно, и на същото основание да бъдат отменени и издадените задължителни предписания. Жалбоподателката претендира присъждане на направените по делото разноски.

 

Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. От доказателствата, събрани по административната преписка, се установявало, че жалбоподателката не представила фактури или други приходни или разходни документи, от които да е видно, че е извършвала селскостопанска дейност. Същата не била подавала и декларации по чл. 50 от Закона за доходите на физическите лица за декларирани приходи и разходи от извършвана дейност. Същата не била произвеждала земеделска растителна продукция, предназначена за продажба, с оглед на което не отговаряла на изискванията на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и не подлежала на осигуряване за периода, посочен в задължителните предписания. Моли за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като моли същото да бъде съобразено с фактическата и правна сложност по делото.

 

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

 

Във връзка с извършване от органите на НОИ на последващ контрол на изплатени парични обезщетения от фондовете на ДОО, с писмо изх. № 1029-26-3879/23.08.2024 г. от Осигурителна каса „Стопанин“ е изискана информация за членовете на касата в периода от 01.01.2019 г. до 31.07.2024 г. След преглед на предоставената информация, касаеща членовете на касата, сред които и жалбоподателката Ф. Ф. М. с [ЕГН], към Областна дирекция „Земеделие“ е отправено писмено искане № 1030-26-1690/25.10.2024 г., с което е изискана информация относно регистрационния режим на лицето. В отговора (л. 11) е посочено, че Ф. Ф. М. с [ЕГН] е регистрирана като земеделски стопанин, съгласно Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани на следните дати:

- 29.02.2016 г. с валидна регистрация до 23.06.2017 г.

- 16.12.2016 г. с валидна регистрация до 10.06.2018 г.

- 23.11.2021 г. с валидна регистрация до 21.07.2023 г.

- 28.11.2022 г. с валидна регистрация до 08.07.2024 г.

Предоставени са Справки за дейността на земеделския стопанин (л. 11 – гръб – л. 13), които установяват, че в периода от 29.02.2016 г. до 10.06.2018 г. жалбоподателката е заявила намерение за отглеждане на други зеленчуци с използвана площ от 0,0700 ха. От справките за дейността към 23.11.2021 г. и към 28.11.2022 г. се установява, че същата е заявила съответно засети 0,1300 ха твърда пшеница и намерение за отглеждане на слънчоглед в землището на [населено място] б., общ.Стамболово на площ от 0,1300 ха.

Със Заповед № ЗР-5-26-01843621/10.02.2025 г. на Ръководител на ТП на НОИ – Хасково (л. 21 – гръб), на основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкция № 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е възложено извършване на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на жалбоподателката Ф. Ф. М. от контролен орган на ТП на НОИ - Хасково. Заповедта е връчена лично на жалбоподателката срещу подпис на 19.02.2025 г.

С Писмо изх.№ 1029-26-746/11.02.2025 г. (л. 19) от жалбоподателката е изискано да представи документи, свързани с упражняваната от нея дейност като земеделски стопанин. Видно от Известие за доставяне (л. 20), писмото е получено на 17.02.2025 г. от Ю. Н. С. - съпруг.

В писмени обяснения от 19.02.2025 г. (л. 22 – гръб) жалбоподателката е декларирала, че в периода от 14.03.2016 г. до 21.10.2017 г. е отглеждала други зеленчуци, но не може да представи документи за продадена продукция. Към писмените обяснения е приложила следните документи:

- анкетна карта и анкетен формуляр от 22.11.2022 г. с отразена в Таблица 1 използвана под наем земя нива, [имот номер] в землището на [населено място] б., община Стамболово, с обща площ 0,13 ха с намерения 0,13 ха слънчоглед, ведно със справка към 28.11.2022 г.

- нотариален акт за продажба на недвижим имот в [населено място] б. - двуетажна жилищна сграда с купувач А. И. С..

- договор за наем от 09.11.2021 г. между А. И. С. и Ф. Ф. М. за ползване на дворно място в кв. 40 в [населено място] б. с площ от 0,900 дка.

- договор за наем на земеделски земи от 18.11.2021 г. между ППЗК „Съгласие“ [населено място] б. и Ф. Ф. М. за предоставяне за временно и възмездно ползване на [имот номер]-4, местност „Долна тепавица“ с площ 2.999 дка за срок от една година.

По делото е представена Справка от информационните регистри на НОИ (л. 15 – гръб и сл.), от която се установява, че на жалбоподателката са изплащани парични обезщетения от Фонд „Общо заболяване и майчинство“.

Във връзка с писма изх. № 1029-26-364/20.01.2025 г. (л. 18) и изх. № 1029-26-746/12.02.2025 г. (л. 21 – гръб) от ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково е предоставена информация, че жалбоподателката няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода от 2016 г. до 2017 г. и за периода след 01.12.2021 г. (л. 18 – гръб, л. 21).

В Констативен протокол № КП-5-26-01866130/05.03.2025 г. за извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Ф. Ф. М., съставен от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково (л. 31 – гръб и сл.), е отразено, че проверката е извършена във връзка с Доклад с № 1006-26-26/14.01.2025 г. на Р. М. - началник на сектор КП, отдел КПК относно извършване на проверка на членовете на Осигурителна каса „Стопанин“ с [ЕИК] и извършена преценка с Доклад с № 1006-26-26#17/04.02.2025 г. за извършване на проверка на Ф. Ф. М. с [ЕГН], земеделски стопанин с [ЕИК], с оглед установяване упражнявала ли е трудова дейност, в качеството си на самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин за периодите от 14.03.2016 г. до 21.10.2017 г. и от 01.12.2021 г. до 24.05.2024 г. и отговаря ли на условията на чл. 10 от КСО, както и основанието за подаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за цитираните периоди. В протокола се посочва, че от направена справка в правно-информационната система “Лакорда” се установило, че Ф. Ф. М. с [ЕГН] била вписана в Регистър Булстат на дата 21.03.2016 г., с правна форма - самоосигуряващо се лице, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] б., община Стамболово с КИД 2008: „Отглеждане на зеленчуци, дини и пъпеши, кореноплодни и грудкови” с управляващ: Ф. Ф. М.. Същата била регистрирана на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧМЛ), като самоосигуряващо се лице (земеделски стопанин), считано от 14.03.2016 г., с прекъсване на дейността от 21.10.2017 г., възобновяване от 01.12.2021 г. и прекъсване от 24.05.2024 г. След тази дата нямало възобновяване на дейността към момента на проверката. Лицето декларирало и при двете започвания на трудова дейност, че ще се осигурява за общо заболяване и майчинство и за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. От направена справка в регистър Трудови договори и Регистъра на осигурените лица се установило, че Ф. Ф. М. няма друг осигурителен или трудов стаж по българското законодателство преди 14.03.2016 г. От Регистъра на осигурените лица се установило, че за Ф. Ф. М. има подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларации образец № 1 за периодите от 14.03.2016 г. до 20.10.2017 г. вкл. и от 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г. с код за вид осигурен „13“ - регистриран земеделски стопанин с [ЕГН] и за периода от 01.01.2022 г. до 23.05.2024 г. вкл. с [ЕИК].

Съобразно получените отговори от ТД на НАП за периодите, през които лицето било регистриран земеделски стопанин и била декларирана трудова дейност за производство на растителна продукция от 14.03.2016 г. до 21.10.2017 г. и от 01.12.2021 г. до 24.05.2024 г., доколкото лицето нямало декларирани доходи, е прието, че същата не е произвела продукция, предназначена за продажба. Освен това, считано от 01.12.2021 г. за Ф. Ф. М. не било възникнало основание за самоосигуряване, предвид обстоятелството, че в периода от 01.12.2021 г. до 02.04.2022 г. вкл. (когато лицето излязло в продължителна временна неработоспособност до 24.05.2024 г. вкл.), липсвало технологично време да бъде произведена и продадена земеделска продукция-пшеница, която лицето твърдяло, че е отгледало и продало. Посочено е, че по принцип сеитбата на пшеницата се осъществява в периода от 20.09. до 25.10, а прибирането на реколтата - жътва, се извършвало през периода от 15-ти до 20-ти юни за най-топлите райони и до 20-ти юли за най-хладните на следващата година. На 19.02.2025 г. след проведен телефонен разговор с председателя на ППЗК „Съгласие” [населено място] б., общ.Стамболово, с [тел. номер]/402 698, се установило, че имот с № 91-4, местност Долна Тепавица, през стопанска 2021/2022 г. бил засят с тютюн, а не с пшеница. Едва през стопанската 2023/2024 г. въпросният имот бил засят с пшеница.

В констативния протокол е направен извод, че по отношение на Ф. Ф. М. е налице условието като земеделски стопанин да е регистриран по установения ред, но не е било налице другото условие, изискуемо по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО - да се произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Посочено е, че стопанската година започва на 1 октомври на текущата година и завършва на 1 октомври на следващата година, като нормално било един същински земеделски стопанин да бъде такъв целогодишно, а не само при настъпване на осигурително събитие, съответно, че регистрацията е направена единствено с цел придобиване на осигурителни права и не отговаря на условията за регистриран земеделски стопанин. От декларираните дати на осъществяване на трудова дейност като земеделски стопанин от Ф. Ф. М. правело впечатление, че същите са непосредствено преди настъпване на осигурителния риск бременност и раждане, като с приключване на изплащането на паричните обезщетения от фонда на ДОО, било декларирано и прекъсване на дейност като земеделски стопанин. Прието е, че регистрациите на Ф. Ф. М. са били единствено с цел придобиване на осигурителни права и че същата е нямала основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО за периодите от 14.03.2016 г. до 21.10.2017 г. и от 01.12.2021 г. до 24.05.2024 г., съответно, че направените регистрации по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, както и подадените по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО данни, като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин (с код за вид осигурен – 13) не пораждат права за лицето по Кодекса за социално осигуряване, поради което същите следва да бъдат заличени. 

Със Задължителни предписания № ЗД-1-26-01866159/05.03.2025 г. (л. 28 - гръб), издадени от К. К. И. - старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Хасково, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 37 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, на Ф. Ф. М. е указано да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Ф. Ф. М. с [ЕГН] за периода от 14.03.2016 г. до 20.10.2017 г. и от 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г., с код за вид осигурен 13, декларация образец № 1.

Задължителните предписания са връчени на Ф. М. на 14.03.2025 г. (л. 34).

Същите са оспорени с Жалба вх. № 1012-26-120/26.03.2025 г. по описа на ТП на НОИ – Хасково (л. 34 - гръб).

С Решение № 1012-26-120-1/11.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково (л. 31) жалбата срещу задължителните предписания е отхвърлена. В мотивите към решението е посочено, че регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин е направена само и единствено с цел получаване на парични обезщетения от фондовете на ДОО, като правилно контролният орган установил, че в периода от 14.03.2016 г. до 21.10.2017 г. и от 01.12.2021 г. до 24.05.2024 г., жалбоподателката, в качеството си на земеделски стопанин, не е упражнявала дейността, за която се е регистрирала, съответно не е произвеждала продукция, предназначена за продажба, поради което не попада в обхвата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и не подлежи на осигуряване.

Така постановеното решение е връчено на жалбоподателката, чрез адв. В. Ч., на 22.04.2025 г. (л. 5). Жалбата срещу решението е подадена чрез Директора на ТП на НОИ – Хасково до Административен съд – Хасково на 28.04.2025 г. и регистрирана с вх.№ 1012-26-120-2/28.04.2025 г. (л. 4).

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Обжалваното Решение № 1012-26-120-1/11.04.2025 г. на Директора на Териториално поделение - Хасково на Националния осигурителен институт е издадено от компетентен орган при осъществяване на административния контрол за законосъобразност на издадени по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО задължителни предписания, в кръга на правомощията, възложени с чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО, който текст посочва, че пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3. Съгласно разпоредбите на чл. 107, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията на последните, съобразно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, е даването на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по ДОО, подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ.

Административните актове са обективирани в изискуемата писмена форма и са подписани от издателите си, поради което не са налице основания за оспорване по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК.

Не се установи в хода на административното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения.

При издаване на оспорените актове са съобразени и относимите материалноправни разпоредби.

Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на кодекса, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски."

В нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването.

В разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, а в чл. 4, ал. 3 са посочени задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 и "регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители".

Съгласно текста на ал. 4 на чл. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Легално понятието "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е определено в § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на същия кодекс, като "физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред". Освен това, в разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Според ал. 3 и ал. 4 на същата норма, регистрацията на самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като са изброени и данните, които самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите.

Според чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО – включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Текстът на ал. 2 сочи, че при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Според ал. 3 - самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП.

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г., регистърът на земеделските стопани служи за набиране на информация за земеделските стопани и за дейността им с цел: 1. контрол върху ползването на земеделските земи; 2. събиране на информация за отглежданите през съответната стопанска година култури и заетите с тях площи, както и за отглежданите животни; 3. подпомагане на земеделските стопани и развитието на селските райони; 4. прилагане на схемите за директните плащания. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата предвижда, че на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. По смисъла на КСО обаче, наличието само на регистрация в Регистъра на земеделските стопани не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права, тъй като не е налице идентичност между качеството "регистриран земеделски стопанин" по смисъла на ЗПЗП и осигурено лице по смисъла на КСО.

По аргумент от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая – че е произвеждало селскостопанска продукция, предназначена за продажба и е регистрирано по установения ред, не може да има качеството осигурено лице. Следователно, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция, предназначена именно за продажба и при наличието на надлежна регистрация.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че от заявената при регистрацията на земеделския стопанин обработваема площ в различни размери през годините е произвеждана растителна продукция, предназначена за продажба и реално е осъществявана дейност като земеделски стопанин. Липсват данни за реализирана продукция и за осъществяване на продажби, като доказателства, които да поставят под съмнение обсъжданата информация, не се ангажираха от страна на жалбоподателката. От представените документи – анкетни карти, договори за наем на земеделски земи и нотариален акт – не може да се направи извод за действително произведена и реализирана земеделска продукция. Няма данни за подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ, не са представени фактури или други първични счетоводни документи, няма издадено удостоверение по Закона за храните, липсва вписване в националния регистър на бизнес операторите или в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци. Допълнително, от информацията, получена от ППЗК „Съгласие“, се установява, че имотът, на който е заявено отглеждане на пшеница през стопанската 2021/2022 г., е бил засят с тютюн, а пшеница е засята едва през стопанската 2023/2024 г., което изключва възможността да се приеме, че за спорния период е произведена продукция, предназначена за продажба. Ето защо обосновано в оспореното решение е прието, че жалбоподателката не е произвеждала земеделска продукция, предназначена за продажба, което я изключва от кръга на лицата по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и води до извод за липса на основание за осигуряване по КСО в качеството й на земеделски стопанин.

Горното обуславя извод за правилност и законосъобразност на Решение № 1012-26-120-1/11.04.2025 г. на Директора на Териториално поделение - Хасково, както и на потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-26-01866159/05.03.2025 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Хасково.

В този смисъл следва да се приеме, че обжалваният административен акт е законосъобразен, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева.

 

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф. Ф. М. срещу Решение № 1012-26-120-1/11.04.2025 г. на Директора на Териториално поделение - Хасково на Националния осигурителен институт, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-26-01866159/05.03.2025 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Хасково.

 

ОСЪЖДА Ф. Ф. М., [ЕГН], от [населено място] б., обл. Хасково да заплати на Териториално поделение на НОИ – Хасково направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.