Определение по дело №32208/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 31017
Дата: 22 юли 2025 г. (в сила от 22 юли 2025 г.)
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20251110132208
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31017
гр. София, 22.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110132208 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от К. Т. С. против Р. С. Ц. с
искане да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 500 лева, представляващи обезщетение за използване на част от
недвижим имот без правно основание, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 07.02.2025 г. до окончателното изплащане. Ведно с
исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото, направено е и искане за
разпит на свидетели.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск. Прави искане за разпит на свидетел, както и
искане по чл. 183 ГПК.
По направените доказателствени и други искания:
Съдът намира, че исковата молба е редовна, като достатъчно ясно е
формулиран петитумът, както и твърдението, че процесната сума се търси на
извъндоговорно основание. Представените с исковата молба документи
следва да се приемат като писмени доказателства по делото. Исканията на
страните за разпит на свидетели са основателни, като на основание чл. 159, ал.
1 ГПК съдът допуска на страните по един свидетел. Искането на ответника на
основание чл. 183 ГПК е неоснователно, доколкото фактите, които ще се
доказват с представените доказателства, не са спорни между страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящото определение съдът
съобщава на страните проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13
1
октомври 2025 г. от 14:00 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на
ищеца да представи оригинал на намиращ се у него документ.
ДОПУСКА на всяка от страните по един свидетел при режим на
довеждане.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:
Делото е образувано по искова молба, подадена от К. Т. С. против Р. С.
Ц. с искане да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 500 лева, представляващи обезщетение за използване на част от
недвижим имот без правно основание, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 07.02.2025 г. до окончателното изплащане. Ищцата твърди,
че била собственик на 66/100 идеални части от поземлен имот ********** по
кадастрална карта на УПИ **********, СО р-н „Оборище“ м. ГГГЦ-Зона Г-
12, находящ се на **********. Останалите 34/100 идеални части били
отчуждени за общинско строителство и предадени на ССП „Софжилфонд“ -
район „В. Левски“, съгласно Заповед 3 РД-57-104 от 12.12.2018 г., гр. София.
Ответницата, лично и чрез упълномощаване на съпруга си, била ползвала
процесния поземлен имот без да е налице сключен договор за наем или друго
облигационно правоотношение. Ползването се изразявало в паркиране върху
имота на лек автомобил Киа, К5 с рег. № СВ 9766 ТН, притежаван от
ответницата и съпругът А.Ц., при условията на съпружеска имуществена
общност. Ищцата твърди, че обезщетението, което се дължи, възлизало на
200 лева на месец, като за периода от пет месеца – от 30.08.2022 г. до
31.01.2023 г. – пълната сума възлизала на 1000 лева. Тъй като ответницата
била собственик на ½ идеална част от автомобила, дължала половината от
тази сума, т. е. 500 лева. Моли съда да признае за установено съществуването
на сумата, претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва
фактите, че ищцата е собственик на 66/100 идеални части от процесния имот,
че останалите 34/100 идеални части са отчуждени за общинско строителство и
предадени на ССП „Софжилфонд“ - район „В. Левски“, както и че
ответницата и съпругът са собственици на процесния автомобил при
условията на СИО. Оспорва фактите, че ответницата е ползвала имота през
посочения период, както и че наемната му цена възлизала на 200 лева на
месец. Твърди, че ответницата и съпругът пребивавали в недвижим имот,
находящ се в село Осиковица. Оспорва дължимостта на сумата, като излага
подробни юридически съображения в тази насока. Моли съда да отхвърли
иска, претендира разноски.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Съдът
обявява за безспорни между страните фактите, че ищцата е собственик на
66/100 идеални части от процесния имот, че останалите 34/100 идеални части
са отчуждени за общинско строителство и предадени на ССП „Софжилфонд“
- район „В. Левски“, както и че ответницата и съпругът са собственици на
процесния автомобил при условията на СИО. В тежест на ищцата е да докаже,
че през процесния период, ответницата е паркирала семейния автомобил
върху притежавания от ищцата недвижим имот. Представени са доказателства
2
за установяване на този факт. В нейна тежест е да докаже също така, че е
упълномощила съпруга си да извършва същото, както и че наемната цена на
имота е била 200 лева на месец. Не са представени доказателства за
установяване на тези факти. В тежест на ответника е да докаже, че
ответницата и съпругът са пребивавали в недвижим имот, находящ се в село
Осиковица. Представени са доказателства за установяване на този факт.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът
на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3