Присъда по дело №98/2018 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 18
Дата: 22 май 2019 г.
Съдия: Ани Борисова Георгиева
Дело: 20184330200098
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 13 март 2018 г.

Съдържание на акта

                                                   ПРИСЪДА

                                       №.....................

                                   гр.ТЕТЕВЕН ., 22.05.2019 г.

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

             Тетевенският  районен съд I  състав, на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ГЕОРГИЕВА

при секретаря ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията

наказателно частен характер дело № 98 по описа за 2018 г., и въз основа на данните по делото и закона

        ПРИСЪДИ :

        ПРИЗНАВА подсъдимия А.Ф.А. с ЕГН ********** *** , 22 годишен , неженен ,български гражданин , основно образование , неосъждан ,не работи  за ВИНОВЕН в това, че на 27.08.2016г. около 00,15часа в с. Г. , обл. Л.в заведението на Р. Р. *** срещу дома на тъжителя К.Б.М. ***  в присъствито на много хора чрез използване на ножка е нанесъл на тъжителя К.Б.М. ЕГН  ********** *** удари в гърба  в следствие на което му е причинил масивно кръвонасядане  в областта на гърба , в лявата половина на същия  с наличие на прорезна рана от 2,5 мм., непроникваща  , тангенциално по отношение на кожа и подкожие като на потърпевшият било  причиненно временно и неопасно разстройство на здравето ,  без загуба на съзнание представляващи   лека телесна повреда, с разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК , престъпление по чл.130 ал.1 от НК , като на  основание чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА  от наказателна отговорност  и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в полза на държавата, в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.

 ОСЪЖДА от А.Ф.А. с ЕГН ********** *** да заплати на К.Б.М. ЕГН  ********** *** сумата от  500/петстотин /лева , представляваща главница за обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на деянието – 27.08.2016г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 2500 лева, а именно за сумата от 2000,00 лева отвхвърля, като неоснователен.

         ОСЪЖДА от А.Ф.А. с ЕГН ********** *** да заплати на  К.Б.М. ЕГН  ********** *** сумата от  675 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение и експертиза  по ЧНД №98/2018г.

         ОСЪЖДА от А.Ф.А. с ЕГН ********** *** да заплати на К.Б.М. ЕГН  ********** *** сумата от 100 лв. за адвокатско възнаграждение по ДП 320/2016т на РУП  Тетевен .

         ОСЪЖДА от А.Ф.А. с ЕГН ********** *** да  заплати на ОД на МВР Л.сумата от 115,92 лв. за експертизи по  ДП 320/2016т на РУП  Тетевен .

      Обявява, на основание чл. 310, ал. 2 от НПК, че мотивите ще бъдат изготвени в срока по чл. 308, ал. 2 от НПК.

 Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Ловешкия окръжен съд.

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Съдържание на мотивите

         Мотиви към присъда по НЧХД № 98/2018г.по описа на Р.С.Тетевен

          Делото е образувано въз основа на тъжба на К.Б.М. ***  с която е повдигнал обвинение срещу А.Ф.А. *** за извършено престъпление от частен характер по чл.130, ал.1 от НК, с тъжбата е предявен  и граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на 2500 лв.

       В съдебно заседание частния тъжител, чрез своя повереник  адв. С.С.  от ЛАК поддържа така повдигнатото обвинение, като пледира за постановяване на справедлива присъда .Подробно анализира събраните доказателства и достига до извода, че , че в хода на съдебното следствие категорично и безспорно се е установи, че действително подсъдимият е извършил деянието, за което е образувано настоящето дело, като при анализа на доказателствения материал следва да се отбележи, че поведението му е било видяно от седем свидетели - очевидци, които от непосредствена близост били  възприели поведението на подсъдимия и факта, че с ножка е нанесъл няколко поредни удара в гръб на пострадалия и му е причинил телесните увреждания така, като се твърди в тъжбата, като  показанията на всички свидетели били  непротиворечиви, последователни и  дадени от незаинтересовани лица, които счита, че същите следва да бъдат кредитирани по делото, позовава се на съдебно-медицинска експертиза № 254/2018г. Предлага наказание за престъпление по смисъла на чл.130, ал.1 от НК по чл.78а - глоба в максимален размер. Моли съдът да уважи гражданския иск, а в случай, че съдът  приеме, че са налице данни за престъпление от общ характер, т. е. деянието е по хулигански подбуди и в случая по делото били събрани данни за деяние по 131, ал.1, т.12, предложение 1–во, във вр. с чл.130, ал.1 от НК, да прекрати производството и да изпратите същото на Районна прокуратура – Тетевен.Заявява ,че се касае за чиста техническа грешка в посочване на датата в гражданския иск по отношение  лихвата претендирана от датата на увреждането .

     Защитникът на подсъдимия адв. С.Г. пледира че , тъжбата е негодна да произведе целените с нея последици и резултат. Още в първото изречение тъжителят твърди, че деянието, което е извършено по отношение  на него, е станало на 27 август 2016 г. , а в гражданският иск, тъжителят е заявил, че претендира законна лихва върху предявения от него граждански иск за обезщетение считано от датата на извършване на деянието - 27 август 2017 г. Тези остри противоречия в тъжбата грубо нарушавали  правото на защита на подсъдимия да научи кога му е вменено във вина да е извърши инкриминираното деяния - дали през 2016 година или през 2017 година.  Изправени били пред обстоятелството, че на едно място в тъжбата се сочело , че деянието е извършено през 2016 година,  а на друго място - в противоречие на това, че деянието е извършено една година по-късно, през 2017 г. и това обстоятелство им  давало основание да поискат от съда да постанови оправдателна присъда по отношение на неговият  подзащитен. Твърди ,че искането за прекратяване на делото и изпращане на прокуратурата за  деяние, извършено по хулигански подбуди не е направено в съответната фаза , а в съдебните прения поради , което е недопустимо. В хода на досъдебното производство, което се намира в кориците на делото, всички участници в този конфликт са останали с качество свидетели в  това число и подсъдимият А.А.. Според неговият подзащитен  свидетеля Ю.Ч. е причинил телесното увреждане както на тъжителя, така и подсъдимия , като вещото лице по отношение на увреждането, което е причинено на подсъдимия, категорично застъпва становището, че се касае до защитна рана, като анализира подробно показанията на свидетелите .

      Подсъдимия в обясненията си твърди ,че влязъл с  А./св.А.К./ в заведението да вземе нещо за пиене.Същия отишъл с  А. и А. и Р./св.А.К. и Р.У. / ,но в заведението подсъдимия  влязъл със  св. А. , а св. Р.У. и А. останали  отвънка да ги изчакат.На бара бил З./св. З.Р. /. С влизането, подсъдимия отишъл до бар плота и казал – 2-ве бири и 2-ве сокчета и се чул рев, и с извиването К.Б./тъжителя/ го ударил с глава в носа, и Ю./св.Ю.Ч./ станал, и почнали всичките да го удрят, и да го ритат на земята. И Ю. извадил някакъв нож, и посегнал да го дупчи. В това време тъжителя К. бил мъртво пиян и го  ударил и в тази суматоха Ю. надупчил К. в гърба, искал да надупчи подсъдимия , но надупчил К., и надупчил и подсъдимия  в ръката. Р./св. Р.Р. / изкарал подсъдимия отвънка бутайки го.Изкарали го  отвънка,  и подсъдимия  А. тръгнал към центъра, защото горнището му се пълнело с кръв, усещал кръвта. Стигнал до центъра.Твърди ,че видял , че Ю. го наранил.Ножът бил готварски и бил от масата , тъй като с него било рязано мезе.Ходил е  същата вечер в болницата на преглед имал и медицинско от там, с хематоми на носа,превързали го  и слязъл за разпит в полицията, и за какво го задържали, и той не знае, без никакво основание. Казали му ,че го задържат за да няма други конфликти .Твърди ,че 90% от което казали свидетелите е лъжа , че всички са се наговори,нож не е носил  тръгнал е на заведение , К. като се напиел е ужасен с всеки се закачал, който и да се да пита в селото, всеки го знаел.  В последната си дума моли съда да го оневини, защото няма вина, не е извършил нищо.

                  Съдът, след като взе предвид и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

              Образувано било  ДП 320/2016т на РУП  Тетевен , като в хода му се установило ,че нанесените телесни увреждания били леки с разстройство на здравето по чл.130 ал.1 от НК, поради което тъжителят К.Б.М. бил уведомен по реда на чл.50 от НПК ,че в едномесечен срок от съобщението трябва да предяви тъжба в съда против лицето което му причинило телесните увреждания.

        Частния тъжител К.Б.М.  в тъжбата си твърди ,че на 27.08.2016г. около 00,15часа в с. Г. , обл. Л.в заведението на Р. Р. *** срещу дома на тъжителя  в същото село с.Г. , обл. Л.,ул. „Хр. Б.”№49  в присъствието на много хора чрез използване на ножка подсъдимия му  е нанесъл удари в гърба  в следствие на което му е причинил масивно кръвонасядане  в областта на гърба , в лявата половина на същия  с наличие на прорезна рана от 2,5 мм., непроникваща  , тангенциално по отношение на кожа и подкожие като на потърпевшият било  причинено временно и неопасно разстройство на здравето ,  без загуба на съзнание представляващи   лека телесна повреда. Видно от материалите по делото образувано било ДП №320/2016г на РУ на МВР-Тетевен , като в хода му се установило ,че нанесените телесни увреждания били леки с разстройство на здравето по чл.130 ал.1 от НК, поради което бил уведомен по реда на чл.50 от НПК ,че в едномесечен срок от съобщението трябва да предяви тъжба в съда против лицето което му причинило телесните увреждания.         

     С тъжбата е предявен и граждански иск ,с който се претендират 2500 лв. неимуществени вреди , претендира се и законна лихва от датата на деянието , като погрешно в гражданската част на е посочено законна лихва от 27.08.2017г , но съдът счита ,че в настоящия случай това не е съществено процесуално нарушение тъй като се касае за гражданската част на тъжбата  , която е подчинена на ГПК , а и в съдебно заседание повереника е заявил ,че е допуснала техническа грешка , поради което съдът счита ,че това не е съществено процесуално нарушение.Допълнително съобразно ТР№34/03.08.1990г по НД №29/1990г на ОСНК на ВС , когато искането за поправка на тъжбата относно датата на извършване на престъплението  е направено след изтичане на 6 м. срок  по чл.57 ал.4 от НПК , производството не следва да се прекрати , ако съдът констатира ,че се касае за фактическа или техническа грешка . Както е установено по-горе касае се за техническата грешка в гражданската част  , която е подчинена на разпоредбите на ГПК , което в никакъв случай не е съществено процесуално нарушение .

        СЪДЪТ, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и ги прецени във връзка с твърденията в тъжбата, прие за установено от фактическа страна следното:

        На дата 26 .08.2016 г. в заведението  Р. в с. Г.  се събрали хора да гледат футболен мач по телевизията, който бил започнал около 19-19,30 часа , а на бара в заведението продавал св. З.Р. .В заведението били свидетелите Ю.Ч., М.М., Р.Р.Р. ,черпели се .Отвън при заведението на маса били  седнали  К.Ч.  и съпругата му . Същата вечер към 11 ч. вечерта в заведението дошъл и тъжителят К.Б.  и седнал при свидетелите Ю.Ч.  и З.Р.  . Около 23,40 ч вечерта св. Ангел Бонджев, който също бил в заведението  си тръгнал за се прибере в дома си . В това време подсъдимия А.А.   , свидетелите ,А.К. , А.К. , Р.У.У.  отишли в заведението на Р. .По същото време св. К.Ч.  решил да си тръгва  от заведението към 11,30-12ч вечерта и бил отвън поради което видял ,че  от съседното заведение , което било отсреща на  заведението на Р. влезли св. А.К.  и подъсдимия А.Ф. и си поръчали бира /л.202/,като били прави на бара /л.61/ . Навън останали другите двама свидетели Р.У. и А.К., св. Р.Р. също ги видял отвън , дори видял ,че Р.У. е на тротоара пред заведението. Св. А.К. и тъжителя Б.  си разменили на бара в заведението реплики и св.А.К. казал на тъжителя К.Б.  ,че ще му строши главата /л.60 /.Тогава св. Ю.Ч. им казал да не се занимават едни с други тъй като и едните и другите са си пийнали. Св. З.Р. също видял подсъдимия  А.А. , и св. А.К. да  влизат, и тъжителят К.Б. нещо им казал, Ю. /св. Ю.Ч./станал и се сбутали/сбили /.Последвало сбиване и  св.М.М. ,св. Р.Р. видели ,че Ю.Ч. , А.А. и А.К. си разменят удари ,  като А.К. ударил Ю.Ч.  с бутилка от бира в главата/л.107/  , св. Ю.Ч. също потвърждава ,че е бил ударен с бутилка в главата , но не може да каже кой го е ударил, но като  паднал на земята  видял ,че на земята паднала  черна ножка. Св. З.Р. също видял как Ю.Ч. и подс.  А.  А. се сбили и по време на конфликта на А. паднал ножа, взел го, отишъл към К. и подсъдимия започна  да дупчи в дясната страна пострадалия К.Б.М. , въпреки ,че в този момент пострадалия не бил предизвикал подсъдимия бил в гръб, това станало на метър от очите на свидетеля  /л.201 / .Свидетеля Ю.Ч.  го извеждали навън и в този момент видял ,че подсъдимия А. му налита с ножката и той да се запази избягал навън , но подс. А. го намушкал в лявата ръка.Свидетелят К.Ч. отвън първо чул ,че в заведението станало пререкание и чул думите казани от св. А.К. на тъжителя К.Б. „искаш ли да ти счупя главата”/л.68 / , след това видял ,че като извеждали А.  навън при изкачването подсъдимия наръгал с ножката 3 пъти тъжителя К.Б. в гърба, като пояснява ,че заведението малко вътре било някъде към 5-6м.В това време св. К.Ч. , който бил отвън също видял , че св.Р.Р.Р. извежда подсъдимия като го държал за ръката , видял и тъжителя К.Б.М. ,който бил до входа от вътрешната страна на заведението/л.66/ и видял как подсъдимия А. ударил тъжителя, 2-3 пъти серия от удари /л.67/,но не предполагал ,че е с нож, св. З.Р. също видял ,че подсъдимия намушкал пострадалия 2-3 пъти.К.Ч. отишъл при Б. и като му вдигнал тениската видял  кръв и се обадил на тел.112, а пострадалия го сложили да седне на стол .Според Св.К.Ч. ударите по тъжителя били нанесени от подсъдимия с дясната ръка /л.67/.Свидетелят М.М.,който излязъл от заведението за да иде до тоалетна ,както и провел  телефонен разговор , чул крясъци от заведението и отишъл пред заведението и погледнал през витрината ,вътре видял Ю.Ч. , А. и А.К. да си разменят удари  /л.107./,а  св. Р.Р. се опитал да раздели Ю.Ч. и А.А. ,като свидетеля видял ,че подсъдимия паднал зад касите/л.115/ .При разделянето подсъдимия разрязал дясната ръка на св. Р. ,след това се опитал да избяга , като нанесъл 3 удара с джобна ножка  с дясната ръка на К.Б. , излязъл от заведението и побяганал в посока центъра на селото, св. З.Р. също видял , че при разделянето Р.Р. хванал ножа и се порязал.Св. З.Р. , който бил вътре заявява ,че не е виждал в заведението Р.У. отвън също , видял го по-късно .Инкриминираното деяние станало около 11ч. на 26.08.2016г-12ч.на 27.08.2016г.  вечерта /л.115. /След побоя св. А.К.  видял ,че по подсъдимия няма нищо/л.78/ , свидетеля побягнал и видял подсъдимия на центъра да си държи ръката и да вика „Надупчиха ме ”, после дошло едно момче и отвело подсъдимия с кола. Същата вечер св. Ангел Бонджев , който също бил в заведението , но се прибрал в дома си преди инцидента  и живее на 10 м. под центъра на селото  докато гледал филм чул викове  и излязъл . С излизането си св. Ангел Бонджев видял , подсъдимия А. ,че идвал отгоре полугол до кръста  , като подсъдимия викал „аз ги надупчих нагоре да мрат”, след това подсъдимия  отишъл на центъра и продължил да вика, влязъл между два автобуса като свидетеля забелязал ,че подс.  А.А. с излизането си бил увил ръката с някаква дреха /л.65/, като с подсъдимия бил и А.К. . В същото време дошла кола с лице по прякор „А. „С” , който бил от с. Г и със спирането на колата подсъдимия казал „води ме на болницата ,че ме надупчиха/л.65/” . Тъжителят бил откаран в болницата от св. А. Ф,която  тръгнала от дома  майка си находящ се на ул. ......в с. Г.  вечерта около 12ч към домът на настоящият си съпруг , тъй като спяла при него и по пътя минавайки пред кафенето на Р. пред дома на тъжителя К.Б. видяла насъбрали се хора. Св. А.Ф  спряла и попитала какво става и една жена и казала ,че надупчили К.Б. и свидетелката  видяла тъжителя К.Б.М.  на един стол , Б. не и отговорил бил в кръв , а съпругата му държала  кърпа и  казала ,че надупчили мъжът и, чакали линейка, но тя не идвала ,поради което Ф решила да ги откара.В колата на свидетелката се качили пострадалия К.Б.М.  , съпругата му и още едно момче и тръгнали към Тетевен .Паркирали пред болницата и там бил подсъдимия А., който се държал за дясната ръка /л.73/ бил с още едно - две момчета , факта ,че подсъдимия е посетил спешна помощ –Тетевен се доказва и от  и от приложената от ЦСПМ-Л., амбулаторен журнал  на дежурния лекар във ФЦСМП.Тетевен , като прегледът е бил извършен 00,52ч.  на 27.08.2016г  и е записан под № 4042 .Докато паркирали колата пострадалия и спътниците се върнали и казали на Ф ,че не им обърнали внимание и нищо не можели да направят с разреза и решили да отидат в Ловеч. Тогава им се обадили ,че линейката е в с.Г. и да изчакат на разклона за да превържат тъжителя К.Б.. Когато срещнали линейката на разклона на с. Г. и с. Г св. Ф попитала нямали да закарат тъжителя К.Б.М. *** , но се оказало ,че на хората им трябвало позволение , поради което  попитала св. Левент Ч. ,който бил с кола и при него бил Ю.Ч. не може ли той да заведе тъжителя К.Б. *** , той се съгласил , превързали тъжителя и продължили . Видно от приложеното писмо на ЦСМП-Л.няма регистрирани във ФСМП-Тетевен  прегледи на К.Б.М. и Ю.И.Ч. , видно от епикризата от хирургичното отделение на МБАЛ „Пф. Д-р  Параскев Стоянов ” , тъжителят е бил приет  в ХО по спешност на 27.08.2016г., след 00,00ч, с оплаквания от прорезна рана  в лявата гръдна половина отзад, оказана е първа мед. помощ и е насочен за лечение в ХО  изписан е на 01.09.2016г. Подсъдимият А.А. след инцидента е бил задържан за срок от 24 часа със заповед рег.№ 356зз-173/26.08.2016г по реда на ЗМВР в 01,30 часа  и е освободен на 27.08.2016г в 12,20 часа  , бил е и освидетелстван  видно от мед. справка на задържано лице.На сутринта на 27.08.2016г в дома на св. Ю.Ч. дошли полицаи , той отишъл в управлението и там разбрал ,че е задържан подсъдимия А.. След инцидента пострадалият К.Б.М. видно от медицинските документи е бил в  хирургичното отделение –Л.от 27.08.2016 до 01.09.2016г  и съобразно епикризата е издаден болничен лист № Е20166558862 , като същия е в отпуск до 21.09.2019г., като същия е имал право на 2 безплатни контролни прегледа  в рамките на един месец.

        По делото са приети две съдебно медицински експертизи първата с №254 , /2018г на пострадалия К.Б.М. , като вещото лице в с.з е отговорило на въпроса ,че нараняването на пострадалия не може да доведе до смърт и е дал становище ,че положението на нападателя е бил в гръб на пострадалия , в оперативният протокол е описано че раната е била от зад напред и от ляво на дясно и от горе надолу  , което означавало ,че извършителя е бил в гръб или отляво на пострадалия при положение ,че е нанесъл раната с дясната ръка.

    От приетата експертиза №255/2018г на подсъдимия А.А. , се установява ,че кръвоизливът в основата на носа е от борба , блъскане , падане , в резултат на удар .Вещото лице потвърждава ,че прорезната рана е в резултат най –малко на 2 съприкосновения едното в резултат на тъп предмет , а др. с остър режещ ръб и са причинени по различен начин, и прорезната рана има вид на защитна рана, за хематома не може да посочи от кога е. По отношение на експертизата на подсъдимия ,видно е от материалите по делото ,че в заведението е имало побой , както и че подсъдимия е паднал зад касите , но доказателства за нараняване и защитна рана на подсъдимия не се събраха .

     По делото са извършени и очни ставки между :К.Г.Ч. и Р.У.У.  от която се установява само ,че Р.У. е бил пред бара . Св.У. твърди , не е видял да се държи нож ,но не уточнява кого не е видял,  както и не е видял подсъдимия да нанася удари на тъжителя.Св. К.Ч. потвърждава че е бил отвън ,че подсъдимия е държал вътре в  бара нож и е нанесъл ударите на пострадалия К.Б. ,но не знаел ,че е с ножа  , видял ,че в бара имало конфликт и св. Р. извеждал подъсдимия и тогава свидетеля видял ножа,тъй като извеждали подсъдимия св. Р.Р. го държал за дясната ръка в която бил ножа.Съдът не кредитира изявленията на св. У.  при очната ставка , тъй като безспорно се установи  от свидетелските показания на  Р.Р. ,Ю.Ч. , З.Р. ,които съвпадат с тези на К.Ч. ,че извършителя е подсъдимия .

    Очна ставка между св.Ю.И.Ч. и св. Р.У.У. , в която св. Ю.Ч. заявява ,че е видял подсъдимия да удря с нож тъжителя в заведението , видял св. У. отвън пред заведението на 25м надолу  .Видял е как св. Р.Р. извежда подсъдимия , хванал го за врата и за ръцете как при извеждането и при извеждането е нанесъл 3 удара с дясната ръка.Св. У. потвърждава ,че е виждал св. Ю.Ч. и в заведението и отвън при извеждане на подсъдимия , видял е ,че Р.Р. е извел подсъдимия ,но не е видял подсъдимия да нанася удари на тъжителя . Съдът кредитира изявленията на св. Ю.Ч. при очната ставка , тъй като безспорно се установи  от свидетелските показания на  Р.Р. , К.Ч.З.Р.,които съвпадат с тези на Ю.Ч.,че извършителя е подсъдимия .Действително в протокола от 27.09.2018г ,л.63 св. Ю.Ч. е заявил ,че подсъдимия е наръгал тъжителя 3 пъти с нож с лявата ръка , а в очната ставка заявява ,че е с дясната , но съдът не счита ,че това е съществено противоречие в показанията тъй като е минало много време  от деянието и в преразпита свидетеля заявява ,че не може точно да уточни /л.178 /, но показанията на този свидетел съвпадат с показанията на Р.Р. , К.Ч.З.Р., които са последователни и съдът ги кредитира .

        Очна ставка между свидетелите Р.У.У. и Р.Р.Р. .Свид. Р.Р.Р. е видял Р.У. , след като подс. А.  направил 3 замаха с ножа към К. и го надупчи,  след като хванал и извеждал подсъдимия навън тогава  и видял Р.У.  отвънка . Свидетелят Р.У.У. заявява ,че е видял Р.Р. в заведението  и Р. седял на маса, но не е виждал действия от подсъдимия  А. през целия конфликт. Съдът не кредитира изявленията на св. У.  при очната ставка , тъй като безспорно се установи  от свидетелските показания на  К.Ч. ,З.Р. , Ю.Ч. които съвпадат с тези на Р.Р. че извършителя и точно подсъдимия .

        Очна ставка между Р.У.У. и З.  Р.Р. .Свидетелят З.Р. твърди , че не е видял в заведението Р.У.,видял го след конфликта дошъл отнякъде . Свидетелят У. също не е виждал З.Р. в заведението , заявява ,че подсъдимия и св. А. влезли  за да вземат нещо за пиене  за тях и за А. и за него, свидетеля твърди ,че е бил на самия вход и няма как да се видят със З.Р.. Безспорно е ,че св. У. не е бил вътре в заведението, съобразно местоположението е напълно възможно и двамата да не са се видели в момента на инцидента, тъй като свидетелят Р.Р.Р. също забелязал св. Р.У. бил отвън ,но на тротоара пред заведението .

          При така установената фактическа обстановка от обективна и правна страна, основана на безспорните доказателства за съда се налагат следните  изводи:Съдът приема за безспорно установено, че подсъдимият А.Ф.А. ,умишлено е причинил на К.Б.М. *** ,лека  телесна повреда изразяваща се в  масивно кръвонасядане  в областта на гърба , в лявата половина на същия  с наличие на прорезна рана от 2,5 мм., непроникваща  , тангенциално по отношение на кожа и подкожие като на потърпевшият било  причинено временно и неопасно разстройство на здравето ,  без загуба на съзнание , престъпление по чл.130 ал.1 от НК .

      Този извод, съдът прави на базата на показанията на свидетелите  Юрии Ч. , Ангел Бонджев , Р.Р. , З.Р. ,К.Ч., М.М. , А. Бонджев на които съдът дава вяра , съдебно медицинската експертиза , очните ставки, епикризата на тъжителя.

        Съдът не дава вяра на показанията на  св. А.  К. ,  в частта ,в която заявява ,че не е видял как приключва боя в заведението на  Р. същия премълчава част от фактите , тъй като заявява ,че св. Р.Р.Р. го държал в ъгъла да стои там. В показанията си св. Р.Р.  на които съдът дава вяра е заявил ,че  извежда подсъдимия като го държал за ръката и видял как подсъдимия А. ударил тъжителя, 2-3 пъти , били серия от удари /л.67/ Факта ,че           Р.Р. извежда подсъдимия се потвърждава и от показанията на свидетелите К.Ч. , който бил отвън също видял , че св.Р.Р., извежда подсъдимия като го държал за ръката, както и св. З.Р. е видял този факт. Св.М.М.,който излязъл от заведението за да иде до тоалетна ,както и провел  телефонен разговор , чул крясъци от заведението и отишъл пред заведението и погледнал през витрината ,вътре видял Ю.Ч. , А. и А.К. да си разменят удари  /л107,л.115/,а  св. Р.Р. се опитал да раздели Ю.Ч. и А.А., като свидетеля видял ,че подсъдимия паднал зад касите . Съдът не дава вяра на показанията на А.К. , че бил останал навън със св. Р.У. , но до вратата и гледали /77 /, тъй като свидетелят Р.Р.Р. също забелязал двамата свидетели , но отвън заведението , а св. Р.У. бил отвън ,но на тротоара пред заведението ,  в което има видимост , тъй като има остъкление и  е осветено от луминисцентни лампи  /л.115 /.Съдът не дава вяра на показанията на св. А.  К.  в часта ,в която твърди ,че брат му А.К. е искал да разтърве  подс. А. и Юрии Ч.  , тъй като Р.Р. хванал брат му  избутал го, тъй като самият свидетел в показанията си твърди /л.78/  ,че е виждал само че Ю.Ч. и К.Б. удряли подсъдимия с ръце нищо друго не виждал, съдът счита ,че този свидетел в тази част също премълчава част от фактите , тъй като се касае за действията на неговия брат А.К. вътре в заведението.

       Съдът не дава вяра на показанията на свидетелят А.К., който твърди ,че като влязъл в заведението заедно с подсъдимия в заведението е имало свада и бой между Ю.Ч. ,К.Б. и подсъдимия но не могъл да види как приключва боя , тъй като заявява ,че в. Р.Р.Р. го държал в ъгъла да стои там. Действително този свидетел е влязъл с подсъдимия в заведението , но  другите разпитани   свидетели не твърдят ,че пострадалият        К.Б. се е бил, а никой от разпитаните свидетели не тъврди ,че св. р.Р. , държал св. А. в ъгъла  . По делото се установи ,че процесната вечер на 26 срещу 27 .08.2016г между 11-12 ч. в заведението на Р. в с. Г.  на ул. „Хр. Б.” влезли подсъдимия и свидетелят А.К. и тъжителя К.Б.  си разменили на бара в заведението реплики и св.А.К. казал на тъжителя К.Б.  ,че ще му строши главата /л.60 /.Тогава свидетелят Ю.Ч. им казал да не се занимават едни с други тъй като и едните и другите са си пийнали. Свидетелят З.Р. също видял подсъдимия  А.А. , и св.А.К. да  влизат, и тъжителят К.Б. нещо им казал, заминал, а Ю. станал и се сбили .Последвало сбиване и  св.М.М. ,св. Р.Р. видели ,че Ю.Ч. , А.А. и А.К. си разменят удари ,  като А.К. ударил Ю.Ч.  с бутилка от бира в главата/л.107/. Тоест  имало е размяна на реплики между тъжителя и св. А.К. , последвало е сбиване , но тъжителя не е участвал в него.

       Съдът не дава вяра на показанията на св. Р.У.У. , който е бил отвън на заведението , защото според  св. Р.Р.Р. чиито показания съдът кредитира , св. Р.У. е бил на тротоара пред  заведението  ,в които се твърди/л.110/ ,че процесният нож бил на масата и св. Ю.Ч. го е използвал , посегнал към подсъдимия А.А. , той се отместил и Ю.Ч. го използвал върху К.Б., тъй като първо нито един от свидетелите освен  св.У. не твърди ,че Ю.Ч. е нападнал с нож подсъдимия , въпреки ,че са се сбили , второ ударите нанесени на пострадалия К.Б. са няколко и то последователни , а не единичен случаен удар.Съдът не дава вяра на св. Р.У. ,че подсъдимия е имал кръв по ръката , тъй като нито един от другите разпитани свидетелите не твърди ,че след побоя подсъдимия е кървял , възможно е да е получил някакви наранявания при сбиването и падането зад касите , но  свидетелите не са видели подсъдимия да кърви .

    Съдът не дава вяра на показанията на синът на тъжителят св.В.Б.,че  след инцидента пострадалият К.Б. бил 7 дни в болница и 50 дни в болнични  и през 3 дни ходел до Л.да му сменят превръзката и не можел да върши никаква работа /л.170/ , тъй като  видно от медицинските документи/л.104, епикриза/ пострадалия е бил в  хирургичното отделение –Л.от 27.08.2016  и е изписан на 01.09.2016г  и съобразно епикризата е издаден болничен лист №Е20166558862 , пострадалият К.Б.  е в  отпуск по болест  до 21.09.2019г., като същия е имал право на 2 безплатни контролни прегледа  в рамките на един месец ,  по делото тъжителят не представи други официални документи , с които да удостовери по –продължителен престой в болница , както и не е представил други болнични листове касаещи по –продължителен период на отпуск по болест , не са представени и доказателства ,че тъжителя ,че през 3 дни ходел на превръзки в Ловеч, тъй като тези факти се доказват със официални документи ,а не със свидетелски показания.

         Съдът приема, че заявеното в обясненията  от подсъдимия  отчасти подкрепя обвинението , тъй като самият той в обясненията си не отрича че е влязъл със св.А.К.  в заведението на Р. в с. Г.  да вземе нищо за пиене, както и ,че св. Р.У.  и А.К. останали отвън, не отрича ,че на бара бил св. З.Р..Съдът не кредитира показанията  на подсъдимия в частта ,че се чул рев, и с извиването К.Б. го ударил с глава в носа, и Ю. станал, и почнали всичките да го удрят, и да го ритат на земята. И Ю. извадил някакъв нож, и посегнал да го дупчи. В това време К. бил мъртво пиян и го  ударил и в тази суматоха Ю. надупчил К. в гърба, искал да надупчи подсъдимия , но надупчил К., и надупчил и подсъдимия  в ръката. , тъй като ако тъжителят е „мъртво пиян” както твърди подсъдимия , той едва ли би могъл да удари някого .Не дава вяра на твърдението ,че ножът бил „готварски” и бил от масата , тъй като с него било рязано мезе, защото за готварски нож нито един свидетел не говори , а  в показанията на свидетелите се твърди по-малък нож , тип „ножка”тоест в останалата си част обясненията на подсъдимия са си негова защитна теза .

        Безспорно е ,че деянието и авторството на подсъдимия са доказани по безспорен начин, като по делото е изяснен както мотивът за това посегателство срещу телесната неприкосновеност на пострадалия-неприязънта, породена от скандала в заведението на Р. в с.Г. ,тъй като Св. А.К. и тъжителя Б.  си разменили на бара в заведението реплики и св.А.К. казал на тъжителя К.Б.  ,че ще му строши главата /л.60 /.Тогава свидетелят Ю.Ч. им казал да не се занимават едни с други тъй като и едните и другите са си пийнали.Последвало сбиване и  св.М.М. ,св. Р.Р. видели ,че Ю.Ч. , А.А. и А.К. си разменят удари ,  като А.К. ударил Ю.Ч.  с бутилка от бира в главата/л.107 /, това видял и св.З.Р./л.205/,по време на сбиването на Ю.  Ч. и А.  на подс. А.  А. му паднал разгъваемия нож на земята /201/. Когато извеждали св. Ю.Ч.  навън подсъдимия А. му налетял с ножката и той да се запази избягал навън , но подс. А. го намушкал в лявата ръка, а когато  св.Р.Р. извеждал подсъдимия като го държал за ръката , видял как подсъдимия А. ударил тъжителя, 2-3 пъти . При разделянето подсъдимия разрязал дясната ръка на св. Р. ,след това се опитал да избяга , като нанесъл 3 удара с джобна ножка  с дясната ръка на К.Б. , излязъл от заведението и побяганал в посока центъра на селото.

        Повереникът на тъжителя в съдебно заседание от 22.05.2019г е направил искане делото да се върне на районна прокуратура Тетевен , тъй като се касаело за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК , съдът не споделя това искане на процесуалният представител  на тъжителя тъй като безспорно е ,че страните се познават имали са личен мотив инцидента е тръгнал от момента в който подсъдимия А.А. и св. А.К. влезли в бара на Р. в с. Г. вечерта и Св. А.К. и тъжителя Б.  си разменили на бара в заведението реплики и след това последвал побоя , като самият тъжител не е участвал в сбиването за по-голяма яснота следва да се посочи, че наличието на личен мотив при деянията по чл.131 ал.1 т.12 от НК изключва хулиганските подбуди. Няма как да има едновременно личен мотив и хулигански подбуди за нанасяне на телесна повреда. Този извод не бива да се смесва с виждането на ВКС на РБ в Решение № 65 от 8.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 718/2009 г., I н. о., НК. Това е така защото в аспекта на П. 2/1974 – Пленума , т. 3 хулиганството може да се осъществи с пряк и с евентуален умисъл. Последният ще е налице ако по личен мотив се нанася телесна повреда и действията могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл. Той ще е налице ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Тук, обаче не следва да се смесват хулиганските действия като факти от действителността и мотивите на дееца, които са елемент от субективната страна на деянието. Казано по друг начин нанасянето на телесна повреда по личен мотив не може да е по хулигански подбуди, но може да има извършено хулиганство по чл.325 ал.1 от НК при евентуален умисъл в   тази насока Решение № 47 от 22.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 2349/2012 г., I н. о., НК, като безспорно в случая не сме изправени и пред втората хипотеза за престъпление по чл.325 ал.1 от НК . Поради което настоящият състав не счита ,че с деянието си подсъдимия е осъществил състав на престъпление  от общ характер,а същото е от частен характер .

       С оглед изложеното съдът приема, че причиненото телесно увреждане на пострадалия е в причинна връзка с действията на подсъдимия А.  , който 27.08.2016г. около 00,15часа в с. Г. , обл. Л.в заведението на Р. Р. *** срещу дома на тъжителя К.Б.М. ***  в присъствието на много хора чрез използване на ножка е нанесъл на тъжителя К.Б.М. ЕГН  ********** *** удари в гърба  в следствие на което му е причинил масивно кръвонасядане  в областта на гърба , в лявата половина на същия  с наличие на прорезна рана от 2,5 мм., непроникваща  , тангенциално по отношение на кожа и подкожие като на потърпевшият било  причинено временно и неопасно разстройство на здравето ,  без загуба на съзнание представляващи   лека телесна повреда, с разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК , престъпление по чл.130 ал.1 от НК. Съдът прави този извод на базата на събраните по делото гласни и писмени доказателства-показанията на свидетелите , епикризата  и съдебно медицинската експертиза на пострадалия,съобразна ,която нараняването не води до опасни последици , в наранената област няма наранени големи кръвоносни съдове ,заздравяването на раната е за 20-25 дни ,не се очакват дълготрайни последици , които да се отразят върху работоспособността на пострадалия   

      При така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда фактическа обстановка е налице престъпление по чл.130 ал.1 от НК, осъществено от обективна и субективна страна от подсъдимия А., който 27.08.2016г. около 00,15часа в с. Г. , обл. Л.в заведението на Р. Р. *** срещу дома на тъжителя К.Б.М. ***  в присъствието на много хора чрез използване на ножка е нанесъл на тъжителя К.Б.М. ЕГН  ********** *** удари в гърба  в следствие на което му е причинил масивно кръвонасядане  в областта на гърба , в лявата половина на същия  с наличие на прорезна рана от 2,5 мм., непроникваща  , тангенциално по отношение на кожа и подкожие, а от субективна страна е осъществил деянието умишлено, като е съзнавал неговия обществено опасен характер, неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. 

        Съдът наложи наказанието на подсъдимия А.   като взе предвид отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства- от една страна степента на обществена опасност на деянието и арогантността на подсъдимия при осъществяването му, а от друга-чистото му съдебно минало, както и  възрастта му тъй като същия млад човек .

          При индивидуализиране на наказанието съдът отчете, характера и степента на обществено опасните последици на деянието на подсъдимия, а така също и обществена опасност на дееца. Видно е, че подс.А.  не е бил осъждан, то член 78а НК е приложим и когато съдът установи в съдебно заседание, че са налице основания за прилагане на чл. 78а НК, се произнася с присъда за престъплението, за освобождаването от наказателна отговорност и налагането на административно наказание. а за престъпление по чл.130 ал.1 от НК, което е умишлено и за което законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация,.Поради , което съдът счита ,че на подсъдимия на основание чл.78а от НК следва да бъде осъден на административно наказание глоба към минимума, а именно глоба в размер на 1000лв в полза на държавата.

         По отношение на гражданския иск – престъплението извършено от подсъдимия представлява и граждански деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД и следва да се носи и гражданска отговорност. Деянието на подсъдимия е пряка и непосредствена последица с настъпилата за гражданския ищец неимуществена вреда свързана с настъпилите изменения в здравословното му състояние. Безспорно пострадалия е претърпял болки, страдания, психически неудобства. Това посегателство срещу телесната неприкосновеност на пострадалия-неприязънта, породена от скандала в заведението тъй като св. А.К. и тъжителя Б.  си разменили на бара в заведението реплики и св.А.К. казал на тъжителя К.Б.  ,че ще му строши главата /л.60 /.Последвало сбиване и  св.М.М. ,св. Р.Р. видели ,че Ю.Ч. , А.А. и А.К. си разменят удари ,  като А.К. ударил Ю.Ч.  с бутилка от бира в главата/л.107/, а когато извеждали от заведението подсъдимия наръгал с ножката 3 пъти тъжителя К.Б. . Гласните доказателства се подкрепят и от заключението на вещото  лице по съдебно медицинската експертиза №254/2018г.  Съда имайки предвид вида и характера на уврежданията, по справедливост присъди обезщетение от 500 лв. за причинените от деянието неимуществени вреди в резултат от престъплението от пострадалият  , ведно със законната лихва, считано от 27.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като гражданския  иск до предявения размер от 2500 лв., за причинени неимуществени вреди , а именно за 2 000 лв. съдът отхвърли , като неоснователен и недоказан. По отношение на размера на обезщетението за неимуществената вреда, съда съобрази и обстоятелството, че съобразно медицинската експертиза ,която е заключила ,че нараняването не води до опасни последици , в наранената област няма наранени големи кръвоносни съдове ,заздравяването на раната е за 20-25 дни ,не се очакват дълготрайни последици , които да се отразят върху работоспособността на пострадалия  .По тези съображения и изхождайки от разбирането, че понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а конкретно, свързано с преценката на обективно съществуващи обстоятелства /виж раздел ІІ от ППВС № 4/1968 г., СПВСНРБ, 1968 г./, съдът прие, че пострадалият може да бъде възмезден от подсъдимия, посредством заплащане на сумата 500 лв. ведно със законната лихва от деня на увреждането 27.08.2016г. до окончателното й изплащане.

    Съдът осъди подсъдимия А. с да заплати на  пострадалия  К.Б.М. сумата от  675 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение и експертиза  по ЧНД №98/2018г.на Т.Р.С.

       Тъй като производството е образувано по реда на чл.50 от НПК в редакцията му ДВ бр.13/2017г., както съдът осъди подсъдимия да заплати   100 лв. за адвокатско възнаграждение по ДП 320/2016т на РУП  Тетевен и разноските  на ОД на МВР Л.от 115,92 лв. за експертизи по  ДП 320/2016т на РУП  Тетевен .

       Причините за извършване на престъплението се коренят в, незачитане от подсъдимия на основните правни норми, гарантиращи телесната неприкосновеност на останалите граждани и желанието за демонстриране безнаказаност.

           С оглед изложените съображения, съдът постанови своята присъда.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: