Мотиви към
присъда по НЧХД № 98/2018г.по описа на Р.С.Тетевен
Делото е
образувано въз основа на тъжба на К.Б.М. ***
с която е повдигнал обвинение срещу А.Ф.А. *** за извършено престъпление
от частен характер по чл.130, ал.1 от НК, с тъжбата е предявен и граждански иск за причинени неимуществени
вреди в размер на 2500 лв.
В съдебно
заседание частния тъжител, чрез своя повереник
адв. С.С. от ЛАК поддържа така
повдигнатото обвинение, като пледира за постановяване на справедлива присъда
.Подробно анализира събраните доказателства и достига до извода, че , че в хода
на съдебното следствие категорично и безспорно се е установи, че действително
подсъдимият е извършил деянието, за което е образувано настоящето дело, като
при анализа на доказателствения материал следва да се отбележи, че поведението
му е било видяно от седем свидетели - очевидци, които от непосредствена близост
били възприели поведението на подсъдимия
и факта, че с ножка е нанесъл няколко поредни удара в гръб на пострадалия и му
е причинил телесните увреждания така, като се твърди в тъжбата, като показанията на всички свидетели били непротиворечиви, последователни и дадени от незаинтересовани лица, които счита,
че същите следва да бъдат кредитирани по делото, позовава се на
съдебно-медицинска експертиза № 254/2018г. Предлага наказание за престъпление
по смисъла на чл.130, ал.1 от НК по чл.78а - глоба в максимален размер. Моли
съдът да уважи гражданския иск, а в случай, че съдът приеме, че са налице данни за престъпление от
общ характер, т. е. деянието е по хулигански подбуди и в случая по делото били събрани
данни за деяние по 131, ал.1, т.12, предложение 1–во, във вр. с чл.130, ал.1 от НК, да прекрати производството и да изпратите същото на Районна прокуратура –
Тетевен.Заявява ,че се касае за чиста техническа грешка в посочване на датата в
гражданския иск по отношение лихвата
претендирана от датата на увреждането .
Защитникът на подсъдимия адв. С.Г. пледира
че , тъжбата е негодна да произведе целените с нея последици и резултат. Още в
първото изречение тъжителят твърди, че деянието, което е извършено по
отношение на него, е станало на 27
август 2016 г. , а в гражданският иск, тъжителят е заявил, че претендира
законна лихва върху предявения от него граждански иск за обезщетение считано от
датата на извършване на деянието - 27 август 2017 г. Тези остри противоречия в
тъжбата грубо нарушавали правото на
защита на подсъдимия да научи кога му е вменено във вина да е извърши инкриминираното
деяния - дали през 2016 година или през 2017 година. Изправени били пред обстоятелството, че на
едно място в тъжбата се сочело , че деянието е извършено през 2016 година, а на друго място - в противоречие на това, че
деянието е извършено една година по-късно, през 2017 г. и това обстоятелство
им давало основание да поискат от съда
да постанови оправдателна присъда по отношение на неговият подзащитен. Твърди ,че искането за
прекратяване на делото и изпращане на прокуратурата за деяние, извършено по хулигански подбуди не е
направено в съответната фаза , а в съдебните прения поради , което е
недопустимо. В хода на досъдебното производство, което се намира в кориците на
делото, всички участници в този конфликт са останали с качество свидетели в това число и подсъдимият А.А.. Според
неговият подзащитен свидетеля Ю.Ч. е
причинил телесното увреждане както на тъжителя, така и подсъдимия , като вещото
лице по отношение на увреждането, което е причинено на подсъдимия, категорично
застъпва становището, че се касае до защитна рана, като анализира подробно
показанията на свидетелите .
Подсъдимия в обясненията си твърди ,че
влязъл с А./св.А.К./ в заведението да
вземе нещо за пиене.Същия отишъл с А. и А.
и Р./св.А.К. и Р.У. / ,но в заведението подсъдимия влязъл със
св. А. , а св. Р.У. и А. останали
отвънка да ги изчакат.На бара бил З./св. З.Р. /. С влизането, подсъдимия
отишъл до бар плота и казал – 2-ве бири и 2-ве сокчета и се чул рев, и с
извиването К.Б./тъжителя/ го ударил с глава в носа, и Ю./св.Ю.Ч./ станал, и
почнали всичките да го удрят, и да го ритат на земята. И Ю. извадил някакъв
нож, и посегнал да го дупчи. В това време тъжителя К. бил мъртво пиян и го ударил и в тази суматоха Ю. надупчил К. в
гърба, искал да надупчи подсъдимия , но надупчил К., и надупчил и
подсъдимия в ръката. Р./св. Р.Р. /
изкарал подсъдимия отвънка бутайки го.Изкарали го отвънка,
и подсъдимия А. тръгнал към
центъра, защото горнището му се пълнело с кръв, усещал кръвта. Стигнал до
центъра.Твърди ,че видял , че Ю. го наранил.Ножът бил готварски и бил от масата
, тъй като с него било рязано мезе.Ходил е
същата вечер в болницата на преглед имал и медицинско от там, с хематоми
на носа,превързали го и слязъл за разпит
в полицията, и за какво го задържали, и той не знае, без никакво основание.
Казали му ,че го задържат за да няма други конфликти .Твърди ,че 90% от което
казали свидетелите е лъжа , че всички са се наговори,нож не е носил тръгнал е на заведение , К. като се напиел е
ужасен с всеки се закачал, който и да се да пита в селото, всеки го знаел. В последната си дума моли съда да го оневини,
защото няма вина, не е извършил нищо.
Съдът, след като взе предвид
и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Образувано било ДП 320/2016т на РУП Тетевен , като в хода му се установило
,че нанесените телесни увреждания били леки с разстройство на здравето по
чл.130 ал.1 от НК, поради което тъжителят К.Б.М. бил уведомен по реда на чл.50
от НПК ,че в едномесечен срок от съобщението трябва да предяви тъжба в съда
против лицето което му причинило телесните увреждания.
Частния тъжител К.Б.М. в тъжбата си твърди ,че на 27.08.2016г. около
00,15часа в с. Г. , обл. Л.в заведението на Р. Р. *** срещу дома на тъжителя в същото село с.Г. , обл. Л.,ул. „Хр. Б.”№49 в присъствието на много хора чрез използване
на ножка подсъдимия му е нанесъл удари в
гърба в следствие на което му е причинил
масивно кръвонасядане в областта на
гърба , в лявата половина на същия с
наличие на прорезна рана от 2,5 мм., непроникваща , тангенциално по отношение на кожа и
подкожие като на потърпевшият било
причинено временно и неопасно разстройство на здравето , без загуба на съзнание представляващи лека телесна повреда. Видно от материалите
по делото образувано било ДП №320/2016г на РУ на МВР-Тетевен , като в хода му
се установило ,че нанесените телесни увреждания били леки с разстройство на
здравето по чл.130 ал.1 от НК, поради което бил уведомен по реда на чл.50 от НПК ,че в едномесечен срок от съобщението трябва да предяви тъжба в съда против
лицето което му причинило телесните увреждания.
С тъжбата е
предявен и граждански иск ,с който се претендират 2500 лв. неимуществени вреди
, претендира се и законна лихва от датата на деянието , като погрешно в
гражданската част на е посочено законна лихва от 27.08.2017г , но съдът счита
,че в настоящия случай това не е съществено процесуално нарушение тъй като се
касае за гражданската част на тъжбата ,
която е подчинена на ГПК , а и в съдебно заседание повереника е заявил ,че е
допуснала техническа грешка , поради което съдът счита ,че това не е съществено
процесуално нарушение.Допълнително съобразно ТР№34/03.08.1990г по НД №29/1990г
на ОСНК на ВС , когато искането за поправка на тъжбата относно датата на
извършване на престъплението е направено
след изтичане на 6 м. срок по чл.57 ал.4
от НПК , производството не следва да се прекрати , ако съдът констатира ,че се
касае за фактическа или техническа грешка . Както е установено по-горе касае се
за техническата грешка в гражданската част
, която е подчинена на разпоредбите на ГПК , което в никакъв случай не е
съществено процесуално нарушение .
СЪДЪТ, след като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и ги прецени
във връзка с твърденията в тъжбата, прие за установено от фактическа страна
следното:
На дата 26
.08.2016 г. в заведението Р. в с. Г. се събрали хора да гледат футболен мач по телевизията,
който бил започнал около 19-19,30 часа , а на бара в заведението продавал св. З.Р.
.В заведението били свидетелите Ю.Ч., М.М., Р.Р.Р. ,черпели се .Отвън при
заведението на маса били седнали К.Ч. и
съпругата му . Същата вечер към 11 ч. вечерта в заведението дошъл и тъжителят К.Б. и седнал при свидетелите Ю.Ч. и З.Р. .
Около 23,40 ч вечерта св. Ангел Бонджев, който също бил в заведението си тръгнал за се прибере в дома си . В това
време подсъдимия А.А. , свидетелите ,А.К. , А.К. , Р.У.У. отишли в заведението на Р. .По същото време
св. К.Ч. решил да си тръгва от заведението към 11,30-12ч вечерта и бил
отвън поради което видял ,че от
съседното заведение , което било отсреща на
заведението на Р. влезли св. А.К.
и подъсдимия А.Ф. и си поръчали бира /л.202/,като били прави на бара
/л.61/ . Навън останали другите двама свидетели Р.У. и А.К., св. Р.Р. също ги
видял отвън , дори видял ,че Р.У. е на тротоара пред заведението. Св. А.К. и
тъжителя Б. си разменили на бара в
заведението реплики и св.А.К. казал на тъжителя К.Б. ,че ще му строши главата /л.60 /.Тогава св. Ю.Ч.
им казал да не се занимават едни с други тъй като и едните и другите са си
пийнали. Св. З.Р. също видял подсъдимия А.А.
, и св. А.К. да влизат, и тъжителят К.Б.
нещо им казал, Ю. /св. Ю.Ч./станал и се сбутали/сбили /.Последвало сбиване
и св.М.М. ,св. Р.Р. видели ,че Ю.Ч. , А.А.
и А.К. си разменят удари , като А.К.
ударил Ю.Ч. с бутилка от бира в
главата/л.107/ , св. Ю.Ч. също
потвърждава ,че е бил ударен с бутилка в главата , но не може да каже кой го е
ударил, но като паднал на земята видял ,че на земята паднала черна ножка. Св. З.Р. също видял как Ю.Ч. и
подс. А.
А. се сбили и по време на конфликта на А. паднал ножа, взел го, отишъл
към К. и подсъдимия започна да дупчи в
дясната страна пострадалия К.Б.М. , въпреки ,че в този момент пострадалия не
бил предизвикал подсъдимия бил в гръб, това станало на метър от очите на свидетеля /л.201 / .Свидетеля Ю.Ч. го извеждали навън и в този момент видял ,че
подсъдимия А. му налита с ножката и той да се запази избягал навън , но подс. А.
го намушкал в лявата ръка.Свидетелят К.Ч. отвън първо чул ,че в заведението
станало пререкание и чул думите казани от св. А.К. на тъжителя К.Б. „искаш ли
да ти счупя главата”/л.68 / , след това видял ,че като извеждали А. навън при изкачването подсъдимия наръгал с
ножката 3 пъти тъжителя К.Б. в гърба, като пояснява ,че заведението малко вътре
било някъде към 5-6м.В това време св. К.Ч. , който бил отвън също видял , че
св.Р.Р.Р. извежда подсъдимия като го държал за ръката , видял и тъжителя К.Б.М.
,който бил до входа от вътрешната страна на заведението/л.66/ и видял как
подсъдимия А. ударил тъжителя, 2-3 пъти серия от удари /л.67/,но не предполагал
,че е с нож, св. З.Р. също видял ,че подсъдимия намушкал пострадалия 2-3 пъти.К.Ч.
отишъл при Б. и като му вдигнал тениската видял
кръв и се обадил на тел.112, а пострадалия го сложили да седне на стол
.Според Св.К.Ч. ударите по тъжителя били нанесени от подсъдимия с дясната ръка
/л.67/.Свидетелят М.М.,който излязъл от заведението за да иде до тоалетна
,както и провел телефонен разговор , чул
крясъци от заведението и отишъл пред заведението и погледнал през витрината
,вътре видял Ю.Ч. , А. и А.К. да си разменят удари /л.107./,а
св. Р.Р. се опитал да раздели Ю.Ч. и А.А. ,като свидетеля видял ,че
подсъдимия паднал зад касите/л.115/ .При разделянето подсъдимия разрязал
дясната ръка на св. Р. ,след това се опитал да избяга , като нанесъл 3 удара с
джобна ножка с дясната ръка на К.Б. , излязъл
от заведението и побяганал в посока центъра на селото, св. З.Р. също видял , че
при разделянето Р.Р. хванал ножа и се порязал.Св. З.Р. , който бил вътре
заявява ,че не е виждал в заведението Р.У. отвън също , видял го по-късно
.Инкриминираното деяние станало около 11ч. на 26.08.2016г-12ч.на
27.08.2016г. вечерта /л.115. /След побоя
св. А.К. видял ,че по подсъдимия няма
нищо/л.78/ , свидетеля побягнал и видял подсъдимия на центъра да си държи
ръката и да вика „Надупчиха ме ”, после дошло едно момче и отвело подсъдимия с
кола. Същата вечер св. Ангел Бонджев , който също бил в заведението , но се
прибрал в дома си преди инцидента и
живее на 10 м. под центъра на селото докато гледал филм чул викове и излязъл . С излизането си св. Ангел Бонджев
видял , подсъдимия А. ,че идвал отгоре полугол до кръста , като подсъдимия викал „аз ги надупчих
нагоре да мрат”, след това подсъдимия
отишъл на центъра и продължил да вика, влязъл между два автобуса като
свидетеля забелязал ,че подс. А.А. с
излизането си бил увил ръката с някаква дреха /л.65/, като с подсъдимия бил и А.К.
. В същото време дошла кола с лице по прякор „А. „С” , който бил от с. Г и със
спирането на колата подсъдимия казал „води ме на болницата ,че ме
надупчиха/л.65/” . Тъжителят бил откаран в болницата от св. А. Ф,която тръгнала от дома майка си находящ се на ул. ......в с. Г. вечерта около 12ч към домът на настоящият си
съпруг , тъй като спяла при него и по пътя минавайки пред кафенето на Р. пред
дома на тъжителя К.Б. видяла насъбрали се хора. Св. А.Ф спряла и попитала какво става и една жена и
казала ,че надупчили К.Б. и свидетелката
видяла тъжителя К.Б.М. на един
стол , Б. не и отговорил бил в кръв , а съпругата му държала кърпа и казала ,че надупчили мъжът и, чакали линейка,
но тя не идвала ,поради което Ф решила да ги откара.В колата на свидетелката се
качили пострадалия К.Б.М. , съпругата му
и още едно момче и тръгнали към Тетевен .Паркирали пред болницата и там бил
подсъдимия А., който се държал за дясната ръка /л.73/ бил с още едно - две
момчета , факта ,че
подсъдимия е посетил спешна помощ –Тетевен се доказва и от и от приложената от ЦСПМ-Л., амбулаторен
журнал на дежурния лекар във
ФЦСМП.Тетевен , като прегледът е бил извършен 00,52ч. на 27.08.2016г и е записан под № 4042 .Докато паркирали
колата пострадалия и спътниците се върнали и казали на Ф ,че не им обърнали
внимание и нищо не можели да направят с разреза и решили да отидат в Ловеч.
Тогава им се обадили ,че линейката е в с.Г. и да изчакат на разклона за да
превържат тъжителя К.Б.. Когато срещнали линейката на разклона на с. Г. и с. Г
св. Ф попитала нямали да закарат тъжителя К.Б.М. *** , но се оказало ,че на
хората им трябвало позволение , поради което
попитала св. Левент Ч. ,който бил с кола и при него бил Ю.Ч. не може ли
той да заведе тъжителя К.Б. *** , той се съгласил , превързали тъжителя и
продължили . Видно от приложеното писмо на ЦСМП-Л.няма регистрирани във
ФСМП-Тетевен прегледи на К.Б.М. и Ю.И.Ч.
, видно от епикризата от хирургичното отделение на МБАЛ „Пф. Д-р Параскев Стоянов ” , тъжителят е бил
приет в ХО по спешност на 27.08.2016г.,
след 00,00ч, с оплаквания от прорезна рана
в лявата гръдна половина отзад, оказана е първа мед. помощ и е насочен
за лечение в ХО изписан е на
01.09.2016г. Подсъдимият А.А. след инцидента е бил задържан за срок от 24 часа
със заповед рег.№ 356зз-173/26.08.2016г по реда на ЗМВР в 01,30 часа и е освободен на 27.08.2016г в 12,20
часа , бил е и освидетелстван видно от мед. справка на задържано лице.На
сутринта на 27.08.2016г в дома на св. Ю.Ч. дошли полицаи , той отишъл в
управлението и там разбрал ,че е задържан подсъдимия А.. След инцидента
пострадалият К.Б.М. видно от медицинските документи е бил в хирургичното отделение –Л.от 27.08.2016 до
01.09.2016г и съобразно епикризата е
издаден болничен лист № Е20166558862 , като същия е в отпуск до 21.09.2019г.,
като същия е имал право на 2 безплатни контролни прегледа в рамките на един месец.
По делото са приети две съдебно медицински
експертизи първата с №254 , /2018г на пострадалия К.Б.М. , като вещото лице в
с.з е отговорило на въпроса ,че нараняването на пострадалия не може да доведе
до смърт и е дал становище ,че положението на нападателя е бил в гръб на
пострадалия , в оперативният протокол е описано че раната е била от зад напред
и от ляво на дясно и от горе надолу ,
което означавало ,че извършителя е бил в гръб или отляво на пострадалия при
положение ,че е нанесъл раната с дясната ръка.
От приетата експертиза №255/2018г на
подсъдимия А.А. , се установява ,че кръвоизливът в основата на носа е от борба
, блъскане , падане , в резултат на удар .Вещото лице потвърждава ,че
прорезната рана е в резултат най –малко на 2 съприкосновения едното в резултат
на тъп предмет , а др. с остър режещ ръб и са причинени по различен начин, и
прорезната рана има вид на защитна рана, за хематома не може да посочи от кога
е. По отношение на експертизата на подсъдимия ,видно е от материалите по делото
,че в заведението е имало побой , както и че подсъдимия е паднал зад касите , но
доказателства за нараняване и защитна рана на подсъдимия не се събраха .
По делото са извършени и очни ставки между
:К.Г.Ч. и Р.У.У. от която се установява
само ,че Р.У. е бил пред бара . Св.У. твърди , не е видял да се държи нож ,но
не уточнява кого не е видял, както и не
е видял подсъдимия да нанася удари на тъжителя.Св. К.Ч. потвърждава че е бил
отвън ,че подсъдимия е държал вътре в
бара нож и е нанесъл ударите на пострадалия К.Б. ,но не знаел ,че е с
ножа , видял ,че в бара имало конфликт и
св. Р. извеждал подъсдимия и тогава свидетеля видял ножа,тъй като извеждали
подсъдимия св. Р.Р. го държал за дясната ръка в която бил ножа.Съдът не
кредитира изявленията на св. У. при
очната ставка , тъй като безспорно се установи
от свидетелските показания на Р.Р.
,Ю.Ч. , З.Р. ,които съвпадат с тези на К.Ч. ,че извършителя е подсъдимия .
Очна ставка между св.Ю.И.Ч. и св. Р.У.У. ,
в която св. Ю.Ч. заявява ,че е видял подсъдимия да удря с нож тъжителя в
заведението , видял св. У. отвън пред заведението на 25м надолу .Видял е как св. Р.Р. извежда подсъдимия ,
хванал го за врата и за ръцете как при извеждането и при извеждането е нанесъл 3
удара с дясната ръка.Св. У. потвърждава ,че е виждал св. Ю.Ч. и в заведението и
отвън при извеждане на подсъдимия , видял е ,че Р.Р. е извел подсъдимия ,но не
е видял подсъдимия да нанася удари на тъжителя . Съдът кредитира изявленията на
св. Ю.Ч. при очната ставка , тъй като безспорно се установи от свидетелските показания на Р.Р. , К.Ч.З.Р.,които съвпадат с тези на Ю.Ч.,че
извършителя е подсъдимия .Действително в протокола от 27.09.2018г ,л.63 св. Ю.Ч.
е заявил ,че подсъдимия е наръгал тъжителя 3 пъти с нож с лявата ръка , а в
очната ставка заявява ,че е с дясната , но съдът не счита ,че това е съществено
противоречие в показанията тъй като е минало много време от деянието и в преразпита свидетеля заявява
,че не може точно да уточни /л.178 /, но показанията на този свидетел съвпадат
с показанията на Р.Р. , К.Ч.З.Р., които са последователни и съдът ги кредитира
.
Очна ставка между свидетелите Р.У.У. и Р.Р.Р.
.Свид. Р.Р.Р. е видял Р.У. , след като подс. А. направил 3 замаха с ножа към К. и го
надупчи, след като хванал и извеждал
подсъдимия навън тогава и видял Р.У. отвънка . Свидетелят Р.У.У. заявява ,че е
видял Р.Р. в заведението и Р. седял на
маса, но не е виждал действия от подсъдимия А. през целия конфликт. Съдът не кредитира
изявленията на св. У. при очната ставка
, тъй като безспорно се установи от
свидетелските показания на К.Ч. ,З.Р. ,
Ю.Ч. които съвпадат с тези на Р.Р. че извършителя и точно подсъдимия .
Очна ставка между Р.У.У. и З. Р.Р. .Свидетелят З.Р. твърди , че не е видял
в заведението Р.У.,видял го след конфликта дошъл отнякъде . Свидетелят У. също не
е виждал З.Р. в заведението , заявява ,че подсъдимия и св. А. влезли за да вземат нещо за пиене за тях и за А. и за него, свидетеля твърди
,че е бил на самия вход и няма как да се видят със З.Р.. Безспорно е ,че св. У.
не е бил вътре в заведението, съобразно местоположението е напълно възможно и
двамата да не са се видели в момента на инцидента, тъй като свидетелят Р.Р.Р. също
забелязал св. Р.У. бил отвън ,но на тротоара пред заведението .
При така
установената фактическа обстановка от обективна и правна страна, основана на
безспорните доказателства за съда се налагат следните изводи:Съдът приема за безспорно установено,
че подсъдимият А.Ф.А. ,умишлено е причинил на К.Б.М. *** ,лека телесна повреда изразяваща се в масивно кръвонасядане в областта на гърба , в лявата половина на
същия с наличие на прорезна рана от 2,5
мм., непроникваща , тангенциално по
отношение на кожа и подкожие като на потърпевшият било причинено временно и неопасно разстройство на
здравето , без загуба на съзнание ,
престъпление по чл.130 ал.1 от НК .
Този извод, съдът прави на базата на
показанията на свидетелите Юрии Ч. ,
Ангел Бонджев , Р.Р. , З.Р. ,К.Ч., М.М. , А. Бонджев на които съдът дава вяра ,
съдебно медицинската експертиза , очните ставки, епикризата на тъжителя.
Съдът не дава вяра на показанията на св. А.
К. , в частта ,в която заявява
,че не е видял как приключва боя в заведението на Р. същия премълчава част от фактите , тъй
като заявява ,че св. Р.Р.Р. го държал в ъгъла да стои там. В показанията си св.
Р.Р. на които съдът дава вяра е заявил
,че извежда подсъдимия като го държал за
ръката и видял как подсъдимия А. ударил тъжителя, 2-3 пъти , били серия от
удари /л.67/ Факта ,че Р.Р.
извежда подсъдимия се потвърждава и от показанията на свидетелите К.Ч. , който
бил отвън също видял , че св.Р.Р., извежда подсъдимия като го държал за ръката,
както и св. З.Р. е видял този факт. Св.М.М.,който излязъл от заведението за да
иде до тоалетна ,както и провел
телефонен разговор , чул крясъци от заведението и отишъл пред
заведението и погледнал през витрината ,вътре видял Ю.Ч. , А. и А.К. да си
разменят удари /л107,л.115/,а св. Р.Р. се опитал да раздели Ю.Ч. и А.А.,
като свидетеля видял ,че подсъдимия паднал зад касите . Съдът не дава вяра на
показанията на А.К. , че бил останал навън със св. Р.У. , но до вратата и
гледали /77 /, тъй като свидетелят Р.Р.Р. също забелязал двамата свидетели , но
отвън заведението , а св. Р.У. бил отвън ,но на тротоара пред заведението
, в което има видимост , тъй като има
остъкление и е осветено от луминисцентни
лампи /л.115 /.Съдът не дава вяра на
показанията на св. А. К. в часта ,в която твърди ,че брат му А.К. е
искал да разтърве подс. А. и Юрии Ч. , тъй като Р.Р. хванал брат му избутал го, тъй като самият свидетел в
показанията си твърди /л.78/ ,че е
виждал само че Ю.Ч. и К.Б. удряли подсъдимия с ръце нищо друго не виждал, съдът
счита ,че този свидетел в тази част също премълчава част от фактите , тъй като
се касае за действията на неговия брат А.К. вътре в заведението.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелят
А.К., който твърди ,че като влязъл в заведението заедно с подсъдимия в
заведението е имало свада и бой между Ю.Ч. ,К.Б. и подсъдимия но не могъл да
види как приключва боя , тъй като заявява ,че в. Р.Р.Р. го държал в ъгъла да
стои там. Действително този свидетел е влязъл с подсъдимия в заведението ,
но другите разпитани свидетели не твърдят ,че пострадалият К.Б. се е бил, а никой от разпитаните
свидетели не тъврди ,че св. р.Р. , държал св. А. в ъгъла . По делото се установи ,че процесната вечер
на 26 срещу 27 .08.2016г между 11-12 ч. в заведението на Р. в с. Г. на ул. „Хр. Б.” влезли подсъдимия и
свидетелят А.К. и тъжителя К.Б. си
разменили на бара в заведението реплики и св.А.К. казал на тъжителя К.Б. ,че ще му строши главата /л.60 /.Тогава
свидетелят Ю.Ч. им казал да не се занимават едни с други тъй като и едните и
другите са си пийнали. Свидетелят З.Р. също видял подсъдимия А.А. , и св.А.К. да влизат, и тъжителят К.Б. нещо им казал,
заминал, а Ю. станал и се сбили .Последвало сбиване и св.М.М. ,св. Р.Р. видели ,че Ю.Ч. , А.А. и А.К.
си разменят удари , като А.К. ударил Ю.Ч. с бутилка от бира в главата/л.107/.
Тоест имало е размяна на реплики между
тъжителя и св. А.К. , последвало е сбиване , но тъжителя не е участвал в него.
Съдът не дава вяра на показанията на
св. Р.У.У. , който е бил отвън на заведението , защото според св. Р.Р.Р. чиито показания съдът кредитира ,
св. Р.У. е бил на тротоара пред заведението
,в които се твърди/л.110/ ,че процесният нож бил на масата и св. Ю.Ч. го
е използвал , посегнал към подсъдимия А.А. , той се отместил и Ю.Ч. го
използвал върху К.Б., тъй като първо нито един от свидетелите освен св.У. не твърди ,че Ю.Ч. е нападнал с нож
подсъдимия , въпреки ,че са се сбили , второ ударите нанесени на пострадалия К.Б.
са няколко и то последователни , а не единичен случаен удар.Съдът не дава вяра
на св. Р.У. ,че подсъдимия е имал кръв по ръката , тъй като нито един от
другите разпитани свидетелите не твърди ,че след побоя подсъдимия е кървял ,
възможно е да е получил някакви наранявания при сбиването и падането зад касите
, но свидетелите не са видели подсъдимия
да кърви .
Съдът не дава
вяра на показанията на синът на тъжителят св.В.Б.,че след инцидента пострадалият К.Б. бил 7 дни в
болница и 50 дни в болнични и през 3 дни
ходел до Л.да му сменят превръзката и не можел да върши никаква работа /л.170/
, тъй като видно от медицинските
документи/л.104, епикриза/ пострадалия е бил в
хирургичното отделение –Л.от 27.08.2016
и е изписан на 01.09.2016г и
съобразно епикризата е издаден болничен лист №Е20166558862 , пострадалият К.Б. е в
отпуск по болест до 21.09.2019г.,
като същия е имал право на 2 безплатни контролни прегледа в рамките на един месец , по делото тъжителят не представи други
официални документи , с които да удостовери по –продължителен престой в болница
, както и не е представил други болнични листове касаещи по –продължителен
период на отпуск по болест , не са представени и доказателства ,че тъжителя ,че
през 3 дни ходел на превръзки в Ловеч, тъй като тези факти се доказват със
официални документи ,а не със свидетелски показания.
Съдът приема, че заявеното в
обясненията от подсъдимия отчасти подкрепя обвинението , тъй като
самият той в обясненията си не отрича че е влязъл със св.А.К. в заведението на Р. в с. Г. да вземе нищо за пиене, както и ,че св. Р.У. и А.К. останали отвън, не отрича ,че на бара
бил св. З.Р..Съдът не кредитира показанията
на подсъдимия в частта ,че се чул рев, и с извиването К.Б. го ударил с
глава в носа, и Ю. станал, и почнали всичките да го удрят, и да го ритат на
земята. И Ю. извадил някакъв нож, и посегнал да го дупчи. В това време К. бил
мъртво пиян и го ударил и в тази
суматоха Ю. надупчил К. в гърба, искал да надупчи подсъдимия , но надупчил К.,
и надупчил и подсъдимия в ръката. , тъй
като ако тъжителят е „мъртво пиян” както твърди подсъдимия , той едва ли би
могъл да удари някого .Не дава вяра на твърдението ,че ножът бил „готварски” и
бил от масата , тъй като с него било рязано мезе, защото за готварски нож нито
един свидетел не говори , а в показанията на свидетелите се твърди
по-малък нож , тип „ножка”тоест в останалата си част обясненията на подсъдимия са си
негова защитна теза .
Безспорно е ,че деянието и
авторството на подсъдимия са доказани по безспорен начин, като по делото е
изяснен както мотивът за това посегателство срещу телесната неприкосновеност на
пострадалия-неприязънта, породена от скандала в заведението на Р. в с.Г. ,тъй
като Св. А.К. и
тъжителя Б. си разменили на бара в
заведението реплики и св.А.К. казал на тъжителя К.Б. ,че ще му строши главата /л.60 /.Тогава
свидетелят Ю.Ч. им казал да не се занимават едни с други тъй като и едните и
другите са си пийнали.Последвало сбиване и
св.М.М. ,св. Р.Р. видели ,че Ю.Ч. , А.А. и А.К. си разменят удари , като А.К. ударил Ю.Ч. с бутилка от бира в главата/л.107 /, това
видял и св.З.Р./л.205/,по време на сбиването на Ю. Ч. и А.
на подс. А. А. му паднал разгъваемия
нож на земята /201/. Когато извеждали св. Ю.Ч.
навън подсъдимия А. му налетял с ножката и той да се запази избягал
навън , но подс. А. го намушкал в лявата ръка, а когато св.Р.Р. извеждал подсъдимия като го държал за
ръката , видял как подсъдимия А. ударил тъжителя, 2-3 пъти . При разделянето подсъдимия
разрязал дясната ръка на св. Р. ,след това се опитал да избяга , като нанесъл 3
удара с джобна ножка с дясната ръка на К.Б.
, излязъл от заведението и побяганал в посока центъра на селото.
Повереникът на тъжителя в съдебно заседание
от 22.05.2019г е направил искане делото да се върне на районна прокуратура
Тетевен , тъй като се касаело за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК , съдът
не споделя това искане на процесуалният представител на тъжителя тъй като безспорно е ,че страните
се познават имали са личен мотив инцидента е тръгнал от момента в който
подсъдимия А.А. и св. А.К. влезли в бара на Р. в с. Г. вечерта и Св. А.К. и
тъжителя Б. си разменили на бара в
заведението реплики и след това последвал побоя , като самият тъжител не е
участвал в сбиването за по-голяма яснота следва да се посочи, че наличието на
личен мотив при деянията по чл.131 ал.1 т.12 от НК изключва хулиганските
подбуди. Няма как да има едновременно личен мотив и хулигански подбуди за
нанасяне на телесна повреда. Този извод не бива да се смесва с виждането на ВКС
на РБ в Решение № 65 от 8.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 718/2009 г., I н. о.,
НК. Това е така защото в аспекта на П.
2/1974 – Пленума ,
т. 3 хулиганството може да се осъществи с пряк и с евентуален умисъл.
Последният ще е налице ако по личен мотив се нанася телесна повреда и
действията могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл.
Той ще е налице ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и
изразяват явно неуважение към обществото. Тук, обаче не следва да се смесват
хулиганските действия като факти от действителността и мотивите на дееца, които
са елемент от субективната страна на деянието. Казано по друг начин нанасянето
на телесна повреда по личен мотив не може да е по хулигански подбуди, но може
да има извършено хулиганство по чл.325 ал.1 от НК при евентуален умисъл в тази насока Решение № 47 от 22.04.2013 г. на
ВКС по н. д. № 2349/2012 г., I н. о., НК, като безспорно в случая не сме
изправени и пред втората хипотеза за престъпление по чл.325 ал.1 от НК . Поради
което настоящият състав не счита ,че с деянието си подсъдимия е осъществил
състав на престъпление от общ характер,а
същото е от частен характер .
С оглед изложеното съдът
приема, че причиненото телесно увреждане на пострадалия е в причинна връзка с
действията на подсъдимия А. , който 27.08.2016г.
около 00,15часа в с. Г. , обл. Л.в заведението на Р. Р. *** срещу дома на
тъжителя К.Б.М. *** в присъствието на
много хора чрез използване на ножка е нанесъл на тъжителя К.Б.М. ЕГН ********** *** удари в гърба в следствие на което му е причинил масивно
кръвонасядане в областта на гърба , в
лявата половина на същия с наличие на
прорезна рана от 2,5 мм., непроникваща ,
тангенциално по отношение на кожа и подкожие като на потърпевшият било причинено временно и неопасно разстройство на
здравето , без загуба на съзнание
представляващи лека телесна повреда, с
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК , престъпление
по чл.130 ал.1 от НК. Съдът прави този извод на
базата на събраните по делото гласни и писмени доказателства-показанията на
свидетелите , епикризата и съдебно
медицинската експертиза на пострадалия,съобразна ,която нараняването не
води до опасни последици , в наранената област няма наранени големи кръвоносни
съдове ,заздравяването на раната е за 20-25 дни ,не се очакват дълготрайни
последици , които да се отразят върху работоспособността на пострадалия
При така установената по
несъмнен и безспорен начин и възприета от съда фактическа обстановка е налице
престъпление по чл.130 ал.1 от НК, осъществено от обективна и субективна страна
от подсъдимия А., който 27.08.2016г. около 00,15часа в с. Г. , обл. Л.в
заведението на Р. Р. *** срещу дома на тъжителя К.Б.М. *** в присъствието на много хора чрез използване
на ножка е нанесъл на тъжителя К.Б.М. ЕГН
********** *** удари в гърба в
следствие на което му е причинил масивно кръвонасядане в областта на гърба , в лявата половина на
същия с наличие на прорезна рана от 2,5
мм., непроникваща , тангенциално по
отношение на кожа и подкожие, а от субективна страна е
осъществил деянието умишлено, като е съзнавал неговия обществено опасен
характер, неговите обществено опасни последици и е искал тяхното
настъпване.
Съдът наложи наказанието на
подсъдимия А. като взе предвид
отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства- от една страна степента
на обществена опасност на деянието и арогантността на подсъдимия при осъществяването
му, а от друга-чистото му съдебно минало, както и възрастта му тъй като същия млад човек .
При индивидуализиране на наказанието съдът
отчете, характера и степента на обществено опасните последици на деянието на
подсъдимия, а така също и обществена опасност на дееца. Видно е, че подс.А. не е бил осъждан, то член 78а НК е приложим и
когато съдът установи в съдебно заседание, че са налице основания за прилагане
на чл. 78а НК, се произнася с
присъда за престъплението, за освобождаването от наказателна отговорност и
налагането на административно наказание. а за престъпление по чл.130 ал.1 от НК, което е умишлено и за което законът предвижда наказание лишаване от свобода
до две години или пробация,.Поради , което съдът счита ,че на подсъдимия на
основание чл.78а от НК следва да бъде осъден на административно наказание глоба
към минимума, а именно глоба в размер на 1000лв в полза на държавата.
По отношение на
гражданския иск – престъплението извършено от подсъдимия представлява и
граждански деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД и следва да се носи и
гражданска отговорност. Деянието на подсъдимия е пряка и непосредствена
последица с настъпилата за гражданския ищец неимуществена вреда свързана с
настъпилите изменения в здравословното му състояние. Безспорно пострадалия е
претърпял болки, страдания, психически неудобства. Това посегателство срещу телесната неприкосновеност на
пострадалия-неприязънта, породена от скандала в заведението тъй като св. А.К. и
тъжителя Б. си разменили на бара в
заведението реплики и св.А.К. казал на тъжителя К.Б. ,че ще му строши главата /л.60 /.Последвало
сбиване и св.М.М. ,св. Р.Р. видели ,че Ю.Ч.
, А.А. и А.К. си разменят удари , като А.К.
ударил Ю.Ч. с бутилка от бира в
главата/л.107/, а когато извеждали от заведението подсъдимия наръгал с ножката
3 пъти тъжителя К.Б. . Гласните доказателства се подкрепят
и от заключението на вещото лице по
съдебно медицинската експертиза №254/2018г. Съда имайки предвид вида
и характера на уврежданията, по справедливост присъди обезщетение от 500 лв. за
причинените от деянието неимуществени вреди в резултат от престъплението от
пострадалият , ведно със законната
лихва, считано от 27.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като
гражданския иск до предявения размер от
2500 лв., за причинени неимуществени вреди , а именно за 2 000 лв. съдът
отхвърли , като неоснователен и недоказан. По отношение на размера на
обезщетението за неимуществената вреда, съда съобрази и обстоятелството, че
съобразно медицинската експертиза ,която е заключила ,че нараняването не води
до опасни последици , в наранената област няма наранени големи кръвоносни
съдове ,заздравяването на раната е за 20-25 дни ,не се очакват дълготрайни
последици , които да се отразят върху работоспособността на пострадалия .По тези съображения и изхождайки от
разбирането, че понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е
абстрактно, а конкретно, свързано с преценката на обективно съществуващи
обстоятелства /виж раздел ІІ от ППВС № 4/1968 г., СПВСНРБ, 1968 г./, съдът
прие, че пострадалият може да бъде възмезден от подсъдимия, посредством
заплащане на сумата 500 лв. ведно със законната лихва от деня на увреждането
27.08.2016г. до окончателното й изплащане.
Съдът осъди подсъдимия А. с да заплати
на пострадалия К.Б.М. сумата от 675 лева разноски по делото за адвокатско
възнаграждение и експертиза по ЧНД
№98/2018г.на Т.Р.С.
Тъй като производството е образувано по
реда на чл.50 от НПК в редакцията му ДВ бр.13/2017г., както съдът осъди
подсъдимия да заплати 100 лв. за
адвокатско възнаграждение по ДП 320/2016т на РУП Тетевен и разноските на ОД на МВР Л.от 115,92 лв. за експертизи
по ДП 320/2016т на РУП Тетевен .
Причините за извършване на
престъплението се коренят в, незачитане от подсъдимия на основните правни
норми, гарантиращи телесната неприкосновеност на останалите граждани и
желанието за демонстриране безнаказаност.
С оглед изложените
съображения, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: