№ 669
гр. Бургас , 08.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500923 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.220 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. СТ. Д., ЕГН: ********** от к.к. „**“, общежитие
„**“, ет.4, ап.442 чрез адвокат Й.Ж. от БАК в качеството й на особен представител против
определение от 18.05.2021г., постановено от Районен съд – Несебър по гр. дело №
150/2020г. С това определение съдът е оставил без уважение искането на ищцата М. СТ. Д.
да бъде привлечена Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас като трето лице – помагач на
нейна страна.
Особеният представител на жалбоподателката изразява несъгласие с определението и
твърди, че основанието за привличане на третото лице – помагач е нарушаването на
трудовото законодателство и на правата на ищцата, за спазването на които Дирекция
„Инспекция по труда“ – Бургас следи. Жалбоподателката изразява надежда, че инспекцията
ще я подкрепи, тъй като тя неправилно и дискриминационно е била лишена от правото на
труд и заплащане за времето, през което не е допусната до работа. Поради това,
жалбоподателката иска от въззивния съд да отмени процесното определение и да задължи
районния съд да привлече на страната на ищцата третото лице – помагач Дирекция
„Инспекция по труда“.
Ответната страна - Община Несебър не представя писмен отговор и възражение по
частната жалба.
Като взе предвид твърденията на страните и представените по делото доказателства,
съдът приема следното:
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Несебър е образувано по искова молба на М. СТ.
Д. против Община Несебър. Предявени са следните искове: иск с правно основание чл.213,
ал.2 от КТ – да се заплати обезщетение на ищцата за неправомерното й недопускане до
работа, което е извършено в нарушение на основното задължение на работодателя да
осигури на работника или служителя нормални условия на труд; иск с правно основание
чл.352, ал.1, т.7 от КТ – да се признае за трудов стаж времето, през което ищцата не е
1
работила по трудово правоотношение поради това, че след като е трудоустроена не й е
предложена подходяща работа, съобразена с предписанията на органите на медицинската
експертиза. В исковата молба е направено искане за привличане на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Бургас като трето лице – помагач на страната на ищцата.
С определение от 18.05.2021г. Районен съд – Несебър оставя без уважение искането
на Д. за привличане на трето лице – помагач. За да постанови това определение, районният
съд приема, че ищцата няма правен интерес от привличането на инспекцията като трето
лице, тъй като последната не е самостоятелно юридическо лице и нейното правно
положение няма да се промени от съдебното решение.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която
обжалваното определение поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по
следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл.218 и сл. от ГПК трето лице може да встъпи в делото, за
да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна
полза. Третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени действия без тези,
които представляват разпореждане с предмета на спора. Решението има установително
действие в отношенията между третото лице и насрещната страна. Това, което съдът е
установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му
със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под
предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба
небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или
доказателства. В конкретния случай Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас няма правен
интерес от постановяването на решение в полза на ищцата. Контролът за спазване на
трудовото законодателство, на който се позовава ищцата, за да обоснове искането си за
привличане, е възложен на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с чл.399 и
сл. от Кодекса на труда и органите на изпълнителната агенция го упражняват в изпълнение
на нормативно регламентираните им правомощия. Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас
като административен орган няма правен интерес от привличането й като трето лице –
помагач, тъй като решението, с което ще се разреши спора между М.Д. и Община Несебър
не я обвързва. В съдебната практика е наложено разбирането, че в случаите по чл.219 от
ГПК трябва да е налице правен интерес както за привличащото, така и за привлеченото лице.
В процесния случай, това условие не е изпълнено. При това положение, не може да има
съмнение, че определението на районния съд е правилно и трябва да се потвърди.
Неоснователно е очакването на частната жалбоподателка, че дирекцията ще я
подкрепи във водения от нея процес. Дирекцията в качеството си на административен орган
може да стори това служебно или при надлежно сезиране, но в изпълнение на нормативно
възложените й правомощия, а не в качеството си на трето лице– помагач.
По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и трябва да се остави
без уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, шести въззивен състав,
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.05.2021г., постановено от Районен съд –
Несебър по гр.д. № 150/2020г., с което е оставено без уважение искането на М. СТ. Д., ЕГН:
********** от к.к. „**“, общежитие „**“, ет.4, ап.442 за привличане на Дирекция
„Инспекция по труда“– Бургас като трето лице – помагач на страната на ищеца.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3