№ 211
гр. В., 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20231320200397 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „В.Б." ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Ш." № 115 И, против
Наказателно постановление №2/24.02.2023 г. издадено от Председателя на КРС - С., с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53, ал. 1 и
ал. 2, във връзка с чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, във
връзка чл. 335, във връзка с чл. 336 от ЗЕС, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от
13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС– „Имуществена санкция” в размер на 5000
/пет хиляди/ лв., за извършено административно нарушение по чл. 335, във връзка с чл. 336
от ЗЕС, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за универсалната услуга
по ЗЕС.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата
като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като
незаконосъобразно и необосновано. Ответната страна чрез процесуалния си
представител заема становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно
постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като
неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната
съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
За периода от 06.04.2022 г. до 23.08.2022 г. „В.Б." ЕАД (В.) , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.Ш." № 115 И, не е осигурило на лицето
1
М.С.Г. - краен потребител на универсална услуга, предоставяна чрез телефонен пост с
номер *********, 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата възможности за приемане и
осъществяване на национални и международни повиквания от/към географски и
негеографски номера, на адреса на ползване на услугата - обл. В., общ. Д., с. Я., ул. „П.",№
11.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и
писмени доказателства – показанията на свидетеля Б. П. В. на длъжност старши инспектор
в Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията" на КРС и административно-
наказателната преписка - акт № Вр-052/06.12.2022 г., съставен от Б. П. В., на длъжност
старши инспектор в Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията" на КРС,
включително изброените по-долу доказателства: констативни протоколи № Вр-БВ-
024/23.08.2022 г., № Вр-БВ-026/08.09.2022 г., ведно с приложенията към тях.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен
интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по
същество е неоснователна.
Безспорно доказано е от обективна страна описаното в процесното наказателно
постановление административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 335 от ЗЕС – Чл.
335. За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него актове, за което не е
предвидено друго наказание, се налага глоба в размер от 500 до 5000 лв. Според
разпоредбата на чл. 336 от ЗЕС - Чл. 336. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г., доп., бр. 105 от 2011
г., в сила от 29.12.2011 г., изм., бр. 21 от 2018 г., в сила от 9.03.2018 г., бр. 20 от 2021 г.) За
нарушенията по чл. 324, ал. 1 - 7, чл. 325, чл. 327, ал. 1, чл. 328, 330, чл. 331, ал. 1 - 4, чл.
334а, 335, 340 и 343, извършени от юридически лица или от еднолични търговци, се налагат
имуществени санкции в размерите на предвидените глоби.
На основание § 7 от ПЗР на Закона за електронните съобщения, във връзка с т. 2.5. от
Решение № 1317 от 2006 г. на КРС, В. е задължено да продължи да изпълнява предвидените
в Закона за далекосъобщенията (отм.) и в Индивидуална лицензия № 100-0001/28.01.2005 г.,
ведно с нейните изменения, задължения, свързани с предоставяне на универсална
далекосъобщителна услуга. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от
13.03.2008 г. за универсалната услуга по Закона за електронните съобщения (ЗЕС), В. е
длъжно да осигурява на крайните потребители 24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата
възможности за приемане и осъществяване на национални и международни повиквания
от/към географски и негеографски номера. Като не е осигурило на своя абонат М.С.Г., 24
часа на денонощие, 7 дни в седмицата възможности за приемане и осъществяване на
национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера, В. е
нарушило чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС.
2
Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на дружеството –
жалбоподател е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се
установяват по недвусмислен и категоричен начин. На първо место от гласните и писмени
доказателства безспорно се установява, че М.П. е титуляр на телефонен пост № *********
от 1994 г., като универсалната услуга се предоставя при условията на безсрочен договор, с
приложено към преписката последно споразумение за услугата. При направената проверка
на място при абоната Петров свид. В. установил, че няма сигнал и проверил от техен
телефон, като изискали информация от В. за причината за недоставяне на универсалната
услуга, и от дружеството отговорили, че е увредено трасето от с. А. и не възнамеряват да го
възстановяват, но издавали фактури на абонатите, като дружеството няма и възможност да
предостави и алтернативна услуга по безжичен начин.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат
отмяна на последното.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3
от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също е съставен от компетентно
лице. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел,
присъствал при установяване на нарушението.
Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно
описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административнонаказващия орган на изискването на чл.57, ал.1
от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание
на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Съставът на съда намира за неоснователно направеното в жалбата възражение. В
АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на нарушителя нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената
законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
Фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото обвинение. По
изложените доводи не е налице нарушено правото на защита, нито неяснота по отношение
на вмененото нарушение.
Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на деянието, по вид и
размер е правилно определено в рамките на предвиденото по закон.
3
Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
ЗАНН.
В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да
бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и
ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на
100 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, В.ският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №2/24.02.2023 г. издадено от
Председателя на КРС - С., с което на жалбоподателя „В.Б." ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Ш." № 115 И, е наложено административно
наказание на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 83, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания, във връзка чл. 335, във връзка с чл. 336 от ЗЕС,
във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за универсалната услуга по
ЗЕС– „Имуществена санкция” в размер на 5000 /пет хиляди/ лв., за извършено
административно нарушение по чл. 335, във връзка с чл. 336 от ЗЕС, във връзка с чл. 4, ал.
1, т. 1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС.
ОСЪЖДА жалбоподателя „В.Б." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Ц.Ш." № 115 И, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл.
63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, да заплати на Комисията за регулиране на съобщенията, сумата
от 180 /сто и осемдесет/ лева, представляваща направени разноски за възнаграждение за
защита от юрисконсулт, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4