МОТИВИ
към Решение № 260004/06.01.2020 г. , постановено по АНД № 1264 от 2020 г. по
описа на ЯРС
Производството
е по реда на чл.375 и следващите от НПК.
Образувано
е по внесено от ЯРП постановление, с което се предлага обвиняемият Г.А.Г. ***
да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно
наказание глоба, на основание чл.78а от НК. Обвинението сочи, че същият е
извършил престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на
02.09.2020год. в 18.45 часа в гр.Ямбол, по ул. „Тимок“, до № *, в посока към
кръстовището с ул. „Преслав“, е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Опел Антара“ с номер на рамата WOLLA63F580183483, което не е
регистрирано по надлежния ред. Поради това, предвид чистото съдебно минало на
обвиняемия и с оглед обстоятелството, че от деянието не са причинени
имуществени вреди, се предлага спрямо него да се приложи разпоредбата на чл.78а
от НК.
В с.з. ЯРП,
редовно призована, не изпраща представител.
Обв. Г., също редовно призован, участва
лично и с редовно упълномощен защитник адвокат. Признава вината си, изразява
съжаление за стореното и моли за минимално наказание.
След
преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Обв. Г. е правоспособен водач,
притежава СУМПС № *********/02.06.2018г. за кат. „В“, „С“, „М“, „АМ“,, „ТКТ“,
„В1“ и „С1“ и е наказван осем пъти по административен ред за нарушаване
правилата за движение по пътищата – пет пъти с влезли в сила НП и три пъти с
налагане на глоба с фиш.
На 02.09.2020г. около 18:45 часа
по ул. „Тимок“ в гр. Ямбол, в посока към кръстовището с ул. „Преслав“,
обвиняемият управлявал лек автомобил „Опел Антара“, с номер на рамата
WOLLA63F580183483, който бил без регистрационни табели. При приближаване към кръстовището, до дом № 4
на ул. „Тимок“, бил спрян за проверка от свидетелите Пл. Димитров и М. Г. –
служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ямбол, които пътували в
движещ се по ул. „Преслав“ служебен автомобил. В хода на извършената проверка
се установило, че управлявания от обвиняемия автомобил е спрян от движение в
Германия и не е регистриран в Република България. Затова, св. Г. му съставил АУАН серия GA № 297505/02.09.2020г. за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
От приложената
на л.11 от ДП справка относно регистрацията на управлявания от обвиняемия лек
автомобил се установява, че същият не е регистриран на територията на страната.
Към момента на извършване на
горното деяние обвиняемият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
На основание чл.378, ал.2 от НПК,
горната фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните в ДП
доказателства - обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите Д. и Г., от
обективните находки, отразени в протокола за оглед от 02.09.2020г. и приложения
към него фотоалбум, както и писмените доказателства, които, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, са последователни, логични, безпротиворечиви и се
кредитират изцяло.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че от обективна и
субективна страна обв. Г. е осъществил състава на престъплението по чл.345, ал.2
вр. ал.1 от НК, тъй като на 02.09.2020год. в 18.45 часа в гр.Ямбол, по ул.
„Тимок“, до № *, в посока към кръстовището с ул. „Преслав“, е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел Антара“ с номер на рамата
WOLLA63F580183483, което не е регистрирано по надлежния ред.
От доказателствата
по делото по безспорен начин се установява както факта на
извършване на деянието и механизма на неговото
осъществяване,
така и неговото авторството.
От обективна страна се касае за
извършено престъпление по
транспорта по смисъла на чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, при което се
засягат
обществените отношения, свързани с регистрирането на МПС. ЗДвП императивно
предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС,
които са регистрирани, а редът и условията за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на МПС е определен в Наредба № I-45/24.03.2000г. на МВР. В настоящия случай, на 02.09.2020г.
обвиняемият е управлявал лек автомобил „Опел Антара“, с номер на рамата
WOLLA63F580183483, който е МПС по смисъла на § 6, т.12 от ДР на ЗДвП и подлежи
на регистрация по реда, установен в наредбата. При това положение, след като от
доказателствата по делото безспорно се установява, че към 02.09.2020г.
автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред на територията на Република
България, е налице управление на МПС без изискуемата от закона
регистрация.
От субективна страна обвиняемият е действал
при форма на вината пряк
умисъл. Знаел е, че управлявания от него автомобил не е
регистриран по съответния ред и е без регистрационни табели, че поради това не
следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, предвиждал е, че придвижвайки се с нерегистрирания по надлежния ред
автомобил до гр. Ямбол предприема управление на МПС, без изискуемата от закона
регистрация, и е целял именно това.
Доколкото
разпоредбите на чл.345, ал.2 от НК и чл.175, ал.3 от ЗДвП предвиждат, че едно и
също деяние, каквото е управлението на нерегистрирано по надлежния ред МПС,
може да осъществява както състава на престъплението по чл.345, ал.2 от НК, така
и този на административното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, следва да се
отбележи, че в конкретния случай извършеното от обвиняемия разкрива по-висока
степен на обществена опасност и поради това представлява престъпление по
смисъла на чл.345, ал.2 от НК. Това е така, защото именно степента на
обществена опасност на конкретното деяние е основният разграничителен критерий
между административното нарушение по чл.6 от ЗАНН и престъплението по смисъла
на чл.9, ал.1 от НК. Имайки предвид обстоятелствата, че обвиняемият е наказван
неколкократно за нарушаване правилата за движение по пътищата и се е придвижилс
автомобила от Германия до гр. Ямбол в Република България, съдът счете, че извършеното
разкрива по-висока степен на обществена опасност и следва да се квалифицира
като престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
ОТНОСНО
НАЛОЖЕНОТО НА ОБВИНЯЕМИЯ НАКАЗАНИЕ
За извършеното от обв. Г. умишлено
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или
друго, по-леко наказание – глоба от 500 до 1000 лева. Имуществени вреди от
същото не са причинени. Както вече се посочи, обвиняемият е с чисто съдебно
минало и спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл.78а от НК. Затова съдът
намери, че по отношение в случая са налице законовите предпоставки за прилагане
императивната разпоредба на чл.78а от НК чрез освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба от 1000 до 5000 лева.
В тези законови рамки съдът наложи на обвиняемия адм. наказание глоба, чийто
размер определи в заковония минимум от 1000 лева, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства - ниската степен на обществена опасност на
личността му, обуславяща се от чистото му съдебно минало, както и
обстоятелствата, че в съдебна фаза дава обяснения по обвинението и допринася за
разкриване обективната истина по делото, че в двете фази на процеса признава
вината си и проявява критичност към извършеното, както и липсата на
допълнителни вредни последици от деянието. Поради това, размерът на наказанието
беше определен в законовия минимум от 1000 лева, което съдът намери достатъчно
да окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие както върху
личността на обвиняемия, така и върху останалите членове на обществото.
Разноски по делото не са направени, поради което и такива не бяха
присъдени в тежест на обвиняемия, независимо от изхода му.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: