ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260123

10.06.2021 г., град Перник

 

Пернишкият окръжен съд, в закрито съдебно заседание на 10.06.2021 г., като разгледа докладваното от съдия Татяна Тодорова търговско дело № 33 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 260754 от 31.03.2021 г. от “АБС Транспорт” ООД чрез адв. Н.Г., с която е поискал на основание чл.248 от ГПК да бъде изменено решение № 260007 от 24.02.2021 г. по т.д. № 33/2020 г. на ПОС в частта за разноските, като направените от ищеца разноски по изп.д. № 20208130400577 по описа на ЧСИ А. В. в общ размер на 1665.10 лева да не бъдат присъждани. В молбата поддържа, че разноски по обезпечителното производство са само тези по обезпечаването на бъдещите искове, както и тези в хода на висящо исково производство, но тези направени във връзка образуваното изпълнително дело, по налагане на допуснатите обезпечителни мерки – на заплатена държавна такса за образуване на изпълнителното дело в размер на 1365.10 лева, както и адвокатски хонорар в размер на 1300.00 лева, не са разноски в обезпечителното производство и не подлежат на присъждане.

По изложените в доводи и аргументи в молбата иска от съда да измени решението в частта за разноските, като претендираните от ищеца разноски по изп.д. № 20208130400577 по описа на ЧСИ А. В. в общ размер на 1665.10 лева да не бъдат присъждани.

С разпореждане № 260097 от 02.04.2021 г., ПОС е образувал производство за изменение на решение № 260007 от 24.02.2021 г., постановено по делото в частта му за разноските, като е указал на насрещната страна възможността за подаване на отговор.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК “ТРАНС КОМЕРС” ЕООД не е подал отговор по молбата и не е взел становище по същата.

Съдът намира, че депозираната от “АБС ТРАНСПОРТ” ООД молба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК.

Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по предявен иск от “Транс Комерс” ЕООД, с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на “АБС Транспорт” ООД  да му заплати сумата от 55729 лева, представляваща дължима сума месечни наемни вноски за периода от 19.07.2017 г. до 19.04.2020 г. по договор за наем от *** г. на имот с площ от 1000 кв.м., или общо 5 паркоместа за товарна едрогабаритна техника  на адрес: ***, сключен между “Транс Комерс” ЕООД и “АБС Транспорт” ООД, както и да му заплати сумата от 6647.20 лева, представляваща общия размер на изтекла мораторна лихва за забава върху непогасените суми по всяка една от фактурите за дължимите месечни наемни вноски, за периода смятано от 11-то число на месеца следващ издаването на съответната фактура, до предявяване на иска – 24.05.2020 г., законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното и изплащане, както и да му бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство и тези по обезпечителното производство по търг.д. № 20/2020 г. на ПОС.

По предявеният иск, съдът се е произнесъл с решение № 260007 от 24.02.2021 г., с което предявения иск е уважен, като ответника “АБС Транспорт” ООД е осъден да заплати на ищеца сумата от 9018.20 лева, представляваща направени разноски по настоящото производство, по ч.т.д. № 30/2020 г. на ПОС и по изп.д. № 577/2020 г. на ЧСИ А. В.. В мотивите на решението е посочено, че на основание т.5 от тълкувателно решение № 6/2012 г. по т.д. № 26/2012 г. на ОСГТК на ВКС, направените в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по повдигнатия спорен исков процес, каквото е настоящото търговско дело, като част от това обезпечително производство е и образуваното изп.д. № 577/2020 г. по описа на ЧСИ А. В., представено по делото в заверен препис, което е образувано за привеждане в действие на наложената обезпечителна мярка от съда по ч.т.д. № 20/2020 г. – запор върху описаните движими вещи на основание чл.400, ал.1 от ГПК във връзка и съгласно чл.449, ал.1 и чл.450, ал.1 и ал.2 от ГПК, вр. чл.465-472 от ГПК.

Съдът като взе предвид изложеното в молбата, намира че са налице основания за изменение на постановеното решение в частта на присъдените разноски, тъй като присъждането на разноски за обезпечителното производство е обусловено от неговия изход, като съгласно т.5 от тълкувателно решение № 6/2012 г. по т.д. № 26/2012 г. на ОСГТК на ВКС, направените в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по повдигнатия спорен исков процес. В този смисъл отговорността на ответника за разноски при обезпечение на иска се реализира при постановяване на решението по спора и с оглед неговата основателност.

В случая предявения иск е бил уважен, поради което и направените от ищеца разноски в хода на обезпечителното производство са му били присъдени, в постановеното решение.

Разноските в обезпечителното производство са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата им част по налагане на допуснатите обезпечителни мерки, представляват разноски по изпълнителното дело, и следва да се съберат чрез съдебния изпълнител, в който смисъл са определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 648/2011 г., І т.о., определение № 876 от 02.12.2014 г. по ч.т.д. №х 3490/2014 г., І т.о., определение № 336 от 21.07.2016 г. по ч.т.д. № 874/2016 г. на ВКС, І т.о. и др.

В горния смисъл искането за изменение на постановеното по делото решение в частта на присъдените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК и т.5 от тълкувателно решение № 6/2012 г. по т.д. № 26/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в обезпечителното производство разноски в размер 1100 лева заплатено от него адвокатско възнаграждение и заплатената държавна такса в размер на 40.00 лева за образуваното обезпечително производство по ч.т.д. № 20/2020 г. на ПОС, които разноски са и доказани за извършени като такива в проведеното обезпечително производство на бъдещ иск. На страната следва да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски. Разноските по изпълнителното производство – по изп. д. № 577/2020 г. на ЧСИ А. В. в размер на 1365.10 лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева не следва да му бъдат присъждани, тъй като изпълнителното производство не е част от обезпечителния процес, а е последващо действие по привеждане в изпълнение на допуснатото обезпечение.

В горния смисъл постановеното решение следва да се измени в частта за разноските, като разноските по изпълнителното производство в общ размер на 2665.10 лева, не следва да бъдат присъдени на ищеца, а му се присъдят такива в размер на 6353.10 лева, представляващи разноски по настоящото производство и по ч.т.д. № 20/2020 г. на ПОС.

Воден от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, Пернишкият окръжен съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ИЗМЕНЯ решение № 260007 от 24.02.2021 г. по т.д. № 33/2020 г. на ПОС, в частта, в която “АБС Транспорт” ООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на “Транс Комерс” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 9018.20 лева, представляваща направени разноски по настоящото производство, по ч.т.д. № 20/2020 г. на ПОС и изп.д. № 577/2020 г. на ЧСИ А. В., като вместо това:

ОСЪЖДА “АБС Транспорт” ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на “Транс Комерс” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 6353.10 (шест хиляди триста петдесет и три лева и десет стотинки) лева, представляваща направени разноски по настоящото производство и по ч.т.д. № 20/2020 г. на ПОС.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните, по реда, по който подлежи на обжалване самото решение.

 

                                                                     СЪДИЯ: