О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 436
град Бургас
,12.03. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
........12.03...............………..през
две
хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от съдията М.Карастанчева .в.гр.д. № 302 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на Е.И.И. –ищец по гр.д. № 1035 /2017 год. по описа на Айтоския районен съд против решение № 238/21.12.2018 год. постановено по същото дело ,с което е отхвърлен иска на въззивника против Т.К.Р. и Ш.Р.Р. за признаване собствеността по отношение на 1/6 ид.части от ½ ид.части от дворно място с площ от 410 кв.м. ,находящо се в гр. Айтос ,ул. „Богориди „ № 22 ,съставляващо неурегулиран поземлен имот № 319 в кв. 144 по плана на гр. Айтос ,за който имот по неприложена в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ VIII-319 в кв. 144,целият с площ от 415 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 5 кв.м./ с изключение на 3,80 ид.части от 1/6 ид.част /,ведно със същите идеални части от самостоятелен обект – парви жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда ,със застроена площ от 118 кв.м. ,състояща се от три стаи,хол,всекидневна ,кухня,баня,тоалетна и коридор,ведно с две помещения-килер и кухня с южно изложение от приземния етаж –маза/с изключение на 380 ид.части от 1/6 ид.част / ,гараж от 18 кв.м. /с изключение на 3,80 ид.части от 1/6 ид.част /,както и 1/6 ид.част от ½ ид.част отт таван с реално ползване на южната половина / с изключение на 3,80ид.ч.от 1/6 ид.част /
Въззивникът изразява недоволство от решението ,като счита същото за неправилно ,незаконосъобразно и необосновано.Сочи се на първо място ,че неправилни и необосновани са крайните изводи на съда за това ,че последиците от влизане в сила на постановлението за възлагане от 31.01.2017 г.,поправено с постановление от 25.01.2018 г.,са придобиване на взички права върху продадения на публична продан имот.Неправилен е изводът ,че въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане ответникът притежава имота на законно основание,което изключва собственическите права на ищеца..Тези изводи са направени без да се изследват въпросите за това кой е длъжник в изпълнителното дело и какъв е обемът на правата му върху продавания имот .Подчертава се ,че при публичната продан купувачът не може да придобие повече права от тези ,които са принадлежали на длъжника в изпълнението ..В случая ищецът Е.И. въобще не е бил конституиран като длъжник в изпълнителното производство,на него не са му били връчвани по надлежния ред никакви книжа и документи в качеството на длъжник по изпълнението ,ищецът не е вписан като страна и по този начин ,без да е проведено изпълнително производство против Е.И. се достигнало до несправедлив краен резултат –продажба на неговата част от имота.Едва след неговото възлагане и вписване на исковата молба по настоящото дело е била допусната поправка на постановлението за възлагане ,при което е вписано името на ищеца.Той е придобил правата си на собственост още преди образуването на изпълнителното дело и след като не е бил надлежно конституиран като страна в изпълнението ,то действията на съдебния изпълнител не могат да му бъдат противопоставени ..
Оспорва се и извода на първоинстанционния съд ,че в качеството на наследник на ипотекарния кредитор Иван Тенев ищецът не е трето лице по изпълнителното дело , а е длъжник ,притежавайки част от ипотекирания имот и че в конкретното изпълнително дело не е продаден чужд имот , а такъв ,който е принадлежал на наследника на ипотекарния кредитор .Освен това ,за да придобие качество на страна в изпълнението ,той е следвало да бъде конституиран като такава ,което не сторено .Затова недопустимо е съдът да определя това му качество при вече приключила публична продан на имота .Неправилно съдът е отхвърлил възраженията за допуснати нарушения в изпълнителното производство ,като се подчертава,че купувачът не става собственик на имот ,който не принадлежи на длъжниците по изпълнението /Живко И. и Катя Иванови /,като в тази връзка неприложима е цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика
Моли се за отмяна на решението и за постановяване на ново ,с което се уважат изцяло исковите претенции .Не се сочат нови обстоятелства и нови доказателства по делото .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК .
Въззиваемият ответник в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на съдебното решение в атакуваната част не са допуснати сочените в нея нарушения .Счита се на първо място ,че изводите на първоинстанционния съд относно последиците от влизането в сила на постановление за възлагане са правилни .Обосновано се приема от съда и че в качеството на наследник на починалото лице – ипотекарния длъжник ,ищецът не е трето лице по изпълнителното дело ,а е длъжник ,притежавайки част от ипотекирания имот и на това основание в рамките на изпълнителното производство не е продаден чужд недвижим имот ,а такъв ,принадлежал на наследника на ипотекарния длъжник .Правилно са изяснени фактите по делото – че в хода на изпълнителното дело ищецът е обжалвал редица действия на съдебния изпълнител ,обжалвано е и разпореждането за поправка на постановлението за възлагане.Правилно се приема ,че са неоснователни твърденията на жалбоподателя ,че допуснатите нарушения по извършване на публичната продан са довели до невъзможност постановлението да породят вещноправните си последици
Касае се за претенция за собственост от длъжника срещу купувача по публична продан ,легитимиращ се с влязло в сила постановление за възлагане ,като претенцията се основава единствено на твърдения за нарушена процедура при провеждане на публичната продан .Оплакванията са все във връзка с допуснати нарушения в изпълнителното производство .Задължителната съдебна практика обаче е категорична ,че при наличие на влязло в сила постановление за възлагане длъжникът ,който по силата на същото е загубил собствеността ,може в последващ исков процес да претендира собственически права единствено на основанията ,предвидени в чл. 396 ал. 2 ГПК –т.е. когато имотът е придобит от лице ,което не е имало право да наддава и при невнасяне на цената .Само в тези случаи публичната продан е недействителна и съответно постановлението за възлагане не е годен придобивен способ по смисъла на чл. 77 ЗС в полза на купувача .Извън тези случаи ,вкл.при липса на валидно учредена ипотека върху продадения имот ,публичната продан не може да бъде атакувана като недействителна в последващ исков процес.Доколкото в случая исковата претенция не е основана на твърдения за наличие на някое от предвидените в закона основания ,при които е допустимо да се оспорва действителността на публичната продан ,фактическите твърдения оносно допуснати нарушения в изпълнителното производство не са в състояние да обусловят уважаване на предявения иск за собственост .
Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на решението .Също не се сочат нови доказателства.
Имайки предвид горното и на осн . чл. 267 от ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото в съдебно заседание и го насрочва за 24.04.2019 г. от 10,00 часа ,за която дата да се призоват страните .
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
: ЧЛЕНОВЕ :1.
2.