Присъда по НОХД №237/2025 на Районен съд - Червен бряг

Мотиви към Присъда по НОХД 237 по описа за 2025г. на Районен съд – Червен бряг
Повдигнато е обвинение против Й. Л. В., родена на 30.12.1997г. в гр. Плевен, с ЕГН
**********, с постоянен адрес в с. Мировяне, обл. София, ул. **********, българка, с
българско гражданство, разведена, със средно образование, безработна, осъждана за това, че:
1. За периода от 01.05.2024г до 30.03.2025г. в гр. Червен бряг, обл. Плевен, като осъдена с
Решение №282/25.08.2023г. по гр. д. №164/2023г. на РС-Червен бряг, в сила от 05.10.2023г.,
да издържа низходящия си М. В.ов Н., роден на 04.07.2018г., чрез заплащане на ежемесечна
издръжка в размер на 200 лева, чрез неговия баща и законен представител В. Г. Н. от гр.
Червен бряг, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 2200,00 лева равняващи се на 11 месечни вноски - престъпление по чл.183,
ал.1 от НК; 2. За периода от 01.05.2024г. до 30.03.2025г. в гр. Червен бряг, обл. Плевен, като
осъдена с Решение №282/25.08.2023г. по гр. д. №164/2023г. на РС-Червен бряг, в сила от
05.10.2023г., да издържа низходящата си Г. В.ова Н.а, родена на 07.01.2020г., чрез заплащане
на ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, чрез нейния баща и законен представител В.
Г. Н. от гр. Червен бряг, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 2200,00 лева равняващи се на 11 месечни вноски - престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК.
Представителят на РП – гр.Червен бряг поддържа така повдигнатото обвинение срещу
подсъдимата Й. Л. В., пледира за осъдителна присъда.
В първото по делото съдебно заседание подсъдимата В. не се признава за виновна, като
моли съда разглеждане на делото да продължи по общия ред. В. счита, че няма извършено
от нея престъпление, тъй като в настоящия етап е изплатила всички дължими суми. Моли
съда да я признае за невиновна, тъй като е изплатила издръжката на децата си за посочения
период.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата Й. Л. В., родена на 30.12.1997г. в гр. Плевен, с ЕГН **********, с постоянен
адрес в с. Мировяне, обл. София, ул. **********, българка, с българско гражданство,
разведена, със средно образование, безработна, осъждана.
На 25.08.2023год. излязло решение №282/25.08.2023год. по гр.д. №164/2023год. на PC-
Червен бряг за развод между В. Н. и Й. В. /Н.а/. Решението е в сила от 05.10.2023 г. С това
решение на В. Н. било присъдено да се грижи и отглежда двете деца. Със същото решение
Й. В. /Н.а/ била осъдена да плаща месечна
издръжка в размер на 200 лева за всяко едно от децата и бил определен режим, при който Й.
В. /Н.а/ имала право да се вижда с децата през всяка втора неделя на месеца за времето от
10:00ч. до 17:00ч. През първите два месеца след развода Й. В. /Н.а/ виждала децата в
определеното за това време. От октомври Й. В. /Н.а/ спряла да се вижда с двете деца и
отказвала всякакъв контакт с В. и децата. Спряла да плаща месечните издръжки.
Единствените пари, които Й. В. /Н.а/ превела били в размер на 300 лева и тези пари тя
превела през месец ноември 2023год. От този момент спряла да превежда пари по сметката
за издръжка на двете деца. За периода 05.10.2023 - 30.04.2024 г. е изготвен обвинителен акт,
по който майката е осъдена по НОХД № 171/2024 на PC-Червен бряг. Присъдата е в сила от
18.04.2025 г.
През м. март 2024 г. обвиняемата В. започнала да се вижда с друг мъж и на 08.08.2024 г.
сключили брак. Отишла да живее при него в с.Мировяне, обл.София. Тя получава по 200
лева социално майчинство за третото си дете и 50 лв. за детето. Твърди, че е направила две
вноски, но не ги е показала на разследващия орган.
1

По досъдебното производство е изготвена съдебно-счетоводна експертиза от заключението
на която е видно, че за периода от 01.05.2024год. до 31.03.2025год. обв.Иорданка Л. В.
дължи по 2200 лева издръжка за всяко едно от двете си деца.
Привлечена и разпитана в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
обв. Й. Л. В. твърди, че не е в състояние да заплати дължимата от нея сума за издръжка, тъй
като в момента е безработна.
От изложената фактическа обстановка е видно, че обв. В. За периода от 01.05.2024г до
30.03.2025г. в гр. Червен бряг, обл. Плевен , като осъдена с решение №282/25.08.2023г по гр.
д. №164/2023г. на РС-Червен бряг, в сила от 05.10.2023г, да издържа низходящия си М. В.ов
Н., роден на 04.07.2018г., чрез заплащане на ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, чрез
неговия баща и законен представител В. Г. Н. от гр. Червен бряг, съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 2200,00 лева
равняващи се на 11 месечни вноски.
-престъпление по чл. 183,ал.1 от НК и
За периода от 01.05.2024г до 30.03.2025г. в гр. Червен бряг, обл. Плевен , като осъдена с
решение №282/25.08.2023г по гр. д. №164/2023г. на РС-Червен бряг, в сила от 05.10.2023г,
да издържа низходящата си Г. В.ова П., родена на 07.01.2020г., чрез заплащане на
ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, чрез нейния баща и законен представител В. Г.
Н. от гр. Червен бряг, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски , а именно 2200,00 лева равняващи се на 11 месечни вноски
-престъпление по чл. 183,ал.1 от НК.
С действията си обвиняемата Й. Л. В. е осъществила от обективна и субективна страна
престъпния състав по чл.183, ал. 1 от Наказателния кодекс.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, по които страните излагат сходни аргументи:
- писмени – разписки, свидетелство за съдимост на подсъдимия, вносно бележка/разписка за
платените задължения, подписана от подсъдимата и В. Н.;
- гласни - показанията на свидетеля – В. Г. Н..
Подсъдимата Й. Л. В. на фазата на съдебното следствие не признава вината си. Дава
обяснения по обвинението в проведеното на 06.11.2025г. открито съдебно заседание.
Съдът дава вяра и на приобщените по надлежния ред писмени доказателства и
доказателствени средства. Посочените писмени доказателствени източници съдът кредитира
изцяло, доколкото същите са обективни и кореспондиращи както помежду си, така и с
останалите доказателства по делото кредитирани от съда. Отделно от това същите са
изготвени и изхождат от надлежно легитимирани лица за тяхното съставяне и издаване, в
изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения предмет на
разглеждане по настоящото дело.
Що се отнася до гласните доказателствени средства, на първо място, съдът не намира
основание да не кредитира изложеното от свидетеля В. Г. Н., в хода на съдебното следствие.
От показанията на посочения свидетел по еднозначен и категоричен начин се установява
авторството на инкриминираното деяние, както и това, че в настоящия етап е изплатила
всички дължими суми.
По отношение правната природа на обясненията на подсъдимия, следва да се има предвид,
трайно установеното в съдебна практика положение, че обясненията на подсъдимия имат
двойствена правна природа като те са едновременно средство за защита и годно
доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде априори
2

игнорирана при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги
подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по
делото доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези процесуални
действия съдът следва да реши дали да ги кредитира или не.
С оглед гореизложените принципни съображения съдът намира, че не могат да бъдат
кредитирани обясненията на подсъдимия в частите, с които отрича да е извършил
инкриминираното деяние и че не е извършил нищо, с което да е нарушил законовите
правила.
От правна страна:
Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се свързва с наличието на
съдебно решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство
за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с
гражданскоправната погасителна давност. За да е съставомерно деянието по чл.183, ал.1 от
НК, е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в
нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за
период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е
изпълнено съзнателно от дължащото лице.
Престъплението по чл. 183 от НК по своя характер е продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в
определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане
на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или
сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление
се явява довършено в момента, в който деецът изпълни задължението си за издръжка или
пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс. Изводът е, че с нормата
на чл. 183, ал. 1 НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на
съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е
наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-
благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и
правото на изправния родител за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете
от страна на другия родител. Налице са съставомерните признаци от обективна страна на
престъплението по чл. 183 НК- подсъдимата е осъдена с влязло в сила решение да изплаща
издръжка на своята дъщеря, като за периода след влизане в сила на решението, не са
изплатени повече от 2 последователни вноски, в конкретния случай .
Според трайната съдебна практика на ВКС плащането на издръжка до навършване на
пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите. Съгласно чл. 143 ал. 2 от
Семейния кодекс - „Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си." В този
смисъл в настоящия случай не подлежи на преценка от наказателния съд конкретната
финансова възможност на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена от
гражданския съд при индивидуализиране размера на дължимата издръжка. Така изрично
Решение № 158/25 октомври 2017 год., трето наказателно отделение наказателно дело №
690/2017 год. на ВКС, Решение №182 от 09.11.2016 г. по н. д. № 601 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение на ВКС, Решение № 116/11 юли 2017 г., трето
наказателно отделение, наказателно дело № 416/2017 г., Решение № 126 от 06.04.2015 г. по
н. д. № 205 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 188 от
04.07.2011 г. по нак. д. № 1157/2011 г. на ВКС, Решение № 111/04.07. 2016 година, трето
наказателно отделение, н. дело № 434/2016 година на ВКС, Решение № 47 от 02.02.2012 г.
по нак. д. № 3081/2011 г. на ВКС, Решение №138/27 октомври 2017 г., трето наказателно
отделение, наказателно дело № 612/2017 г на ВКС, Решение № 291 от 24.08.2015 г. по н.д. №
3

828 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение .
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че според вече цитираната трайна и
актуална практика на ВКС, за да е налице елементът съзнателност на неизпълнението е
достатъчно да са налице кумулативно две условия: деецът да е уведомен за решението на
гражданския съд, с което е осъден да изплаща издръжка; да не са налице обективно
съществуващи непреодолими пречки, които са възпрепятствали подсъдимия да изпълнява
имущественото си задължение. Като такива примерни пречки практиката е приела:
неработоспособната възраст, наличие на заболяване, което пречи на подсъдимия да
упражнява правото си на труд, продължителна безработица, която не е могла да бъде
преодоляна въпреки надлежна регистрация в бюрото по труда и положени добросъвестни
усилия за намиране на работа. Изрично следва да се отбележи, че според цитираната по-горе
практика простата липса на работа, предвид безусловния характер на задължението да се
издържат низходящите по смисъла на чл. 143, ал.2 СК, не може сама по себе си да обуслови
извод за липса на субективна съставомерност на деянието, ако дължащият издръжка е в
трудоспособна възраст и здравословното му състояние позволява да работи. Още по-малко
може липсата на работа да бъде извинителна причина, ако лицето не е изпълнило
задължението си да се регистрира в бюрото по труда, доколкото това действие представлява
израз на минималните възможни и необходими усилия, които лицето би могло да положи, за
да създаде предпоставки за изпълнение на безусловното си задължение да издържа своите
низходящи.
Във връзка с безусловността на задължението да се заплаща издръжка на низходящите
следва да се отчете и Решение № 47 от 02.02.2012г. по нак. д. № 3081/2011 г. на Върховен
касационен съд, в което е прието, че дори пребиваването на дължащия издръжка в затвора
не води до обективна невъзможност за изплащане на издръжка, при положение, че режимът
който му е определен за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода принципно е
позволявал да полага труд в затвора, като с липсата на упражняване на тази възможност
деецът сам се е поставил в невъзможност да изпълнява задължението си по влязлото в сила
решение на гражданския съд, което е достатъчно за обуславяне на субективна
съставомерност на деянието.
В обстоятелствената част на обвинителния акт не е описано наличието на някоя от
непреодолимите пречки, поставящи дееца в обективна невъзможност да изпълнява
безусловното си задължение за издръжка-нетрудоспособност, влошено здравословно
състояние и др.
От събраните писмени и гласни доказателствени средства безспорно се установи
обективната страна на деянието, че: 1. За периода от 01.05.2024г до 30.03.2025г. в гр. Червен
бряг, обл. Плевен, като осъдена с Решение №282/25.08.2023г. по гр. д. №164/2023г. на РС-
Червен бряг, в сила от 05.10.2023г., да издържа низходящия си М. В.ов Н., роден на
04.07.2018г., чрез заплащане на ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, чрез неговия
баща и законен представител В. Г. Н. от гр. Червен бряг, съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 2200,00 лева
равняващи се на 11 месечни вноски - престъпление по чл.183, ал.1 от НК; 2. За периода от
01.05.2024г. до 30.03.2025г. в гр. Червен бряг, обл. Плевен, като осъдена с Решение
№282/25.08.2023г. по гр. д. №164/2023г. на РС-Червен бряг, в сила от 05.10.2023г., да
издържа низходящата си Г. В.ова Н.а, родена на 07.01.2020г., чрез заплащане на ежемесечна
издръжка в размер на 200 лева, чрез нейния баща и законен представител В. Г. Н. от гр.
Червен бряг, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 2200,00 лева равняващи се на 11 месечни вноски - престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК.
Подсъдимата не е изпълнила доброволно своето задължение. Срещу нея не е образувано
изпълнително производство за принудителното събиране на дължимата издръжка, но гледна
4

точка обективните признаци на състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, същото не
представлява съставомерен елемент от обективната му страна. Налице е съзнателно
неизплащане на дължимите месечни вноски през инкриминирания период от време, поради
което подс. Й. Л. В. следва да понесе наказателна отговорност.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че наказателно отговорен е онзи,
който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни
задължението си в размер на две или повече месечни вноски.
Подсъдимата Й. Л. В. е извършила деянието при условията на пряк умисъл – същата е
съзнавала общественоопасния характер, предвиждала е общественоопасните последици и е
целяла тяхното настъпване.
След като по делото се установи по несъмнен начин, че не е било изпълнено задължението
на подсъдимата за даване на издръжка за повече от два месеца, съдът призна подсъдимата за
виновна в извършване на престъплението, за което и е повдигнато обвинение.
От друга страна е налице последващо нейно поведение, в резултат на което фактически
същата да е изпълнил задължението си до постановяване на присъдата от първата
инстанция, поради което съдът приема, че е осъществено основанието да се приложи
привилегирования състав на чл.183, ал.3 от НК.
Като взе предвид факта, който се доказа по делото, а именно че подсъдимата е изплатила
процесните суми по издръжката на детето си до приключването на съдебното следствие и
постановяването на настоящата присъда съдът приложи чл. 183, ал. 3 от НК , като я призна
за виновна и не и наложи наказание.
Така съдът счете, че ще съдействат за поправянето на подсъдимия и за постигане на
поставените от закона превантивни цели, както по отношение на същия, така и по
отношение на останалите членове на обществото – чл. 36, ал. 1 от НК.
При тези доводи и съображения съдът постанови присъдата си.
5

Номер на акта:	44
Дата:	6 ноември 2025 г.
Съдия:	Илия Олегов Милев

Дело:	20254440200237
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 септември 2025 г.

Присъда по НОХД №237/2025 на Районен съд - Червен бряг

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите