№ 1345
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от М. Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело №
20211110150625 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу С. Г. Н., Г. В. Н. и А. Л. Н., искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца
следните суми:
1. С. Г. Н. - сумата в размер на 971,67 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „Славия“, бл. 35, ет. 6, ап. 16, аб. № 263543, ведно със законната лихва от
30.08.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 141,13 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2021 г., сумата в размер
на 27,28 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през
периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до
окончателното изплащане, както и сумата в размер на 5,62 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 24.08.2021 г.;
2. Г. В. Н. - сумата в размер на 728,75 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „Славия“, бл. 35, ет. 6, ап. 16, аб. № 263543, ведно със законната лихва от
30.08.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 105,84 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2021 г., сумата в размер
на 20,46 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през
периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до
окончателното изплащане, както и сумата в размер на 4,21 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 24.08.2021 г.;
3. А. Л. Н. - сумата в размер на 242,91 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „Славия“, бл. 35, ет. 6, ап. 16, аб. № 263543, ведно със законната лихва от
30.08.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 35,28 лева, представляваща
1
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2021 г., сумата в размер
на 6,82 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода
от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до
окончателното изплащане, както и сумата в размер на 1,40 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 24.08.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците, респ. техния наследодател топлинна енергия, като те не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството, като дължимите от ответниците
суми за исковия период не били заплатени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Г. Н., в
който посочва, че преди подаване на исковата молба – на 02.02.2021 г. е извършил плащане
в размер на 400 лева, което счита, че следва да бъде взето предвид. Отделно от това посочва,
че е поискал сключване на споразумение с ищеца за разсрочено плащане на задълженията.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Г. В. Н., чрез
назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва да се е намирал в облигационно правоотношение с ищеца за доставка на
топлинна енергия, като оспорва ищецът да е доставял такава в процесния имот, съответно,
че не е потребена топлинна енергия в твърдения размер. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на част от претендираните суми. По така изложените доводи моли за
отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Л. Н..
Третото лице – помагач на страната на ищеца б не изразява становище по предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на последниите е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай от събраните по делото писмени доказателства – Договор за
продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от
държавния жилищен фонд от 09.05.1965 г., както и представеното удостоверение от „ГИС“-
София, се установява, че Г. Ц. Н. и М. М. Н. са придобили правото на собственост върху
2
процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Славия“, бл. 35, ет. 6, ап. 16. От изготвените
справки за родствени връзки се установява, че Г. Ц. Н. е починал на 12.03.1988 г., като
негови наследници по закон са съпругата му М. М. Н., която е починала на 31.05.2020 г. и
децата му в Г. Н. и ответника С. Г. Н.. Установява се, че в Н. е починал на 06.07.2009 г.,
като негови наследници по закон са ответника А. Л. Н. – негова съпруга и ответника Г. В. Н.
– негов син. Следователно със смъртта на Г. Ц. Н. се прекратява съпружеската имуществена
общност между него и М. М. Н., като дяловете им са равни (чл. 28 СК). Така делът на Г. Ц.
Н. от ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот е наследен от съпругата му и
техните деца при равни квоти съгласно правилото на чл. 9, ал. 1 ЗН, т.е. М. Н., ответникът
С. Н. и в Н. са наследили по 1/6 ид.ч. от имота. Последният е починал впоследствие, като
неговият дял е наследен от двамата ответници А. Н. и Г. В. Н. при равни квоти, т.е. по 1/12
ид.ч. Установява се, че след това е починала и М. Н. - на 31.05.2020 г., като притежаваните
от нея общо 4/6 ид.ч. от имота (1/2 + 1/6) са наследени при равни квоти от ответника С. Н. и
от ответника Г. В. Н., който по правилото на чл. 10 ЗН замества починалия преди това в Н.
или всеки от двамата ответници е наследил 2/6 от наследството на М. Н.. Следователно
ответниците се явяват съсобственици на процесния имот, като С. Н. притежава 6/12 ид.ч. от
имота (=1/2), Г. В. Н. притежава 5/12 ид.ч. от имота, а А. Н. – 1/12 ид.ч. При това положение
следва да се приеме, че съобразно действащата нормативна уредба ответниците заедно с М.
Н., в качеството им на собственици на процесния имот са били клиенти на топлинна енергия
през исковия период, като част от ответниците в качеството им на наследници по закон на
собственика М. Н. освен правата са наследили и задълженията й, доколкото по делото не са
ангажирани доказателства, налагащи извод в друг смисъл. По делото не са ангажирани
доказателства и не се твърди ответниците, респ. техните наследодатели да са отчуждили
процесния имот преди исковия период, поради което следва да се приеме, че по делото се
установява наличието на правоотношение между посочените лица и ищеца по договор за
доставка на топлоенергия за процесния период, по силата на който ищецът е престирал –
доставил е топлоенергия, съответно за ответниците е възникнало задължение да платят
дължимата цена.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът
да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на неоспореното и
прието заключение на вещото лице по съдебно-техническа експертиза, което съдът намира
за обективно и компетентно изготвено, че количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер,
който е преминал периодични метрологични проверки за техническа годност. Посочено е, че
начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове.
Съгласно заключението за процесния период е начислена топлинна енергия, отдадена за
сградна инсталация, за отопление на имот въз основа на показанията на ИРРО монтирани на
4 бр. радиатори в имота и за БГВ, определяна въз основа на реален отчет на един водомер.
Съгласно заключението стойността на потребената за исковия период топлинна енергия
възлиза на 1981,96 лева, изчислена при съобразяване на резултата от изравнителните
сметки.
От събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът намира за пълно, обективно и компетентно изготвено,
се установява, че за процесния период за извършени плащания в общ размер на 112,42 лева.
Следователно общият размер на задължението за главница за стойност на потребена
топлинна енергия възлиза на сумата от 1869,54 лева. Не се установява от събраните по
делото доказателства да са извършвани други плащания, с които да са погА.вани
задълженията за исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., в какъвто смисъл са
3
твърденията на ответника С. Н.. Този извод следва след анализ както на представените от
ответника писмени доказателства, така и от посоченото от вещото лице в заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, тъй като всички приети писмени доказателства за
извършвани плащания се отнА.т за погА.ване на задължения, които са възникнали преди или
след исковия период.
Следователно, определена съобразно квотата от съсобствеността, дължимата от
ответника С. Н. част от сумата за главница, възлиза на 934,77 лева, дължимата от ответника
Г. Н. част възлиза на 778,98 лева, а от ответника А. Н. – на 155,80 лева.
Претенцията спрямо ответника Г. Н. е в по-малък размер от установения дължим
такъв, поради което предявеният спрямо него иск за главница се явява основателен в пълния
предявен размер от 728,75 лева. По отношение на ответниците С. Н. и А. Н. предявените
срещу тях искове за главница за потребена топлинна енергия се явяват основателни и следва
да бъдат уважени в установените дължими размери от 934,77 лева срещу ответника С. Н. и
от 155,80 лева срещу ответника А. Н., а за разликата до пълните предявени размери –
отхвърлени.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от
представените изравнителни сметки, третото лице е извършило услугата, като няма данни
работата да не е приета, поради което потребителите следва да заплатят на ищеца
дължимото възнаграждение по силата на цитираните разпоредби. От представените по
делото доказателства – извлечение от сметка, както и от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява дължимата сума за исковия период 01.07.2018 г. –
30.04.2020 г. да възлиза на сумата в размер на 54,56 лева, какъвто е и претендираният от
ищеца размер. В посочената по-горе сума за топлинна енергия съгласно заключенията на
вещите лица по съдебно-техническата експертиза и съдебно-счетоводната експертиза не е
включена и дължимата сума за дялово разпределение. Следователно съобразно квотата от
собствеността ответникът С. Н. дължи сума за дялово разпределение в размер на 27,28 лева,
ответникът Г. Н. – сумата в размер на 23,56 лева, а ответникът А. Н. – 4,54 лева.
Претенцията на ищеца спрямо първия ответник е в същия размер, а спрямо втория ответник
е в по-малък размер – от 20,46 лева, поради което исковете срещу тях се явяват основателни
и следва да бъдат уважени в пълните предявени размери. Искът срещу ответника А. Н. се
явява основателен и следва да бъде уважен за установения дължим размер от 4,54 лева, а за
разликата до пълния предявен размер от 6,82 лева – отхвърлен.
С оглед основателността на исковете за главница, следва да бъде разгледано и
релевираното от ответника Г. Н. възражение за погА.ване по давност на вземанията на
ищеца, по което съдът намира следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погА.ват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая
30.08.2021 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 30.08.2018 г. в
случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок
4
след изтичане на периода, за който се отнА.т. Следователно погасителната давност за
вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила
през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнА.т. При
това положение давността за най-старото претендирано вземане – за м. май 2018 г., започва
да тече от 16.07.2018 г., като тригодишният период изтича на 16.07.2021 г. Следва да бъде
отчетено обаче обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погА.ват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 ПЗР на Закона за
изменение на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Следователно давността за най-старото вземане – за м.05.2019 г. изтича на
23.09.2021 г., като същата е прекъсната именно с подаване на исковата молба на 30.08.2021
г. При това положение се налага извод за неоснователност на възражението на ответника Г.
Н. за погА.ване по давност на вземането за главница за потребена топлинна енергия, поради
което и искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 728,75 лева.
Доколкото претенцията за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение
касае периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., то предвид изложеното по-горе се налага
извод, че давността за същата също не е изтекла, поради което този иск следва да бъде
уважен в цялост.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнА.т. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнА.т/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Определено по реда на чл. 162 ГПК и съобразно данните от заключенията на съдебно-
счетоводната и съдебно-техническата експертиза, дължимото обезщетение за забава за
периода 15.09.2018 г. – 24.08.2021 г. върху главницата от 1869,54 лева възлиза на сумата в
размер на 271,54 лева. Следователно дължимата от ответника С. Н. сума за мораторна лихва
възлиза на 135,77 лева, а дължимата от ответника А. Н. – на 22,63 лева, до които размери
предявените срещу тях акцесорни искове следва да бъдат уважени, а за разликата до
пълните предявени размери – отхвърлени. Задължението на ответника Г. Носоусенлиев
възлиза на сумата в размер на 113,14 лева, като доколкото претенцията на ищеца е в по-
малък размер – от 105,84 лева, то искът се явява основателен и следва да бъде уважен в
пълния предявен размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответниците, поради което
5
акцесорните претенции за заплащане на обезщетение за забава върху вземанията за главница
за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 24.08.2021
г. се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на 871,66 лева, от
които 91,66 лева за платена държавна такса, 330 лева за платен депозит за вещо лице за
съдебно-техническа експертиза, 300 лева за платен депозит за съдебно-счетоводна
експертиза и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Направени са и разноски за
платен депозит за особен представител на ответника Г. Н. в размер на 350 лева. Определени
съразмерно на уважената част от исковете спрямо всеки ответник, дължимите разноски от
ответника С. Н. възлизат на сумата в размер на 417,65 лева, дължимите от ответника Г. Н. –
на сумата в размер на 709,70 лева, а от ответника А. Н. – на 46,41 лева.
Разноски в полза на ответниците не следва да бъдат присъждани поради липсата на
претенция за такива.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Г. Н. , с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Славия“, бл. 35, вх. А,
ет. 4, ап. 16, да заплати на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата в размер на 934,77 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Славия“, бл. 35, ет. 6, ап. 16, аб. № 263543, ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 135,77 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2021 г., сумата в размер на 27,28 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.07.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до окончателното изплащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 417,65 лева – разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ иска за стойност на незаплатена топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 934,77 лева до пълния предявен размер от 971,67 лева, иска за
обезщетение за забава върху главницата за стойност на потребена топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 135,77 лева до пълния предявен размер от 141,13 лева,
както и иска за сумата в размер на 5,62 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 31.08.2018 г. до 24.08.2021 г.
ОСЪЖДА Г. В. Н. , с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Пирински проход“ №
31, ет. 9, ап. 4, да заплати на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата в размер на 728,75 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Славия“, бл. 35, ет. 6, ап. 16, аб. № 263543, ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 105,84 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2021 г., сумата в размер на 20,46 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.07.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до окончателното изплащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 709,70 лева – разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 4,21 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 24.08.2021 г.
6
ОСЪЖДА А. Л. Н., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Хиподрума“, бл. 26,
вх. А, ет. 3, ап. 66, да заплати на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата в размер на 155,80 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Славия“, бл. 35, ет. 6, ап. 16, аб. № 263543, ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 22,63 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2021 г., сумата в размер на 4,54 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.07.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до окончателното изплащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 46,41 лева – разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ иска за стойност на незаплатена топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 155,80 лева до пълния предявен размер от 242,91 лева, иска за
обезщетение за забава върху главницата за стойност на потребена топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 22,63 лева до пълния предявен размер от 35,28 лева, иска
за цена на извършена услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер от 4,54
лева до пълния предявен размер от 6,82 лева, както и иска за сумата в размер на 1,40 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 24.08.2021 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– б.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7