№ 62063
гр. София, 08.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:.........
като разгледа докладваното от ......... Частно гражданско дело №
20221110135060 по описа за 2022 година
Образувано е по заявление на ......... срещу М. АС. Б. с ЕГН: ********** за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от
1 507,38лева (хиляда петстотин и седем лева и 38 стотинки), представляваща
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал. 3 от ГПК, към заявлението са приложени
договорът за паричен заем, споразумението за пакета от допълнителни услуги, както и
приложимите общи условия.
С оглед разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заповед за изпълнение
не се издава, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и
когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. Във връзка с това съдът следва да разгледа
наличието на противоречие на договора със закона или добрите нрави, респективно –
дали е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузите на представения
договор, по който длъжникът има качеството потребител.
Съдът намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1
507,38лева (хиляда петстотин и седем лева и 38 стотинки), представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги противоречи на добрите
нрави, поради следните съображения: условията и предпоставките за ползване на
допълнителните услуги са регламентирани в чл. 15 от Общите условия. Пакетът от
услуги включва: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
2. Възможност за отлагане на определен брой вноски; 3. Възможност за намаляване на
определен брой вноски; 4. Възможност за смяна на падеж и 5. Улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
Уговореното в договора възнаграждение за пакета от допълнителни услуги,
платимо на 11 равни месечни вноски, всяка в размер на 60,05 лева.
Уговорените в този договор допълнителни услуги са посочени като
хипотетични, предвидени са единствено като възможност заемополучателят да се
възползва от тях, без обаче да са посочени условията за това и изискванията на
заемодателя, при които той ще предостави тези услуги, а в договора никъде не е
уговорено задължението на заемодателя за предоставянето им. Т. е., не става ясно
каква е процедурата по предоставяне на тези услуги, дали единствената предпоставка е
заявено искане от заемополучателя, каква следва да е формата на това искане, дали са
необходими други предпоставки, за да се предостави съответната услуга, какъв е
1
срокът за предоставянето на всяка услуга.
Предвидено е заплащане на услуги, които по принцип са безплатни и са в
зависимост от наличието на допълнително споразумение/анекс между страните по
договора. Такива са услуги № 2, 3 и 4. За услугата „Улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства“ изобщо не съществува яснота отнапред дали ще се
ползва, а е предвидено заплащането на възнаграждение и за нея. Не са ясни условия, по
които би се предоставила същата.
За услугата „Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“
също не съществува яснота каква точно е услугата, за която се дължи възнаграждение -
не е ясно в какво се състои приоритетното разглеждане и изплащане, какви са
поставените срокове за това.
Настоящият съдебен състав намира, че искането за издаване на заповед за
изпълнение за сумите по споразумението за допълнителни услуги противоречи на
добрите нрави. Всички описани елементи от пакета допълнителни услуги са
договорени единствено като възможност за предоставяне, но не и като задължение на
кредитора. Принципите на справедливост и добросъвестност изискват потребителят да
заплаща възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за
хипотетичното и евентуално предоставяне на такава.
Освен това е налице нееквивалентност между престациите – срещу високия
размер на възнаграждението, заемополучателят не получава никакво конкретно благо,
преимущество или услуга, а единствено евентуалната възможност да ползва някаква
несъществена преференция, като нито една от така посочените услуги не гарантира
каквото и да е предимство за кредитополучателя.
Относно разходите за извънсъдебно събиране:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Таксата за извънсъдебно събиране на вземането не попада в
приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а
изискуемостта му следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В
този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради
извършени разходи, а по същество служи като обезщетение за вреди от забавата.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в
случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, каквато вече е присъдена на заявителя с
издадената заповед за изпълнение. Процесната клауза, регламентираща такса за
извънсъдебно събиране на вземането, преследва забранена от закона цел –
потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна
поради противоречието й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираните вземания
за пакет от допълнителни услуги, както и разходи за извънсъдебно събиране,
заявлението следва да бъде отхвърлено, а на заявителя дадени указания на основание
чл.415, ал.1, т.3 ГПК, че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си, като
довнесе дължимата държавна такса.
Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите претендирани
вземания. Следва да бъдат присъдени разноски в полза на заявителя пропорционално
на уваженото вземане.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 134709/29.06.2022 г. по описа на СРС, подадено
от ........., ЕИК ......... срещу М. АС. Б. с ЕГН: ********** В ЧАСТТА, в която е
поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
за сумата от 1 507,38лева (хиляда петстотин и седем лева и 38 стотинки),
представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по
отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе
държавна такса, съгласно чл.1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Разпореждането в частта, с която е отхвърлено заявлението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на заявителя пред
Софийски градски съд. В останалата част разпореждането е окончателно.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3