Р Е Ш Е Н И Е №1043
Гр.Сливен, 13.11.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври, през две хиляди и дванадесета година,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева
при участието на секретаря Д.Н.
като разгледа докладваното гр.д.№2081 по описа за 2012г.,
на Сливенски районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е отпуснало на ответника сумата от 5313.75 лв., като ответника е удостоверил усвояването на заема и се е съгласил да го погаси на 25 месечни вноски всяка в размер на 31.53 лв. твърди се, че ответника дължи на ищцовото дружество главница в размер на 4523.05 лв. обезщетение за забава в размер на 682.96 лв.
Поискано е да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество главница в размер на 3623.84 лв., надбавка в размер на 899.21 лв., обезщетение за забава в размер на 682.96 лв., както и съдебните разноски в заповедното производство.
Поискано е да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски за държавна такса и юриск. възнаграждение.
Съдът е квалифицирал така предявеният иск за главница, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 33 от Закона за потребителския кредит.
Съдът е квалифицирал така предявеният иск за надбавка, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 33 от Закона за потребителския кредит.
Съдът е квалифицирал така предявеният иск за мораторна лихва за забава, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Указано е на ишцовото дружество по отношение на фактите за сключен договор за потребителски кредит, предоставяне на сумата 5313.75 лв. на ответника, уговарянето на месечните вноски, надбавката и мораторната лихва за забава между страните, е негова.
В едномесечния
срок за отговор, отговор от ответника не е постъпил.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се явява. Постъпило е писмено становище от ищцовото дружество, че не възразява делото да се гледа в негово отсъствие, поддържа исковата молба и представените доказателства, други доказателства няма да сочи, поискано е да бъде уважен изцяло предявеният иск като основателен и доказан.
В съдебно заседание ответника, редовно призован се явява лично, признава иска.
Съдът на основание чл.235, ал.2 от ГПК след като обсъди становището на
страните и представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 19.02.2009 г. е сключен договор за потребителски
паричен кредит между „БНП Париба /България/” АД гр. София и Г.С.Ч. по силата, на който БНП Париба,
в качеството на кредитор е отпуснало сумата от 5000 лв., като е уговорено
сумата да бъде изплатена за двадесет и
пет месечни погасителни вноски в размер на 301.53 лв. за 24 от вноските и 301.63 лв. за 25 вноска. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, изр. 3 от договора за потребителски
паричен кредит, месечната погасителна вноска съставлява изплащане на главницата
по заема, ведно с надбавката, покриваща разноските на кредитора по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на кредитора. В
чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателя дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането разноски за
телекомуникационни услуги, напомнителни писма и други
действия, извършени по преценка на кредитора. При просрочване на две или повече
месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо с целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането.
Г.С.Ч. на 19.02.2009 г. е удостоверил изпълнението, а
именно, че е получил по банков път сумата от 5000 лв.
Със заявление от 19.02.2009
г. Г.С.Ч. е посочил на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД банкова сметка, ***.
На 19.02.2009 г. е сключен застрахователен
договор по групова застрахователна
полица между застрахован кредитополучател Г.С.Ч., притежател на полицата БНП Париба Пърсънъл Файненс и застраховател Кардиф животозастраховане клон
България.
С декларация за предоставяне на лични данни Г.С.Ч. е
декларирал съгласието си „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД да
обработва личните му данни.
На 20.12.2011 г. е подадено заявление за издаване заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София
срещу Г.С.Ч. за сумата от 3623.84 лв. главница, 899.21 лв
възнаградителна лихва от 15.01.2010 г. до 15.03.2011 г., мораторна лихва в
размер на 682.96 лв. от 15.02.201 г. до 28.11.2011 г.
На 20.12.2011 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по силата, на
която е осъден длъжника Г.С.Ч. да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.
София да заплати 3623.84 лв. главница, 899.21 лв
възнаградителна лихва от 15.01.2010 г. до 15.03.2011 г., мораторна лихва в
размер на 682.96 лв. от 15.02.201 г. до 28.11.2011 г., законната лихва върху
главницата от 20.12.2011г. до окончателното изплащане на главницата, разноски в
размер на 204.12 лв..
Заповедта е връчена на
длъжника на 17.03.2012 г. и на 21.03.2012
г. е входирано възражение от Ч. срещу заповедта за
изпълнение.
С разпореждане от 22.03.2012 г. по ЧГД№ 8048/2011 г. на СлРС е указано на заявителя, че може да
предяви иск по отношение на вземането си. Съобщението е връчено на заявителя на
09.04.2012 г.
На 03.05.2012г. заявителя е предявил иск по отношение на
вземането си.
Съдът приема горната фактическа обстановка като ясна и
непротиворечива от събраните по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви и кореспондират помежду си.
Въз основа на така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
По допустимостта на
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 33 от Закона за потребителския кредит:
Предвид направеното
възражение в заповедното производство от ответника ищцовото дружество има
правен интерес от предявяването на установителен иск, по силата на който да се
признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество главница
в размер на 3623.84 лв.
По основателността на
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 33 от Закона за потребителския кредит:
Безспорно се установи по
делото, че по силата на сключения договор на 19.02.2009 г. ищцовото дружество е
предоставило на ответника сумата от 5000 лв. и е договорило месечна погасителна
вноска по отпуснатия договор за потребителски кредит в размер на 301.53 лв.
месечно за двадесет и пет месеца. Не се спори по делото, че на 15.01.2010 г. ответникът е преустановил
плащанията си по договора за потребителски кредит и дължимата, но незаплатена сума по договора в размер на 3623.84 лв. не е
изплатена на ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 5 от договора за
потребителски кредит при просрочване на две или повече месечни вноски и считано
от деня, следващ падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. Договорен
е изрично срок между кредитора и кредитополучателя за връщане на отпуснатата в кредит сума,
както и последиците от несвоевременно плащане на погасителните вноски.
С оглед изложеното, съдът
намира, че предявеният иск ще следва да бъде уважен като основателен и доказан
и да се признае за установено спрямо Ч., че дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.
София сумата от 3623.84 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 19.02.2007
г. Ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция
за признаване за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 20.12.2011
г., както и направените в заповедното производство разноски.
По допустимостта на
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 33 от Закона за потребителския кредит:
Предвид направеното
възражение в заповедното производство от ответника ищцовото дружество има
правен интерес от предявяването на установителен иск, по силата на който да се
признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество
възнаградителна лихва за забава в размер на 899.21 лв. за периода от 15.01.2010
г. до 15.03.2011 г.
По основателността на
предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 86 от ЗЗД:
Безспорно се доказа в
настоящото производство, че след 15.01.2010 г. ответника Ч. е преустановил
плащането на погасителни вноски по договора за потребителски кредит. В Общите
условия по договор за потребителски кредит на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” чл. 5
гласи „Месечните вноски съставляват изплащане на главницата по
кредита,покриване на разноските на кредитора по подготовката и обслужване на
кредита и изплащането на надбавка, представляваща печалба за кредитора.. С оглед изложеното, съдът намира, че следва да се
признае за установено спрямо Ч., че дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.
София сумата от 899.21 лв. , представляваща възнаградителна лихва за забава за
периода от 15.01.2010 г. до 15.03.2011 г.
По допустимостта на
предявения иск с правно основание 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Предвид направеното
възражение в заповедното производство от ответника ищцовото дружество има
правен интерес от предявяването на установителен иск, по силата на който да се
признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество
мораторна лихва за забава в размер 682.96 лв. , представляваща мораторна лихва
за забава за периода от 15.02.2010 г. до 28.11.2011 г.
По основателността на
предявения иск с правно основание 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Безспорно се доказа в
настоящото производство, че след 15.01.2010 г. ответника е преустановил
плащането на погасителни вноски по договора за потребителски кредит.. В чл. 5 от Общите условия на договора, изр. 1 гласи: „при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателя дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за
събиране на вземането разноски за телекомуникационни услуги, напомнителни писма или други действия, извършени по
преценка на кредитора”. С оглед изложеното, съдът намира, че следва да се
признае за установено спрямо ответника, че дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.
София сумата от 682.96 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода
от 15.02.2010 г. до 28.11.2011 г.
По претенцията за
направените разноски в настоящото производство на осн.чл.
78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят на ищцовото дружество разноски в размер
на 240.83 лв. представляващи заплатена държавна такса
Така мотивиран,СлРС
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 33 от ЗПК, че Г.С.Ч., ЕГН ********** *** дължи на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление: гр. София , ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 14,
представляван от Луик Льо Пишу сумата от 3623.84 лв./три хиляди шестстотин
двадесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски
кредит от 19.02.2009 г., ведно със законната лихва за забава , считано от
датата на подаване на заявлението 20.12.2011 г.
до окончателното й плащане, както и направените разноски по ЧГД № 8048/2011
г. на СлРС в размер на 204.12 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 33 от ЗПК, че Г.С.Ч., ЕГН ********** ***
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление: гр. София , ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 14,
представляван от Луик Льо Пишу сумата от 899.21
лв./осемстотин деветдесет и девет лева и двадесет и една стотинки/,
представляваща възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит от 15.01.2010
г. до 15.03.2011г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Г.С.Ч., ЕГН ********** *** дължи на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление: гр. София , ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 14,
представляван от Луик Льо Пишу сумата от 682.96 лв./ шестстотин осемдесет и два
лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща мораторна лихва по
договор за потребителски кредит от 19.02.2009 г. за периода от 15.02.2010 г. до
28.11.2011 г.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г.С.Ч., ЕГН ********** *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК
********* , със седалище и адрес на управление: гр. София , ж.к. Младост 4,
бизнес парк София, сграда 14, представляван от Луик Льо Пишу направените по делото
разноски в размер на 240.83 лв./двеста и четиридесет лева и осемдесет и три
стотинки/
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок
от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от страните да се
връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: