№ 51
гр. София, 09.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Цветан Ив. Колев
Петър Стоицев
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно
наказателно дело № 20221100605597 по описа за 2022 година
С протоколно Определение, постановено в Разпоредително заседание на
21.11.2022 година по НОХ дело № 10600/2022 година, Софийски районен съд
е прекратил съдебното производство, водено срещу Г. Т. Г., ЕГН **********,
при условията на чл. 249,ал.2, във вр. с чл.248,ал.1,т.3 от НПК и е върнал
делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на констатирани от
съда съществени процесуални нарушения.
Недоволен от това определение е останала Софийска районна
прокуратура. С частен протест атакува посоченото. Оплакванията са за
неправилност и незаконосъобразност, а искането за отмяна на атакуваното
определение и връщане на делото с указания за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Подсъдимият Г. Т. Г., в рамките на осигурената му от съда възможност
не е взел становище по частния протест.
Съдът, съобразявайки материалите по делото, становищата на страните
/включително и тези, изложени в рамките на първоинстанционното
производство/ и закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Частният протест е процесуално-допустим, доколкото е депозиран в
законоустановения срок от орган на държавно обвинение, който е инициирал
с внасянето на обвинителен акт образуването на първоинстанционното
производство и чийто обвинителен акт е върнат с мотив – допуснати
процесуални нарушения.
Разгледан „по същество“, частният протест, въззивният съд намира за
основателен.
Съображенията на съда са следните:
Наказателно общ характер дело № 10600 е образувано пред Софийски
районен съд на 23.08.2022 година, въз основа на внесен от Софийска районна
прокуратура обвинителен акт срещу лицето Г. Т. Г.. С него по отношение на
1
Г. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.5а, във
вр. с чл.130,ал.1 от НК, за това че на 16.02.2020 година, в град София той е
причинил на Д.К.М. лека телесна повреда, изразяваща се в контузии, отоци,
кръвонасядания и охлузвания по тялото, които са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено в
условията на „домашно насилие“.
За да постанови атакуваното определение, съдът е приел, че при
изготвяне на обвинителния акт и по конкретно при описване на
обстоятелствената част, очертаваща деянието, за което е повдигнато
обвинение, прокурорът е пропуснал да опише предходни деяния на домашно
насилие, на това, за което конкретно е повдигнато обвинение. Съдът,
основавайки се на разпоредбата на чл.93,т.31 от НК е посочил, че
„системността“ на упражняване на домашно насилие е обективният критерий,
срещу който следва да се защитава подсъдимия и при липсата на конкретни
обстоятелства, посочени в тази насока, Г. е лишен от възможността да
разбере за какво е обвинен и съответно да изгради адекватна и пълноценна
защитна позиция.
Въззивният съд намира изводите на първостепенния за неправилни и
съответно за незаконосъобразни.
В принципен план, първостепенният съд е прав в извода си, че
непосочването в обстоятелствената част на обвинителния акт на начина на
извършване на деянието чрез излагане на конкретни факти, когато тези факти
са признак на престъплението, винаги представлява съществено процесуално
нарушение.
Повдигнато е обвинение по чл.131, ал.1, т. 5а, вр. чл.130, ал.2 НК.
Разпоредбата на чл.246 НПК нормативно регламентира какви са
реквизитите на обвинителния акт.
Според разясненията, дадени в ТР 2/2002 година в обвинителния акт
прокурорът следва така да формулира обвинението, че да определи предмета
на доказване.
Той, прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването им. Липсата на посочване на всички факти от тази категория
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото
винаги води до ограничаване на правата на страните в производството.
И в конкретиката на настоящия спор:
В чл.93, т.31 Наказателният кодекс дава легална дефиниция на
понятието кога едно престъпление е извършено в условията на домашно
насилие. Цитат: „Престъплението е извършено "в условията на домашно
насилие", ако е предшествано от системно упражняване на физическо,
сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг,
лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо
съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно
домакинство.“.
2
В конкретният случай, първостепенният съд е приел, че в обвинителния
акт липсва уточняване на факти за системно упражняване на насилие, което
без съмнение е признак на повдигнато обвинение. Приел е, че липсва
отразяване на конкретни случаи на домашно насилие, предхождащи този,
касаещ пряко обвинението и съответно имащи значение за прецизирането на
този съществен елемент от обвинението, което с оглед разпоредбите на чл.161
от НПК директно поставя и въпроса за наличие или не на престъпление от
общ характер.
Прочитайки обвинителния акт, въззивният съд изгражда в тази насока
изводи, различни от тези на районния.
Установено е и е описано прецизно в обвинителния акт, че подсъдимият
и пострадалата Д.М. от началото на 2019 година заживели заедно на семейни
начала в град София.
Още на страница първа в обвинителния акт, прокурорът е описал случай
на домашно насилие, разиграл се в родния град на подсъдимия в град Враца
през месец декември 2019 година, когато след скандал и опит на М. да си
тръгне, Г. я настигнал и й забил шамар на улицата в града.
В последствие, на страница втора е описан конкретен случай, станал в
град София, ж.к. Студентски град, отново на улицата, през месец януари 2020
година.
Следващият, трети по ред случай, според прокурора се е разиграл
отново през месец януари 2020 година в жилище, ползвано от М. и Г. в ж.к.
Лозенец.
За последните два случая, представителят на държавното обвинение е
посочил и свидетел, пред който те са станали.
И чак след описаните три случая на домашно насилие, в обвинителния
акт следва подробно описание на случай, който според прокурора е такъв на
домашно насилие, станал на 16.02.2020 година, причинил лека телесна
повреда на М. и за който е повдигнато обвинението по чл.131, ал.1, т. 5а, вр.
чл.130, ал.2 НК.
“Системността“ по смисъла на Наказателния кодекс е налице при
извършване на един еднороден акт три или повече пъти, което изискване в
случая е изпълнено и то с достатъчна, според въззивната инстанция
прецизност.
Обобщавайки, въззивният съд счита, че констатираният от
първоинстанционния порок в обвинителния акт не е наличен, както не са
налице и други, установени от проверяващата инстанция такива, които да
налагат връщане на делото на прокурора за изправянето им.
В тази връзка, съдът приема, че атакуваното определение на Софийски
районен съд, постановено в рамките на разпоредително заседание е
неправилно и незаконосъобразно.
Като такова то подлежи на отмяна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ протоколно ОПРЕДЕЛЕНИЕ, постановено в
Разпоредително заседание на 21.11.2022 година по НОХ дело № 10600/2022
година, с което Софийски районен съд е прекратил съдебното производство,
водено срещу Г. Т. Г., ЕГН **********, при условията на чл. 249,ал.2, във вр.
с чл.248,ал.1,т.3 от НПК и е върнал делото на Софийска районна прокуратура
за отстраняване на констатирани от съда съществени процесуални нарушения.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4