РЕШЕНИЕ
№ 16894
гр. София, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110162015 по описа за 2024 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Н. К. К. срещу
„ФИ“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание с чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 7871.68 лв., представляваща получена без основание суми по изп.
дело № ************** по описа на ЧСИ КП, образувано въз основа на
издаден изпълнителен лист ч.гр.д. № ********* г. по описа на СРС, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба-14.05.2024 г., до
окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 690 лв., представляваща
удържана от ищеца без основание такса по ТТРЗЧСИ, с чийто размер
ответникът се е обогатил, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба-14.05.2024 г., до окончателното плащане.
Ищецът поддържа, че въз основа на издаден изпълнителен лист
********* г. по описа на СРС, 70 състав било образувано изп. дело №
************** по описа на ЧСИ КП в рамките на което му била събрана
сумата от 8561.68 лв. Посочва, че по изпълнителния лист било образувано изп.
д. № ****************** по описа на ЧСИ СЯ, по което ответникът бил
конституиран като взискател. Посочва, че по това изпълнително дело в
периода от 27.10.2011 г. до 20.04.2014 г. било настъпило основание за
прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Посочва, че
погасителната давност била започнала да тече след 27.06.2015 г. и била
изтекла на 27.06.2020 г. Въпреки, че вземането било погасено по давност
процесните суми били събрани и разпределение. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалния
1
представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете, като неоснователни и недопустими.
Посочва, че по изп. д. № ****************** по описа на ЧСИ СЯ били
извършвани множество действия, които довели до прекъсване на давността.
Посочва, че изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 2 от ГПК и било образувано ново изпълнително дело № ********** г. по
описа на СЯ, което било изпратено за продължаване на производството по изп.
дело № ************** по описа на ЧСИ КП. Посочва, че давността не била
текла по време на изпълнителния процес. Моли за отхвърляне на предявените
искове и претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на
страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представено за послужване ч. гр. № ********* по описа на
СРС, 70 състав.
По делото е представен препис от изп. д. № ****************** по
описа на ЧСИ СЯ, от което се установява, че същото е било образувано с
молба подадена от „****“ АД на **** г., като с молбата на съдебният
изпълнител му е възложено да предприеме конкретни действия срещу
длъжника. Към молбата за образуване е приложен изпълнителен лист от
08.11.2010 г. по ч.гр.д. № ********* по описа на СРС, 70 състав.
Със запорно съобщение от 28.02.2011 г. изпратено до „*******“ АД е
наложен запор върху трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на
Н. К. К.. От представените доказателства се установява, че запорното
съобщение е било получено на 09.03.2011 г.
Със запорно съобщение от 08.09.2011 г. изпратено до „*********“ АД
/несъстоятелност/ е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което ще
бъде изплащано на Н. К. К.. От представените доказателства се установява, че
запорното съобщение е било получено на 12.09.2011 г.
На 26.10.2011 г. е изпратено запорно съобщение до „****“ АД, с което е
наложен запор върху всички сметки на длъжника Н. К. К. открити в банката.
От представените доказателства се установява, че на ******* г. /датата на
получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен
запор върху банкови сметки на длъжника в банката.
На 09.07.2012 г. е подадена молба от „ФИ“ ЕАД, с която се иска да бъде
наложен запор върху банковите сметки на Н. К. К..
На 20.01.2014 г. е подадена молба от „****“ АД, с която се иска да бъде
наложен запор върху трудовото възнаграждение на Н. К. К. във фирма
„******“ ООД. Със запорно съобщение от 07.02.2014 г. изпратено до
„*******“ ООД е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което ще
бъде изплащано на Н. К. К.. От представените доказателства се установява, че
запорното съобщение е било получено на ******** г.
2
С разпореждане от 24.06.2014 г. на ЧСИ СЯ е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на Н. К. К. във фирма „******“ ЕООД. Със запорно
съобщение от *****г. изпратено до „******“ ЕООД е наложен запор върху
трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на Н. К. К.. От
представените доказателства се установява, че запорното съобщение е било
получено на 30.06.2014 г.
С разпореждане от 31.07.2014 г. на ЧСИ СЯ е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на Н. К. К. във фирма „*****“ ЕООД. Със запорно
съобщение от ******г. изпратено до „******“ ЕООД е наложен запор върху
трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на Н. К. К..
С разпореждане от 27.05.2015 г. на ЧСИ СЯ е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на Н. К. К. във фирма „******“ ЕООД. Със запорно
съобщение от 09.06.2015 г. изпратено до ********“ ЕООД е наложен запор
върху трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на Н. К. К.. От
представените доказателства се установява, че запорното съобщение е било
получено на ********** г.
На 19.02.2016 г. е подадена молба от „ФИ“ ЕАД, с която се иска да бъде
конституирано дружеството като взискател по делото, тъй като на ****** г.
бил сключен договор за цесия с „******“ АД и процесното вземане било
прехвърлено на това дружество. С постановление от ******* г. на съдебния
изпълнител на основание чл. 429 ГПК „ФИ“ ЕАД е бил конституиран като
взискател по изпълнителното дело.
Със запорно съобщение от 16.05.2016 г. изпратено до „*********“ ЕООД
е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано
на Н. К. К..
На ******* г. е подадена молба от „ФИ“ ЕАД, с която се иска да бъде
наложен запор върху банковите сметки на Н. К. К..
С разпореждане от ****** г. на ЧСИ СЯ е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на Н. К. К. във фирма „********“ ЕООД.
На ***** г. е изпратено запорно съобщение до „*********“ АД, с което е
наложен запор върху всички сметки на длъжника Н. К. К. открити в банката.
От представените доказателства се установява, че на ******* г. /датата на
получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен
запор върху банкови сметки на длъжника в банката.
На 20.10.2020 г. е подадена молба от „ФИ“ ЕАД, с която се иска да бъде
наложен запор върху банковите сметки на Н. К. К..
На 21.01.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „*****“ АД, с което е
наложен запор върху всички сметки на длъжника Н. К. К. открити в банката.
От представените доказателства се установява, че на ************г. /датата
на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен
запор върху банкови сметки на длъжника в банката.
На **********г. е подадена молба от „ФИ“ ЕАД, с която се иска да бъдат
предприети изпълнителни действия срещу Н. К. К..
На 03.04.2024 г. е изпратено запорно съобщение до „************“ АД, с
3
което е наложен запор върху всички сметки на длъжника Н. К. К. открити в
банката. От представените доказателства се установява, че на ******* г.
/датата на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е
наложен запор върху банкови сметки на длъжника в банката.
С постановление от ************г. на ЧСИ СЯ е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК изпълнителното дело.
Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е
извършвал.
По делото е представен препис от изп. д. № ************** по описа на
ЧСИ КП, от което се установява, че същото е било образувано с молба
подадена от „ФИ“ ЕАД на 1********* г. Към молбата за образуване е
приложен изпълнителен лист от 08.11.2010 г. по ч.гр.д. № ********* по описа
на СРС, 70 състав.
На ***** г. е изпратено запорно съобщение до ЧСИ СЯ, с което е
наложен запор върху вземане за плащане в пари на длъжника Н. К. К.,
представляващо вземане в производството по изп. д. № ******************
по описа на ЧСИ СЯ.
Със запорно съобщение от ********* г. изпратено до „********“ ЕООД е
наложен запор върху трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на
Н. К. К., като запорното съобщение е получено на ****** г.
Със запорно съобщение от ******* г. изпратено до ОДП София –
******** е наложен запор върху собствените на Н. К. К. 2 броя МПС, като
запорното съобщение е получено на ************ г.
На ******* г. са изпратени три броя запорни съобщения до търговски
банки, с които е наложен запор върху всички сметки на длъжника Н. К. К.
открити в банките. От представените доказателства се установява, че на
********* г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в
банките.
Съгласно протокол за извършено погасяване на дълга от ********* г., се
установява, че с постъпилите плащания по изп. д. № ************** по описа
на ЧСИ КП се погасявала сумата от 1134.34 лв., представляваща такси и
сумата 7536.81 лв., която била предмет на изпълнителното дело и била
заплатена на взискателя. Съгласно протокола неплатения предмет на
изпълнителното дело оставал сумата от 1348.39 лв.
Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е
извършвал.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ищецът следва
да докаже извършено плащане на исковата сума в полза на ответника на
основание ************** по описа на ЧСИ КП, като в доказателствена
тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване,
съответно задържане на полученото.
Настоящият състав намира, че по делото съгласно представения протокол
за разпределение от *********** г., ищецът установи плащането на сумата в
4
общ размер 8671.15 лв., като към „ФИ“ ЕАД е разпределена сумата от 7536.81
лв.
Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на
принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение,
какъвто е и настоящият случай, изпълняемото право е облечено в
изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава
изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416
ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков
ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен
спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и
намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата
давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на
вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – целта на регламентираното в
действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на
конкретен дълг към кредитора – Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т.
д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 5140/2015 г., ІV г. о., ГК. В контекста на изложеното съдът приема, че с
оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на процесната
заповед за изпълнение по гр. д. № ч. гр. д. № .гр.д. № ********* по описа на
СРС, 70 състав е започнала да тече нова петгодишна давност.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно
5
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа
/да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер.
В контекста на изложеното съдът приема, че с оглед нормата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, считано от датата влизането в сила на процесната заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № ********* по описа на СРС, 70 състав е започнала
да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към момента на
предприемането от страна на кредитора на действия за принудително
изпълнение на вземанията по изпълнително дело № ****************** по
описа на ЧСИ СЯ, чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника– на 09.03.2011 г. В разглеждания случай от представения по делото
препис на изпълнително дело № ******************, се установява, че
същото е било образувано въз основа на подадена молба на 22.12.2010 г. с
приложен към нея - процесния изпълнителен лист. Следващите изпълнителни
действия, годни да прекъснат давността по отношение на Н. К. К. са запор от
******* г. /датата на получаване на запорното съобщение/ върху трудовото
възнаграждение от „**********“ АД /несъстоятелност/, запор от ***** г.
/датата на получаване на запорното съобщение / върху всички сметки на
длъжника в „****“ АД, молба от********* г. от взискателя „****“ АД
съдържащо изрично искане за предприемане на изпълнителни действия, запор
от *********г. /датата на получаване на запорното съобщение/ върху
трудовото възнаграждение от „*********“ ЕООД, запор от ************г.
върху трудовото възнаграждение от „*****“ ЕООД, запор от *************г.
/датата на получаване на запорното съобщение/ върху трудовото
възнаграждение от „*********“ ЕООД, молба от *********г. за
конституирането на нов взискател „ФИ“ ЕАД, запор от **********г. върху
трудовото възнаграждение от „*******“ ЕООД, запор от ***г. върху
трудовото възнаграждение от „*********“ ЕООД, запор от ***********г.
/датата на получаване на запорното съобщение / върху всички сметки на
длъжника в „********“ АД, молба от 20.10.2020 г. от взискателя „ФИ“ ЕАД
съдържащо изрично искане за предприемане на изпълнителни действия, запор
от ***** г. /датата на получаване на запорното съобщение / върху всички
сметки на длъжника в „******“ АД, молба от *****г. от взискателя „ФИ“ ЕАД
съдържащо изрично искане за предприемане на изпълнителни действия, запор
от *************г. /датата на получаване на запорното съобщение / върху
всички сметки на длъжника в „***********“ АД, като други действия годни
да прекъснат давността по това изпълнително дело не са били извършени.
Следващите действия годни да прекъснат давността по отношение на Н. К. К.
са били извършени по изп. д. № ************** по описа на ЧСИ КП, чрез
запор от **********върху вземане за плащане в пари на длъжника Н. К. К.,
представляващо вземане в производството по изп. д. № ******************
6
по описа на ЧСИ СЯ, запор от **********г. /датата на получаване на
запорното съобщение/ върху трудовото възнаграждение от „*********“
ЕООД, запор от ********г. върху два броя МПС собственост на Н. К. К., както
и запор от *********г. /датата на получаване на запорното съобщение/ върху
всички сметки на длъжника в три търговски банки.
Настоящият състав намира, че когато се касае до първоначално приети
тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и даденото
с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като
се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните
актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да
настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми,
или в обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото
тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона.
В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се
изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема
различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на
първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е
постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се
прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази
хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за спорното между страните
правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици
следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и
действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се придало
същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо,
освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба
за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях
факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното
тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето
на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт /придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния
процес/, погасителната давност е спряла. Такова разрешение се даде и с
тълкувателно решение № 3от 28.03.2023 г. постановено по тълк. д. № 3/2020 г.
съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са
приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. „перемпция“ и то по силата
на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в
този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е
относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за
7
вземането в тези случаи /според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.
на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие/. Ако е налице осъществен състав
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата
погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от
датата на изтичане на горния релевантен /двугодишен/ срок, като при съдебно
установено вземане срокът е всякога пет години /чл. 117, ал. 2 ГПК/ в този
смисъл решение № 252 от 17.02.2020 г. постановено по гр. д. № 1609/2019 г.
по описа ма ВКС
В случая настоящият състав намира, че между изпълнителните действия
по изп. д. № ****************** по описа на ЧСИ СЯ, а именно в хипотезата
на запор върху трудовото възнаграждение, запор върху банкови сметки, молба
от взискателя за възлагане на изпълнителни действия, запор върху трудовото
възнаграждение, запор върху трудовото възнаграждение, запор върху
трудовото възнаграждение, запор върху трудовото възнаграждение, молба за
конституиране на взискател, запор върху трудовото възнаграждение, запор
върху банкови сметки, молба от взискателя за възлагане на изпълнителни
действия, запор върху банкови сметки, молба от взискателя за възлагане на
изпълнителни действия, запор върху банкови сметки, както и между
изпълнителните действия по изп. д. № № ************** по описа на ЧСИ
КП, запор върху вземане за плащане в пари на длъжника по изп. д. №
****************** по описа на ЧСИ СЯ, запор върху трудовото
възнаграждение, запор върху два броя МПС, запор върху банкови сметки на
ищеца не е изтекла по отношение и ищеца петгодишната давност за
погасяване на задълженията. Действително между изпълнителните действия
по изп. д. № ******************, изразяващи се в налагане на запор от
********г. и подаване на молба от взискателя от ******г. за налагане запор
върху трудовото възнаграждение на Н. К. К. във фирма „******“ ООД е
изтекъл период по-голям от две години. В случая приложение следва да
намери ППВС № 3/18.11.1980 г., поради което до *********г. не е текла
погасителна давност, от която дата е започнала да тече нова петгодишна
давност, която погасителната давност съгласно разрешение дадени с т. 3 от
тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., се е
прекъснала от изпълнително действие /молбата на взискателя от 20.01.2014 г./,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
Аналогична е ситуацията и с налагане на запор от ********г. и подаване на
молба от взискателя от *******г. запор върху банковите сметки на Н. К. К.,
както и налагане на запор от ********г. и подаване на молба от взискателя от
*****г. Между тези изпълнителните действия е изтекъл период по-голям от
две години, като от ***г. и ********г., доколкото са след приемането на ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, е започнала да тече нова петгодишна давност,
която е била прекъсната от изпълнителните действие, а именно молби на
взискателя от 20.10.2020 г. и 21.11.2023 г. Необразуването на ново
изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение
на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова
8
такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските
правила по воденото на изпълнителните дела в този смисъл решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г. и решение № 93 от 17.05.2021 г.
на ВКС по гр. д. № /*********. За пълното следва да бъде посочено, че
подадените молби от ************г. по изпълнителното дело от „ФИ“ ЕАД не
са взети предвид, доколкото към този момент дружеството не е конституирано
като взискател по делото.
С оглед на гореизложеното съвкупната преценка на доказателствата води
до извод, че по отношение на вземането на ответника спрямо ищеца не е
изтекла петгодишната давност за погасяване на задълженията, поради което
предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че се е обеднил със сумата от 690 лв., която му е била удържана в хода
на процесното изпълнително производство като такси и разноски по
изпълнението без наличие на основание за това /поради липсата на вземане на
взискателя срещу него/ и че ответникът се е обогатил с посочените суми, като
между обедняването и обогатяването е налице причинна връзка, т. е. че чрез
накърняване имуществото на ищеца ответникът е спестил разходи, които е бил
длъжен да направи. С оглед на гореизложеното, доколкото по делото се
установи, че процесните вземания предмет на изпълнителното дело не са били
погасени по давност, то и искът по чл. 59 ЗЗД за заплатени такси и разноски
по изпълнението се явява неосновател и като такъв следва да се отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед на неоснователността на предявения иск претенцията на ищеца за
присъждане на сторените по делото разноски следва да бъде оставена без
уважение. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 от
ГПК ответникът има право на разноски в размер на сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. К. К., ЕГН ********** със съдебен адрес
*******, чрез адв. Б. Й. срещу „ФИ“ ЕАД, ЕИК *******със седалище и адрес
на управление: *********** бизнес сграда „*****“, искове с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, за осъждането на „ФИ“
ЕАД да заплати на Н. К. К., сумата от 7871.68 лв., представляваща получена
без основание суми по изп. дело № ************** по описа на ЧСИ КП,
образувано въз основа на издаден изпълнителен лист ч.гр.д. № ********* г. по
описа на СРС, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба-14.05.2024 г., до окончателното плащане, както и сумата от 690 лв.,
представляваща удържана от ищеца без основание такса по ТТРЗЧСИ, с чийто
размер ответникът се е обогатил, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба-*****г., до окончателното плащане.
9
ОСЪЖДА Н. К. К., ЕГН ********** със съдебен адрес *********чрез
адв. Б. Й., да заплати на „ФИ“ ЕАД, ЕИК *********със седалище и адрес на
управление: ********** бизнес сграда „******“, на основание чл. 78, ал. 3 във
вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 100 лв., разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10