Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Добрич, 04.03.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД   ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, шести състав на двадесети февруари, две хиляди и двадесета година  в публично  съдебно заседание, в следния  състав :                                                                                  

                                                                

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА

                                                                   секретар  КАЛИНКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  съдията  гр. дело № 644/2019г.,  по описа на ДРС и за да се произнесе,съобрази следното :

          Производството по делото е образувано е по искова молба на  И.Т.Й. ЕГН **********,***, с която срещу „НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПРОТЕЗИРАНЕ И РЕХАБИЛИТАЦИЯ  - ГОРНА БАНЯ“ АД, гр. София, ***, са предявени следните обективно съединени искове:

         -с правно основание чл. 128 от КТ вр. с 242 от КТ- за заплащане на трудови възнаграждения, както следва:

         - 290,67лв.- нетно възнаграждение за м. юли 2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

-590,67лв., представляващи неизплатено брутно трудово възнаграждение за м. август 2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

-586,39лв., представляващи неизплатено брутно трудово възнаграждение за м. септември 2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

-590.67лв., представляващи неизплатено брутно трудово възнаграждение за м. октомври 2018г„ ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

          -с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумите:

-13.81лв, представляващи обезщетение за забава при изплащане на труд. възнаграждение за м. юли 2018г, считано от 01.09.2018г. до 18.02.2019г.;

-23.14лв.,представляващи обезщетение за забава при изплащане на труд. възнаграждение зам. август 2018г, считано от 01.10.2018г. до 18.02.2019г.;

-17.92лв., представляващи обезщетение за забава при изплащане на труд. възнаграждение зам. септември 2018г, считано от01.11.2018г. до 18.02.2019г.;

-18.05лв., представляващи обезщетение за забава при изплащане на труд. възнаграждение за м. октомври 2018г, считано от 01.11.2018г. до 18.02.2019г.;

           -с правно основание чл. 220 от КТ за заплащане на сумата от 762,56лв.-обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението,

         -с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ- за заплащане на обезщетение в размер на 533,76лв. за неползван платен годишен отпуск за 2018г. в размер на 14дни, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението,

          С исковата молба се претендират сторените съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

          ФАКТИЧЕСКИ ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:

          Със заповед № А -26 от 26.10.2018г., издадена от изп. директор на ответното дружество „НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПРОТЕЗИРАНЕ И РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ГОРНА БАНЯ“ АД е прекратено трудовото правоотношение на ищцата И.Й., на основание чл. 328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ, поради съкращаване на щата, считано от 30.10.2018г. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение И.Т.Й. заемала длъжността „***“ във филиал на ответника в гр. Добрич въз основа на сключен трудов договор № 112/02.11.2015г. В сключения трудов договор бил уговорен размера на трудовото възнаграждение от 650.00лв. До м. юни 2018г. работодателят  изплащал на ищцата дължимите трудови възнаграждения, но след това възнагражденията не били изплатени на служителката Й., въпреки че  изпълнявала стриктно трудовите си задължения съгласно изискванията на работодателя.

           Поради това, че работодателят не е изплатил дължимите трудови възнаграждения в съответните срокове същият дължи на основание чл.245, ал.2 от КТ във вр. с чл.86 от ЗЗД обезщетение за забавата.

          При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е следвало да изплати на ищцата и дължимите й трудови обезщетения за неспазено предизвестие и за неизползвания платен годишен отпуск. Съгласно КТ обезщетенията при прекратяване на трудовия договор се изплащат до края на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. В конкретния случай договорът е прекратен през м. октомври, поради което считано от 01.12.2018г. обезщетенията станали изискуеми. До момента същите не били изплатени на ищцата.

 Така ответникът дължи на ищцата:

            В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответното дружество депозира отговор. На основание чл. 119, ал. 3 от ГПК прави възражение за неподсъдност на делото пред Добричкия районен съд на основание разпоредбата на чл.105 от ГПК . Възражението за неподсъдност е остовено без уважение с влязло в сила определение №1170/24.04.2019г.

          Счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Действително ищцата е служител на основание сключен между нея и ответното дружество трудов договор, приложен към исковата молба. Трудовият договор не бил прекратен към сочената от ищцата дата - 30.10.2018г. нито на соченото от нея основание, нито на друго предвидено в закона основание. По същото време ищцата е в трудово правоотношение с ответното дружество и ползвала отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване. Отпускът е разрешен от здравните органи. За времето на отпуск поради временна неработоспособност на ищцата е изплатено парично обезщетение.

При горните доводи се настоява за отхвърляне на предявените срещу „Национален център за протезиране и рехабилитация - Горна баня" АД обективно, кумулативно съединени искове като неоснователни.

Претендират се направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски, и адвокатски хонорар.

          С отговора се прави доказателствено искане, а именно за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред НОИ относно обстоятелството има ли регистрирано уведомление за прекратяване на трудовия договор на ищцата с ответното дружество към 30.10.2018г.

          В открито съдебно заседание от 20.02.2020г. ищецът депозира молба за отказ от предявения иск за сумата от 762,56лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, поради което с протоколно определение производството по този иск е прекратено.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

           Със заповед № А -26 от 26.10.2018г., издадена от изп. директор на ответното дружество „НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПРОТЕЗИРАНЕ И РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ГОРНА БАНЯ“ АД е прекратено трудовото правоотношение на ищцата И.Й., на основание чл. 328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ, поради съкращаване на щата, считано от 30.10.2018г.

 С решение по преюдициалния спор по гр.д. 4819/2018г. по описа на ДРС е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата И.Т.Й. и същата е възстановена на преди заеманата длъжност.

 Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение И.Т.Й. заема длъжността „***“ във филиал на ответника в гр. Добрич, видно от сключен трудов договор № 112/02.11.2015г. В трудовия договор е уговорен размер на основно трудово възнаграждение от 650.00лв.

          Към исковата молба са представени лихвени листи от онлайн калкулатор на НАП, видно от които    законната лихва, изчислена върху всяко от претендираните вземания за трудово възнаграждение възлизат, както следва:

                 -13.81лв. върху трудово възнаграждение за м. юли 2018г, считано от 01.09.2018г. до 18.02.2019г.;

                 -23.14лв.  върху трудовото възнаграждение за м. август 2018г, считано от 01.10.2018г. до 18.02.2019г.;

                 -17.92лв. върху трудовото възнаграждение за м. септември 2018г, считано от 01.11.2018г. до 18.02.2019г.;

                 -18.05лв. върху трудовото възнаграждение за м. октомври 2018г, считано от 01.11.2018г. до 18.02.2019г.;

Ответникът не е представил по делото разчетно-платежни ведомости за процесните месеци, за установяване на извършени плащания.

По делото е представено писмо изх.№ 18099/30.11.2018г. на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич, видно от което на работодателя е издадено предписание  за изплащане на дължимите трудови възнаграждения в срок од 20.12.2018г. Констатираните при проверката на административния орган суми за плащане съответстват на заявените за изплащане, с изключение на възнаграждението за м. октоври 2018г., което не е било изискуемо към момента на извършената проверка.

Видно от извлечение от търговски регистър, ответното дружество в хода на производството е променило наименованието си на „КАСИТЕРМА” АД и седалището си от гр.София в гр.***.

                   Установеното от фактическа страна обосновава следните правни изводи:

          Предявените искове черпят правното си основание, както следва:

  -с правно основание чл. 128 от КТ вр. с 242 от КТ-за заплащане на трудови възнаграждения;

-с правно основание чл.224ал.1 от КТ- за заплащане обезщетение за неизползван редовен платен годишен отпуск;

-с правно основание чл.86 от ЗЗД –за заплащане обезщетение за забава върху трудовите възнаграждения.

          По иска за трудово възнаграждение: приложими са следните правни норми:

          Нормата на чл.73, ал.2 от основния закон на страната ни прогласява  началото, че трудът се заплаща  в зависимост от количеството и качеството  на извършената работа.Този принцип  е преминал  и в  чл. 242 от КТ. Възмездността е основен белег на  всяко трудово правоотношение.

 По силата на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При неизпълнение на това задължение от страна на работодателя – пълно или частично, работникът или служителят има право на иск за заплащане на пълния размер на дължимото трудово възнаграждение, като липсата на парични средства или друго препятствие не освобождават работодателя от задължението за плащане на уговореното трудово възнаграждение. Съгласно чл. 245, ал. 2 от КТ неизплатената част се дължи ведно със законната лихва.

         Не е спорно между страните, а и по делото са налице безспорни доказателства, че ищецът и ответникът са били в трудови правоотношения по силата на  трудов договор и допълнително споразумение за исковия период.

         Ответникът не е представил ведомости за заплати за трудовите възнаграждения на ищеца. Вписванията в тези ведомости и форми съставляват източника на данни, декларирани от работодателя в декларацията обр. 1, подавана пред НАП. Същата съдържа подробна информация за брутното трудово възнаграждение, за нетното такова за съответния календарен месец.

При извършената проверка на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич е установено задължението на работодателя за изплащане на процесните вземания. Самото ответно дружество не твърди да е заплатило исковите суми.

          По тези съображения съдът намира, че на ищеца се дължат възнагражденията в размерите, така, както са претендирани.

          По иска за обезщетение за забава: Задължението за заплащане на трудово възнаграждение е уговорено месечно, следователно в края на текущия месец длъжникът изпада в забава, вменяваща му задължение за обезщетяване на вредите в размер на законната лихва. Основателни са исковете за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху неплатените възнаграждения, които са доказани в претендирания размер. По неоспорени от ответника и представени от ищеца справки от лихвен калкулатор обезщетението, следва да се приеме, че искоете за обезщетение за забава върху главните вземания за трудово възнаграждение са основателни в заявения размер. Законната лихва за забава върху главните задължения се дължи и от момента на подаване на исковата молба до окончателното им плащане.

          По иска за обезщетение за неползван отпуск: Платеният годишен отпуск представлява период от време, през който работникът/служителят/ не изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение, не престира труд, но трудовото правоотношение не се прекратява. По силата на чл.48 ал.5 от Конституцията , правото на отпуск е право на лицата имащи качеството работник или служител, т.е намиращи се в трудово правоотношение.

          С измененията на КТ/ДВ бр.52 от 2004г./, правото на платен годишен отпуск е прогласено отделно от правото му на ползване. От разпоредбата на чл.155 ал.1 от КТ следва, че от момента на  възникване на трудовото правоотношение, възниква и правото на платен годишен отпуск. При постъпване на работа за първи път, обаче работникът/служителят/ може да го ползва, когато придобие поне 8 месеца трудов стаж.

          По своята правна същност платения годишен  отпуск е субективно право на работника, което се обективира чрез неговото изрично волеизявление до работодателя за ползване на платен годишен отпуск. Това право съществува до момента, в който трудовото правоотношение бъде прекратено и ако работникът /служителят/ не го е упражнил, то се преобразува в право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск- чл.224 ал.1 от КТ.

        Обезщетението по чл.224,  ал.1 от КТ  е дължимо при наличие на две кумулативни предпоставки: трудовото правоотношение да е прекратено, без значение на основанието за прекратяване и работникът или служителят да не е използвал платеният си годишен отпуск.

Безспорен в конкретния случай е фактът, че с решение по гр.д. 4819/2018г. по описа на ДРС, влязло в законна сила на 17.12.2019г. е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата И.Т.Й. и същата е възстановена на преди заеманата длъжност.

         Поради горното обстоятелство, едната от задължителните предпоставки отсъства, при което искът за заплащане на обезщетение по чл.224 от КТ е неоснователен и подлежащ на отхвърляне.

          На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Добричкия районен съд сумата от 300лева, съставляваща сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.

          Ответникът не е представил доказателства за сторени по делото съдебни разноски. Последния следва да заплати дължимата държавна такса  по двата уважени иска- за трудово възнаграждение и обезщетение за забава, на основание чл.83 ал.1 т.1 от ГПК  по сметка на ДРС, а именно в размер на 82,33лв. по главния иск и 50лв. по акцесорния иск.

          С оглед направеното от пълномощника на ищеца искане, и на основание чл.242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му, с която се присъждат трудовото възнаграждение заедно със законната лихва върху него.

          По гореизложените съображения, Добричкият районен съд

 

Р    Е    Ш    И :

         

ОСЪЖДА „КАСИТЕРМА” АД, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.”***, да заплати на  И.Т.Й. ЕГН **********,***, сумите, както следва:

         -290,67лв.- нетно възнаграждение за м. юли 2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

          -590,67лв., представляващи неизплатено брутно трудово възнаграждение за м. август 2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

          -586,39лв., представляващи неизплатено брутно трудово възнаграждение за м. септември 2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

           -590.67лв., представляващи неизплатено брутно трудово възнаграждение за м. октомври 2018г, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

           -13.81лв, представляващи обезщетение за забава при изплащане на труд. възнаграждение за м. юли 2018г, считано от 01.09.2018г. до 18.02.2019г.;

            -23.14лв.,представляващи обезщетение за забава при изплащане на труд. възнаграждение зам. август 2018г, считано от 01.10.2018г. до 18.02.2019г.;

            -17.92лв., представляващи обезщетение за забава при изплащане на труд. възнаграждение зам. септември 2018г, считано от 01.11.2018г. до 18.02.2019г.;

            -18.05лв., представляващи обезщетение за забава при изплащане на труд. възнаграждение за м. октомври 2018г, считано от 01.11.2018г. до 18.02.2019г.;

 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Т.Й. ЕГН **********,***, срещу „КАСИТЕРМА” АД, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.”***, иск за заплащане на сумата от 533,76лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2018г. в размер на 14дни, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

 

ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО в частта му, с която се присъждат трудовото възнаграждение заедно със законната лихва върху него.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ :....................