Решение по дело №520/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Г. Х. Я. от [населено място], чрез пълномощника адв. С., против решение № 194/22.10.2024 г., постановено по АНД № 827/2024 г. по описа на Районен съд Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0996-001147/17.06.2024 г. на началник РУ в ОД на МВР Монтана, РУ Монтана, с което на Я. за нарушение по чл.103 от ЗДвП е наложено наказание по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месеца.

Касационният жалбоподател излага доводи, като твърди, че обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено при неправилно установена фактическа обстановка, неправилно е приложен материалният закон. Съдът неправилно анализирал събраните по делото доказателства, игнорирал изцяло събрани доказателства и неправилно възприел и приел за установени обстоятелствата в производството. Касаторът моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението на Районен съд Монтана, постановено по АНД № 827/2024 г. по описа на същия съд и делото да бъде решено по същество, като бъде отменено изцяло оспорваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Не се претендират разноски в производството.

Ответникът, чрез юрк.Д., оспорва жалбата и излага доводи в подкрепа на решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно.

Представителят на ОП Монтана намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд като правилно.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалваното съдебно решение Районен съд Монтана е потвърдил НП № 24-0996-001147/17.06.2024 г. на началник РУ в ОД на МВР Монтана, РУ Монтана, с което на Я. за нарушение по чл.103 от ЗДвП е наложено наказание по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месеца. Съдът е приел за установено от фактическа страна посоченото в АУАН, че на 23.05.2024г. в 19.15 часа, в [населено място], по ул.Н. Б. управлява лек автомобил [Марка] А6, с peг.№ [рег. номер], собственост на Ц. Е. Я., с посока на движение от ул.Н. Б. към кръговото кръстовище на пл.С., като при подаване на сигнал със стоп-палка, по образец, водачът спира, но впоследствие отказва да изпълни дадените му указания да продължи движението си по ул.Н. Б., като завива наляво по ул.И. В., по която временно е преустановено движението, за което му е съставен АУАН № 1147/23.05.2024 г., в който били отразени горните констатации. Въз основа на акта било издадено и атакуваното наказателно постановление.

Излагайки правните си изводи, съдът е посочил, че жалбоподателят е бил длъжен да изпълни задължението си по чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи като водач на пътно превозно средство, което същият е сторил, но след това въззивния съд възприел твърдението, че същият не е изпълнил дадените от представителя на службата за контрол последващи указания. С оглед събраните по делото доказателства съдът е приел за установено извършването на вмененото на жалбоподателя административно нарушение. За това нарушение нормата на чл. 175, ал. 1, т. 4 предвиждала наказание глоба от 50 до 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца. На жалбоподателя било наложено наказание в максимален размер - глоба в размер на 100 лева и лишаване от управление на МПС за срок от 1 месеца, без да са изложени доводи и ангажирали доказателства за допълнителни смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. В тази връзка съдът е приел, че това наказание е правилно определено от органа.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящата инстанция намира, че доводите, изложени в касационната жалба, са основателни, респективно, че е налице основание за отмяна на обжалваното решение. В тази връзка, като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение на чл. 103 от ЗДвП е установено от обективна и субективна страна и е потвърдил наказателното постановление, районният съд е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата, като в производството са разпитани свидетели, от показанията на които не се установява безспорно административнонаказаното лице да не е изпълнило указанията на контролните органи, същият е спрял след подаден сигнал, като впоследствие тръгнал по ул.И..В., т.к. контролиращият движението му махвал с ръка, което конклудентно действие същият възприел, че може да продължи и да премине по ул.И..В., където впоследствие бил спрян от друг представител на контролните органи, което довело до издаване на оспорваното НП. При така установените факти не е налице установено неизпълнение, което да може да се подведе под нормата на чл.103 от ЗДвП.

Нормата на чл. 103 от ЗДвП въвежда задължението за водача на ППС, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Тоест за осъществяването на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е налице подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретен водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задълженията си, установени в цитираната разпоредба. Съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, при спиране на пътно превозно средство за проверка или оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп палка. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, от своя страна, предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Настоящият касационен състав счита, че вмененото на Г. Х. Я. административно нарушение на чл. 103 от ЗДвП, не е доказано по несъмнен и категоричен начин от доказателствата, събрани в производството пред районния съд. В тази връзка следва да се има предвид, че в случай на ангажирана административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, при изложените факти и обстоятелства, се установява, че лицето е спряло на подадения сигнал от контролните органи, но предвид фактическата обстановка, че автомобилът се е движил в колона на други автомобили, превозващи абитуриенти и след множество сигнали и след като служителят махнал с ръка, което било възприето от управляващият МПС, че може да продължи движение по ул.И..В., като всъщност той вече не е спрян от същия, а едва впоследствие е спрян от друг служител на контролния орган, който неясно въз основа на какви данни решил, че същият е извършил нарушение на разпореббата на чл.103 ЗДвП. В хода на производството не е доказано безспорно лицето да е извършило твърдяното нарушение, първоначално лицето е спряло, но впоследствие поради това, че сигналът е бил неясен и са налице съмнения дали същият е правилно възприет от нарушителя, какъвто е настоящият случай, то в тежест на административнонаказващия орган е при условията на пълно и главно доказване да установи: точното място на извършване на нарушението, точното място на позициониране на контролните органи и дали те са били видими, пътната обстановка при подаване на сигнала за спиране, и че от горепосочените обстоятелства може да се направи несъмнен извод, че водачът е възприел сигнала, възприел е, че този сигнал се отнася до него. Доказването може да стане или като в АУАН се опишат подробно тези обстоятелства и се ползва презумптивното доказателствено значение на АУАН или като актосъставителят, съответно други свидетели ги установят по несъмнен начин при разпита им в съдебно заседание. В случая, от една страна, в документите от административнонаказателната преписка подробно описание на посочените обстоятелства липсва, от друга, в хода на съдебното производство въобще не са събрани достатъчно доказателства, макар да са разпитани свидетели, което да обоснове извода на съда, че подаденият сигнал е бил достатъчно ясен и недвусмислен, за да бъде възприет като такъв от страна на водача. Доколкото възприемането от водача на ППС на подадения сигнал, се явява съществен елемент от състава на нарушението по чл. 103 от ЗДвП, то наличието му следва да бъде установено по категоричен и безспорен начин в процеса, за което носител на доказателствената тежест е административнонаказващият орган. В случая това не е сторено, не става ясно след като първоначално Я. е спрял на подадения сигнал, какво всъщност е възприел впоследствие предвид неясното махане с ръка от страна на служителя на контролните органи, за да се приеме дали подаденият сигнал е бил възприет от жалбоподателя или не. В този смисъл от страна на наказващия орган не е проявена необходимата процесуална активност, респективно не са представени надлежни доказателства, които да опровергаят възраженията на жалбоподателя. Съгласно чл. 6 и чл. 7 от ЗАНН, административнонаказателната отговорност на дееца може да бъде ангажирана, само ако деянието е извършено виновно - умишлено или непредпазливо. Съгласно препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, в административнонаказателния процес се прилагат общите правила на наказателния процес за презумпция за невиновност, разпределение на доказателствената тежест, която лежи върху наказващия субект и забрана за осъждане, само заради това, че нарушителят не е доказал възраженията си. С оглед гореизложените принципни съображения и предвид изрично направеното възражение на жалбоподателя, че е изпълнил разпореждането от подадения сигнал, а впоследствие същият е бил неясен и доколкото административнонаказващият орган, както се посочи, не е ангажирал каквито и да е безспорни доказателства за обстановката при извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение, то следва да се приеме, че нарушението по чл. 103 от ЗДвП не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна, съответно ангажирането на административно наказателната отговорност на касатора на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на горната разпоредба, е незаконосъобразно. Като не е съобразил всичко това и не е положил усилия да събере всички относими доказателства, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, в противоречие с материалния закон, поради което решението следва да бъде отменено, след което да се постанови решение по същество, с което се отмени процесното наказателно постановление.

От страна на касатора не са заявени претенции за разноски.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 194/22.10.2024 г., постановено по АНД № 20241630200827/2024 г. по описа на Районен съд Монтана, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0996-001147/17.06.2024 г. на началник РУ в ОД на МВР Монтана, РУ Монтана, с което на Г. Х. Я. за нарушение по чл.103 от ЗДвП, е наложено наказание по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.