№ 659
гр. П., 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Ц.Ч.М.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720100931
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от Б. О. Б., ЕГН **********,
с адрес: гр. П., *** чрез адв. К. П., срещу „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на
управление: гр.П., ***“, ТЕЦ „***“, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл.439 от ГПК, с които се иска да бъде признато за установено спрямо
ответника, че ищеца, в качеството му на наследник на О.Б.С., починал на *** г., не му
дължи сумата в размер на сумата в размер на 4122.82 лева - главница, представляваща
стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2009 г. до
30.04.2012 г., сума в размер на 994.39 лева - законна лихва за забава от 30.11.2009 г. до
30.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2013 г. до
окончателното й изплащане, както и направени разноски в размер на 302.34 лева, за които
суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, и е образувано изпълнително
дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Б.. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
Ищеца твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът „***.”АД чрез ю.к. М. са подали отговор на
исковата молба, в който са признали предявения иск, като са заявили становище, че не
оспорват твърденията на ищеца за погасяване по давност на процесната сума. Сочат, че
образуваното при ЧСИ изпълнително дело е прекратено, като твърдят, че ответника не е
образувал ново изпълнително дело и не търси процесните суми по принудителен ред. По
1
изложените в отговора доводи и аргументи молят съда да постанови решение при признание
на иска по реда на чл.237 от ГПК, като им се присъдят сторените разноски, и съдът приложи
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, като приеме, че с поведението си ответника не е дал
повод за завеждане на делото.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. В депозирана по делото
писмена молба чрез адв. П., моли съда да постанови решение при признание на иска, по реда
на чл.237 от ГПК, като уважи предявеният иск, и му се присъдят сторените по делото
разноски. Излага подробни съображения за неприложимост на чл.78, ал.2 от ГПК, при
постановяване на решението.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. М., която поддържа
депозирания отговор и направеното признание на иска, и моли съда да постанови решение
по реда на чл.237 от ГПК, като се приложи и разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира, че предявения иск с правно основание чл.439 от
ГПК за сумата в размер на 3658.61 лева, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.10.2009 г. до 30.04.2012 г. включително, ведно със законната лихва,
считано от 08.03.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми на
04.03.2014 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, и е образувано
изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ - С.Б. е допустим, и следва да бъде разгледан
по същество.
В останалата част, предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК за сумата в
размер на 464.21 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
от 01.10.2009 г. до 30.04.2012 г. включително, сумата от 994.39 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2009 г. до 30.08.2013 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 4122.82 лева в размер на 998.06 лева за
периода от 17.10.2013 г. до 07.03.2016 г., както и направените разноски по ч.гр.д. № *** г.
на ПРС в размер на 102.34 лева – държавна такса и 200.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, е недопустим поради липса на правен интерес от неговото предявяване.
За да приеме, че предявения иск, в посочената по - горе част е недопустим, поради
липса на правен интерес, съдът взе предвид, че от материалите по приложеното електронно
копие на изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ - С.Б., се установява по безспорен
начин, че от наложен запор върху получаваното от наследодателя на ищеца трудово
възнаграждение и погасени доброволно, в периода от 15.07.2014 г. до 07.03.2016 г., е
събрана сума в общ размер на 2759.00 лева, която е преведена от ЧСИ по сметка на
взискателя по изпълнителното дело – „***“ АД. Тъй като тази сума не е била достатъчна да
покрие цялото задължение по изпълнителния лист, и наследодателя на ищеца не е заявил
2
кое от обективираните в изпълнителния лист вземания погасява, то на основание чл.76, ал.2
от ЗЗД, съдът приема, че с нея са погасени следните суми: сумата от 302.34 лева –
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №
*** г. на ПРС, сумата от 998.06 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 17.10.2013 г. до 07.03.2016 г., сумата от 994.39 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2009 г. до 30.08.2013 г.,
както и искът за сумата от 464.21 лева, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.10.2009 г. до 30.04.2012 г. по процесния изпълнителен лист.
Посочените суми към момента на принудителното им събиране чрез наложения от ЧСИ
запор, както и към момента на доброволното им плащане от наследодателя на ищеца –
О.Б.С. са били дължими, и не са били погасени по давност, поради което и за ищеца липсва
правен интерес от предявяване на иска по чл.439 от ГПК за установяване на тяхната
недължимост. Липсата на правен интерес от водене на предявените искове, поради
своевременното им плащане (макар и част от сумите събрани принудително от наложен
запор), води до липса на една от абсолютно необходимите предпоставки за предявяване на
исковете, а именно наличието на правен интерес от тяхното предявяване, поради което
исковете, с които ищеца иска да бъде признато за установено, че не дължи на ответника
сумата от 302.34 лева – представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, сумата от 998.06 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 17.10.2013 г. до 07.03.2016 г., сумата
от 994.39 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 30.11.2009 г. до 30.08.2013 г., както и искът за сумата от 464.21 лева, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2009 г. до 30.04.2012 г., за които
суми на 04.03.2014 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, и е
образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ - С.Б. е недопустим, и
производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.
В останалата част иска е допустим и следва да бъдат разгледани по същество.
По отношение искането за постановяване на решение по реда на чл.237 от ГПК:
В проведеното открито съдебно заседание по искане на ищеца, съдът е постановил,
че ще се произнесе с решение по реда на чл.237 от ГПК – при признание на иска. Съдът
счита, че предпоставките на сочената разпоредба не са налице, поради което и не може да
постанови решение при признание на иска. Това е така, тъй като съдът прие, че част от иска
е недопустим, тъй от материалите съдържащи се в приложеното електронно копие от изп.д.
№ *** г. на ЧСИ – С.Б., се установява, че по същото наследодателя на ищеца е извършвал
доброволни плащания, както и по изпълнителното дело чрез запор от получаваното от
О.Б.С. трудово възнаграждение е събрана сума. Общата сума, която наследодателя на ищеца
е погасил е на стойност от 2759.00 лева. При това положение признатото от ответника право
е в противоречие на закона и добрите нрави, поради което са налице и предпоставките на
чл.237, ал.3, т.1 от ГПК, тъй като част от сумата по процесния изпълнителен лист,
наследодателя на ищеца – О.Б.С. е погасил, а ответникът е събрал в период, в който
3
обективираното в процесния изпълнителен титул вземане не е било погасено по давност. С
оглед изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал.3, т.1 от ГПК, и
с оглед на това, че част от предявения иск е недопустим, то и съдът не може да постанови
решение при признание на иска, а следва да разгледа предявения иск по същество.
По основателността:
Не се спори между страните, че на 04.03.2014 г., по ч.гр.д. .№ *** г. на ПРС, на
основание заповед № *** от 17.10.2013 г., в полза на ответника е бил издаден изпълнителен
лист, с който О.Б.С. е осъден да заплати на „***“ АД сумата от 4122.82 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2009 г. до
30.04.2012 г. включително, сумата от 994.39 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 30.11.2009 г. до 30.08.2013 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 4122.82 лева, считано от датата на подаване заявлението – 17.10.2013 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в
размер на 102.34 лева – държавна такса и 200.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Няма спор, че на основание издадения в полза на ответника изпълнителен лист и по
молба на „***“ АД от 09.04.2014 г. е било образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ –
С.Б..
От приложеното електронно копие на изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б. се
установява, че със запорно съобщение от 21.05.2014 г., ЧСИ е наложил запор върху
получаваното от О.Б.С. трудово възнаграждение при „***“ ЕООД – гр. П.. С писмо от
16.06.2014 г., „***“ ЕООД е уведомил ЧСИ, че запорът върху получаваното от О.С. трудово
възнаграждение ще бъде наложен, като същия няма наложени други запори.
Със съобщение от 21.05.2014 г. ЧСИ е наложил запор и наредил да бъдат спрени от
движение притежаваните от С. МПС – лек автомобил, марка „***“, с рег. № *** и лек
автомобил, марка „***“, модел „***“, с рег. № ***.
Видно от материалите съдържащи се в изпълнително дело, от наложения запор върху
получаваното от О.Б.С. трудово възнаграждение, в периода от 15.07.2014 г. до 07.03.2016 г.
от работодателя „***“ ЕООД са превеждани суми по сметка на ЧСИ, а също така и самия С.
е превеждал по сметка на ЧСИ суми. Последната постъпила сума при ЧСИ е на 07.03.2016
г., като общо извършените погасявания по издадения в полза на ответника изпълнителен
лист по образуваното при ЧСИ изпълнително дело е в размер на 2759.00 лева.
След 07.03.2016 г. по изпълнителното дело няма извършени други действия насочени
към прекъсване или спиране на давността.
Със съобщение от 15.11.2022 г. ЧСИ е уведомил взискателя, че на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК прекратява изпълнителното дело.
С молба от 14.12.2022 г., „***“ АД са поискали от ЧСИ да им бъде върнат
изпълнителният лист, приложен по изп.д. № *** г., като видно от отбелязването върху
същата, изпълнителният лист е върнат на ответника на 14.01.2023 г.
4
Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за наследници от
20.02.2023 г., О.Б.С., който бил разведен, е починал на *** г., като след смъртта си е оставил
за свои законни наследници ищеца - Б. О. Б. – син и А.О.Б.-син. От приложеното към
исковата молба удостоверение от 04.03.2022 г. се установява, че съгласно определение на
съда № 716 от 04.03.2022 г. е вписан в особената книга при съда за отричане от наследство
отказа на А.О.Б. от наследството оставено след смъртта на О.Б.С.. С оглед вписания отказ от
наследството от наследника - А.О.Б., единствен наследник на починалия О.Б.С. е останал
ищеца –Б. О. Б..
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува,
или че изпълняемостта му не е настъпила.
Няма спор между страните, че ищеца е наследник на О.Б.С., починал на *** г., което
се установява от приложеното към исковата молба удостоверение за наследници.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищеца не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за
изпълнение на парично задължение, с което е признато вземането срещу нейния
наследодател, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност.
По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК
и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, настъпва стабилитетът на
последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за
изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и
обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводи, основани на факти,
несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила
заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени
от съдебна проверка. Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по
следните съображения:
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на
чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
5
на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на
изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК. Правните последици на
влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на
срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен
чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424
от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.
Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното
производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от
ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания,
установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на
чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в
случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако
срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало
ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290
от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение
№ 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда
на чл.290 от ГПК.
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 04.03.2014 г., когато е издаден и
изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ С.Б. е образувано изпълнително дело №
*** г., която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист
относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира,
че започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея,
и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 04.03.2014 г. до образуване
на изпълнителното дело - 09.04.2014 г., е изминал период от около един месец, поради което
и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на
ВС, с образуването на изпълнителното производство на 09.04.2014 г. давността за
процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.
След образуване на изпълнителното дело при ЧСИ, по образуваното изпълнително
дело е наложен запор върху получаваното от наследодателя на ищеца – О.Б.С. трудово
6
възнаграждение и погасени доброволно от последния суми, до 07.03.2016 г. включително са
събрани суми, които са преведени в полза на взискателя по изпълнителното дело. След тази
дата по изпълнителното дело няма извършени други действия насочени към прекъсване или
спиране на давността. При това положение в продължение на повече от две години след
07.03.2016 г. взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия,
поради което изпълнителното дело е перемирано към 07.03.2018 г. на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК по силата на закона, независимо, че от ЧСИ към този момент няма
постановление за неговото прекратяване. Изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б. е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 15.11.2022 г., но липсата на нарочно
постановление от ЧСИ за неговото прекратяване към 07.03.2018 г., не се отразява на извода
на съда за прекратяване на изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, към 07.03.2018
г.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Както вече бе посочено с т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд. От друга страна разрешенията, дадени с Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо
неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е
настоящият случай. В същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017
г. на ВКС.
Предвид изложеното, последното действие по принудително събиране на дълга,
годно да прекъсне давността, е последно събраната сума чрез наложеният от ЧСИ запор
върху получаваното от О.Б.С. трудово възнаграждение на 07.03.2016 г. След тази дата по
изпълнителното дело няма предприети други действия, годни да прекъснат давността.
С обявяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 год. на
7
ОСГТК на ВКС, неговите разрешения се прилагат занапред спрямо неприключилите към
момента на обявяването му изпълнителни производства, и след като със същото е обявено за
изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, то съгласно
действието на последното към 26.06.2015 г., давността по изпълнителното производство е
спряла да тече. Спирането на давността е преустановено на 26.06.2015 г., когато е обявено
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, и с
обявяването на тълкувателното решение на 26.06.2015 г. давността е прекъсната, и от тази
дата – 26.06.2015 г. е започнала да тече нова пет годишна давност, която към 07.03.2016 г.,
когато давността е прекъсната с постъпване по сметка на ЧСИ на сумата от 75.00 лева, чрез
запор от получаваното от наследодателя на ищеца трудово възнаграждение при „***“ ЕООД
не е изтекла. След тази дата по изпълнителното дело няма извършени други действия
насочени към спиране или прекъсване на давността. При това положение към на 07.03.2021
г., вземаното по процесния изпълнителен лист за сумата в размер на 3658.61 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2009 г. до
30.04.2012 г. включително, ведно със законната лихва, считано от 08.03.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми на 04.03.2014 г. в полза на „***“ АД е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, и въз основа на който е образувано
изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ - С.Б., е погасено по давност, преди датата на
предявяване на иска – 01.03.2023 г., поради което и иска в тази му част е основателен и
доказан и следва да бъде уважение, като се признае за установено, че ищеца, в качеството
му на наследник на О.Б.С. не дължи на ответника посочените по-горе суми, поради
погасяването им по давност.
По разноските:
Ищеца е поискал да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, за което е
представил списък по чл.80 от ГПК.
В отговора на исковата молба ответникът е признал иска, като е поискал от съда да
им бъдат присъдени сторените по делото разноски на основание чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед
направеното признание на иска, като твърди, че не са дали повод за завеждане на делото.
Ищеца е поискал от съда да бъде постановено решение при признание на иска по
реда на чл.237 от ГПК, но по подробно изложените по-горе съображения, съдът не може да
постанови решение при признание на иска. Независимо от това съдът следва при
постановяване на настоящото решение да изследва налице са предпоставките по чл.78, ал.2
от ГПК за присъждане на разноски на ответната страна.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е
дал повод за образуване на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Разпоредбата визира отклонение от общия принцип на чл.78, ал.1 от ГПК за разпределяне
отговорността за разноските в исковия процес, независимо дали се постановява или не
решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК.
За да е налице повод за завеждане на делото по причина поведението на ответника,
8
необходимо е той да претендира отричаното вземане въпреки противопоставянето на ищеца,
т. е. да е налице правен спор за дължимостта на вземането. За да е дал повод за завеждане на
делото ответникът трябва да е предприел съдебни действия или да оспорва предявения иск
за несъществуване на вземането. Следва да бъде посочено, че с изтичането на давностния
срок възниква право за длъжника да се позове на давността чрез възражение и да откаже
изпълнение, ако такова се претендира от кредитора. Ако това е сторено, но кредиторът
продължава да претендира вземането, налице е правен спор и повод ищецът да отрече
съществуването на вземането по съдебен ред. В този смисъл са Определение № 188 от
17.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 722/2022 г.; Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4586/2018 г.; Определение № 2858 от 2.11.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. №
3264/2021 г. и др.
Съдът намира, че в случая са налице и двете предпоставки, които сочат на отпадане
отговорността на ответника за разноските в производството. С отговора на исковата молба
ответното дружество е заявило, че признава иска – признава настъпилия нов факт с правно
значение – изтичане на погасителната давност спрямо процесното вземане. Следователно
ответникът признава и твърдения от ищеца факт, че по изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ
С.Б. след 07.03.2016 г. (датата на която е постъпила при ЧСИ последно събраната сума чрез
запор) не са извършвани никакви други изпълнителни действия насочени към принудително
събиране на процесното вземане. В тази връзка съдът намира, че ответникът се е
дезинтересирал от изпълнението, а след прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 07.03.2018 г. и не е предприел действия за продължаване на
изпълнението. Нещо повече, към датата на образуване на настоящото дело е било ясно, че
изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б. е било прекратено още през 2018 г., поради
перемпция, като ответникът до прекратяването на изпълнителното дело не е искал
възобновяване на действията по принудително изпълнение с посочване на друг
изпълнителен способ, нито след прекратяването му е образувал ново изпълнително дело. По
делото няма данни длъжникът да се е позовавал пред взискателя на изтекла погасителна
давност, след което позоваване взискателят да е продължавал да иска изпълнение. Няма
събрани по делото доказателства, от които да може да се установи, че след прекратяване
поради перемпция на изпълнителното дело към 07.03.2018 г. и датата на предявяване на
иска, ответникът да е канил наследодателя на ищеца, или самия ищец да плати процесните
суми, въпреки погасяването им по давност, както и да е предприемал нови действия по
принудително изпълнение. Не се установява още ищеца, като наследник на О.Б.С. да е
правил възражение пред ответника за погасяване на вземанията по давност и той по някакъв
начин да се е противопоставил.
В горния смисъл съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК,
тъй като ответника е признал, че не се дължи принудително изпълнение на процесното
вземане, което е погасено по давност, и след изтичане на давността не е предприел никакви
действия по принудително изпълнение, поради което разноските по делото следва да бъдат
възложени върху ищеца.
9
Ответника няма данни да е сторил разноски за държавна такса и/или вещи лица, но в
хода на делото е бил представляван от юрисконсулт. При това положение и на основание
чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, което с оглед изхода на делото
следва да бъде възложено върху ищеца.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 00931/2023 г. на ПРС , В ЧАСТТА, В
КОЯТО, Б. О. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, е предявил иск с правно основание
чл.439 от ГПК, срещу „***” АД, с ЕИК***, и адрес на управление: гр.П., ***“, за
признаване за установено, че Б. О. Б., ЕГН **********, в качеството му на наследник на
О.Б.С., починал на *** г., не дължи на „***” АД сумата от 302.34 лева – представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № *** г. на ПРС,
сумата от 998.06 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 17.10.2013 г. до 07.03.2016 г., сумата от 994.39 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2009 г. до 30.08.2013 г., както и
искът за сумата от 464.21 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2009 г. до 30.04.2012 г., за които суми в полза на „***“ АД на 04.03.2014 г.
е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ - С.Б., поради липса на правен интерес от
неговото предявяване.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
„***” АД, с ЕИК:*** и адрес на управление:гр.П., ***“, че Б. О. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ***, в качеството му на наследник на О.Б.С., починал на *** г. НЕ ДЪЛЖИ на
„***” АД изпълнение на сумата в размер на 3658.61 лева, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2009 г. до 30.04.2012 г. включително, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 08.03.2016 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми на 04.03.2014 г. в полза на „***“ АД е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, и въз основа на който е образувано изпълнително дело №
*** г. по описа на ЧСИ - С.Б., поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.2 от ГПК Б. О. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
*** ДА ЗАПЛАТИ на „***” АД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр.П., ***, сумата от
100.00 (сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която е прекратено производството по делото, имащо
характер на определение, подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.- П. в едноседмичен
срок от съобщаването му, а в останалата част подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11