Определение по дело №287/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 40/27.05.2015год., постановено по гр.дело № 214/2015год., Кърджалийският районен съд е изменил размера на присъдените с решение №81/08.05.2013г. по гр.д. № 193/2013г. по описа на Районен съд Кърджали ежемесечни издръжки, които М. Д. К. от гр. К. е осъдена да заплаща на непълнолетните си деца Д. Д. Г. и Ф. Д. Г., чрез техния баща и законен представител Д. С. Г., като ги е увеличил от 80 лева на 90 лева за всяко едно от двете деца, платима до 10-то число на текущия месец, считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.02.2015г. до навършване на пълнолетие на всяко от децата или настъпване на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа до окончателно изплащане на сумата, и е отхвърлил исковете в останалата им част и за разликата над сумата от 90 лева до пълния предявен размер от 140 лева за всяка от ищците Д. Г. и Ф. Г., както и за искането за заплащане на издръжките от 01.01.2015г. до 18.02.2015г., като неоснователни. Със същото решение съдът е отхвърлил предявеният от С. Д. Г. от с. Д. В., Хасковска област, срещу М. Д. К. иск по чл.144 във вр. с чл.149 от СК за присъждане ежемесечна издръжка на пълнолетен учащ в средно учебно заведение в размер на 85 лв., считано от 26.05.2014г. до завършване на обучение в съответната образователна степен, като неоснователен. Присъдени са деловодни разноски.

Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от Ф. Д. Г. и Д. Д. Г., действащи със съгласието на законния си представител и баща Д. С. Г., и С. Д. Г.. Първоинстанционното решение се обжалва в отхвърлителната му част като незаконосъобразно – постановено в противоречие с материалния закон, необосновано и при липса на кореспонденция със събраните по делото доказателства, за което се излагат подробни съображения. В съдебно заседание жалбодателите не се явяват; чрез упълномощен процесуален представител поддържат въззивната жалба. Сочат доказателства. Претендират разноски.

Ответникът по въззивната жалба М. Д. К. чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лица, имащи интерес от обжалването. Атакуваното решение е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Поради това следва да бъде преценена правилността на решението по наведените в жалбата оплаквания.

По същество въззивният съд намира следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от Ф. Д. Г. и Д. Д. Г. като непълнолетни, но със съгласието на баща си Д. С. Г., и С. Д. Г.. Предявени са искове за увеличаване на издръжка, считано от 01.01.2015г. /и за минало време/ с правно основание чл.150 от СК във вр. с чл.143,ал.2 от СК, и иск за първоначално присъждане на издръжка на пълнолетен учащ в средно учебно заведение с правно основание чл.144 от СК във вр. с чл.149 от СК, които се претендират ведно със законна лихва.

Ищците Ф. Д. Г. и Д. Д. Г. твърдят, че ответницата е тяхна майка и с решение №81/08.05.2013г. по гр.д. №193/2013г. на КРС последната била осъдена да им заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 80 лв., която понастоящем не била достатъчна за покриване на ежедневните им нужди за храна, облекло, отопление, учебни пособия, такси за обучение и други житейски нужди. Налице било изменение на обстоятелствата, при които била присъдена издръжката. Необходимите им месечни средства възлизали на 300 лв. за всяко от двете момичета, от които бащата следвало да поеме 2/3, а останалата част следвало да се поеме от ответницата. Посещавали уроци по английски език; баща им им закупил мобилни телефони, а също така изтеглил кредит за закупуването на битова техника. Молят да бъде изменен размерът на присъдената с решение №81/08.05.2013г. по гр.д.№193/2013г. на КРС издръжка, като същата бъде увеличена за всяка една от тях от 80 лв. на 140 лв. месечно, платима чрез законния им представител Д. С. Г. до 10-то число на текущия месец, считано от 01.01.2015г. до настъпване на законна причина за прекратяване или изменение на присъдената издръжка, ведно с дължимата лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа до окончателното плащане.

Ищецът С. Г. твърди, че навършил пълнолетие на 26.05.2014г., от когато ответницата престанала да му плаща издръжка и същата била изцяло поета от баща му Д. Г.. Въпреки навършване на пълнолетие, той не бил завършил средното си образование и бил ученик, редовна форма на обучение във Финансово-стопанска гимназия “Атанас Буров”- гр.Хасково, провел шофьорски курс и посещавал Учебен център “Знание” в гр.Хасково, където се подготвял за кандидатстване във висше учебно заведение. Средствата за неговата издръжка възлизали минимум на 300 лв. Той нямал доходи от трудова или стопанска дейност и нямал доходи от имущество. Претендира ответницата да бъде осъдена да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 85 лв. до 10-то число на текущия месец, считано от датата на навършване на пълнолетие - 26.05.2014г. до завършване на обучението му в съответната образователна степен.

Също така, и тримата ищци твърдят, че ответницата работела в ТВ “Билла-България” и освен трудовите си доходи, в последните 12 месеца получила сумата в размер на 5 000 лв. от подялба на имущество, платени от баща им. Освен това получавала и доход от стопанството на лицето, с което съжителствала на семейни начала от продажба на животинска продукция. Притежавала и движимо имущество, от което можела да осигурява издръжка на децата си, а получавала доход и от други дейности.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Не се спори по делото, че с влязло в сила решение на КРС по гр.д.№193/2013г. ответницата е осъдена да заплаща за всяко от трите си деца – ищци в настоящия процес, по 80 лв. ежемесечна издръжка. Безспорно е също, че към момента на постановяване на първоинстанционното решение ищците Ф. Г. и Д. Г. са ученички в VIII клас и са 15-годишни, а ищецът С. Д. Г. към момента на предявяване на иска е ученик в ХII клас при редовна /дневна/ форма на обучение, и към датата на постановяване на атакуваното решение е навършил 19 години.

Безспорно се установява също, че за периода 01.07.2014г. - 31.12.2014г. бащата на ищците е реализирал средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1 059,60 лева; същият е кредитополучател по банков кредит за сумата от 21 000 лева, отпуснат за рефинансиране и текущи битови нужди, с краен срок на погасяване на кредита 23.07.2017г., при месечна анюитетна вноска в размер на 250,49 лв.; през м.октомври 2014г. е изтеглил заем от ВСК в размер на 7 000 лева, с краен срок на погасяване м.юни 2016г., при месечна вноска в размер на 360 лв.; на 31.03.2014г. в качеството си на потребител е сключил договор за потребителски кредит с „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и е поел задължение в размер на 1 159,45 лева със срок на договора 05.07.2015г. и е закупил 1 бр. мобилен телефон на стойност 1 091,55 лв.и калъф на стойност 67,90лв. – л.35 от гр.д.№214/2015г. /а не както неправилно е приел в решението си първоинстанционният съд – 2 бр. мобилни телефони/, при месечна вноска 86,57 лева; на 24.05.2014г. в качеството си на потребител е сключил договор за потребителски кредит с „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и е поел задължение в размер на 666,40 лв. със срок на договора 25.05.2015г. за закупуване на пералня, бойлер и проектор с размер на месечната вноска 62,17 лв. Също така, през 2014г. ищецът С. Д. е посещавал курсове по български език и история, и шофьорски курс.

Безспорно се установява също, че на 30.09.2013г. ответницата М. К. е родила дете - Р. Д. Д. – понастоящем на 2 години; за периода м.февруари 2014г. - м.януари 2015г. е получила средномесечно обезщетение за бременност и раждане на дете и за отглеждане на дете в размер 319,58 лева; на 31.07.2012г. е поела задължение към банкова институция в размер на 1 800 лева със срок на издължаване 31.07.2017г., с месечна вноска 41,84 лева. На 26.11.2011г. ответницата е закупила лек автомобил марка „Опел“, модел Астра, за сумата от 500 лева, който е декларирала. От приобщеното по делото удостоверение за декларирани данни от 11.05.2015г. се установява, че в община Кърджали няма данни за декларирани недвижими имоти и такива като ползвател на името на ответницата. От представените пред настоящата инстанция писмени доказателства се установява, че ответницата Коларова е работила на трудов договор в Търговска верига „Билла България” ЕООД като аранжор –касиер през периода 23.03.2015г. до 10.09.2015г., при щатна заплата в размер на 420лв. съответно за периода м.март 2015г . – м. юни 2015г., и щатна заплата в размер на 432,22лв. за периода м.юли 2015г. – м. септември 2015г. От 10.09.2015г. отв. К. е започнала работа на трудов договор в „Манделей бей” ЕООД, гр.София, с място на работа в гр. Кърджали, на длъжността „продавач нехранителни стоки”, с изпитателен срок от 6 месеца, при пълно работно време от 8 часа, и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 380лв.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна въззивният съд намира следното:

Предявените искове по чл.150 от СК във Ôр. с чл.143, ал.2 от СК са частично основателни, а искът за първоначално присъждане на издръжка на пълнолетен, учащ в средно учебно заведение, с правно основание чл.144 от СК във вр. с чл.149 от СК е неоснователен.

Като съобрази задължителния характер на Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт, като споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд - същите са подробни, обективни, обосновани и почиват на събраните по делото доказателства. Не следва да се обсъждат всички доказателства, доводи и възражения, при условие, че съвпадат крайния резултат и обемът на решаващата дейност на двете инстанции – в този смисъл е и постановеното Определение № 501/26.04.2011г. по гр.д. №1316/2010г., 3 г.о. на ВКС.

Доколкото обаче въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, следва да се отбележи следното:

Неоснователно е твърдението, наведено с въззивната жалба за това, че въззиваемата К. си стояла в къщи и не полагала никаква активност да увеличи доходите си, макар четвъртото й дете да било на почти 2 години. Напротив, доказва се от представените пред тази инстанция доказателства, че от 23 март 2015г. /т.е., включително и през по-голямата част от процеса, воден пред РС – Кърджали, за което ищците, в чиято тежест е да докажат твърденията си, не са посочили доказателства/ до м. септември 2015г., въззиваемата е работела в ТВ „БИЛЛА България” ЕООД. Този факт обаче не променя крайния извод на съда относно възможността въззиваемата да отделя повече средства за издръжка на непълнолетните си деца Ф. и Д., с оглед безспорно установеното, че щатната й заплата е била в размер на 420лв. – т.е., не е налице трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, каквото условие се изисква при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл.150 СК /в който смисъл е налице задължителната практика по чл.290 от ГПК - Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК/.

На следващо място, въззивниците твърдят, че районният съд „оставил без значение имущественото състояние на ответницата и обстоятелството, че семейството на съжителя на ответницата притежава животновъдно стопанство с капацитет над 100 броя овце, 50-60 бр. кози”, както и че „съжителстващото с ответницата лице е арендатор на микроязовир в района на с. Д. В.во, обл. Хасковска”. Не се установява безспорно по делото какво е имущественото състояние на лицето, с което съжителства въззиваемата, а отделно от това, не се сочат доказателства за твърденията на ищците, че доходите от тези дейности имат постоянен, траен характер и са фактор за стандарт, относим към живота и имотното състояние на ответницата по жалбата, а от там и обосноваващ възможността й да плаща издръжка на непълнолетните си деца Ф. и Д. в по-голям размер.

Друго наведено в жалбата оплакване е относно недопуснатото изменение на размера на издръжката за минало време. Само ако не е била присъдена издръжка изобщо, може да се търси такава за минало време - една година преди предявяване на иска. Основателността на иска с правно основание чл.149 от СК е обусловена от факта на неприсъждане на издръжка изобщо. Обратното, основателността на иска с правно основание чл.150 от СК е обусловена винаги от наличие на вече присъдена издръжка, чието изменение се търси с оглед изменение на обстоятелствата на нейното присъждане. Искът с правно основание чл.150 от СК се уважава винаги от момента на предявяването му, респ. от момента на установяване на промяна в обстоятелствата, предопределяща и промяна в размера на вече присъдената издръжка. Относно размера на първоначално присъдената издръжка вече е формирана сила на присъдено нещо и тя се разпростира до момента на предявяване на иска за изменението на този именно размер. В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана и в определение № 6/ 23.01.2013г., постановено по ч. гр. д. № 16/2013 г. по описа на I г. о., ГК на ВКС.

Последното оплакване е за това, че като не е анализирал правилно иýущественото състояние на ответницата, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение по отношение на предявения от ищеца С. Г. иск. По повод на това са в пълна степен относими изложените по-горе съждения за недоказаността на твърденията на ищците, че имущественото състояние на отв. К. се е променило така, че да й позволява да даде издръжка и на пълнолетното си дете, без особено затруднение за нея. Напротив, не се установява по делото ответницата да притежава доходи над необходимите за собственото си съществуване, които да отдели за издръжката на своето пълнолетно учащо дете. Възможността за плащане на издръжка е винаги обективна и зависи от имуществото, доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице - родителят. Когато родителят обективно няма остатъчни доходи над собствената си издръжка, издръжката на пълнолетното дете съставлява особено затруднение за него по смисъла на чл.144 от СК, което изключва дължимостта й, като е без значение възможността на родителя да реализира доходи, след като е в работоспособна възраст. В този смисъл е задължителната практика, обективирана в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС: решение № 305/7.06.2011г. по гр. д. № 1269/2010г., IV г.о., решение № 273/17.10.2011г. по гр. д. № 1694/2010г., III г. о. и решение № 170/24.07.2013г. по гр. д. № 1339/2012г., III г.о.

Следва да се отбележи също, че представените пред тази инстанция писмени доказателства в подкрепа на твърденията на въззивника С. Г. за това, че е студент, редовна форма на обучение, са ирелевантни за спора, доколкото в настоящия процес на доказване подлежат твърденията, наведени с исковата молба. Обстоятелствата, които се твърдят в исковата молба са свързани със завършване на средното му образование и „съдът не може служебно да изменя основанието на иска – т.е., да приеме за установени факти, които не са посочени от ищеца в обстоятелствената част на исковата му молба като основание на иска, и на така промененото основание да постанови своето решение” – виж „ГПК. Приложен коментар. ИК „Труд и право”, 2012г./ - Решение №309 от 08.12.1968г. по гр.д.№ 2305/67г., 1 г.о.

С това се изчерпват и твърденията за конкретни пороци на обжалвания съдебен акт, които се правят с въззивната жалба.

В обобщение, въззивната жалба е неоснователна, поради което атакуваното първоинстанционно решение следва да се потвърди изцяло.

При този изход на делото и с оглед претенцията на въззивниците за деловодни разноски, такива не им се следват, поради което направените от тях разноски следва да останат в тяхна тежест.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 40/27.05.2015г., постановено по гр.д. № 214/2015г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.