Р Е Ш Е Н И Е
№6 /06.01.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура – Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова касационно административно дело № 909 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.37в, ал.5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
Образувано е по касационна жалба на А.В.И. ***, против Решение №97 от 21.06.2022г., постановено по гр.дело №20225620100025 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. В него не били обсъдени всички спорни факти и обстоятелства относно законосъобразността на Заповед №ПО-09-522/29.09.2021г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково. Не бил спазен срокът за изготвяне на проект за служебно разпределение на масиви за ползване на земеделски земи за стопанската 2021/2022г. в землището на с.Д., общ.И.. Комисията по разпределение заседавала два дни след 15 септември, а проектът бил изготвен девет дни по-късно, на 24.09.2021г. На следващо място, срокът за изготвяне на предварителния регистър на имотите въз основа на декларациите по чл.69 и заявления по чл.70 от ППЗСПЗЗ бил до 1 август, като промени в него можело да се правят до 15 август, включително и такива свързани с желанието на всеки подал декларация или заявление за участие или неучастие в доброволното споразумение, респективно служебното разпределение. От приложения по делото регистър било видно, че същият бил разпечатан и приложен с дата от декември 2021г., т.е след като била подадена жалба пред РС и съдът изискал от ОД „Земеделие“ – Хасково да бъдат представени всички документи, свързани със служебното разпределение за землището на с.Д., т.е. повече 4 месеца след крайния срок за неговото изготвяне. Общинска служба земеделие изготвяла предварителния регистър на имотите въз основа на декларациите по чл.69 и заявленията по чл.70, а не въз основа на заявления по чл.56, ал.1 от АПК. В декларации заявленията по чл.70, ал.1 се отбелязвало, дали заявителят/деклараторът имал желание всеки имот по отделно да участва или не в споразумение, респективно разпределение, като срокът за подаване бил до 31 юли и бил преклузивен. Нямало предвидена възможност за промяна на посочените в декларацията или заявлението обстоятелства. Всички имоти, които не били декларирани/заявени по този начин и до тази дата формирали т.нар. „бели петна“, които се разпределяли между земеделските стопани, заявили/декларирали желание за участие в споразумение/разпределение. Във вече подадените заявления/декларации корекции можело да бъдат правени в срок до 15 август, като тези корекции се правили единствено на застъпените имоти. След тази дата започвали етапите по процедурата за изготвяне на споразумението. Ето защо, както не се приемали декларации и заявления за участие в споразумение след 31 юли, така не трябвало да се приемат и такива за отказ от участие. Дори да нямало забрана за оттегляне, в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ точно и ясно били определени сроковете, начина и вида на подаване и заявяване на съответните документи за участие или не в споразумение/разпределение. Неясно било как районният съд достигнал до заключението, че чл.56, ал.1 от АПК давал възможност за излизане от служебно разпределение, след като в ЗСПЗЗ не предоставял такава възможност. На практика нямало неуредени въпроси, което да налагали комисията или съдът да се позовават на чл.56, ал.1 АПК. Участниците в доброволното споразумение автоматично следвало да участват и в служебното разпределение, тъй като законът не давал опцията да се излиза от доброволно споразумение, респективно от служебно разпределение по никакъв начин. На следващо място, изтъква се, че пропорционално разпределение на „белите петна“ не се отнасяло като пропорция към общата обработваема земя в землището, а към обработваемата площ на ползвателите, които участвали в споразумението или разпределението и относно всички участващи в споразумението/разпределението, с цел да се обработват тези бели петна срещу заплащане на съответния наем, в процентно съотношение на заявените от тях обработваеми площи. В случая, като не били разпределени пропорционално тези бели петна, а останалите неразпределени такива се ползвали от определени хора безвъзмездно, в противоречие на целта на ЗСПЗЗ. От районния съд не била взета предвид изготвената по делото съдебна-техническа експертиза, с което се доказало, че не била спазена разпоредбата на чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ. Никъде в ЗСПЗЗ не било указано, че се разпределяли само бели петна, разположени близо или „долепени“ до имота на съответния заявител. Неправилно районният съд тълкувал и нормите на чл.72в, ал.3 и чл.75а, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Тези норми не определяли реда за изготвяне на масивите, както приел съда, а указвали реда и стъпките за изготвяне на служебно разпределение. Нелогично било и приетото от РС, че на разпределение подлежат единствено „белите петна“, включени в масивите на съответните ползватели.
По изложените съображения се иска отмяна на решението на районния съд и на Заповед №ПО-09-522/29.09.2021г. Претендират се разноски по делото.
Ответникът – Директор на ОД „Земеделие“ – Хасково, в писмена форма чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Заитересованите страни – А.Н.А., Н.Н.П. и С.Н.П., не изразяват становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Предлага да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу съдебен акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е отхвърлил жалбата на А.В.И. *** против Заповед № ПО-09-522/29.09.2021г., издадена от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, и осъдил И. да заплати на административния орган юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
За да отхвърли жалбата районният съд е приел от фактическа страна, че А.В.И. и заинтересованите страни А.Н.А., Н.Н.П. и С.Н.П. подали заявления до Общинска служба „Земеделие“ – Ивайловград по чл.70, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), във вр. с чл.37б, ал.3 от ЗСПЗЗ за участие в споразумение за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ, като токова не било постигнато, поради което следвало служебно разпределение. На 13 и 14.09.2021г. дванадесет ползватели депозирали заявления до ОС „Земеделие“ – Ивайловград за отказ от участие в процедурата, като посочили, че щели да обработват имотите по чл.70 и чл. 69 ППЗСПЗЗ в реалните им граници. С решение от 17.09.2021г. комисията по чл. 37в, ал.1 от ЗСПЗЗ пристъпила към процедура за изготвяне на проект за служебно разпределение на масиви за ползване, уредена в чл.72в, ал.3 ППЗСПЗЗ, за землището на с.Д. за собственици или ползватели, които не били оттеглили своите заявления или декларации. На проведено на 24.09.2021г. заседание комисията предложила проект за разпределение на масивите за ползване на земеделските земи в посоченото землище. Представен бил и доклад на комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, съдържащ проекта за разпределение, разпределението на масивите за ползване, данни за земите по чл.37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ, за техните собственици и дължимото рентно плащане. С оспорената Заповед № ПО-09-522/29.09.2021г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково било разпределено ползването на масивите за стопанската 2021/2022г. и на имотите по чл.37в, ал.3, т.2 ЗСПЗЗ в границите на определените масиви в землището на с.Д., общ.И., в съответствие с проекта за разпределение. Обсъдена от съда е и изготвената по делото съдебно-техническа експертиза.
От правна страна съдът е приел, че заповедта била издадена от компетентен орган, в съответната законова форма, при спазване на административнопроизводствените правила, на материалния закон и неговата цел. Неспазването в хода на процедурата на някои от предвидените в ЗСПЗЗ срокове не съставлявало съществено нарушение, тъй като тези срокове не били преклузивни, а инструктивни, и не погасявали нито правото, нито задължението на административния орган да издаде заповед по чл.37в ЗСПЗЗ. Изключването от разпределението на собствениците или ползвателите, оттеглили заявленията си, също не представлявало нарушение, тъй като ЗСПЗЗ не съдържал забрана за оттегляне на първоначално подадената декларация, с която ползвател направил искане да участва в създаването на масиви за ползване на земеделски земи, като в случая била приложима общата разпоредба на чл.56, ал.1 от АПК. Не било необходимо ЗСПЗЗ изрично да позволява оттегляне на искането за участие в създаването на масиви. Съгласно АПК, специалният закон не следвало да не го забранява, като в случая било така – в ЗСПЗЗ ограничение за оттегляне в определен срок липсвало. Това можело да бъде извършено във всеки момент до подписването от всички ползватели на доброволно споразумение или до издаването на заповед за създаване на масиви въз основа на служебно разпределение. След като дванадесетте ползватели били десезирали органа, то същите не можело да участват в административното производство по създаване на масиви. Спазен бил материалния закон. Комисията по чл.37в, ал.1 ЗСПЗЗ извършила служебното разпределение по единствения възможен начин. Декларираните от ползвателите имоти били разпръснати из цялото землище и се намирали на значително разстояние един от друг, поради което следвало да се приложи по аналогия разпоредбата на чл.72а ППЗСПЗЗ, според която границите на масивите за ползване се определяли съобразно местоположението на имотите, посочени в заявлението. Именно по този начин процедирал административният орган, като разпределил на ползвателите обработваните от тях земи в реални граници, ведно със съседни „бели петна“, така че да се формирал масив по смисъла на § 2ж от ДР на ЗСПЗЗ. Предвид факта, че жалбоподателят декларирал три имота в различни части на землището на с.Д., в съседство с които не били разположени „бели петна“, било невъзможно да ѝ бъдат разпределени такива. Съдът посочил също, че целта на закона е комасиране на земеделската земя в масиви с непрекъсната земеделска площ за улесняване на ползването ѝ и постигане на пропорционално разпределение на обработваемата земеделска земя между всички земеделски производители (собственици и ползватели), при съобразяване на доказаните им права. Като цитирал § 2ж от ДР на ЗСПЗЗ приел, че задължителните характеристики, на които следвало да отговарят масивите за ползване, били непрекъснатост на площта им, ограничаването им от съществуващи на терена трайни елементи и определяне на границите им по имотните граници на крайните имоти. Нямало изискване границите им да се определят по границите на масивите от КВС, нито забрана в масив за ползване да се включват части от масивите по КВС. В съответствие с целта на закона при съобразяване на предвидения в чл.37в ЗСПЗЗ ред административният орган извършил предвиденото разпределение на част от масивите в землището на с.Д., като извършил разпределението между всички надлежни ползватели по отношение на земеделски земи, попадащи в обхвата на чл.37в ЗСПЗЗ.
Касационната инстанция приема, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателства и доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Правилни са изводите на районния съд, че в хода на административното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Изводите по отношение характера на относимите в случая срокове се споделят напълно. Съставянето на проекта за разпределение на ползването на земите по масиви на дата 24 септември не съставлява нарушение, обосноваващо в конкретния случай отмяна на оспорената пред РС Заповед №ПО-09-522/29.09.2021г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково, доколкото издаването на заповедта е станало преди началото на стопанската година, която съгласно§ 2, т.3 от ДР на Закона за арендата в земеделието е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Законът държи сметка за стопанската година, тъй като принципно сроковете в производството по чл.37в от ЗСПЗЗ са съобразени с този период. В този смисъл, при всички положения се допуска възможност за издаване на заповед за разпределение на ползването най-малко до началото на стопанската година, респ. и съставяне на проект за разпределение на ползването на земите по масиви до началото на този период, освен ако в изключителни случи не се налага издаване на заповедта и след тази дата.
Доводите за неспазване на срока за изготвяне на предварителен регистър за ползването на имотите по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ са неоснователни. Разпечатването и прилагането на този регистър през декември 2021г. не следва да води до извод за изготвянето му след нормативно предвидения срок. Доказателства в подкрепа на това твърдение на касационния жалбоподател не са налице. Дори и да бяха представени, в случая този регистър няма пряко отношение към формирания със заповедта на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково извод.
Неоснователни са обширните доводи в насока липса на законово основание за оттегляне на вече подадена декларация/заявление по чл.69, чл.70 от ППЗСПЗЗ след датата 31 юли на съответната година. Изводите на съда в това отношение са правилни, като не се споделя становището на касационния жалбоподател за недопустимост на действие по оттегляне на заявление за участие в споразумението след сроковете за подаването му, съотв. за преминаване към обработване на земите в реални граници. От това че в закона е регламентиран срок за подаване на декларация/заявление за участие в разпределението не може по аналогия да се направи извода, до който достига жалбоподателката. Това е така именно поради липсата на изрична забрана в ЗСПЗЗ за оттегляне на вече заявено участие в разпределение. Липсата на такава забрана не препятства прилагането на общата разпоредба на чл.56, ал.1 АПК. В този смисъл, няма пречка съответното лице да оттегли изразена по-рано воля. Такова оттегляне в случая е налице и макар да е било извършено след 31 юли, а именно на 13 и 14 септември, същото няма за последица опорочаване на процедурата по служебно разпределение на масивите за ползване, тъй като оттеглянето е било извършено преди издаването на заповедта по чл.37а, ал.4 от ЗСПЗЗ.
В ЗСПЗЗ и в ППЗСПЗЗ липсва текст, който да задължава собственик/ползвател на земеделски земи да ги предоставя за служебно разпределение. Подаването на декларацията и заявлението по чл.69, ал.1 и чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ по отношение начина на обработване на земите, са предоставени на свободната преценка на собственика/ползвателя, като за съответния субект съществува възможност да промени тази своя преценка чрез подаване на уведомление като заяви желание за преминаване от обработване в масив към обработване в реални граници. При заявен отказ след датите по чл.37а, ал.3 ЗСПЗЗ, чл.69, чл.70, чл.72, ал.2 и ал.7 от ППЗСПЗЗ, предварителният регистър по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ също подлежи на промяна, която следва да се извърши до издаване на заповедта по чл.37а, ал.4 от ЗСПЗЗ, но няма пречка това да стане и след това, стига с тази заповед да не се засягат имоти, които не са включени в регистъра.
Сроковете във връзка с процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ, са инструктивни, а не преклузивни, поради което неспазването на някои от тях не води до съществено процесуално нарушение, което да се отрази на законосъобразността на крайния административен акт. Ето защо в конкретния случай направеното оттегляне на подадени декларации/заявления по чл.69, чл.70 от ППЗПЗЗ не е основание за отмяна на Заповед № ПО-09-522/29.09.2021г., издадена от Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково.
Възраженията относно т. нар. „бели петна“ е неоснователно. Изводите на районния съд в тази връзка са правилни и напълно се споделят настоящия състав на съда.
Наред с изложеното следва да се има предвид, че в хипотезите чл.75а, ал.1 от ППЗСПЗ, законът допуска издаване на заповедта за разпределение на ползването на масивите в срок до 1 октомври(една от които касае именно случаите в които е налице служебно разпределение на масиви за ползване), както и в изключителни случаи в срока на текущата стопанска година. Това показва, че приоритет на законодателя е комасацията, дори пред агротехническите срокове и стопанската година, затова в общия случай не би могло да се приеме, че извършването на дейностите по разпределение, вкл. и корекциите, преди издаване на заповедите по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, макар и да е станало след указаните в закона и правилника за прилагането му срокове, е в противоречие с целта на закона.
Настоящият състав на касационната инстанция намира, че при издаването на заповедта не са допуснати твърдените нарушения на материалния и процесуалния закон. Спазена е процедурата по чл.37в, ал.1 и ал.3 от ЗСПЗЗ, като не е налице и нарушение на други относими в случая правни норми. Като е достигнал до този извод районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.
При този изход на делото, на основание чл.143, ал.3 АПК на ответника следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение. Същото се дължи в размер на 100.00 лева, съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №97 от 21.06.2022г., постановено по гр.дело №20225620100025 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022г.
ОСЪЖДА А.В.И., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.