РЕШЕНИЕ
№ 15159
гр. С., 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110166392 по описа за 2024 година
Ищецът „Топлофикация С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. Я. № 23Б, е предявил искове за признаване за установено, че ответниците Л. М. М., ЕГН
********** и адрес гр. С., ул. Х.Д. 19, ет. тавански, таванско помещение, и Б. М. М., ЕГН
********** и адрес гр. С., бул. П.Ю.Т., бл., вх., ет., ап., дължат, всеки от тях, следните суми,
представляващи по 1/2 от задълженията за имота: 285.82 лева цена на доставена от
дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от 12.07.2024г. до изплащане на вземането, 41.58 лева мораторна лихва за периода
от 15.09.2022г. до 14.06.2024 г., 27.49 лева цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от
12.07.2024г. до изплащане на вземането, 6.57 лева мораторна лихва за периода от
16.07.2021г. до 14.06.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 42848/24 г. на СРС. Поддържа, че ответниците са
клиенти на топлинна енергия за битови нужди като съсобственици на топлоснабдявания
имот – таванско жилище в гр.С., ул. Х.Д. 19. Твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за
процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че
съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността
на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. Твърди, че е сключен
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
„Техем сървисис” ЕООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни
1
месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му
за главници и лихва за забава, признати със заповедта, срещу която длъжниците възразили,
което обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и
исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са подали отговор, в който оспорват исковете.
Оспорват да са в облигационни отношения с ищеца поради липса на сключен договор.
Оспорват доставката на топлинна енергия в имота поради липса на отоплителни тела и
присъединяване към отоплителната инсталация на сградата. Оспорват дължимостта на
услугата дялово разпределение поради липса на действащ договор с фирмата. Молят за
отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от
установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставка на топлинна енергия в твърдените количества за
процесния период и стойността й. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по
продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и
съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква
с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се
прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са
и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
В случая не е спорно по делото, а и се установява от приетите нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, бракоразводно решение и
удостоверение за наследници на П. М.а, починала на 3.9.2019 г., че по наследство от майка
си, ответниците придобили притежавания от нея имот - таванско жилище в гр.С., ул. Х.Д.
19, тавански етаж, всеки с дял 1/2 от съсобствеността съобразно наследствената си квота.
2
Установява се от събраните писмени доказателства и заключението на СТЕ и че сградата, в
която се намира имотът, е топлоснабдена. Ето защо между ответниците, като съсобственици,
и ищеца е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни ОУ, приложими съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ в отношенията
между страните, съответно те са задължени за заплащане стойността на доставената ТЕ в
имота, съобразно дела си от съсобствеността.
За установяване доставянето на топлинна енергия са приети изравнителни сметки,
формуляри за отчет и заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че за процесния период в сградата, в която се намира имотът, е
доставяна и начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени
разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. За исковия период действа
Наредбата за топлоснабдяването № Е-РД-04-1/2020 г. и Методиката за дялово разпределение
на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, представляваща приложение към чл.
61, ал. 1 от същата наредба. Тя е подзаконов нормативен акт, при което отмяната с решение
на ВАС на оспорени разпоредби има действие от деня на влизането в сила на съдебното
решение, т. е. отмяната действа само за в бъдеще, но не и за минало време, поради което за
исковия период Наредбата и приложението са уреждали материята по отчитане и
разпределение на ТЕ в сгради-етажна собственост. В сградата е въведена система за дялово
разпределение на топлинна енергия, извършено от ФДР. В процесния имот има две
отоплителни тела с два топлоразпределителя с дистанционен отчет. През процесния период
не е осигурен достъп. Ползва се топла вода, но липсва водомер за топла вода, поради което
разходът е изчислен на база един потребител. Начислена е топлоенергия отдадена от
сградната инсталация, разпределена между всички потребители пропорционално на
отопляемия им обем. Сградната инсталация в сграда етажна собственост е обща част и всеки
етажен собственик е длъжен да участва в ползите и тежестите от нея. Относно разходът за
БГВ, същият е изчислен съгласно чл. 69, ал.2 от наредбата, при норма 140 л.
По делото са приложени протоколи за неосигурен достъп за двата отоплителни периода
/включащи като имоти без достъп два тавански имота/ подписани от представител на ФДР и
на етажната собственост. Т.е., спазен е редът за доказване на неосигурен достъп до имота.
Начисляването на служебен разход за БГВ представлява изключение от общото правило, че
количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост
топлинна енергия се определя въз основа на отчет на водомерите за топла вода, което
изключение е обусловено от фактическата невъзможност за реален отчет поради причини, за
които отговаря съответният потребител - не е осигурен достъп, не са монтирани
индивидуални водомери или са повредени - чл. 69, ал.2 Наредбата за топлоснабдяването. В
случая в имота няма монтиран водомери за топла вода и не е осигурен достъп, като няма и
документи за затапване. Т.е. в имота има възможност да се ползва топла вода и са налице
основания за служебно изчисляване на разхода за подгряването й в двете хипотези –
неосигурен достъп и липса на водомер за топла вода. Съобразно заключението на вещото
лице, разходът е правилно изчислен.
3
Не се твърди и доказа да е заявена рекламация срещу извършеното дялово разпределение за
имота в установените срокове.
Следователно, през процесния период в имота е доставена топлинна енергия, като съгласно
заключението на вещото лице, стойността й възлиза на 572.55 лв. Искът за главница за е
основатален за претендирания размер от 571.64 лв., от които всеки ответник дължи по
285.82 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата
за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на Техем
сървисис с договор, сключен през 2002 г. Третото лице – помагач е осъществило услугата
дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, която съгласно
представеното по делото извлечение по абонатен номер възлиза на 54.98 лв., от които всеки
ответник дължи по 27.49 лв.
Доколкото не се представиха доказателства за плащане на задълженията за топлинна енергия
и дялово разпределение, исковете за тях следва да се уважат в цялост.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните сметки
и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече от
издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
4
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане – това,
което не е погасено по давност, акцесорната претенция се явява установена по своето
основание. Относно размерът й, съдът го определи по реда на чл. 161 ГПК за периода от
15.09.2022г. до 14.06.2024 г., на 83.15 лв., от които искът следва да се уважи срещу всеки
ответник за 41.58 лв.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответниците. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащането им.
Относно разноските:
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за присъждане
на разноски е основателна съразмерно с уважената част на исковете, като от направените
разноски за държавна такса 75 лв., депозит в.л. 380 и юрисконсултско възнаграждение 100
лв., дължими са 544.92 лв., от които всеки дължи 272.46 лв. В заповедното производство са
дължими са 73.64 лв., съответно по 36.82 лв. от ответник.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация С.” ЕАД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. С., ул. Я. № 23Б, искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Л. М. М.,
ЕГН ********** и адрес гр. С., ул. Х.Д. 19 А, дължи сумите: 285.82 лева цена на доставена
топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот таванско жилище в гр.С., ул. Х.Д.
19, ведно със законна лихва за периода от 12.07.2024г. до изплащане на вземането, 41.58 лева
мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 14.06.2024 г., 27.49 лева цена на извършена
услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от 12.07.2024г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 42848/24 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на
6.57 лева за периода от 16.07.2021г. до 14.06.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация С.” ЕАД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. С., ул. Я. № 23Б, искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Б. М. М.,
ЕГН ********** и адрес гр. С., бул. П.Ю.Т., бл., вх., ет., ап., дължи сумите: 285.82 лева цена
на доставена топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот таванско жилище в
гр.С., ул. Х.Д. 19, ведно със законна лихва за периода от 12.07.2024г. до изплащане на
вземането, 41.58 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 14.06.2024 г., 27.49 лева
цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
5
със законна лихва за периода от 12.07.2024г. до изплащане на вземането, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 42848/24 г. на
СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в
размер на 6.57 лева за периода от 16.07.2021г. до 14.06.2024 г.
ОСЪЖДА Л. М. М., ЕГН ********** и адрес гр. С., ул. Х.Д. 19 А, да заплати на
„Топлофикация С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ул. Я. №
23Б, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 272.46 лв. разноски в исковото производство и
сумата от 36.82 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Б. М. М., ЕГН ********** и адрес гр. С., бул. П.Ю.Т., бл., вх., ет., ап., да заплати
на „Топлофикация С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ул. Я.
№ 23Б, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 272.46 лв. разноски в исковото
производство и сумата от 36.82 лв. разноски в заповедното производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Техем
сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6