Р
Е Ш Е
Н И E
гр.Б.С., 26.11.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 17 ноември, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ
ГЕРДОВА
При секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 1301/2020 г. по описа на РС – Б.С., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила искова молба от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк С., сграда 6, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника А.В.П., с ЕГН **********,***(с постоянен адрес *** и с настоящ адрес *** по справка от ЕСГРАОН) за общата сума от 524,04 лв., от която: сумата от 293,15 лв., представляваща дължими и неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилен номер 0897/221986 от дата 08.12.2015г., със сключено към него Допълнително споразумение от 23.10.2017г. и сумата от 230,89лв., представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 23.10.2017г., за които има издадени фактури, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2020г.(виж куриерското клеймо) до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни разноски в исковото и заповедното производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415
от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД, чл.342 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи, че ответника А.В.П. не живее на посоченият в и.м. адрес.
С разпореждане постановено в з.з. на 28.05.2021г. съдът допуснал правна помощ на ответника А.В.П. с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1301/2020г. по описа на РС гр.Б.Слатина.
С определение постановено в з.з. на 08.06.2021г. съдът на основание чл.26,ал.2 от ЗпрП е назначил адв.И.И.Г. от ВрАК за особен представител на ответника А.В.П., призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1301/2020г. по описа на РС гр.Б.С.с определено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.Слатина.
В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК адв.Г. не е депозирал писмен отговор.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 532/2020г. на РС-Б.Слатина.
Съдът
като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 532/2020г. на РС-Б.С.срещу длъжника А.В.П. с постоянен адрес *** и с настоящ адрес *** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 261/30.06.2020г. за общата сума от 524,04 лв., от които: сумата от 293,15 лв., представляваща дължими и неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилен номер 0897/221986 от дата 08.12.2015г., със сключени към него Допълнително споразумение от 23.10.2017г., и сумата от 230,89лв., представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 23.10.2017г., за които има издадени фактури, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2020г.(виж куриерското клеймо) до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски за това производство, в размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар.
Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като на заявителя с разпореждане от 19.10.2020 г. е указано да предяви иск за вземането си, като такъв е предявен в едномесечен срок.
Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
В исковата молба ищецът твърди, че между А.В.П. и мобилния оператор „Т.Б." ЕАД е сключен договор за мобилни услуги от 08.12.2015г., с клиентски номер *********, с предпочетен мобилен номер ********** и избран абонаментен план Резер Стандарт, със стандартна месечна абонаментна такса 39,99 лв. с вкл. ДДС със срок на действие 24 месеца, т.е. до 08.12.2017г.
Правоотношението е новирано с подписано Допълнително споразумение от 23.10.2017г., съгласно което абонатът е предпочел да ползва абонаментен план ТОТАЛ 24,99 с допълнително 2000 МВ, с уговорен краен срок на действие до 23.10.2019г.
Сключен е и Договор за лизинг от 23.10.2017г., съгласно който на А.В.П. е предоставен мобилен телефонен апарат HUAWEI модел P10 Lite Black за период от 23 месеца с договорена месечна лизингова вноска от 20,99 лв., съгласно погасителният план по договор за лизинг, като след изпащането има право да придобие собствеността върху лизинговата вещ.
Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, поради което за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба за общата сума от 524,04 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/18.08.2018г. на обща стойност 189,09 лв. фактура № **********/18.09.2018 г. на обща стойност 45,97 лв. и фактура № **********/18.10.2018 г. на обща стойност 45,97 лв.
С кредитно известие № **********/18.11.2018г. е извършена корекция на дълга, като е сторнирана сумата от 8,87 лв. с ДДС за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена е месечна лизингова вноска в размер на 20,99 лв., при което задължението възлиза на 293,15 лв.
Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано с горецитираните фактури.
Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „При ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител-страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“.
Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, на основание чл. 75, вр. с чл. 196, б.“в“ от ОУ на мобилния оператор „Теленор” и т.11 от договорите за услуги, оператора е прекратил договорите на А.В.П. и е издал крайна фактура № **********/18.12.2018г.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставените услуги, на основание т.12,ал.2 от ОУ приложени към договора за лизинг, дължимите месечни вноски за предоставеното мобилно устройство HUAWEI модел P10 Lite Black са обявени за предсрочно изискуеми.
Ищеца твърди, че ответника П. в качеството си на потребител на предоставяни от Оператора услуги, се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, „Теленор” има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 от ОУ „Потребителят е длъжен да заплаща определените от „Теленор”" цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Дължимите, съгласно сключените договори и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по тях с Оператора, е обусловило правото на „Теленор” /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалните договори на А.В.П..
Съгласно сключените договори за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в тях и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалните договори се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към тях. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 20 от Общите условия, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на „Теленор”. Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план /програма/пакет.
Поради това и на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, ищеца моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответника А.В.П. дължи на ищеца „Т.Б." ЕАД, общата сума от 524,04 лв., от които: сумата от 293,15 лв., представляваща дължими и неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилен номер 0897/221986 от дата 08.12.2015г., със сключено към него Допълнително споразумение от 23.10.2017г. и сумата от 230,89лв., представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 23.10.2017г., за които има издадени фактури, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2020г.(виж куриерското клеймо) до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 261/30.06.2020г. по ч.гр.дело № 532/2020г. по описа на Районен съд гр. Б.С..
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа предявените искове. Претендира за направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В законовопределения срок назначеният на ответника А.В.П., особен представител не е депозирал писмен отговор на исковата молба. В с.з. особеният представител на ответника оспорва основанията за заплащане на лизинговите вноски, като е изискал от ищеца да предостави приемо-предавателен протокол за получаване и предаване на ответника на телефонните устройства HUAWEI, модел Р10 Lite Black и LENOVO, модел А6000 Black и ответника е депозирал такова становище.
Желае отхвърляне на иска на ищеца като неоснователен и недоказан.
С писмена молба становище вх.№ 264453/20.10.2021г. /л.109 от делото/ ищцовото дружество е посочило, че лизинговите вноски се претендират от ищеца по договор за лизинг от 23.10.2017г. за телефонно устройство HUAWEI, модел Р10 Lite Black. Между страните няма сключен приемо-предавателен протокол, но в чл.4 от договора от 23.10.2017г. се съдържа декларация от лизингополучателя, че при подписването му, лизингодателя му е предал лизинговата вещ във вид годен за употреба, което функционира и съответства на техническите характеристики и е окомплектовано с изискуемата документация и гаранционна карта.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.
От събраните по делото доказателства безспорно следва, че е възникнало облигационно правоотношение между страните въз основа на сключените между тях договор за мобилни услуги от 08.12.2015г., Допълнително споразумение към него от 23.10.2017г. и договор за лизинг от 23.10.2017г., по силата на които ищецът се е задължил да предоставя мобилни услуги на ответника срещу дължима от последният цена съгласно уговорения абонаментен план.
По делото не се оспорва също, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите за мобилни услуги, като е предоставил посочените услуги от което следва, че в тежест на ответника възниква задължението за заплащане на цената. Изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за установено, че правоотношенията между ищеца и ответника са уредени от сключеният между тях договори, от които са произтекли насрещните права и задължения и за двете страни по тях. По делото не се оспорва, че ответникът не е изпълнил задължението си по цитираните договори за заплащане в срок на предоставените услуги.
От представените преписи от Договор за мобилни услуги 08.12.2015г., с клиентски номер *********, Допълнително споразумение към него от 23.10.2017г. и договор за лизинг от 23.10.2017г., се изяснява и съдържанието на съответните отношения през процесния период, в т.ч. приложимия тарифен план и ценови условия, продължителността на действие на договора, като са посочени (по ясен и разбираем начин) и задълженията на абоната-ответник, както и последиците от неизпълнението им.
Със сключване на процесните договори страните са поели
насрещни задължения, като основното задължение на А.В.П. е именно заплащането на
уговорената месечна абонаментна такса, което произтича пряко от договорите.
Ползваните от абоната услуги, които не са включени в месечния абонамент,
подлежат на таксуване в съответствие с утвърдената ценова листа на мобилния
оператор, в случай, че такива са ползвани по инициатива на абоната.
При сключване на договор при общи условия с потребител, общите условия обвързват потребителя, когато са му били предоставени и той се е съгласил с тях. Видно от съдържанието на договора, със сключването му ответникът е направил волеизявление, че е имал възможност да се запознае с общите условия на оператора за взаимоотношенията с потребителите по договори за мобилни/фиксирани услуги и е положил подписа си едва след като се е възползвал от нея. Съгласно правилото от чл. 147а, ал. 2 ЗЗП „съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис„. Заявителят надлежно доказа това обстоятелство чрез представената „Декларация-съгласие" към договора за мобилни услуги.(л.16 от делото). Ответникът е изразил съгласие с общите условия и е удостоверил, че е получил, запознал се е и приема общите условия на дружеството-ищец в Декларация-съгласие от 23.10.2017г./л.31 от делото/, приета и неоспорена от страна на същия.
Освен това в изпълнение на изискванията на чл. 235, ал. 5 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ общите условия на дружеството са публикувани на неговата интернет-страница, като това задължение е насочено към предоставяне на постоянна възможност за лицата, спрямо които те се прилагат, да имат достъп до съдържанието им както преди, така и след пораждането на качеството им на потребител. Съгласно чл. 2 от Общите условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги (ОУ), мобилни услуги, предоставяни от оператора, се осигуряват въз основа на индивидуален договор, сключен в писмена форма със съответния абонат като за неуредените в съответния договор случаи се прилагат разпоредбите на ОУ, които са неразделна част от него и имат задължителна сила. Съгласно чл.4 от ОУ потребителят се счита уведомен за ОУ от датата на публикуването им и се счита за обвързан с тях от датата на подписване на индивидуален договор за ползване на услугите.
При ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането им се извършва на база фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. Съобразно уговореното между страните в т. 5 от Договор за мобилни услуги от 08.12.2015г., Допълнително споразумение към него от 23.10.2017г. и Договор за лизинг от 23.10.2017г., фактурата за предоставения номер се издава на 18-то число от текущия месец. Видно от приложените към исковата молба фактури ответникът не изпълнил надлежно свои ликвидни и изискуеми парични задължения, начислени му във фактура № **********/18.08.2018 г., фактура № **********/18.09.2018 г. и фактура № **********/18.10.2018 г.
Съгласно чл. 27 от приложимите към процесния период Общи условия на „Т.Б.„ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги (в сила от 10.09.2010 г., посл. изм. на 20.09.2018 г.) плащането на посочената във всяка една от фактурите сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й, като в чл. 26 от същите общи условия е посочено, че неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
Следователно А.В.П. към настоящия момент не е изпълнил изискуемите и ликвидните си задължения за мобилни телефонни услуги по процесиите фактури, начислени на основание сключените договори за мобилни услуги, формирани като сбор от задълженията по фактури № **********/18.08.2018 г., № **********/18.09.2018 г., № **********/18.10.2018 г.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че абонатът е неизправна страна по договора, тъй като не е престирал на кредитора получените от последния мобилни услуги. Касае се за парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора. Безспорно установено е, че ответникът не е извършил плащане на ищеца от дължимата сума по фактурите. Същите фактури, макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, доказват предоставените услуги и претендираните за тях цени. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е представил доказателства за заплащането на исковата претенция от 293,15 лв. за ползваните от него мобилни услуги. Ето защо, тази сума се явява дължима. Предявеният установителен иск за тази сума се явява основателен, като следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по заповедното производство – 28.05.2020г. до окончателното й изплащане.
Няма спор по делото, че ответника А.В.П. е получил мобилно устройство по процесния договор за лизинг от 23.10.2017г., чиято лизингова цена се е задължил да изплати на 23 месечни вноски, всяка от които по 20,99 лева съгласно погасителният план по договор за лизинг, като след изпащането има право да придобие собствеността върху лизинговата вещ(чл.1,ал.2 от договора).
Съгласно чл. 12 ал. 1 от Договора за лизинг, в случай на неизпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски, лизингодателят има право в съответствие с разпоредбите на договора, общите условия и действащото законодателство, да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, като в ал. 2 е предвидено, че месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги.
В исковата молба ищецът посочва, че сумата от 230,89лв. представлява сбор от неплатени 10 бр.падежирали лизингови вноски по Договор за лизинг от 23.10.2017 г. за мобилен телефонен апарат HUAWEI модел P10 Lite Black в размер на 20,99 лв. за периода от м.12/2018г. до м.09/2019г. съгласно уговореният план и една допълнителна вноска за закупуване на устройството в размер на 20,99 лв., която не се оспори от особеният представител на ответника.
Ищецът следва да
докаже по иска с правна квалификация чл.342 ТЗ вр. чл.232, ал.2 ЗЗД: извършена
двустранна правна сделка – сключен договор за лизинг, изпълнение на
задължението си да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя и настъпила
изискуемост на задължението на ответника да заплати уговорените лизингови
вноски.
Страните не спорят, че сключеният
помежду им договор за лизинг от 23.10.2017 г. е източник на облигационно
правоотношение със съдържание задължението на лизингодателя да предостави за
ползване движима вещ (мобилно устройство HUAWEI модел P10 Lite Black) на
лизингополучателя срещу задължението на последния да заплаща лизингови вноски,
съгласно уговорен погасителен план. Изискуемостта на задължението за
заплащане на лизингови вноски е настъпила, тъй като същото е уговорено като
срочно – с падеж на определено число на месеца, като покана от страна на
кредитора не е необходима. Доказано е и предаването на лизинговата вещ
- с подписване на договора, лизингополучателят декларирал, че
лизингодателят му е предал устройството, предмет на договора.
Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също
основание - договора за лизинг. По тези съображения позоваването на
предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията.
Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се
предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а
изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението.
Съдът, съобразявайки, че към момента на предявяване на иска всички лизингови
вноски по договора са с настъпил падеж /последната лизингова вноска е с
падеж – 23.09.2019 г./, като в случая е безпредметно да се изследва дали е била
надлежно обявена предсрочна изискуемост преди предявяването на иска, още повече
че не се твърди лизингополучателят да е върнал лизинговата вещ - предмет на
договора, намира, че предявеният иск е доказан за процесния период м. 12.2018
г. – м. 09.2019 г., като задължението на ответника възлиза на сумата 230,89 лева
(10 месеца х 20,99 лева + една допълнителна вноска за закупуване на
устройството в размер на 20,99 лв.). Ето защо,
искът е основателен и следва да бъде уважен до предявеният размер от 230,89 лв.
като основателен и доказан, поради което възражението на особеният представил в
тази връзка е неоснователно.
РАЗНОСКИ:
Ищеца претендира разноски в заповедното производство в общ размер от 205,00 лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар, както и 555.00 лв. разноски в исковото производство, от които: 75.00 лв. заплатена държавна такса, 180,00 лв. адвокатски хонорар и 300.00 лв. за особен представител, съгласно приложеният списък с разноските по чл.80 от ГПК, обективиран в молба-становище вх.№ 264453/20.10.2021г./л.109 от делото/.
Съгласно константната практика-т.12 от
ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на
настоящия исков процес, ответника А.В.П. следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по
заповедното производство по ч.гр.д.№ 532/2020г. по описа на РС-Б.С.в общ размер
от 205
лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 180.00 лв. адвокатски
хонорар.
При този изход на процеса, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника П. ще следва да
заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в общ размер от 555.00 лв., от които: 75.00 лв. заплатена
държавна такса, 180.00 лв. адвокатски хонорар и 300.00 лв. за
особен представител, съгласно приложените
платежни документи.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.В.П., с ЕГН **********,***(с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***, че СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк С., сграда 6, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес *** , на основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД и чл.342 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, общата сума от 524,04 лв., от която: сумата от 293,15 лв., представляваща дължими и неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилен номер 0897/221986 от дата 08.12.2015г., със сключено към него Допълнително споразумение от 23.10.2017г. и сумата от 230,89 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 23.10.2017г., за които има издадени съответни фактури, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2020г.(виж куриерското клеймо) до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 261/30.06.2020г. по ч.гр.дело № 532/2020г. по описа на Районен съд гр. Б.С..
ОСЪЖДА А.В.П., с ЕГН **********,***(с
постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк С.,
сграда 6, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано
от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***, направените деловодни
разноски по исковото производство по
гр.д.№ 1301/2020г. по описа на РС-Б.С.в общ
размер от 555.00 лв., както и сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 532/2020г.
по описа на РС-Б.С.разноски в общ размер от 205.00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 532/2020г.по описа на РС-Б.С.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
|
|