№ 18562
гр. София, 30.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20241110107696 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес )
Производството е образувано по искова молба с вх. № 44139/12.02.2024
г., уточнена с молба с вх. № 83101/13.03.2024 г., от А. А. А., с ЕГН:
********** от гр. С-, със съдебен адрес: гр. С--адв .А. М. срещу „-“ ЕООД,
ЕИК -, гр. С- представлявано от ---, с която е предявен отрицателен
установителен иск правна квалификация чл.439 ГПК вр. чл.117, ал.2
ЗЗД, с който се иска да се признае за установено признаете за установено, че
А. А. А., с ЕГН: ********** не дължи на „-“ ЕООД, ЕИК - сумата от 526.58
лв. представляваща неизплатена главница по договор 200707100195 за
издаване и обслужване на международна кредитна карта при промоционална
програма „Cash bdck", сключен на 21.08.2007 год. ведно със законната лихва
за периода от 02.02.2012 год. до изплащане на вземането, договорна лихва в
размер на 914.89 лв. за периода от 19.09.2008 год. до 01.02.2012 год. и 28.83
лв. държавна такса.
В исковата молба са изложени твърдения, че с определение постановено
по ч.гр.д. 4902/12 год., СРС, 30-ти с-в, ищецът е осъден да заплати на „Б---"
АД с правоприемник на „-" АД, сумата от 526,58 лв. представляваща
неизплатена главница по договор 200707100195 за издаване и обслужване на
международна кредитна карта при промоционална програма „Cash bdck",
сключен на 21.08.2007 год. ведно със законната лихва за периода от
02.02.2012 год. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
914,89 лв. за периода от 19.09.2008 год. до 01.02.2012 год. и 28,83 лв.
държавна такса.
Твърди, че въз основа на влязлото в сила Определение е издаден
изпълнителен лист и е образувано изпълнително на 19.04.2012 год. под №
1
3634/12 год. по описа на ЧСИ М-, на основание изп. лист от 23.03.2012 год.
Твърди се, че с Договор за цесия кредитора „Б---"АД на 30.06.2016 год. е
продала дълга на ответника в настоящето производство – „-" ЕООД , без да
яуведоми. Сочи, че не е получила уведомление за извършената цесия, не са
йпредставени доказателства. Твърди, че на 20.07.2016 год. ЧСИ М- е
конституирал като взискател по изпълнително дело „-" ЕООД, без да уведоми
ищеца.
Излага доводи, че още преди цесията от 30.06.2016 год. вземането на „Б-
--" АД е погасено по давност, тъй като за периода от образуване на
изпълнителното дело на 19.04.2012 год. до 30.06.2014 год. продажба на дълга,
кредиторът не е предприел никакви действия, и съгласно разпоредбата на
чл.433 ал. 1 т.8 ГПК вземането се погасява по силата на закона.
Твърди, че при внимателен прочит и анализ на изпълнително дело №
3634/12 год. по описа на ЧСИ М-, взискателят „Б---" АД не е поискала
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години - от
датата на образуване на изпълнителното производство-19.04.2012 год. Ето
защо, счита, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Всякакви действия след 03.05.2014 год. по отношение на
кредитора са незаконосъобразни, тъй като прекратяването на изпълнителното
производство е настъпило по силата на закона.
За прецизност сочи следното: На 23.12.2014 год. е погасила главницата
в размер на 529 лв. чрез плащане по сметката на „П-“ ЕАД. Във вносната
бележка изрично е записано „погасяване на главница". След погасяване на
главницата на 23.12.2014 год. счита, че вземането на лихви съгласно
разпоредбите на ЗЗД е погасено по давност - до 19.04.2015 год.
Твърди, че „П-" АД е изпратила съобщение до ЧСИ М- за вдигане на
запора и ЧСИ е изпратил съобщение с изх.№ 16066/10.03.2015 год. за вдигане
на запора. Счита, че вземането на „П-" АД е погасено по давност към
твърдяната цесия на ответника. Счита, че „П-" АД е цедирала едно
несъществуващо вземане.
Съгласно трайната практика на съда в хипотезата за прекратяване на
изпълнителното производство началото на давностният срок за погасяване на
вземането е от последното осъществено изпълнително действие, а не от
Твърди, че последното действие предприето от ответника е датата на
образуване на изпълнителното дело. Към днешна дата са изминали повече от
единадесет години, поради което твърди, че вземането е погасено по давност.
Следва да се отбележи, че дори и след извършената цесия по твърдения на
„П-" АД на -" ЕООД на 30.06.2016 год. вземането е погасено по давност, тъй
като не са предприети изпълнителни действия от страна на ответника. Счита,
че претендираната лихва в размер на 914,89 лв. е недопустима, съгласно
разпоредбите на нашето законодателство.
Излага подробни правни доводи за перемпцията и погасяването по
давност и кога се прекъсва давността.
2
Моли съда да допуснете съдебно счетоводна експертиза (ССчЕ), която
след като се запознае с изп. д. 3634/12 год. по описа на ЧСИ М-, ч.гр.д.
4902/12 год. по описа на СРС, да даде заключение постъпила ли е сумата от
529 лв. по сметката на „П-“ ЕАД и да изчисли какъв е размера на лихвата
съгласно разпоредбата на МС.
Моли да се изиска и приложите изп. д. 3634/12 год. по описа на ЧСИ М-
.
Моли да се изиска и приложи ч.гр.д. 4902/12 год., СРС, 30-ти с-в.
Представя вноска бележка.
С допълнителна молба с вх. № 83101/13.03.2024 г. уточнява въпроса на
експертизата.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Изцяло оспорва
исковата молба. Счита, че не е изтекъл петгодишният давностен срок за
погасяване на задължението. Излага подробни факти и обстоятелства, според
които счита, че с конкретни действията, давността е прекъсвана многократно.
Признава, че процесната сума е присъдена по ч.гр.д. № 4902/2012 г. по описа
на СРС. Признава, че е образувано изп. дело. № 3634/2012 г. по описа на ЧСИ
М-, с рег. № 838 при КЧСИ, като това вземане е прехвърлено на новия
кредитор – ответникът, съгласно договор за цесия. Излага подробни правни
съображения за прекъсване и спиране на давността. Твърди, че за същата
сума е предявен предишен иск по чл.439, който е отхвърлен, съгласно
Решение № 375772 по гр.д. № 58092/2017 г. по описа на СРС. Било
образувано ново дело по чл.439 ГПК, като искът е отхвърлен с Решение №
20014595 от 18.02.2022 г. на СРС по гр. д. № 60990/2019 г., което е
потвърдено от СГС. Моли съда да отхвърли исковата претенция. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира
разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.
Не се противопоставя да бъдат изискани цитираните дела.
Противопоставя се на искането за допускате на експертиза. Възразява и срещу
направената вносна бележка, тъй като същата не касае процесното вземане.
Представя и моли да бъдат приети следните писмени доказателства и
доказателствени средство: Решение № 375772 по гр.д. № 58092/2017 г., постановено от
СРС, III ГО, 151 състав от 30.03.2018 г., Решение № 4142 от 06.06.2019 г. на СГС по в. гр.
д. № 13354/2018 г., Решение № 20014595 от 18.02.2023 г. по гр. д. № 60990/2019 г., I ГО, 50
състав, Определение № 8867 от 20.07.2023 г. по в. гр. д. № 11562/2022 г. по описа на СГС,
въззивен III-Б състав. Входирана молба за изпълнителни действия по изп. д. № 3634/2012 г.
по описа на ЧСИ М- с вх. № 07547/01.02.2017 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
молбата, материалите по делото, установи следното от фактическа и
правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. А. М. със съдебен адрес: гр. С--------,
което пълномощно важи само за СРС (л.2 от делото).
3
Ответникът се представляват от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса и освобождаването от държавна такса
Общата цена на исковете е 1472.30 лева. Защитава се интерес над 1250
лева, поради което разпоредбата на чл.72, ал.1 ГПК не се прилага. Върху
всяка сума се начислява такса по чл.1 ТДТССГПК. Защитават се три интереса
и всеки е под 1250.00 лева, поради което за всеки интерес се дължи държавна
такса в размер на 50.00 лева, поради което общата държавна такса за иска е
150.00 лева. С молба с вх. № 83101/13.03.2024 г. ищецът внася таксата.
По редовността на ИМ
Съдът приема, че исковата молба съдържа всички реквизити по чл.127 и
чл.128 ГПК. Ето защо следва да бъде изготвен доклад по делото.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
Искането на ищеца да се изискат и приложат изп. д. 3634/12 год. по
описа на ЧСИ М- и ч.гр.д. 4902/12 год., СРС, 30-ти с-в, е допустимо,
необходимо и относимо.
С оглед въведените твърдения от ответника, следва да се изиска за
послужване гр.д. № 60990/2019 г., по описа на СРС, 50. състав и гр.д. №
58092/2017 г. по описа на СРС, 151 състав.
По съдебно-счетоводната експертиза (ССче)
Искането на ищеца е основателно, допустимо и необходимо, поради
което следва да се допусне изслушването на ССчЕ, която да отговори на
зададените въпроси, след прилагане на изисканите дела. Неоснователно е
възражението на ответника, че въпросът не е относим, това е въпроса, който
се бъде отговорен от експертизата. Следва експертизата да се допълни
служебно от съда по въпроса дали представената вноска бележка касае
процесното вземане, т.е. за което е образувано изпълнителното дело.
Експертизата е поискана от ищеца, поради което на основание чл.160 ГПК
разноските следва да се възложат на ищеца. С оглед обемния материал на
изпълнителното дело, депозитът следва да бъде определен в размер на 500.00
лева.
За вещо лице следва да се назначи инж. Д-----, което да се призове след
внасяне на депозит.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
4
за доброволно решаване на спора или един от способите по ГПК – признаване
на иска, признаване на факти, неприсъствено решение и др., като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила
и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната
цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните,
както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата
свободна дата е 03.06.2024 година от 10.15 часа , за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 44139/12.02.2024 г., уточнена с
молба с вх. № 83101/13.03.2024 г., от А. А. А., с ЕГН: ********** от гр. С-, със съдебен
адрес: гр. С--адв .А. М. срещу „-“ ЕООД, ЕИК -, гр. С- представлявано от ---, с която е
предявен отрицателен установителен иск правна квалификация чл.439 ГПК вр.
5
чл.117, ал.2 ЗЗД, с който се иска да се признае за установено признаете за установено, че А.
А. А., с ЕГН: ********** не дължи на „-“ ЕООД, ЕИК - сумата от 526.58 лв.
представляваща неизплатена главница по договор 200707100195 за издаване и обслужване
на международна кредитна карта при промоционална програма „Cash bdck", сключен на
21.08.2007 год. ведно със законната лихва за периода от 02.02.2012 год. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 914.89 лв. за периода от 19.09.2008 год. до
01.02.2012 год. и 28.83 лв. държавна такса.
В исковата молба са изложени твърдения, че с определение постановено по ч.гр.д.
4902/12 год., СРС, 30-ти с-в, ищецът е осъден да заплати на „Б---" АД с правоприемник на „-
" АД, сумата от 526,58 лв. представляваща неизплатена главница по договор 200707100195
за издаване и обслужване на международна кредитна карта при промоционална програма
„Cash bdck", сключен на 21.08.2007 год. ведно със законната лихва за периода от 02.02.2012
год. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 914,89 лв. за периода от
19.09.2008 год. до 01.02.2012 год. и 28,83 лв. държавна такса.
Твърди, че въз основа на влязлото в сила Определение е издаден изпълнителен лист и
е образувано изпълнително на 19.04.2012 год. под № 3634/12 год. по описа на ЧСИ М-, на
основание изп. лист от 23.03.2012 год.
Твърди се, че с Договор за цесия кредитора „Б---"АД на 30.06.2016 год. е продала
дълга на ответника в настоящето производство – „-" ЕООД , без да яуведоми. Сочи, че не е
получила уведомление за извършената цесия, не са йпредставени доказателства. Твърди, че
на 20.07.2016 год. ЧСИ М- е конституирал като взискател по изпълнително дело „-" ЕООД,
без да уведоми ищеца.
Излага доводи, че още преди цесията от 30.06.2016 год. вземането на „Б---" АД е
погасено по давност, тъй като за периода от образуване на изпълнителното дело на
19.04.2012 год. до 30.06.2014 год. продажба на дълга, кредиторът не е предприел никакви
действия, и съгласно разпоредбата на чл.433 ал. 1 т.8 ГПК вземането се погасява по силата
на закона.
Твърди, че при внимателен прочит и анализ на изпълнително дело № 3634/12 год. по
описа на ЧСИ М-, взискателят „Б---" АД не е поискала извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години - от датата на образуване на изпълнителното
производство-19.04.2012 год. Ето защо, счита, че изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Всякакви действия след 03.05.2014 год. по
отношение на кредитора са незаконосъобразни, тъй като прекратяването на изпълнителното
производство е настъпило по силата на закона.
За прецизност сочи следното: На 23.12.2014 год. е погасила главницата в размер на
529 лв. чрез плащане по сметката на „П-“ ЕАД. Във вносната бележка изрично е записано
„погасяване на главница". След погасяване на главницата на 23.12.2014 год. счита, че
вземането на лихви съгласно разпоредбите на ЗЗД е погасено по давност - до 19.04.2015 год.
Твърди, че „П-" АД е изпратила съобщение до ЧСИ М- за вдигане на запора и ЧСИ е
изпратил съобщение с изх.№ 16066/10.03.2015 год. за вдигане на запора. Счита, че
вземането на „П-" АД е погасено по давност към твърдяната цесия на ответника. Счита, че
„П-" АД е цедирала едно несъществуващо вземане.
Съгласно трайната практика на съда в хипотезата за прекратяване на изпълнителното
производство началото на давностният срок за погасяване на вземането е от последното
осъществено изпълнително действие, а не от
Твърди, че последното действие предприето от ответника е датата на образуване на
изпълнителното дело. Към днешна дата са изминали повече от единадесет години, поради
което твърди, че вземането е погасено по давност. Следва да се отбележи, че дори и след
извършената цесия по твърдения на „П-" АД на -" ЕООД на 30.06.2016 год. вземането е
6
погасено по давност, тъй като не са предприети изпълнителни действия от страна на
ответника. Счита, че претендираната лихва в размер на 914,89 лв. е недопустима, съгласно
разпоредбите на нашето законодателство.
Излага подробни правни доводи за перемпцията и погасяването по давност и кога се
прекъсва давността.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Изцяло оспорва исковата молба.
Счита, че не е изтекъл петгодишният давностен срок за погасяване на задължението. Излага
подробни факти и обстоятелства, според които счита, че с конкретни действията, давността
е прекъсвана многократно. Признава, че процесната сума е присъдена по ч.гр.д. № 4902/2012
г. по описа на СРС. Признава, че е образувано изп. дело. № 3634/2012 г. по описа на ЧСИ М-
, с рег. № 838 при КЧСИ, като това вземане е прехвърлено на новия кредитор – ответникът,
съгласно договор за цесия. Излага подробни правни съображения за прекъсване и спиране
на давността. Твърди, че за същата сума е предявен предишен иск по чл.439, който е
отхвърлен, съгласно Решение № 375772 по гр.д. № 58092/2017 г. по описа на СРС. Било
образувано ново дело по чл.439 ГПК, като искът е отхвърлен с Решение № 20014595 от
18.02.2022 г. на СРС по гр. д. № 60990/2019 г., което е потвърдено от СГС. Моли съда да
отхвърли исковата претенция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Отрицателен установителен иск, правна квалификация чл.439 ГПК вр. чл.117,
ал.2 ЗЗД, с който се иска да се признае за установено признаете за установено, че А. А. А., с
ЕГН: ********** не дължи на „-“ ЕООД, ЕИК - сумата от 526.58 лв. представляваща
неизплатена главница по договор 200707100195 за издаване и обслужване на международна
кредитна карта при промоционална програма „Cash bdck", сключен на 21.08.2007 год. ведно
със законната лихва за периода от 02.02.2012 год. до изплащане на вземането, договорна
лихва в размер на 914.89 лв. за периода от 19.09.2008 год. до 01.02.2012 год. и 28.83 лв.
държавна такса.
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Страните не спорят, че между тях има образувано изпълнително дело № 3634/2012 г.
по описа на ЧСИ М-, въз основа на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4902/2012 на СРС,
както и последващи дело гр.д. № 58092/2017 г. на СРС и гр.д. № 60990/2019 г. на СРС..
Страните спорят дали вземането, установено по ч.гр.д. № 4902/2012 г. по описа на
СРС, е погасено по давност и дали е платено в хода на изпълнителното дело.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
За да бъде уважен искът, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва
да установи следните обстоятелства:
1. Образувано изпълнително дело
2. Периодът между две действия, които прекъсват погасителната давност давността е
повече от 3 или 5 години – период от време в размер минимум на 3 или 5 години,
който да е осъществен между две изпълнителни действия, които прекъсват давността.
3. Ищецът е погасил задължението си в хода на изпълнителното дело и по него чрез
7
доброволно плащане
При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да установи
условията за настъпване или спиране на погасителната давност в период по-малък от 3 или 5
години.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да
посочат и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: вноска бележка, Решение № 375772 по гр.д. № 58092/2017 г.,
постановено от СРС, III ГО, 151 състав от 30.03.2018 г., Решение № 4142 от 06.06.2019 г.
на СГС по в. гр. д. № 13354/2018 г., Решение № 20014595 от 18.02.2023 г. по гр. д. №
60990/2019 г., I ГО, 50 състав, Определение № 8867 от 20.07.2023 г. по в. гр. д. №
11562/2022 г. по описа на СГС, въззивен III-Б състав. Входирана молба за изпълнителни
действия по изп. д. № 3634/2012 г. по описа на ЧСИ М- с вх. № 07547/01.02.2017 г.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.192 ГПК, ЧСИ М- с рег. № 838 на
КЧСИ, да представи заверен препис от изпълнително дело № 3634/20120 г.
по описа на ЧСИ М- с рег. № 838 на КЧСИ, район на действие СГС, в
едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото определение, като
УКАЗВА, че на основание чл. 405, ал.1 ЗСВ, който при неизпълнение на
разпореждане на съдия, дадено по съответния ред въз основа на ЗСВ, се
наказва с глоба от 50 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, а
съгласно чл.87 вр. чл.91 ГПК, ако трето неучастващо в делото лице откаже да
представи поискан му от съда документ или предмет за изследване, за който е
установено, че се намира у него, съдът му налага глоба, в размер от 50 до 300
лв., и го подканва да го представи.
УКАЗВА на ЧСИ М- с рег. № 838 на КЧСИ, че исканата информация
може да се изпрати на един от следните адреси: 1. гр. София, бул. Цар Борис
III, № 54, Софийски районен съд; 2. електронната поща
(************@***.*******); 3. факс (+359 (2) 8955 611); 4.чрез Система за
сигурно електронно връчване.
ДА СЕ ИЗИСКАТ за послужване граждански дела, които да се върнат
след влизане в сила на краен съдебен акт, както следва:
ч. гр. д. № 4902/2012 г. по описа на СРС
гр. д. № 58092/2017 г. по описа на СРС, 151. състав
гр. д. № 60990/2019 г. по описа на СРС, 50. състав
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ),
на която вещото лице, след запознаване с материалите по делото,
8
изпълнителното дело, изисканите по-горе дела и след справка при ЧСИ, да
отговори на следните въпроси:
1. Постъпила ли е сумата от 529 лева по сметка на „П-“ ЕАД
2. Да изчисли размера на лихвата, съгласно разпоредбата на МС
3. Представената вноска бележка, находяща се на л.6 от делото, какви суми погасява,
кога е платена сумата, по коя сметка и по кое изпълнително дело. С представената
сума погасено ли е задължението по ч.гр.д. № 4902/2012 г. и разноските по
изпълнителното дело
КАТО ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500 лева (петстотин лева) по
депозитна сметка на СРС (IBAN – BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC –
CECBBGSF), вносим от ищеца, в едноседмичен срок, считано от провеждане
на първото по делото съдебно заседание, както и в същия срок да представи
доказателства за това, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок,
съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от
разпределената доказателствена тежест, , а именно, че е създал пречки за
установяване на тези факти.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Д-----, което де си призове след внасяне на
депозит.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М- на тел. 02/8955423 или на ел.
адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес:
гр. С бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
9
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
10
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията,
съдът ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.06.2024 година от 10.15
часа, за която дата и час да се призоват страните чрез техните процесуални
представители.
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните чрез
техните процесуални представители.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11