№ 72
гр. Чирпан, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло М. Енчев
при участието на секретаря Ивона В. Денева
като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Административно
наказателно дело № 20255540200196 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на „АЙТОКС – А. М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: XX представлявано от управителя А. М. М., чрез адв. Р. С. против
Наказателно постановление № 24-2500169/08.07.2025 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Стара Загора, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 (три хиляди) лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда,
за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ.
В жалбата се твърди, че Наказателното постановление № 24-2500169/08.07.2025 г. е
незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени процесуални нарушения, като се
излагат следните основни доводи:
Проверката е извършена в обект, който не принадлежи на дружеството, а на братa на
управителя – Т. М.. Представени са нотариални актове, протокол за подялба и скици, доказващи
различна собственост и самостоятелни входове на помещенията.
Лицето С. С. не е работило за дружеството, а само е присъствало в обекта на Т. М.. С. е
подписал декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ прибързано и без да разбере съдържанието ,
което впоследствие е отрекъл в писмено опровержение.
Не са събрани преки доказателства за извършване на трудова дейност за „Айтокс – А. М.“
ЕООД – инспекторите не са възприели трудови действия, не е установено работно време,
възнаграждение или подчиненост.
Административнонаказващият орган не е обсъдил подаденото възражение и
доказателствата на дружеството, в нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, с което е ограничил правото на
защита на жалбоподателя.
Налице е недоказаност на нарушението и липса на вина, поради което се иска отмяна на
1
НП и присъждане на направените разноски.
Жалбоподателят в с.з. се представлява от адв. Р. С.. Поддържа жалбата, претендира отмяна
на издаденото НП и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител – юрк. Д. Л.. Моли съда да
остави в сила издаденото НП като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
РП Стара Загора редовно уведомена по реда на чл. 62 от ЗАНН, не изпраща представител.
Приобщени по делото като писмени доказателства са материалите по административно-
наказателната преписка и допълнително изисканите от съда служебно и представени от страните
по делото доказателства:
Протокол от проверка № ПР2523423/13.06.2025 г. – приет като официален документ,
удостоверяващ действията на инспекторите от ДИТ – Стара Загора; Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) от 13.06.2025 г. – приет като доказателство за повдигнатото
административно обвинение; Наказателно постановление № 24-2500169/08.07.2025 г. – предмет на
съдебен контрол; прието служебно като основен доказателствен документ; Декларация по чл. 402,
ал. 1, т. 3 КТ, попълнена от С. С. – приета като доказателство от административната преписка;
Писмено възражение от „Айтокс – А. М.“ ЕООД срещу АУАН; Писмено опровержение от С. Д. С.;
Нотариални актове за собственост на имоти на А. и Т. М. – представени и приети в съдебно
заседание за установяване на обстоятелството чий е обектът, в който е извършена проверката;
Скици и кадастрални схеми на имота на XX – приети от съда като относимо доказателство за
границите и самостоятелността на обектите; Протокол от 2010 г. за подялба между съдружниците в
СД „Айтокс – М.и и Сие“ – приет като доказателство, че обектите са разделени и всеки брат
стопанисва самостоятелно помещение; Пълномощно и договор за правна защита и съдействие –
приети от съда за доказване представителната власт на адв. С.; Списък на разноските по чл. 80 ГПК
– приет в съдебно заседание за присъждане на разноски по делото.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите -
актосъставителя Б. Ш., св. по акта Д. Б., св. по акта Г. Ц., св. С. С., св. Т. М., св. В. Ф. и св. Т. В.,
които показания съдът кредитира изцяло.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 09.06.2025 г., по повод сигнал от ТД на НОИ – Стара Загора, инспектори от ДИТ
извършили проверка в обект, находящ се в XX за който в сигнала било посочено, че се стопанисва
от „АЙТОКС – А. М.“ ЕООД.
На място било установено лице – С. Д. С., което попълнило декларация по чл. 402, ал. 1, т.
3 КТ, в която заявил, че работи за „Айтокс – А. М.“ ЕООД, без сключен трудов договор.
Въз основа на тази декларация бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение от 13.06.2025 г., а впоследствие издадено и Наказателно постановление № 24-
2500169/08.07.2025 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лв.
В хода на административното производство управителят е депозирал възражение и
приложил писмено опровержение от самия С. С., в което последният посочва, че не е работил за
2
„Айтокс – А. М.“ ЕООД, а е бил в помещението на Т. М., брат на управителя.
Към възражението са приложени нотариални актове, скици и протокол за подялба на имота
от 2010 г., доказващи, че двамата братя притежават отделни помещения със самостоятелни входове
и различни стопански функции.
Административнонаказващият орган не е обсъдил възражението и доказателствата, а е
приел, че констатациите от проверката са достатъчни за ангажиране на отговорността.
В съдебно заседание, при разпита на свидетелите – инспектори от ДИТ, братът Т. М.,
служителката В. Ф., работникът Т. В. и самият С. С. – се установява, че проверката е извършена в
помещението на Т. М., а не в обекта на дружеството жалбоподател, като последният не е извършвал
дейност към онзи момент.
С. изрично заявява, че не е работил за „Айтокс – А. М.“ ЕООД, а е бил инцидентно при Т.
М..
Съдът обсъди всички доказателства по делото както поотделно, така и в тяхната
съвкупност и достигна до следните изводи:
Основното доказателство, на което се основава наказателното постановление, е
декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, попълнена от С.. Тази декларация обаче не може да се
приеме като безспорно доказателство за съществуване на трудово правоотношение, тъй като не е
подкрепена с други данни – липсва установено присъствие на управителя, липсват свидетели на
полагане на труд, не е установено работно време, възнаграждение или подчиненост. Напротив, от
показанията на всички свидетели се установява, че декларацията е била попълнена прибързано и
под внушение, а самият С. по-късно я е отрекъл в писмена форма. Проверката е била извършена в
обект, който не е стопанисван от дружеството, а от неговия брат. При това положение фактическата
обстановка, описана в НП, не намира потвърждение в доказателствата по делото.
Във връзка с така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното :
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима.
Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна - санкционирано лице, което има
правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл. 58д,
т. 1 ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, трудов договор се сключва преди постъпване на
работа, а работодателят няма право да допуска до работа лице без договор. За да е налице
нарушение обаче, следва да е доказано, че конкретният работодател реално е допуснал лице да
работи за него без трудов договор. В настоящия случай не е доказано нито реално полагане на труд,
нито допускане до работа от страна на жалбоподателя. Не са налице и данни за виновно поведение
– изискване по чл. 6 ЗАНН. Следователно обективната и субективната страна на нарушението не са
доказани. Наказателното постановление е издадено при съществени процесуални нарушения – в
частност: липса на обсъждане на възражението и приложените доказателства (чл. 52, ал. 4 ЗАНН);
непълно и неточно описание на мястото на нарушението; необоснованост на фактическите изводи.
По делото не се установява вина на управителя А. М. – липсват данни да е знаел или
допуснал С. С. да работи за дружеството без договор.
Административнонаказателната отговорност е лична и не може да се основава на
предположения.
С оглед горното, съдът намира, че наказателното постановление е необосновано,
3
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния
представител на жалбоподателя, следва в негова полза да бъдат присъдени направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са в размер на 600 лв., съгласно приложен договор
за правна защита и съдействие – заплатено адвокатско възнаграждение и следва да се възложат в
тежест на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-2500169/08.07.2025 г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, с което на „АЙТОКС – А. М.“ ЕООД, ЕИК
*********, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на
чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, като незаконосъобразно и необосновано.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора да заплати на „АЙТОКС – А.
М.“ ЕООД, ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 600 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд гр. Стара Загора на основанията, предвидени в НПК и по реда
на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
4