Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 21.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на двадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В.П.
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 774 по описа на
съда за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по повод постъпила искова молба от “Р. К.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „О. К.“, бул. „Ц. Б.“ III, № ***, ет. *, ап.
Офис **, представлявано от Ш. Л. Ш. и В. С. Г. , чрез пълномощника адв. Р.Т. от
САК, против „А. С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Д.,
област Ловеч, ул. "Х. Б." № *, представлявано от управителя Д.П.С., с
която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК. Цена на иска: 2181.58
лв., от които 1745.32 лв. - главница и 436.26 лв. мораторна лихва.
В исковата молба са изложени
твърдения, че на 19.04.2012 г. между „Г. Р. Е.“ ЕООД и ответното дружество е
сключен Договор за наем на земеделска земя с нотариална заверка на подписите,
peг. № ****/ 19.04.2012 г. на Нотариус peг. № *** на НК, с предмет следните
недвижими имоти, находящи се в землището на с. Д., общ. Луковит, област Ловеч,
а именно: поземлен имот № ****** - нива с площ от 6,749 дка., трета
категория, в местността "Р."; поземлен
имот № ****** - нива с площ от
6,300 дка., трета категория, в местността "Р."; поземлен имот № ****** - нива
с площ от 2,251 дка., трета категория, в местността "Л."; поземлен имот № ****** - нива с площ от 2,700 дка., трета
категория, в местността "Р."; поземлен
имот № ****** - нива с площ от
4,949 дка., четвърта категория, в местността "К." и поземлен имот № ****** - нива с площ от 1,984 дка., трета
категория, в местността "Д.".
Твърди се, че посочените 6 /шест/ броя
поземлени имоти – ниви, са закупени от „Р. К.“ ООД по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том *, рег.№ ****, дело №
***/ 02.06.2014 г. на нотариус Б. М. , рег. № ***в регистъра на НК, район на
действие Районен съд - Луковит. C придобиване на собствеността върху посочените
имоти, ищецът „Р. К.“ ООД е встъпва в правата на стария собственик по
действащия договор за наем на земеделска земя в качеството на наемодател.
Излагат се твърдения, че ответникът е
уведомен за промяната на собствеността, вследствие на което между новия
Наемодател по Договора за наем от 19.04.2012г. „Р. К.“ ООД и „А. С.“ ЕООД е
изготвено споразумение на 15.09.2014г. в с.Д., съгласно чл.2, т.2 от което, за
стопанската 2014/ 2015г. наемното плащане по посочения договор е уговорено да
бъде в размер на 35,00 лв. /тридесет и пет лева/ за декар отдадена земеделска
земя или за общо отдадените 24,933 дка /двадесет и четири декара деветстотин
тридесет и три квадратни метра/, наемното плащане за 2014-2015г. е в размер на
872,66 лв. /осемстотин седемдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/.
Съгласно чл. 3 от споразумението, страните са се договорили наемното плащане за
всяка следваща стопанска година, да бъде не по-ниско от това за предходната.
Съгласно тази уговорка, за стопанската 2015-2016г. ответникът дължи наемна цена
за отдадените 24,933 дка земеделски земи в размер на 872,66 лв. - наемно
плащане в същия размер, какъвто е уговорен за предходната 2014-2015 година. За
стопанската 2016-2017 г. ответникът дължи същата сума - наемно плащане в размер
на 872,66 лв.
Сочи се, че съгласно чл. 6 от
представения договор за наем № ** ****е уговорен срок за плащане на наемното
плащане, а именно - за 2012/2013 - до 25.04.2012 г., а за всяка следваща година
- при започване на съответната година, но не по-късно от 10 октомври на същата.
В споразумението между страните по настоящия спор е уговорен падеж за 2013/2014
г. и 2014/2015 г., но за процесиите 2015/2016 г. и 2016/2017 г. не е уговорен
падеж, поради което действат уговорките в договора за наем. Изложеното
означава, че падежът за 2015/ 2016 г. е 10.10.2015
г., а за 2016/ 2017 г. падежът е 10.10.2016 г.
Ищецът твърди, че ответникът не е
заплатил дълговете на падежа, не ги е заплатил и към настоящия момент. На
основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД при забава на наемното плащане, наемателят дължи
на наемодателя лихва в размер на законната за периода 11.10.2015 г. до
28.09.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК) върху
главницата 872,66 лв. (наемно плащане за стопанската 2015-2016 година) или
мораторна лихва в размер на 262,65 лв. (двеста шестдесет и два лева и шестдесет
и пет стотинки). На основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД при забава на наемното
плащане, наемателят дължи на наемодателя лихва в размер на законната за периода
11.10.2016 г. до 28.09.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК) върху главницата 872,66 лв. (наемно плащане за стопанската 2016-2017
година) или мораторна лихва в размер на 173,61 лв. (сто седемдесет и три лева и
шестдесет и една стотинки).
Претендира се, че общият размер на
задължението на ответника е 2181,58 лв. и включва задължение за плащане на
главница по договора, изменен със споразумение, за стопанските 2015/2016 г. и
2016/2017 г., заедно с натрупаната мораторна лихва.
С петитума на исковата молба е
отправена молба до съда да приемете за установено, че ответникът "А. С."
ЕООД, дължи на ищцовото дружество предявената сума по исковата претенция в
размер на 2 181.58 лв., от които 872,66 лв. - наемно плащане по договор за наем
№ ** ****за стопанската 2015/2016 г.; 872,66 лв. - наемно плащане по договор за
наем № ** ****за стопанската 2016/2017 г.; 262,65 лв. - мораторна лихва върху
сумата 872,66 лв. за периода 11.10.2015 г. -28.09.2018 г.; 173,61 лв. -
мораторна лихва върху сумата 872,66 лв. за периода 11.10.2016 г. - 28.09.2018
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК до окончателното плащане на дълга, както и направените разноски по
делото пред настоящата съдебна инстанция и по ч. гр. д. № 624/ 2018 г. PC
Луковит.
Отправено е искане по делото да се
приложи ч. гр. д. № 624/ 2018 г. по описа на PC Луковит, по което се намират
част от приложените доказателства.
С исковата молба са представени като
писмени доказателства: Договор за наем; Нотариален акт и Споразумение от
15.09.2014 г.
Съгласно разпореждане на съда от
13.12.2018 г., исковата молба е връчена на ответника. В едномесечния срок по
чл. 131 ГПК ответникът „А. С.“ ЕООД, е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва основателността на предявения иск. Д.П.С., като управител и
едноличен собственик на „А. С." ЕООД, оспорва автентичността на положения
подпис /от негово име/ върху приложеното като доказателство към ИМ - Споразумение
от 15.09.2014 г. към договор за наем на земеделска земя с наш № ** ****.
Оспорва самото доказателство /Споразумение от 15.09.2014 г./, като съдържание и
поети ангажименти от името на представляваното от него дружество „А. С."
ЕООД. Позовава се на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от ГПК и като
заинтересована страна оспорва истинността на представения документ по делото, с
което цели да обори обвързващата съда, доказателствена сила на оспорваните
документи, които са представени по делото от ищеца. Отправено е искане при
евентуално започване на процедура по чл. 193, ал. 2 от ГПК, да му бъде даден
подходящ срок за формиране на задачи на вещото лице с необходимата
компетентност, да представи сравнителен материал от други безспорни документи
подписани от С..
Съдът, като съобрази становищата на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че
въз основа на депозирано заявление по чл. 410 ГПК е образувано частно
гражданско дело № 624/ 2018 г. по описа на Районен Съд Луковит. Издадена е
заповед за изпълнение в полза на ищцовото дружество за претендираните суми,
срещу вземанията, по която длъжникът е възразил. Вследствие депозираното от
длъжника възражение, за ищцовото дружество възниква правен интерес от завеждане
на настоящия иск по чл.422 ГПК, поради което искът е допустим.
Предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК
е за установяване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото се установява, видно от
представеният Договор за наем на земеделска земя с нотариална заверка на
подписите, peг. № ****/ 19.04.2012 г. на Нотариус, peг. № *** на НК, че между
ответника „А. С.“ ЕООД, като наемател и „Г. Р. Е.” ЕООД гр.С., като наемодател,
е сключен договор за наем на земеделски земи, от дата 19.04.2012 г., съобразно
който на наемателя са предоставени, за временно и възмездно ползване, следните шест
недвижими имоти: Поземлен имот
№ ****** - нива с площ от 6,749
дка., трета категория, в местността "Р."; Поземлен имот № ****** - нива
с площ от 6,300 дка., трета категория, в местността "Р."; Поземлен имот № ****** - нива с площ от 2,251 дка., трета
категория, в местността "Л."; Поземлен
имот № ****** - нива с площ от
2,700 дка., трета категория, в местността "Р."; Поземлен имот № ****** - нива
с площ от 4,949 дка., четвърта категория, в местността "К." и Поземлен имот № ****** - нива с площ от 1,984 дка., трета
категория, в местността "Д.". Видно от съдържанието на договора, се
установява, че същият е сключен за пет стопански години, считано от 01.10.2012 г.,
с дължимата наемна цена е 20 лева на декар, като подлежи на актуализация,
съобразно добива и размера на получените субсидии. Установява се също, че падежът
на задължението за заплащане на дължимия наем е до 10 –ти октомври на текущата
стопанска година.
От представеният договор за
покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № ***, том *,
рег. № ****, дело № ***/ 02.06.2014 г. на Нотариус, рег. № *** в регистъра на
НК, район на действие Районен съд - Луковит, се установява, че ищецът „Р. К.”
ООД, гр. С., е придобил собствеността върху процесните недвижими имоти. C
придобиване на собствеността върху процесните шест поземлени имоти, ищецът „Р.
К.“ ООД е встъпил в правата на стария собственик по действащия договор за наем
на земеделска земя в качеството на наемодател.
Също така се установява, че между
страните по делото, е сключено Споразумение към Договор за наем на земеделска
земя от дата 15.09.2014 г., въз основа на което са уговорили изменение на
размера на дължимата наемна цена, съответно за стопанската 2013/ 2014г., в
размер на 35 лева за декар и за стопанската 2014/ 2015 г., в размер
на 35 лева за декар. В споразумението страните са уговорили също, че
падежът и за двете стопански години е до първия работен ден след изтичането й,
като сумите са платими по банков път.
Ответникът оспори истинността на
представения от ищеца документ - Споразумение към Договор за наем на земеделска
земя от дата 15.09.2014 г. В разпоредбите на чл. 193, ал. 1 ГПК е предвидено
процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността на
представен документ по делото и по този начин да постави началото на
производството по чл. 193 – 194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда
доказателствена сила на документа, който е представен по делото - формалната
доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена
сила на официален удостоверителен документ. С установяване на неистинността или
съответно с потвърждаване истинността на документа в резултат на оспорването по
чл. 193 ГПК се решава със сила на присъдено нещо спора относно неговата
истинност.
В производството по чл. 193 ГПК съдът
назначи съдебно-графическа експертиза. От заключението по депозираната и
неоспорена от страните съдебно-графическа експертиза, изготвена от инж.С.П. -
вещо лице включен в списъка при Окръжен съд – Ловеч е видно, че подписът върху
страница 2 от Споразумение, от 15.09.2014 г. върху печата на „А. С." ЕООД,
не е положен от Д.П.С.. Подписът върху страница 2 от Споразумение, от
15.09.2014 г. върху печата на „А. С." ЕООД, не е на лицето от С. П.С..
Отпечатъка от печат на „А. С.“ ЕООД върху стр. 2 на Споразумение от 15.0.22014
г. и отпечатъка от печат върху Отговор на Искова молба до Районен съд -
Луковит, вх. № 565/ 06.09.2019 г., са положени с един и същи печат. Отпечатъкът от печат на „А. С.“ ЕООД върху
стр. 2 на Споразумение от 15.0.2014 г. и отпечатъците от печат на „А. С."
ЕООД, BG*********-AS" върху молба от 11.06.2019 г. до Районен съд -
Луковит, вх. № 2498/ 12.06.2019 г. и молба от 03.07.2019 г. до Районен съд -
Луковит, вх. № 2964/ 04.07.2019г. са положени с друг печат, различен от първия.
От съдържанието на изследвания
документ обаче, се установява, че в него не е посочено, кой е авторът на
документа – тоест, кое е лицето положило подписа си „Споразумели се, позиция 2”,
а само е посочено лицето И. Л. К., което е положило подписа в „Споразумели се,
позиция 1”. Посочено е единствено, че наемател/арендатор е „А. С.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: с.Д., област Ловеч, ул. "Х. Б." № *,
представлявано от С. П.С., но не става ясно, дали самият С. П.С. е
представлявал дружеството при сключване и подписване на споразумението или
някое друго МОЛ.
Във връзка с установяване на
обстоятелствата, при които е подписано споразумението, съдът допусна разпит в
качеството на свидетел на И. Л. К., който към момента на сключване на
споразумението – 15.09.2014 г. е бил упълномощен от ищеца-наемодател да го
сключи. В съдебно заседание същият заяви, че е ходил в офиса на „А. С.“ ЕООД в
с.Д., където е базата им; че познава от 2012 г. – 2013 г. двамата братя С. и Д.;
че лично с тях е подписвал въпросното споразумение, с някой от двамата братята,
но не ги различа, тъй като си приличат; че лично е положил своя подпис в
споразумението, като пълномощник на „Р. К.“ ООД, които са го изпратили до с.Д.
с въпросния документ - Споразумение, за да го занесе на С.; че е обяснил, за
какво е това споразумение, тъй като е сменен
собственикът и новият собственик трябва да уведоми наемателите; че е представил
и нотариален акт, за да го видят. Съдът се доверява на показанията на този
свидетел, тъй като са убедителни и непротиворечиви с останалите доказателства
по делото.
Така че, съдът няма как да приеме за
безспорно установено, че подписът вписан за „Споразумели се, позиция 2” в
процесния документ не е изпълнен от автора му, защото такъв не е установен или посочен
в документа – при което не може да се приеме, че документът е неистински -
неавтентичен. Безспорно обаче е установено, че отпечатъкът от печат върху „Споразумели
се, позиция 2” е на „А. С.“ ЕООД.
Ето защо, следва да се приеме становището
на процесуалния представител на ищеца, че макар и подписите да не са положени
от Д.П.С. и С. П.С., използваният печат категорично е на дружеството - и тъй
като единствено управителят на дружеството разполага с печата на дружеството, то
може да се направи обосновано предположение, че същият печат е предоставен от
управителя на лицето подписало споразумението, което е станало със знанието на
управителя на ответника.
Съдът приема, че в производството по
чл. 193 ГПК не се обори обвързващата съда формална доказателствена сила на
частния документ – Споразумението от 15.09.2014 г. сключено между страните.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Съобразно приложените по делото - Договор
за наем на земеделска земя от 19.04.2012 г., Договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № ***, том *, рег.№ ****, дело № ***/ 02.06.2014 г. и Споразумение към
Договор за наем на земеделска земя от дата 15.09.2014 г., съдът намира, че
между страните по делото е възникнало валидно облигационно наемно отношение, с
предмет описаните земеделски земи - ниви. В случая, договорът за наем е сключен
в писмена форма, с нотариална заверка на подписите, но не е бил вписан в
Агенцията по вписванията, поради което съдът намира, че същия следва да бъде
счетен именно като договор за наем, а не като договор за аренда.
С оглед на това, в тежест на
наемателят е възникнало задължението за заплащането на наемната цена съобразно
договореното между страните и разпоредбите на чл. 232, ал. 2 и чл. 228 от ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 232 от ЗЗД - Наемателят е длъжен да си служи с вещта за
определеното в договора ползуване, а при липса на
такова - съгласно предназначението и. Той е длъжен да плаща наемната цена и
разходите, свързани с ползуването на вещта.
Спорно е по делото, дали ищецът е
изпълнил задълженията си по договора и е предоставил на ответника за ползване
земеделските си през стопанските 2015/ 2016 г. и 2016/ 2017 г. Неоснователно е
възражението на ответника, че за посочените стопански години от негова страна
процесните имоти не са ползвани. От представените справки и документи от
Общинска служба земеделие гр.Луковит е видно, че ответното дружество е подало
заявление за процесните имоти по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 37б,
ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделска земя.
Съобразно разпределената от съда
доказателствена тежест между страните, и събраните по делото доказателства,
съдът намира, че ищецът в настоящето производство има качеството на кредитор
спрямо ответника, въз основа на валиден наемен договор, както и фактът на
настъпване на изискуемостта на задължението за заплащане на дължимата наемна
цена.
От страна ответника не са представени
доказателства, че същият е заплатил дължимите суми, на падежа за наем за
съответните стопански години – 2015/2016 г. и 2016/2017 г., съгласно
постигнатото споразумение между страните по чл. 3 от същото, относими към действащите
уговорки и в договора за наем. Изложеното означава, че падежът за стопанската
2015/2016 г. е настъпил на 10.10.2015 г., а за
стопанската 2016/ 2017 г. падежът е 10.10.2016 г.
Съгласно сключеното между страните Споразумение
към Договор за наем на земеделска земя от дата 15.09.2014 г., е уговорено
изменение на размера на дължимата наемна цена за стопанските 2013/ 2014 г. и
2014/ 2015 г. в размер на 35 лева за декар. Също така, в чл. 3 от споразумението
е постигната уговорка, че страните постигат съгласие наемното/арендното
плащане, дължимо от наемателя/арендатора, за всяка следваща стопанска година,
да не бъде по-ниско от това за предходната, до изтичане на Договора/ите за наем/аренда на земеделски земи, сключен/и с
предходния/те собственик/ци на имота/ите описани в Таблица 1 – като в таблица 1, чл. 1 от Споразумението
са описани шесте процесни имота.
Ето защо, съдът приема, че за
процесните стопански години - 2015/ 2016 г. и 2016/ 2017 г., задължението на
наемателя е било да заплаща наемна цена в размер на 35 лв. за декар – или за
всяка от двете стопански години, ответникът, като наемател, е дължал плащане на
ищеца, като наемодател за наетите шест земеделски имота, в размер на 872.66 лв.
за всяка една от двете стопански години.
По отношение на обективно съединените
искове по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в плащането на
главницата, съдът намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл.
86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като когато денят
за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му /чл.84 ал.1 ЗЗД/, а когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен /чл. 84 ал. 2 ЗЗД/.
В случая от представения по делото
договор за наем от 19.04.2012 г. е видно, че страните са уговорили заплащането
на наемната цена да бъде извършено, при започване на стопанската година, но не
по-късно от 10 октомври на същата, поради което съдът приема, че ответникът
изпада в забава след тези дати – съответно на 31.10.2015 г. и на 31.10.2016 г.
Принципно, законна лихва се дължи от
момента на уведомяването на ответника или с уведомяването на ответника за
настъпилото правоприемство. Със сключването на представеното по делото между
страните споразумение на 15.09.2014 г., ответникът, като наемател, е бил надлежно
уведомен за встъпването на приобретателя „Р. К.” ООД
гр.С., в наемния договор, като наемодател. Съдът приема, че е налице надлежно
уведомяване, след като съобрази и показанията на свидетеля И. Л. К., който към
момента на сключване на споразумението – 15.09.2014 г. е бил упълномощен от
ищеца-наемодател да го сключи.
Във връзка с горното, съдът намира за
основателни и подкрепени от доказателствата по делото, доводите на процесуалния
представител на ищеца, че единствено управителят на дружеството е разполагал с
печата на дружеството, при което може да се направи обосновано предположение,
че същият печат е предоставен от управителя на лицето, разписало споразумението,
което и да е то – тоест, подписването на споразумението е станало със знанието
на управителя на ответното дружество. Този извод се потвърждава и от
представените писмени доказателства от ищеца, и по-конкретно писмо от Д.П.С. от
02.02.2015 г. до управителя на „Р. К.“ ООД, с което
същият признава, че е получил фактура № **********/ 05.01.2015 г. за наем за
стопанската 2013/ 2014 г. и ответното дружество е заплатило сумата по нея.
Сумата по фактурата е идентична по размер, като уговорената в споразумението,
което ответникът оспорва да е подписал. Сумата 872,66 лв. - наемно плащане, не
е уговорена между ответника и предишния собственик, а между ответника и
настоящия собственик. Поради това, безспорно представляващият дружеството е бил
наясно със съдържанието на оспореното от него споразумение и дължимите суми от
ответника на ищеца. Основателни са и доводите на процесуалния представител на
ищеца, че дори да се приеме, че управителят на ответното дружество не е знаел
за сключеното споразумение, то е налице института на действие на лицето,
разписало споразумението без представителна власт, а както се знае - след
потвърждаване на действията от мнимо представлявания, същите го обвързват. В
този смисъл безспорно е, че с изпращане на посоченото писмо и плащане на
фактура № **********/ 05.01.2015 г., са налице действия на потвърждаване на
сключеното евентуално при липса на представителна власт споразумение.
Тъй като ищецът е уведомил ответника
за заместването, той не се освобождава от последиците на забавата. Налице е забава
на ответника в исковия период по отношение на дължимите плащания за наем за
стопанските 2015/ 2016 г. и 2016/ 2017 г. По делото няма представени
доказателства, от страна на ответника, за заплащане на дължимата сума, на посочените
падежи. С настъпването на падежите на задълженията, длъжникът е изпаднал в
забава, поради което дължи и заплащане на обезщетение за забава, в размер на
законната лихва, по арг. чл. 84, ал. 1, изр. първо и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - считано
от дата 11.10.2015 г. за стопанската 2015/ 2016 г. и дата 11.10.2016 г. за
стопанската 2016/ 2017 г.
Съдът служебно изчисли, че размерът на
дължимият наем за стопанската 2015/ 2016 г, за процесните имоти, по цена 35 лв.
за декар, е в размер на 872.66 лв., като лихвата за забава върху тази сума,
за периода от изпадането на длъжника в забава - 11.10.2015 г. до 28.09.2018
г. /датата, посочена в заявлението по чл. 410 от ГПК/, е в размер на 262.65 лв.,
също служебно изчислена от съда. Размерът на дължимият наем за стопанската 2016/ 2017 г, за
процесните имоти, също е в размер на 872.66 лв., като лихвата за забава върху
тази сума, за периода от изпадането на длъжника в забава - 11.10.2016 г. до
28.09.2018 г. /датата, посочена в заявлението по чл. 410 от ГПК/, е в размер на
173.61 лева.
На основание гореизложеното, съдът намира, че
искът с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 232,
ал. 2, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да
бъде уважен, като бъде признато за установено спрямо ответника, че същият дължи
сумата от 2 181.58 лв. (две хиляди сто осемдесет и един лева и петдесет и осем
стотинки), от които: 872,66 лв. - наемно плащане по Договор за наем № ** ****и
Споразумение към Договор за наем на земеделска земя от дата 15.09.2014 г. за
стопанската 2015/ 2016 г.; 872,66 лв. - наемно плащане по Договор за наем № **
****и Споразумение към Договор за наем на земеделска земя от дата 15.09.2014 г.
за стопанската 2016/ 2017 г.; 262,65 лв. - мораторна лихва върху сумата 872,66
лв. за периода 11.10.2015 г. до 28.09.2018 г.; 173,61 лв. - мораторна лихва
върху сумата 872,66 лв. за периода 11.10.2016 г. до 28.09.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изпълнение на задължението.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по
делото - 480 лева адвокатски хонорар, 70 лева депозит за вещо лице и 44 лева
внесена държавна такса. Ответникът следва да понесе и направените от ищеца
разноски в заповедното производство, в размер на 464 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 8, ал. 1 от
ЗАЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че „А. С.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с.Д., област Ловеч, ул. "Х. Б." № *,
представлявано от управителя Д.П.С., ДЪЛЖИ НА “Р. К.” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „О. К.“, бул. „Ц.
Б.“ III, № ***, ет. *, ап. Офис **, представлявано от Т. Л. Ш. и В. С. Г. , сумата от 1745.32 лв. - главница,
включваща сумите: 872,66 лв. - съставляваща
наемно плащане по Договор за наем № ** ****за стопанската 2015/ 2016 г. и Споразумение
към Договор за наем на земеделска земя от дата 15.09.2014 г.; 872,66 лв. - съставляваща наемно
плащане по Договор за наем № ** ****за стопанската 2016/ 2017 г. и Споразумение
към Договор за наем на земеделска земя от дата 15.09.2014 г.; сумата 262,65 лв. - лихва за забава върху сумата от 872,66 лв. за периода
11.10.2015 г. до 28.09.2018 г.; сумата
173.61 лв. - лихва за забава върху сумата от 872,66 лв. за периода от 11.10.2016 г. до 28.09.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл. 410
от ГПК – 01.10.2018 г., до окончателното й изплащане, за които суми има
издадена Заповед № 418/ 04.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 624/ 2018 г. по описа на Районен съд - Луковит.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „А.
С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Д., област Ловеч,
ул. "Х. Б." № *, ДА ЗАПЛАТИ НА “Р. К.” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район „О. К.“, бул. „Ц. Б.“ III, № ***,
ет. *, ап. Офис **, сумата от 594.00 лева - деловодни
разноски.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, „А.
С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Д., област
Ловеч, ул. "Х. Б." № *, ДА ЗАПЛАТИ НА “Р. К.” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район „О. К.“, бул. „Ц. Б.“ III, № ***,
ет. *, ап. Офис **, сумата от 464
лева - разноски по ч. гр. д. № 624/ 2018 г. по описа на Районен съд -
Луковит.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд - Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: