О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№704 12.06.2020 г. гр. Търговище
Районен съд - Търговище Девети състав
На дванадесети юни 2020 година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 1392 по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.130 от ГПК.
Постъпила е молба Вх.рег.№ 4802/11.06.2020г. и уточняваща молба Вх.рег.№ 4801/11.06.2020г. от ищеца "Мелон България" ЕАД – гр. София за прекратяване на производството по настоящото гр.д. № 1392/2019г. по описа на РС-Търговище, поради липса на правен интерес, тъй като заповедта по чл.410 от ГПК е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист против длъжника ЕТ „ЕДДА-А.М.“ - по Ч.гр.д. № 480-2019г. на РСТ, а физическото лице - А.М.М. *** и търговското му предприятие като регистриран ЕТ са всъщност едно и също лице и не следва да бъдат разделяни като различни правни субекти.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства досежно допустимостта на иска, установи следното:
Предявен е иск от ищеца "Мелон България" ЕАД – гр. София против ответници: А.М.М. и ЕТ „ЕДДА-А.М.“ , с адрес: ***, за установяване съществуване на вземане по реда на чл.422 от ГПК в размер 8512.29 лева, представляващи 78 непогасени вноски за главница за периода от 21.01.2014г. до 21.06.2020г., за което вземане е издадена заповед № 287/19.03.2019г по Ч.гр.д. № 480/2019 г. по описа на РС-Търговище.
Със заповед № 287/19.03.2019г по Ч.гр.д. № 480/2019 г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжниците: ЕТ „ЕДДА-А.М.“, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Епископ Софроний“ №2, вх.Б, ет.2, ап.4 и А.М.М., със същия адрес СОЛИДАРНО да заплатят на кредитора "Мелон България" ЕАД – гр. София сумата от 8 512.29 лв. - главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за банков кредит от 18.07.2008 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2019 год. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК самият заявител – "Мелон България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 100, ет.3, представлявано от П.В. и Н.К.П., действащи чрез пълномощник - юрк. Никола Тонев Белев, е посочил в т.5.длъжник : ЕТ „ЕДДА-А.М.“ и в т.6. законен представител: А.М.М., а отделно в т.5а. длъжник: А.М.М. т.е. като физическо лице и в т.12. обстоятелства, от които произтича вземането - е поискано издаване на заповед за изпълнение против ЕТ, представляван от А.М.М., както и против регистрираното с това търговско качество физическо лице.
Против длъжник ЕТ „ЕДДА-А.М.“ заповедта по чл.410 от ГПК е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист № 809 от 05.07.2019г., който все още стои в кориците на Ч.гр.д. № 480/2019г. по описа на РСТ и кредиторът не е пожелал да го получи. Съдът е длъжен да отбележи, че няма задължение да уведомява заявителя в заповедното производство, че е издаден изпълнителен лист /чл.416 ГПК/ !
Заповедта е връчена на длъжника А.М.М. при условията на чл.47 ал.5 във вр.- ал.1 от ГПК. С определение № 1161/05.07.2019г. по Ч.гр.д. № 480/2019г. по описа на РСТ, като е цитирано в мотивите искането в заявлението за издаване на заповед против ЕТ „ЕДДА-А.М.“ и А.М.М., като солидарни длъжници, е указано на заявителя по чл.410 от ГПК - "Мелон България" ЕАД – гр. София да предяви иск за установяване на вземането само против него - А.М.М. /л. 72-73 по приложеното Ч.гр.д./. Визираното определение е връчено на "Мелон България" ЕАД, чрез юрк.Белев на 23.07.2019 г.
С определение № 604/22.05.2020г. по настоящото гр.д. № 1392/2019г. по описа на РС-Търговище е прекратено производството по същото дело, В ЧАСТТА против ответник – ЕТ „ЕДДА-А.М.“, поради недопустимост на иска, тъй като липсва правен интерес за кредитора от предявяване на иск за установяване на вземане против длъжника, за който вече е налице установено по основание и размер вземане и е издаден изпълнителен лист за същото.
Досежно предявения иск против А.М.М. - лично, съдът счита следното: Регистрацията на ЕТ съгласно чл.56 от ТЗ не създава нов правен субект, различен от регистриралото се физическо лице, поради което страна в съдебните производства е самото физическо лице, независимо дали в качеството на ЕТ или не /последното е от значение само за определяне вида на делото като гражданско или търговско със съответните процесуални последици/. Няма разлика в правосубектността, защото ЕТ е търговското качество на физическото лице, разширена негова дееспособност, за да има възможност да участва в търговския оборот. В горния смисъл са напр. Определение № 300 от 11.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 3357/2015 г., I т. о., ТК; Определение № 432 от 7.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 2103/2018 г., I т. о., ТК; ; Определение № 33 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2565/2019 г., I т. о., ТК. Както физическото лице отговоря с цялото си имущество за задълженията на ЕТ, така и за задълженията на физическото лице отговаря и търговското му предприятие.
Съобразявайки установеното от фактическа страна, съдът счита, че предявеният иск по гр.д. № 1392/2019г. по описа на РС-Търговище против А.М.М. - лично, като физическо лице, се явява недопустим, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено. Искът по чл.415 ал.1 т.1 от ГПК е установителен , за установяване съществуване на вземане, за което е издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК. Фактът на издаден изпълнителен лист срещу ЕТ обуславя липса на правен интерес за ищеца да води установителен иск срещу физическото лице, регистрирано както същия ЕТ, тъй като може да реализира правата си по този изпълнителен титул и срещу ФЛ. Липсва правен интерес за кредитора от предявяване на иск за установяване на вземане против длъжник, за който вече е налице установено по основание и размер вземане и е издаден изпълнителен лист за същото. Липсата на правен интерес, наличието на който е абсолютна процесуална предпоставка, за предявяване на иск за установяване на вземане, обуславя недопустимост на иска и прекратяване на производството по делото на това основание по реда на чл.130 от ГПК против посочения ответник.
Съгласно т.13, изр.2-ро от ТР № 4/2013г., постановено на 18.06.2014г. от ОСГТК на ВКС, издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, респ. чл.415 ал.1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Налице е втората хипотеза.
Ищецът в исковото производство е направил разноски за довенесена държавна такса – 170.25 лв./л.93/, за депозит за назначаване на особен представител – 755.61 лв./л.123/ и за депозит за ССЕ-150 лв. /л.143/. Назначеният особен процесуален представител на ответника не е подавал писмен отговор, което е отразено в определението на съда по чл.140 от ГПК и до момента не е извършвал никакви процесуални действия и няма никаква дейност по делото. Назначеното вещо лице своевременно е представила по делото писмено заключение по ССИ с приложени документи и справка декларация /л.155-165/. Съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 320.25 лв., на осн. чл.78 ал.1 ГПК и във вр. чл.73 ал.3 ГПК и чл.76 ГПК. Сумата в размер на 755.61 лв., внесена като депозит за възнаграждение на назначен особен представител на ответника следва да бъде върната/възстановена по сметка на ищеца.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1392/2019 г. по описа на Районен съд – Търговище по предявен от “МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 100, ет.3, представлявано от изпълнителни директори Н.К.П. и П.В., действащи чрез упълномощен процесуален представител – юрк.С.И.Д., против ответник – А.М. М., ЕГН **********-лично, с постоянен адрес: ***, за установяване на вземане - за сумата от 8512.29 лв. , представляваща непогасена главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, по реда на чл.422 във вр. чл.415 от ГПК и чл.410 от ГПК, за което е била издадена заповед № 287/19.03.2019г по Ч.гр.д. № 480/2019 г. по описа на РСТ, поради НЕДОПУСТИМОСТ НА ИСКА.
ОСЪЖДА А.М. М., ЕГН **********-лично, с постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 100, ет.3, представлявано от изпълнителни директори Н.К.П. и П.В., действащи чрез упълномощен процесуален представител – юрк.С.И.Д., сумата в размер на 320.25 лв., на осн. чл.78 ал.1 ГПК и във вр. чл.73 ал.3 ГПК и чл.76 ГПК, по посочената б. сметка : IBAN: ***, BIC:***, Банка: “Юробанк България“ АД с титуляр: „Мелон България“ ЕАД.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на ищеца “МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 100, ет.3, представлявано от изпълнителни директори Н.К.П. и П.В., действащи чрез упълномощен процесуален представител – юрк.С.И.Д., сумата в размер на 755.61 лв., внесена като депозит за възнаграждение на назначен особен представител на ответника, по посочената б. сметка: IBAN: ***, BIC:***, Банка: “Юробанк България“ АД с титуляр: „Мелон България“ ЕАД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: