№ 572
гр. Варна, 21.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20213000500587 по описа за 2021 година
намира следното:
Настоящото производство е образувано въз основа на въззивна жалба,
подадена от Община Варна чрез гл. ю.к. СТ. Н., против решение №
260086/21.10.2021г., постановено по гр. д. № 1120/19г. по описа на ОС-Варна.
В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че се обжалва горното решение,
с което въззивникът е бил осъден да заплати на ищцата Ж. АС. Ш. посочените
в диспозитива на решението суми, представляващи обезщетения за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на дъщеря М.Ж. Ш., от
смъртта на внука й С.Е.С. и от смъртта на внучката й Ж.М. Ш.,
настъпили вследствие на удавяне при наводнението в кв. „Аспарухово“, гр.
Варна, случило се на 19.06.14г., ведно със законната лихва от тази дата до
окончателното плащане. Във въззивната жалба е изложено, че обжалваното
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и неправилна
преценка на събраните по делото доказателства, както и поради нарушение на
съдопроизводствените правила, тъй като не са били обсъдени всички
наведени възражения на ответника, свързани с причините и факторите,
довели до настъпването на вредоносния резултат. Не са били анализирани
комплексните фактори /обективни, субективни и природни/, които чрез
взаимодействие помежду си и при изясняване на закономерностите между
тях, са довели до наводнението. Поради това и неправилен се явява извода за
1
ангажиране отговорността на ответника. Не е било преценено установеното
чрез СТЕ, че в основата на причинния процес стои характеристиката на
дерето в извънурбанизираната територия и в резултат на наклона му и
затлачванията в тази му част, както и в резултат на големите количества
валежи, паднали през периода от 15.06.-20.06.14г., се е образувала приливна
вълна, равняваща се на 112 куб.м./сек., която и при правилно оразмеряване на
дерето в урбанизираната територия /по норматив от 21 куб.м./сек./ и при
почистено и поддържано корито, отново не би осигурило отвеждането на
водата в канала Черно море-Езеро без преливане. Изложено е още, че след
като причините за образуване на приливната вълна се коренят в
неподдържането на дерето в извънурбанизираната му част, то не следва
общината да поема цялата отговорност за настъпилите вреди, а напротив –
съобразно действащата нормативна уредба, отговорност има и държавата чрез
съответния областен управител и Министерство на регионалното развитие и
благоустройството /подробно посочени са конкретните задължения, които
служители на тези ведомства не са изпълнили/. Евентуални пропуски на
служителите на Община Варна при изпълнение на задълженията по
поддържането на дерето в урбанизираната част, са незначителни по своя обем
и характер спрямо общия комплекс от фактори, допринесли за настъпване на
наводнението на 19.06.14г. Отделно от това е изложено, че е нарушена
нормата и на чл. 52 от ЗЗД при определяне размерите на обезщетенията, вкл.
и като не е отчетен приноса на ищцата за настъпване на увреждането. Същата
е допринесла за това чрез изграждането и обитаването на незаконно
изградената къща на ул. „Горна студена“, № 68 като по този начин е изложила
на риск и други лица, които са били в къщата.
В отправеното във въззивната жалба искане до въззивния съд се
претендира отхвърляне на насочените срещу въззивника искове изцяло
като неоснователни, евентуално – да се намалят присъдените обезщетения.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Ж. АС. Ш. чрез адв. Н. П., с който същата е оспорена като
неоснователна. Счита се, че с така подадената въззивна жалба не е било
обжалвано първоинстанционното решение в частта му, в която е бил уважен
иска на ищцата против Община Варна за присъждане на обезщетение за
неимуществените й вреди, претърпени в резултат на смъртта на нейната
сестра З.А. Ш.. Счита се, че решението в обжалваната му част е
2
законосъобразно. Излага се, че съдът е нализирал всички доказателства по
делото в тяхната съвкупност и е достигнал до извода, че причина за
настъпването на вредоносния резултат съставляват и бездействията на
служителите на ответника по поддръжката на това инженерно-
хидротехническо съоръжение, предназначено за отвеждане на отпадните
води, събрани от водосборната му зона, вкл. и в неговата урбанизирана част, в
която същото е общинска собственост и изразяващи се в: неизпълнение на
дейности по премахване на незаконни постройки, непочистването на дерето
от други отпадъци и неправилно оразмеряване на хидротехническите
съоръжения за отвеждане на водата. Изтъква се, че по настоящото дело съдът
не е имал задължение да изследва наличието на виновно и противоправно
поведение на служители на други правни субекти, които също са допринесли
за вредоносния резултат, тъй като последните не са били привлечени от
ответника в процеса, основавайки се на нормата на чл. 53 от ЗЗД. Последната
обаче предвижда солидарна отговорност на всеки от причинителите на
вредата, поради което уважаването на исковете против един от делинквентите
не е незаконосъобразно. Отрича се и да е налице съпричиняване на вредите от
поведението на самата ищца – именно ответникът е бездействал при
установяването и премахването на незаконни строежи. Освен това се
поддържа, че увредени в случая лица били загиналите при наводнението, а
ищцата е субект, който има право на обезщетение за загиналите й близки. В
случая не били събрани и доказателства по делото, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък размер ако не беше поведението на
ищцата, изразяващо се в извършеното строителство на къщата й и нейното
обитаване. Настъпилите вреди в случая не са адекватна (закономерна)
последица на незаконното строителство и използването на незаконно
изградената постройка. Последната е била разрушена от приливната вълна
поради няколко причини: интензивните в определени часове на 18-19.06.14г.
валежи в големи количества, отнасянето на повърхностен почвен слой, който
ведно с растителността са образували големи кални маси в горната част на
дерето; непочистването на дерето в горната му извънурбанизирана част и в
урбанизираната му част от строителни отпадъци, боклуци и дървета;
неправилното оразмеряване на дерето и на двете хидротехнически
съоръжения – западен охранителен канал и водосток на ул. „Перекоп“;
наличието на незаконно строителство в дерето, вкл. и на фризьорски салон,
3
непосредствено преди къщата на ищцата. Именно масивната постройка на
този салон е била на пътя на водата и след удара в него е била ударена
къщата на ищцата. При изключване на всички тези фактори, нямало е да се
образува приливна вълна с такава височина и мощ, а водата е щяла да се
разстеле на по-голямо разстояние и с по-ниска височина на приливната вълна.
Административното нарушение предполага налагането на административно
наказание, но не обуславя задължителен извод за наличието на
съпричиняване на вредите. Отделно от това пък от действащите нормативи и
правила за застрояване и действащата КК, поземленият имот, върху който е
била построена къщата на ищцата, е бил предназначен за средно застрояване,
т.е. тя не е била построена в рискова зона. Претендира се отхвърляне на
жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от процесуално
легитимирана страна и е насочена против подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт. Съдът намира, че жалбата е частично нередовна /имайки предвид
наличието на 4 обективно кумулативни иска и възможността за обжалване на
решението в отделни части/, поради следните съображения:
От една страна, в обстоятелствената част (първи абзац) на жалбата
въззивникът сочи, че обжалва Решение № 260086/21.10.2021 г. по гр. д. №
1120/2019 г., с което е осъден да заплати на ищцата парични суми,
представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от
смъртта на М.Ж. Ш., С.Е.С. и Ж.М. Ш., ведно със законната лихва от датата
на настъпване на деликта до предявяване на исковата молба и от предявяване
на исковата молба до окончателното плащане. Изложението в тази част на
въззивната жалба сочи на намерение за частично обжалване на атакуваното
решение.
От друга страна в петитума (последен абзац) на разглежданата въззивна
жалба са формулирани искания за отхвърляне изцяло на предявените против
въззивника искови претенции или, в условията на евентуалност, да бъдат
присъдени обезщетения в редуциран размер.
Отделно, в изпълнение на указания на първоинстанционния съд, е
внесена държавна такса по сметка на Апелативен съд – Варна в размер
съответстващ на държавната такса за обжалване на Решение
№ 260086/21.10.2021 г. по гр. д. № 1120/2019г. относно всичките му
4
осъдителни части.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че е налице вътрешно
противоречие между обстоятелствената част и петитума на въззивната жалба,
водещо до неяснота относно пределите на търсената в настоящия случай
въззивна проверка – дали се обжалва решението и по отношение на
присъденото на ищцата обезщетение от смъртта на нейната сестра Зоя Ш..
Същевременно въззивната жалба се явява редовна в частите й, с които
са обжалвани осъдителните части на решението, досежно присъдените в
полза на ищцата обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на нейната
дъщеря и двамата й внуци, поради което в тази част следва да се внесе за
разглеждане.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите му, с които са
отхвърлени частично исковете на ищцата по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
присъждане на законни лихва върху претендираните главници като
обезщетения за периодите от датата на деликта на 19.06.14г. до 17.06.14г.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника Община Варна в 1-седмичен
срок от получаване на настоящото определение с преписи за насрещните
страни, да уточни дали обжалва решение № 260086/21.10.2021г., постановено
по гр. д. № 1120/19г. на ВОС и в частта, с която е осъдена да заплати на
ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
нейната сестра З.А. Ш., както и законни лихви върху същото.
УКАЗВА на въззивника, че при липса на уточняване на предмета на
жалбата в горепосочения срок, съдът ще приеме, че първоинстанционното
решение е обжалвано изцяло /съобразно петитума на въззивната жалба и
внесения размер на ДТ за въззивното обжалване/.
НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 02.02.22г. от 9:30 ч., за която дата
и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.
Определението не полежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6