№ 24
гр. Каварна, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско
дело № 20223240100254 по описа за 2022 година
Производството е по чл.92 от Закона за задълженията и договорите.
Постъпила е искова молба с вх.№ 1998/05.07.2022г., подадена от П. Т.
Т. с ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.“*****“, №4 (починал на 28.07.2022г.
и заместен в процеса от наследниците си Т. П. Т. с ЕГН ********** от
гр.Варна, ул.“*****“, №8, И. П. Т. с ЕГН ********** от гр.Каварна,
ул.“*****“, №4, действащ със съгласието на майка си Г. И. Т. с ЕГН
********** и като законен представител на сина си К. П. Т. с ЕГН
********** от гр.Каварна, ул.“*****“, №17), К. Г. Т. с ЕГН ********** от
гр.София, ж.к.*****, №219, вх.Г, ап.62 и С. Т. Т. с ЕГН ********** от
гр.София, ж.к.****, №66, ап.2, представлявани от адв.М.К. – АК Добрич,
съдебен адрес гр.Каварна, ул.“****“, №39, против ЕТ“Т.“, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул.“*****“, №56, ет.3, ап.9,
представлявано от Т. Й. Т..
В исковата си молба ищците излагат, че с ответника в качеството му на
физическо лице – търговец, са сключили договор за наем на 06.04.2016г., с
нотариална заверка на подписите, със срок на действие от 06.04.2016г., до
30.09.2016г. Предмет на договора бил собственият им недвижим имот „****“,
находящ се в гр.Каварна, Крайбрежна зона, ул.“*****“, №115.
Посочват още, че десет дни преди изтичане на договора, страните
1
подписали допълнително споразумение, с което продължили срока на
договора с още пет години, като изрично била посочена датата на
прекратяване на договора. Посочена била банковата сметка, по която да се
превеждат сумите от наем.
Съгласно чл.5 от раздел V – Допълнителни условия от договора,
страните по него се договорили, че „наемателят е длъжен при закъснение на
плащанията на наемната цена, да заплати за всеки просрочен ден,, неустойка
в размер на 2% от наема“, което се равнявало на 60 лева на ден.
Ищците твърдят, че ответникът бил закъснявал с плащанията си и за
периода от месец юни 2019г. до месец септември 2021г. не бил заплащал в
уговорените срокове дължимия наем, както следва:
- 3000 лева до 30.10.2019г. била превел на 13.11.2019г., или просрочието
било с 13 дни – 2% неустойка – 780 лева;
- 3000 лева до 30.05.2020г. била превел на 06.07.2020г., или просрочието
било с 36 дни – 2% неустойка – 2 160 лева;
- 3000 лева до 30.10.2020г. била превел на 01.12.2020г., ответникът
просрочил с 31 дни – 2% неустойка – 1860 лева;
- 3000 лева до 30.05.2021г. била преведена на 20.07.2021г., ответникът
просрочил с 51 дни – 2% неустойка – 3060 лева.
Считат, че в качеството си на наемодатели са изпълнили поетото
задължение, но ответникът не е заплащал в срок наемната цена, поради което
и дължал уговорената неустойка.
Молят съда да осъди ответника да им заплати сумата от 7860 (седем
хиляди осемстотин и шестдесет) лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират разноски.
В о.с.з., ищците, редовно призовани, не се явяват, представляват се от
адв.М.К., която поддържа исковата молба и моли да уважаването й.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор.
Счита иска предявен от ищците С. Т. и К. Т. за недопустими, тъй като не
бил сключвал договор за наем с тях. В договора фигурирал само П. Т. като
наемодател. Счита, че производството спрямо двамата ищци следва да бъде
прекратено.
2
Посочва, че от 2019г. не упражнява никаква дейност като ЕТ, поради
което не бил пасивно легитимиран да бъде ответник в производството.
Счита предявения иск и за неоснователен по съображения, че двамата
ищци не фигурират в договора за наем и допълнителното споразумение.
На следващо място посочва, че само в договора за наем се съдържало
клаузи за заплащане на неустойка, но същият бил със срок на действие до
30.09.2016г. В допълнителното споразумение не се съдържали клаузи за
заплащане на неустойка. Освен това допълнителното споразумение
противоречало на чл.112, б.Е от ЗС и на това основание било нищожно.
Ответникът противопоставя възражение за недължимост на сумата за
неустойка и на друго основание – съгласно чл.2, ал.1 от променения раздел VІ
– Прекратяване на договора от допълнителното споразумение, страните
приели, че „договорът за наем се прекратява предсрочно, без предизвестие от
страна на наемодателя, при забава на плащането от страна на наемателя на
договорената цена с 10 дни“. Първото плащане е следвало да бъде на
30.10.2019г., а такова било направено от ответника на 13.11.2019г., което
означавало, че договорът бил прекратен по силата на неизпълнение на
задължението за плащане на наема от наемателя в уговорения срок.
Респективно били престанали да действат и всички договорени клаузи, вкл. и
за неустойка. Продължаването да ползва обекта от страна на ответника било
по силата на неформален договор, за който била ясна само цената, която била
заплащана от страна на ответника.
Моли съда да прекрати делото като недопустимо, а в случай че разгледа
иска, да го отхвърли като неоснователен.
Претендира разноски.
В о.с.з., ответникът редовно призован, представлява се от адв.Б.Д. – АК
Варна. Поддържа отговора и оспорва исковата молба.
Каварненският районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот
с Договор за продажба на недвижим имот, сключен на 14.07.2000г. между
Кмета на Община Каварна и Т. Петров Т. (наследодател на ищците, видно от
3
Удостоверение за наследници, изх.№РЛН22-УГ51-16647/03.11.2022г.,
издадено от Столична община, София 19РН *****).
От пълномощното, подписано от С. Т. Т. и К. Г. Т., нотариално заверено
от Нотариус Йордан Павлов, нотариус с район на действие РС Каварна, рег.
№035, рег.№1027 и рег.№1028 от 09.05.2012г. се установява, че същите са
упълномощили П. Т. Т. да ги представлява и подписва пред изброените
институции, вкл.нотариус. Горното обосновава неоснователност на
възражението на ответника, че спрямо двамата ищци производството следва
да бъде прекратено.
Установява се от представения Договор за наем на недвижим имот от
06.04.2016г., сключен между П. Т. Т. с ЕГН **********, К. Г. Т. с ЕГН
********** и С. Т. Т., двамата представлявани от П. Т., като наемодател и
ЕТ“Т.“ с Булстат ****, представлявано от Т. Й. Т., че наемодателите са
отдали на наемателя собствения си недвижим имот „****“, находящ се в
гр.Каварна, Крайбрежна зона, ул.“*****“, №115, което да ес ползва като
заведение за хранене при еднократен наем в размер на 4500 лева, който
следвало да се заплати до 30.05.2016г. Договорът бил срочен и бил сключен
за периода от 06.04.2016г. до 30.09.2016г. В договора била уговорена
неустойка при закъснение на плащането на наемната цена, съгласно чл.5 от
договора. неустойката била в размер на 2% от наема. Договорът бил
нотариално заверен.
На 20.09.2016г. същите страни подписали допълнително споразумение
към договора за наем от 06.04.2016г. и с него уредили начина на плащане,
който се променял по следния начин:
- 3000 лева до 30.10.2016г.;
- 3000 лева до 30.05.2017г.;
- 3000 лева до 30.10.2017г.;
- 3000 лева до 30.05.2018г.;
- 3000 лева до 30.10.2018г.;
- 3000 лева до 30.05.2019г.;
- 3000 лева до 30.10.2019г.;
- 3000 лева до 30.05.2020г.;
4
- 3000 лева до 30.10.2020г.;
- 3000 лева до 30.05.2021г.
Съгласно допълнителното споразумение се пременял и срокът на
договора , като същия се продължавал до 30.09.2021г. Уговорено било и
начин на прекратяване на договора, а именно – при неплащане на дадена
вноска 10 дни, той се прекратявал предсрочно.
Към исковата молба са представени извлечения от разплащателна
сметка, от които е видно, на кои дати са постъпвали плащания от страна на
ответника.
Ответникът от своя страна с отговора е представил 5бр. преводни
нареждания, от които е видно, че е превеждал суми на ищцата К. Г. Т. и
основанието за превода е „наем“.
От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че дължимата неустойка в размер на 2% от наема е в общ размер
на 7152,60 лева. Вещото лице е установило, че за периода от 2019 до 2021г.
ответникът не е упражнявал дейност като едноличен търговец.
В о.с.з., ищците, чрез проц.представител са направили изменение на
иска, като са го намалили до размера посочен от вещото лице в съдебно-
счетоводната експертиза, а именно 7152,60 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Неустойката, съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, представлява
предварително определен от страните размер на обезщетението за вредите,
които кредиторът, би претърпял от неизпълнението или лошото изпълнение
на договора. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да
възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор,
е: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението,
уговорена неустойка. При неустойка, съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вредите се
обезщетяват, без да е нужно да бъдат доказвани. Неустойката има
обезпечителна и обезщетителна функции. Основание за нейната дължимост е
неизпълнението на договора, поради което тя се дължи, независимо дали от
неизпълнението са настъпили вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните
5
е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, по което
ищците са изпълнили своите задължения. Страните са се договорили, че в
случай, че наемателят не изпълни задължението си в уговорения срок, същият
дължи неустойка в размер на 2%от наема. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установи, че ответникът не е заплащал в
уговорения срок дължимия наем, поради което дължи на ищците договорна
неустойка за забава, като размерът на същата е установен от вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, а именно сумата от 7152,60 лева.
Поради изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен в посочения размер след направеното изменение на
иска.
При този изход на спора, ответникът дължи на ищците сторените
разноски, които съгласно приложен списък са в общ размер на 1324,40
(хиляда триста двадесет и четири лева и четиридесет стотинки) лева, от които
720 лева адвокатски хонорар, 304,40 лева, платена държавна такса и 300 лева
възнаграждение за вещо лице по ССчЕ.
Водим от горното, Каварненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ“Т.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.Каварна, ул.“*****“, №56, ет.3, ап.9, представлявано от Т. Й. Т., да заплати
на Т. П. Т. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“*****“, №8, И. П. Т. с ЕГН
********** от гр.Каварна, ул.“*****“, №4, действащ със съгласието на майка
си Г. И. Т. с ЕГН ********** и същата като законен представител на сина си
К. П. Т. с ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.“*****“, №17, К. Г. Т. с ЕГН
********** от гр.София, ж.к.*****, №219, вх.Г, ап.62 и С. Т. Т. с ЕГН
********** от гр.София, ж.к.****, №66, ап.2, сумата от 7152,60 (седем
хиляди сто петдесет и два лева и шестдесет стотинки) лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договор за наем от 06.04.2016г. и
допълнително споразумение от 20.09.2016г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ЕТ“Т.“, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.Каварна, ул.“*****“, №56, ет.3, ап.9, представлявано
от Т. Й. Т., да заплати на Т. П. Т. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“*****“,
6
№8, И. П. Т. с ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.“*****“, №4, действащ със
съгласието на майка си Г. И. Т. с ЕГН ********** и същата като законен
представител на сина си К. П. Т. с ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.“*****“,
№17, К. Г. Т. с ЕГН ********** от гр.София, ж.к.*****, №219, вх.Г, ап.62 и
С. Т. Т. с ЕГН ********** от гр.София, ж.к.****, №66, ап.2, сумата от
1324,40 (хиляда триста двадесет и четири лева и четиридесет стотинки) лева -
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд Добрич.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
7