Решение по адм. дело №1194/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от М. Ц. Н. с адрес [населено място], [жк], ***, против Заповед № 25-1228-000790/ 12.11.2025г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с която заповед на М. Н., на основание чл.171, т.1, б.“з) гг“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до постановяването й при неправилно приложение на материалния закон и нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че в издадената ЗППАМ липсват мотиви, което имало за последица опорочаване на формата на индивидуалния административен акт и съответно нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Освен това административният орган не е направил анализ на всички факти, които са относими към издаването на акта, поради което същият се явява постановен при неизяснена фактическа обстановка. По изложените в жалбата доводи е направено искане за отмяна на оспорената заповед.

 

Ответникът по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

На М. Ц. Н. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, № 440205 от 12.11.2025г., за това, че ва 12.11.2025г. в [населено място] на бул.България 1 до магазин „Зора“ управлява лек автомобил [Марка], в посока запод-изток, собственост на Г. Р. К. П. ЕООД, като автомобилът е с прекратена регистрация на 07.10.2025г. в 04:05ч. поради неплащане на задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за 2025г. и автомобилът не е представен на годишен технически преглед, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 и чл.181, т.1, пр.3 от ЗДвП.

С оспорената Заповед № № 25-1228-000790/ 12.11.2025г, издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, на основание чл. 171, т. 1, б. “з) гг“ от ЗДвП, на жалбоподателя М. Ц. Н. е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. От фактическа страна е обоснована с това, че на 12.11.2025г. около 13:45 часа в [населено място] на бул.България № 1 до магазин „Зора“ в посока запад-изток управлява лек автомобил [Марка] с рег.№ [рег. номер], собственост на фирма „Гама Ринг Кулинар Про“ ЕООД, като автомобилът е с прекратена регистрация на 07.10.2025г. в 04:50ч., поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2025г. Заповедта се позовава на съставен на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА № 440206/ 12.11.2025г.

По делото са представени и приети като писмени доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

 

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал.1 от АПК, при преценката за законосъобразността на един административен акт, съдът е длъжен да извърши служебно цялостен контрол, като провери както за инвокираните от жалбоподателя пороци, така и за наличието на всички основания за отмяна по чл.146 от АПК /макар и незаявени от оспорващия/. На първо място следва да бъде извършена проверка дали актът е издаден от компетентен орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В случая оспорената заповед е издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора и като основание за наличие на компетентност да постановява принудителни административни мерки от този вид е

посочена Заповед № 349з-4467/ 23.12.2021г. В представената по делото административна преписка тази упълномощителна заповед не е налична, като същата не е представена от ответника и след изрично дадените от съда указания с разпореждане [номер]/ 02.12.2025г. /л.31 по делото/. Към преписката е приложена

Заповед 349з-4619 от 19.11.2025г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР – Стара Загора да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по Закона за движението по пътищата. Доколкото обаче Заповед № 349з-4619/ 19.11.2025г. е издадена след датата на постановяване на обжалвания акт /12.11.2025г./ същата не установява надлежно делегирана власт на издалия оспорената заповед орган. Компетентност по аналогия не може да се създава. За компетентността по делегация е необходимо винаги да има: 1. законова възможност за делегиране и 2. нарочен писмен акт, който изрично да възлага съответната компетентност. В случая второто изискване не е доказано по делото – не е представен изричен писмен акт, който да делегира на началника на група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Стара Загора правомощието да издава заповеди, с които да прилага принудителната административна мярка по б. б. “з) гг“ на чл. 171 ЗДвП.

Това прави оспорената заповед издадена от некомпетентен орган. Тъй като порокът некомпетентност е толкова съществен, че води до липса на валиден правен акт, то проверката за законосъобразност на оспорения акт по останалите пороци на чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 АПК е лишена от правно основание. Това прави ненужно обсъждането на доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на мярката.

 

По изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна, обжалваният административен акт се явява нищожен и съдът следва с решението си да прогласи нищожността му.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА, по жалба на М. Ц. Н. с адрес [населено място], [жк], ***, Заповед № 25-1228-000790/ 12.11.2025г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с която на М. Н., на основание чл.171, т.1, б.“з) гг“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

 

Решението не подлежи на касационно оспорване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.