№ 245
гр. Шумен, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20253600500533 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №489/18.06.2025г. по гр.д.№177/2025г. ШРС е отхвърлил, предявения от В.
Г. М. срещу "Кредирект" ЕООД-гр. София, иск с правно основание чл. 22 от ЗПК, за
установяване недействителност на договор за потребителски кредит № 1062657/26.04.2024г.
/при допусната в диспозитива на решението очевидна фактическа относно годината на
сключване на договора, като неправилно вместо 2024г. е посочена 2025г./, поради неспазване
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като неоснователен. Като със същото решение е
признал за установено, по отношение на "Кредирект"ЕООД-гр.София, че уговорката от чл.
18, ал. 1, за заплащане на неустойка в размер на 2687,40лв., в горепосочения договор, е
нищожна, на основание чл. 26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, поради накърняване на добрите
нрави. Присъдени са и следващите се разноски.
Ищецът В. Г. М., действащ чрез адв.Д.Г. при ЛАК, е обжалвал решението, с което е
отхвърлен предявения от него главен иск за установяване недействителността на процесния
договор за потребителски кредит №1062657/26.04.2024г.. Сочи, че решението се явявало
неправилно. Договорът за кредит бил недействителен поради неточно посочване в него на
ГПР, каквато била и константната практика на съдилищата. Уговорената неустойка се
явявала скрита възнаградителна лихва, а посоченото в договор ГПР било неточно. В
подкрепа на изложеното цитира и практика на СЕС. Моли решението да бъде отменено и
вместо него бъде постановено друго, с което да бъде признато за установено, че договорът
за потребителски кредит е недействителен.
1
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
На 26.04.2024г. между „Кредирект“ЕООД-гр.София, в качеството на кредитор и В. Г.
М., в качеството на кредотополучател, бил сключен договор за потребителски кредит №
1062657, по силата на който дружеството предоставило на М. сумата от 1400лв., при
насрещно задължение на последния да върне така получената сума, ведно с уговорената
лихва в размер на 709.32лв.за срок от 18 месеца, на 4 вноски по 58, 33лв. и 14 вноски по
134лв., първата от които платима 27.05.2024г., а
последната на 27.10.2025г.. В договора за кредит е посочен фиксиран лихвен процент-50% и
ГПР-62.94%
Съгласно чл.6, ал.1 от договора, кредитополучателят се е задължил да предостави на
кредитора обезпечение в една от следните форми: 1/безусловна банкова гаранция, издадена
от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до
изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на
кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за
кредит, включваща договорената главни и лихва, или 2/поръчителство на едно или два
физически лица, които да отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител –
осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от три пъти размера на
минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители – размерът на
осигурителният доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от два пъти
минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчители по други договори за
кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени
с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от "редовен", както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка
от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получения от
тях доход. Видно от чл.18 от договора, стманите са се споразумелите, че в случай, че
заемателят не представи в двудневен срок договореното в чл.6 или същото не отговаря на
условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер.на 2687.40лв., като съобразно погасителния план, същата е платима на
осемнадесет вноски, ведно с дължимата главница и лихва.
При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи:
Заявени са: претенция за прогласяване нищожността на договор за потребителски
кредит №1062657/26.04.2024г., на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1,
2
т.10 от ЗПК, в условията на евентуалност-претенция за прогласяване нищожността на
клаузата на 18, ал. 1 от договора, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Безспорно е между страните, че на 26.04.2024г. са сключили договор за потребителски
кредит. Същият има характер на потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК,
поради което, като условие за неговата действителност намират приложение императивните
изисквания уредени в ЗПК.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва на
разбираем език да съдържа. годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Изискването за изготвяне на
договора на ясен и разбираем език включва яснота и недвусмислено изложение на
съдържанието на правата и задълженията на страните, така че потребителят да може да
предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици.
Съгласно съдържанието на порцесния договор за потребителски кредит и погасителния
план, неустойката за непредоставяне на обезпечение в размер на 2687.40лв. е включена в
общата дължима от М. сума и е част от погасителната вноска по кредита.
Същата, обезпечава не изпълнението на задълженията за връщане на главницата и
заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение. Тя се дължи независимо от своевременното изпълнение на
задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Така
уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от
вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението /предвидена е като
размер от погасителните вноски/, т.е. отклонява се от обезпечителната и обезщетителната си
функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. Обстоятеството, че същата
е включена наред с основното задължение по погасителния план, води до извод, че не цели
обезпечаване на кредита, а представлява скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР.
Ето защо и сумата от 2687.40лв. следва да бъде включена при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита.
В случая е посочен ГПР в размер на 62.94%, но в същия не е включен като разход по
кредита, заплащането на неустойка в общ размер на 2696.68лв., която се равнява близо на
два пъти главницата по кредита. Това обстоятелство не е взето предвид при калкулациите на
ГПР/съгласно изчисления направени с прогамата Калкулатор БГ/, а според чл.19, ал.1 от
ЗПК е трябвало да бъде включено, тъй като ГПР изразява общите други преки или косвени
разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид. Така съгласно определението,
съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, „общи разходи по кредита за потребителя" означава
3
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако
в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. В случай, че
неустойката беше взета предвид при изчисляване на ГПР, процентът на същия ще надхвърли
посочения в договора за потребителски кредит размер на ГПР значително и няма да
отговаря на изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Следователно неустойката представлява разход, който е следвало да бъде включен в
ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на
договора на основание чл. 22 от ЗПК.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР се явява и невярна
информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в
чл.6, §1, б."г" от Директива 2005/29/в този смисъл решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10
на СЕС/. В соченото решение, невярната информация е окачествена като "заблуждаваща"
търговска практика на основание чл.6, §1 от същата директива, като случаят е отнесен в
приложното поле на чл.4 , §1 от Директива 93/13 ЕИО. Тъй като посочването на ГПР в
договора за потребителски кредит е от съществено значение, за да даде възможност на
потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването
при изчисляването на този процент да се включат всички разходи, следва да се приеме, че
посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както
непосочването на този процент/ в този смисъл решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. №
1646/2022 г. на ВКС, II т.о./.
Предвид изложеното и процесинят договор за потребителски кредит №
1034412/12.03.2024г. се явява недействителен, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
– поради липса на посочване на реалния ГПР по кредита, приравняващо се на
непосочването му. Заявената претенция с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22,
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК се явява основателна и следва да бъде уважена, като се обяви
нищожността на договора.
С оглед уважаване на главния иск за обявяване нищожността на целия договор, не се
следва произнасяне по евентуално съединения иск за нищожност на клаузата за неустойка по
чл. 18, ал. 1 от договора за потребителски кредит, на основание чл. 26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
първоинстанционният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на процесния договор
и вместо него постановено друго, с което бъде прогласена нищожносктта на договора.
4
С оглед изхода по главния иск/уважаването му/ и доколкото не се следва произнасяне по
евентулания такъв, обжалваното решение следва да се обезсили в частта, с която по
евентулано заявената претенция е призната нищожността на клаузата на чл. 18, ал. 1 от
договора. Решенето следва да бъде коригирано и в частта касателно присъдените разноски и
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя се следва присъждането на разноски, в
размер на 84.37лв. държавна такса за първа инстанция и 42.19лв..-държавна такса за
въззивната инстанция.
Ищцовата страна, жалбоподател във въззивното производство, претендира
присъждане на разноски при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА., поради което и съдът следва
да определи адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите на оказана безплатна правна помощ съгласно
ал. 1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и
осъжда другата страна да го заплати. В процесния случай обаче следва да бъде съобразено
Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22, според което чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. чл.
4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висш адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията "с оглед целта" по смисъла на тази разпоредба. В тази
хипотеза националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги. Следователно с оглед даденото тълкуване в
решението на СЕС съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения,
определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (с настоящо наименование Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа), и при възлагане на разноските следва да определи възнаграждението
при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото. Ето защо, като взе предвид,
че предмета на настоящото производство, материалния интерес, делото не се отличава с
особена правна и фактическа сложност, тъй като се касае за спор, по който вече има
установена съдебна практика, ищецът е депозирал и други идентични претенции, неявяване
на процесуалния представител и пред двете инстанции, на всяка от които е проведено само
по едно съдебно заседание, счита, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение
за процесуалния представител на ищеца възлиза на сумата от 500лв. за всяка от
инстанциите/като в размера е включен и ДДС/. Предвид това, ответникът "Файненшъл
България"ЕООД-гр.София, следва да заплати на процесуалния представител на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на по 500лв. за всяка от инстанциите.
5
С оглед депозираното с отговора на въззивната жалба възражение досежно присъждането
на възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателката, на основание чл.38,
ал.2 от ЗА.
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., а именно: 1 лица, които имат право на
издръжка; 2 материално затруднени лица; 3 роднини, близки или на друг юрист, като в
посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от
посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да
окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено, съответно близък,
или не, се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и
клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал
безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗАдв. и това са:
адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл.38, ал.1, т.1 – 3
от ЗАдв.; и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да
е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат. При
осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение, съдът следва да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати с акта
по чл. 81 от ГПК. Напротив, при негативно решение за страната, представлявана от
съответния адвокат, последният няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради
което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова. В случая, видно от
представеното по делото пълномощно, ищецът, жалбоподател в настоящото производство, е
упълномощил адв.Д.Г. – ЛАК, който да изготви и депозира настоящата искова молба и
осъществи процесуално представителство по дела във връзка с договори за потребитески
кредити а в договора за правна защита и съдействие е прието, че адвокатът ще осъществи
безплатна адвокатска помощ по процесното производство на основание чл. 38, ал. 1, т.32 от
ЗАдв. В случая предявения от ищеца иск е уважен, поради което и на адв. Д.Г. при САК се
следва присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна
защита на жалбоподателя..
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №489/18.06.2025г. по гр.д.№177/2025г. ШРС в частта, с която е
отхвърлен, предявенитя от В. Г. М. срещу "Кредирект" ЕООД-гр. София, иск с правно
основание чл. 22 от ЗПК, за установяване недействителност на договор за потребителски
кредит № 1062657/26.04.2024г., поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
и са присъдени разноски и адвокатско възнаграждение, като вместо това постановява:
6
ОБЯВЯВА за нищожен договор за потребителски кредит № 1062657/26.04.2024г.,
сключен между В. Г. М. с ЕГН********** от гр.Шумен, ул.“....“№21 вх.1, ет.4, ап.10,
действащ чрез адв.Д.Г. при ЛАК, съдебен адрес: гр.Троян, ул.“...., ет.4, офис №30, и
„Кредирект" ЕООД-гр. София, ЕИК207024290, адрес на управление: р-н Младост,
бул.“Цариградско шосе“№115Е, ет.5, съдебен адрес: гр.софия, ул.“...., офис Б., чрез адв.Хр.М.
приСАК, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОБЕЗСИЛВА решението в частта, с която е признато за установено по отношение на
"Кредирект"ЕООД-гр.София, че уговорката от чл. 18, ал. 1, за заплащане на неустойка в
размер на 2687,40лв., в договор за потребителски кредит №1062657/26.04.2024, е нищожна,
на основание чл. 26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА "Кредирект" ЕООД, с ЕИК: ********* да заплати на В. Г. М. с
ЕГН********** разноски по делото, в размер на 84.37лв.-държавна такса за първа
инстанция и в размер на 42.19лв. - държавна такса за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА "Кредирект" ЕООД, с ЕИК: ********* да заплати на адв. Д. Д. Г. при ЛАК
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, по
500лв. за всяка от инстанциите.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7