№ 740
гр. Пазарджик , 21.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Камен Гатев
СъдебниГаля Василева Василева
заседатели:Йорданка Валериева
Посталкова
при участието на секретаря Росица Караджова
и прокурора Тихомир Тодоров Гергов (РП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Камен Гатев Наказателно дело от
общ характер № 20215220200129 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подсъдимата М.К. редовно уведомена от предходното съдебно заседание чрез
адв. Кърпарова не се явява. Явява се адв. Кърпарова надлежно
упълномощена.
Явява се пострадалата И.Й. и с адв. К. надлежно упълномощен.
Явяват се свидетелите Т.И., К.Й., К. К., С.Й., И.Д., Д.Д., Д.Р. всички
редовно призовани.
Не се явява свидетелката Н.Б. нередовно призована не се явява.
Явяват се вещите лица Р.М. и Б.П. редовно призовани.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. КЪРПАРОВА:– Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
1
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ счита, че следва да измени определението си от предходното
съдебно заседание, с което е допуснат до разглеждане граждански иск в
частта за нанесените имуществени вреди, като размерът на претенцията
следва да бъде от 283.29 лв., каквато е стойността на имуществената щета за
обвинението по състава на чл. 194, ал.1 от НК. Следва да се отбележи, че този
размер е предмет на обвинението по чл. 194, ал.1 от НК и следователно това
следва да бъде допустимият граждански иск.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението си от предходното съдебно заседание в частта
за допуснатия за съвместно разглеждане в процеса на предявения граждански
иск за причинени имуществени вреди, а именно за размера на 283.29 лв.,
вместо за сумата от 600 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
И.Б. Д. – 41 г. живуща в гр. Пазарджик, българка, българска гражданка,
омъжена неосъждана, със средно образование, без родство.
Т. А. И. – роден на 02.04.1992 г. в гр. Пазарджик, живущ в същия град,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, работещ, без родство.
К. С. Й. – роден на 11.04.1976 г. в гр. Пазарджик, живущ в същия град,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, съпруг съм на
пострадалата.
К.Б. К. – 12.02.1990 г. в гр. Пазарджик, живуща в с. М.К., българка,
българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без родство, със средно
образование.
2
С. К. Й. – роден на 30.11.1998 г. в гр. Пазарджик, живущ в същия
град,българин, български гражданин, неженен, неосъждан, средно
образование, аз съм син на пострадалата.
И. Д. Д. – роден на 27.09.1979 г. в гр. П., живущ в гр. Пазарджик,
българин, български гражданин, женен, осъждан, без родство, със средно
образование.
Д. И. Д. – роден на 28.02.2001 г. в гр. Пазарджик, живущ в същия град,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство.
Д. С. Р. – роден на 20.09.1992 г. в гр. Пазарджик, живущ в същия град,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно
образование, без родство.
Всички свидетели предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелите обещаха да кажат истината и напуснаха съдебната зала.
Сне се самоличността на вещите лица, както следва:
Р. П. М. – 62 г., българка, българска гражданка, със средно
образование, омъжена, неосъждана, без родство със страните.
Б. Х. П. – 64 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, с
висше образование, без родство със страните.
Вещите лица предупредени за отговорността по чл. 291 от НК.
ОТВОД НЕ ПОСТЪПИ.
На осн. чл. 276 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО.
Делото е образувано въз основа на внесен от РП-Пазарджик
обвинителен акт срещу подсъдимата М. О. К. за престъпление по чл. 194, ал.1
от НК и за престъпление по чл. 325, ал.1 от НК.
3
Дава възможност на прокурора да изложи обстоятелства извън
обвинението.
ПРОКУРОРЪТ – Извън това което е посочено в обвинителния акт, няма
да излагам нови обстоятелства.
АДВ. К. – Няма да излагаме нови обстоятелства.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ – Съгласни сме да бъдат изслушани първо
заключенията на вещите лица, след това да се премине към разпит на
свидетелите.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТЕ се заключението на съдебно-оценъчната експертиза
изготвено от вещото лице Р.М..
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р.М. –
Поддържам заключението. Телефонът е амортизуема вещ. Тези вещи се
определят по Закона за корпоративно подоходно облагане. В този закон в чл.
55, ал.1 са изредени седем категории и мисля, че беше четвърта категория се
отнасят компютрите, софтуерите и мобилните телефони и тяхната
амортизация се начислява едногодишно като размера е 50%. Диоптричните
очила не могат да спадат към въпросните амортизирани вещи, не са
предвидени в този закон – имам предвид стъклата и рамките, че не спадат към
този вид вещи.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Да се приеме заключението на вещото
лице.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на С О Е.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице Р.М. в размер на 20.00
лева, платима от бюджета на Районен съд- Пазарджик.
4
ПРОЧЕТЕ СЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА СМ Е ИЗГОТВЕНА ОТ Д-Р П.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р П. –
Поддържам заключението. Касае се за ципковидната рана на горната устна е
довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота по чл. 130,
ал.1 от НК за около 10 дни е зараснала, а останалите травматични увреждания
охлузвания и кръвонасядания и травматичните отоци са й причинили болки и
страдания по чл. 130, ал 2 за около 2-4 дни, като говорим само като болка -
физически изразена, а иначе зарастването и избледняването на
кръвонасяданията и отпадането на коричките от охлузването са продължили
по- дълъг период от време, но тук квалификацията е конкретно за болките и
страданията. Ципковидната рана на горната уста и кръвонасядането на
травматичните отоци са нанесени тези травматични увреждания с твърд тъп
предмет. При тези увреждания не е необходимо твърдия тъп предмет да бъде
тъпоръбест, т.е. да има някакви ръбове, защото от тези травми се получава от
удар с юрук, ръка. Най-вероятно травматичните увреждания са нанесени
предимно с ръце, в случая юмруци. Охлузванията са най- вероятно с
тангенциалното действие – т.е. страничните действия на твърдите тъпи
предмети, ако трябва да поясним по дясната част на брадичката има
охлузване, което най- вероятно е вследствие на тангенциалното действие на
ръката. В описаните травматични увреждания, които са предимно
локализирани в областта на главата и по вътрешната част на предмишницата,
както и по повърхностната част на дясната подбедрица не биха могли да
бъдат получени вследствие на падането на терена, защото при падането на
терена би трябвало травматичните увреждания да бъдат не по вътрешните
части на крайниците, а по външните или предните повърхности на горния и
долния крайник. В тилната областта на главата има травматичен оток и
синкаво кръвонасядане с размери 4 на 4, което би могло да се получи, ако
пострадалата е паднала по гръб и си е ударила главата в областта на тила в
терена или пък в някакъв друг предмет. Ако трябва да уточним ние нямаме
травматични увреждания, които да са от влачене. Ако имаме влачене би
трябвало първо да бъдат локализирани на други места, т. е. ако тялото е
влачено с гърба към терена в областта на китките, гърба, лактите, а ако
обратно е било влачено тялото като долната част на терена да е била към
земята би трябвало да има охлузване в областта на колената, на дланите, ако
5
се е придържала. Докато в травматичните увреждания в областта на
предмишницата по горния и долния крайник не можем да конкретизираме
дали са получени в следствие на удари в изправено положение или в
следствие на удари, когато пострадалата е била паднала на терена, но са в
следствие на нанесени удари.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Да се приеме заключението на вещото
лице.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на СМЕ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице д-р П. в размер на 40.00
лева, платими от бюджета на Районен съд – Пазарджик.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА И.Й. – На
03.07.2020 г. Първо значи на 02.07.2020 г. М.К. дойде и си остави детето С.Р.
в сервиза при баща му, а баща му работи при нас. Баща му си го гледа целият
ден при нас в сервиза. На другия ден го доведе на работа отново и тъй като
детето стоя на дивана в офиса два часа, а ние започваме от 09.00 до 11.00
часа. Аз попитах баща му дали мога да го взема с мен да отидем до пощата, за
да се разходим. Детето каза, че е гладно и му предложих да отидем до
„Макдоналдс“. След като си свършихме робата в пощата тръгнахме. Колата я
бяхме оставили пред училище „И.Б.“ и баща му се обади и каза, че М. е в
сервиза и търси детето, и вече като тръгнахме от училище „И.Б.“ пак се чухме
и се разбрахме да се срещнем пред белите кафета - в кафето срещу р-т
„Манастира“. От там вече те си тръгват с детето, аз му казах че детето е
гладно. Баща му го взима, детето се качва при баща му и аз тръгвам сама към
аултлета, защото обещах на моето дете да купя студен чай. Стигам до аутлета,
паркирам, отстрани на аутлета, а не отпред - сега е паркинг, тогава имаше
само чакъл. Паркирам отстрани, тръгвам към входа, направила съм 2 метра и
чувам някой да тича. От там К. ме хваща за косата, дърпа ме и започва да ме
бие с юмруци, обидите бяха страшни, че щяла да ме убие, да ме заколи и
няколко минути, тъй като бях шокирана само я попитах какво правиш – тя
казваше „ще те убия, ще те разкъсам“. От там идва майка й, хвана ме за двете
6
ръце. Майка й се казва Н.Б., започна да ми говори „децата ми нямали да
видят бяло видело, толкова магии щели да ме направят“ и докато майка й ме
държи, М. ме риташе тук в тялото. Първо тя ме хваща за косата като поС.но
ми нанасяше юмруци в лицето и майка й като дойде ме хвана за двете ръце, а
М. продължаваше да си ме рита отстрани. Лашкат ме и двете и ми паднаха
очилата. Телефонът и портмонето ми бяха в лявата ръка, паднаха ми, тя ми
взе очилата, счупи ми ги очилата, имах обиди заплахи за убийства, за
счупване на крака, че съм куца, че съм щяла да стана инвалид. Тези заплахи
са от М.. Майка й само ме плашеше за черни магии. Майка й ме пусна когато
успях да се измъкна. Аз успявам да се измъкна. М. ми взе телефона и аз
казвах „остави ми телефона“, счупи ми очилата, взе ми телефона и аз се
измъкнах, взех си портмонето и тръгнах да тичам към колата и виках за
помощ. Имаше хора, но явно вече не сме хора. От там тръгнах с колата,
стигнах до сервиза и като влезнах в сервиза бях без очила, ревяща, трепереща
и бяха всички които са тук. Аз казах какво е станало и те дойдоха с майка й
отново. Започнаха да ме заплашват в сервиза, че ще ни запалят, че ще
изгорим, обиди, заплахи и т.н. Аз тръгнах да си взимам телефона, защото
беше на задната седалка в колата - в нейната кола, тази Х., но моят съпруг ме
спря. М.К. я познавам от 2015 г., защото мъжете ни работят заедно и мъжа й
от 2018 г. работи при нас. В.Р. се казва мъжа й - бившия й съпруг. Към
момента не са ни добри отношения, а от 2015 г. до 2017 г. са ни били добри
отношенията. Били сме заедно на почивка, били сме на бунгала. От 2017 г. до
2020 г. не са ни добри отношенията, защото тя го ревнува от всички и според
нея на В. всички жени са му любовници. От 2017 г. нямам никаква
комуникация с него от както са ни развалени отношенията. На паркинга,
където се развива инцидента имаше хора. Те не се намесиха и не се струпаха
около нас. Въпросният побой беше 4-5 минути. Детето не беше в колата. Аз
бях абсолютно сама в колата. Тя ми взе очилата и ги счупи демонстративно.
Очилата ми бяха диоптрични, с висок диоптър, марка „Хермоса“ – тази марка
са ми рамките на очилата. Като ми счупи очилата аз не взех рамките и
стъклата, всичко остана там. Като си поисках телефона от нея, тя не ми
отвърна нищо, тя само се засмя, държеше си го в ръцете. На самото място
имаше хора отстрани на разС.ие от 10 метра. Според мен бяха много хора,
защото имаше много паркирани коли. Никой от тези хора не се припна да ни
спаси или нещо да направи. Никой не дойде да ми помогне, когато бях на
7
земята. След като ме бяха хванали за ръцете и ми нанесоха удари, никой не
дойде да ми помогне, дори и когато тръгнах към колата си никой не дойде.
Сега след време К. К., с която работим заедно с нея, тя работи в „Интеркарс“
и ние си взимате части от тях. Тя е била свидетел на това, което е станало. Но
аз го разбирам по-късно след 3 или 4 месеца, тъй като бях много притеснена,
изплашена, ходих по баячки, защото според мен това не е нормално по сред
бял ден в 11:30 часа да се случи това. М., когато се разделяха с В.Р., една
вечер беше дошла пред нас на ул. „К.Ч.“ № 8 където живеехме и ми беше
ритала личната кола. Тогава и я беше видял един комшия, който ми описа, че
ми е ритала предишната кола. Това е продиктувано от ревност към бившия й
мъж. След като приключи целият този инцидент, аз отидох, преоблякох се, и
синът ми големия ме закара до спешна помощ. Докато пътувахме към спешна
помощ се обадих на 112, за да кажа, че съм нападната. После в спешна помощ
ме посъветваха да отида да си изкарам медицинско. Дойдоха полицаи, които
ме разпитваха и видяха в какво съС.ие съм. Те ме посъветваха да си подам
жалба в РУ, и тъй като аз се притеснявах съм подала тъжба в съда. Обадих се
на моя мобилен оператор в 12.50 часа да спрат картата. От тогава до сега М.
единственото място където съм я виждала е на погребението на В.Р. на баща
му, но това е преди случката, а след случката не съм я виждала. Моето съС.ие
след този инцидент - аз не ходя никъде сама, гледам да е светло и да има хора
защото се страхувам. След инцидента аз се страхувам за моята личност, за
децата ми и за бизнеса ми, защото ние сме на пътя и тя може да плати на
някой да дойде и да ни запали сервиза. След инцидента мерки медицински не
съм предприемала във връзка с моето съС.ие. Взимала съм валидол по време
на инцидента и след инцидента. Тя ме дръпна за косата и тогава ми нанесе
юмрук. Три или четири пъти ме удари с юмрук по лицето- само по лицето. А
когато майка й ме хвана за ръцете, тогава започна да ми нанася ритници. Не
си спомням колко пъти 5-6 пъти ме удари с крака - тя ме удряше и с двата
крака, майка й ме държи, а тя ме удря. М. ми взе телефона и нямам представа
какво е направила с него. Тя го взе от земята, аз си го исках, но тя не ми го
връщаше. Докато М. беше в нашия сервиз, колата й беше близо - отпред до
сервиза, но аз не съм била защото не ме допуснаха да стигна. Телефонът не
съм го видяла аз в колата на задната седалка, а моят мъж го видя. Катрин я
познавам от както работи в „Интеркарс“. Имам и нейния телефон и тя моя
има, то личният и телефон е и служебен, имаме си телефоните. От този
8
инцидент до днешното съдебно заседание сме се срещали служебно, не сме
коментирали нещо по случая. Тя ми каза след 3-4 месеца след това, защото
каза че се е притеснила за мен и ми го каза след 4 месеца, защото аз до този
момент не съм ходила в „Интеркарс“. Имам служебни отношения с нея преди
инцидента, но не сме коментирали случая. Тя ми каза четири месеца след
случая когато се видяхме. Тя ми каза, че е била пред аутлета, каза ми че е
тръгнала да се претиче на помощ, но докато е стигнала до нас ми каза, че аз
съм тръгнала с колата. Разказа ми какво е видяла.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Д.Р. – Бяхме в офиса
на сервиза, говорихме си с колегите, с шефа и влезна И.. Тя, отвори вратата и
първото, нещо което видях е, че й липсват очилата, защото тя винаги е с
очила, устата й беше подута, беше мръсна цялата и всички скочихме и
попитахме какво става. Тя каза „М. ме би“. К. попита, къде е М. и тя каза идва
на сам. Всички излезнахме пред сервиза и М. започна да се кара, да заплашва,
да обижда - курва и т. н. обиди от този род насочени към И.. Никой от
нашите по никакъв начин не прояви никаква агресия, освен да й казваме да си
тръгва и това беше като цяло. Те опитаха да направят някакъв конфликт.
Казвам те, защото М. беше с майка си. Като влезе в офиса И. беше много
изплашена. Телефонът й не беше в нея, защото тя щеше да ни звънне. Тя каза
„взе ми телефона и ми счупи очилата, М. ме наби, взе ми телефона и ми
счупи очилата“. М. беше с майка си, И. влезе първо в офиса и ние когато
излезнахме те дойдоха с една кола „Х.“ - сива и влезнаха и двете в двора на
сервиза. Те се насочиха към нас, всички тръгнахме да ги спрем. К. каза
„тръгвайте се, махайте се“. К. ми е шеф и съпруг на И.. Автомобилът е
паркиран винаги пред офиса, а портала е малко по настрани. Автомобилът на
М. и на майка й, К. не стигна до този автомобил. Изпратихме ги, той им каза
„тръгвайте си от сервиза“ тръгнахме навън и те се качиха в автомобила.
Изпратихме ги до сивата „Х.“. Патърдията беше преди Х., после стигнахме до
колата и казахме „качвайте се вътре“, Коцено беше първи. К. стигна първи до
колата, той ги изпрати до колата. Единственото като се прибрахме в офиса И.
каза, че й взела телефона, че са били на аутлета. М. е идвала и друг път и е
имало и други проблеми, просто не се харесват с И.. Като цяло бившия й
съпруг също работи при нас и в тази тематика те не са в добри отношения.
АДВ. КАРПАРОВА - Имам искане за констатиране на противоречия
9
между показанията дадени сега и на ДП по отношение на въпросния телефон.
Тогава свидетелят не си е спомнял за този телефон, но вече знае, поради което
да ни конкретизира, кое е истина, дали знае че телефона й е бил взет.
СВИДЕТЕЛЯТ Р. – Тя във влизането в офиса каза „счупи ми очилата и
ми взе телефона“.
ПРОКУРОРЪТ- Възразявам да бъдат прочетени показанията, тъй като
свидетелят в момента допълва показанията си, а не са налице противоречия.
АДВ. К. – Възразявам със същите мотиви. Той в момента допълва и
дали, и какво е казал, и дали е записано на ДП, и дали е зададен въпроса на
ДП не се знае.
СЪДЪТ счита, че не са налице противоречия с показанията, които са
дадени на досъдебната фаза на процеса на свидетеля Р. с показанията, които
се дават в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането да се четат показанията на ДП на
свидетеля Р..
СВИДЕТЕЛЯТ Р. – Нямам спомен да съм чул отправени обиди от
всички които са били в сервиза към К. и майка й. По- скоро те бутаха. Когато
един човек идва към вас доста агресивно настроен, защитната реакция е това.
Не е проявена агресия към тях по- скоро се защитаваха. М. и майка й бяха
агресивно настроени към И.. К. и сина й нормално да я защитят, да застанат
пред нея, смятам че всеки един мъж би го направил. По- скоро те бяха
агресивни, това беше моето виждане. От сина или съпруга на пострадалата не
е имало удари, те дори подходиха изненадващо за мен прекалено спокойно.
Аз ако го видя това към моята съпруга или майка нямаше да бъда толкова
спокоен, защото тя беше с кръв. Жена с кръв в устата и надута в устните, не
смятам че е нещо което се вижда и да се приема спокойно. Бутане не е имало
спрямо тях двете, агресия не е имало към тях. Физически контакт имаше, като
те двете нападаха. Те нападаха К. и си докоснаха ръцете, но с конкретност не
мога да кажа в такава патърдия.
10
След съгласие на страните свидетелят Р. беше освободен от съдебната
зала.
ПРОКУРОРЪТ – Моля за допълнителен въпрос към пострадалата И.Й..
АДВ. КЪРПАРОВА-Не възразявам.
ПОСТРАДАЛАТА И.Й. – Звъняли сме на моя телефон, много пъти се
опитвахме и телефона звънеше и даваше свободен сигнал, но никой не
отговаряше. Първо даваше свободен сигнал и после вече в 12,50 часа, когато
се обадихме за последно тогава вече беше изключен. Същият ден
многократно правихме опит да се свържем с моя номер и след това беше
изключен в ранния следобед. След това не правих опит да се свързвам отново,
тъй като същият ден спрях картата, тъй като се обадих на оператора и казах,
че телефона ми е откраднат. Същият ден спрях картата. Видях М. да взима
телефона, не съм видяла да го прибира в джоба. Тя го занесе към колата. Това
го видях когато я помолих да ми върне телефона.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ И.Д. – Служебно
имах работа при тях. Бях в сервиза и видях, че И. дойде с разкървавена уста,
счупени очила, беше ударена и каза че М. я е била на аутлет. След като дойде
дали минаха и 10-15 минути М. спря на пътя с колата и взе да се карат да я
заплашва с думи „ще ви утрепа, ще ви запаля сервиза“ - това казваше М. на
И.. Това съм видял като цяло. И. мисля, че дойде без очила, после и бяха
счупени очилата, а носа и беше разкървавен, джуката й беше разбита. Мисля,
че после тя намери очилата в джипа ли, какво беше точно нямам спомен.
Мисля, че нямаше очила на нея когато дойде, май аз не съм виждал счупените
очила – не съм ги виждал. М. дойде с една по- възрастна жена, не помня с
какъв автомобил, може би беше „А.“, но не помня. Първо дойде И., тя влезна
вътре в сервиза и каза „звъннете на В., М. ме преби“. Аз с моя син се
прибирахме и бяхме седнали да пием кафе. Станах от кафето, те започнаха да
излизат и в този момент спря колата. Нейният син тръгна, аз хванах С. да не
направи по- голяма беля, защото те тръгнаха агресивно. Имам предвид С.Й.,
който е син на И.. М. тръгна към И. с думите „къде си ма курво“, ей такива
обиди и заплахи и затова тръгнаха агресивно със заплахи и ние излезнахме
всички. Никой не е удрял М. или майка й. Може да е имало агресия, но не е
имало пряк контакт с тях, защото аз лично С. не го допуснах да стигне до тях.
11
Аз го държах и не му дадох да стигне до тях. К. е по- зрял, мен ме беше по
страх от малкия, защото е по импулсивен, защото той вижда майка му и се
афектира и тръгва, започва да псува, затова го спрях. Не мога да кажа дали
освен С. като псуваше е отправял обиди към М. и майка й. Прецених, че беше
по- добре да предотвратя инцидента.
След съгласие на страните свидетелят И.Д. беше освободен от
съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Д.Д. - Аз бях с баща
ми, той имаше работа там, бяхме случайно в сервиза и както стояхме И. дойде
окървавена, от устата и лицето имаше кръв и след известно време дойде М. с
майка й агресивни и заплашваха тях, викаха, крещяха. След това им казаха да
напуснат, те продължиха да заплашват, че ще ни запалят. Те не искаха тези
две жени да си тръгват, но ние им казахме да си тръгват по нормален начин и
те запалиха колата и избягаха. Те бяха взели някакво имущество и затова
избягаха. Аз разбрах, че нещо е било взето на И.. Аз не съм толкова запознат,
просто ние бяхме случайно там. И. като дойде каза какво е станало, че е
спряла с колата при аутлет и е започнала да я удря М. и да се карат с нея.
Никой не е изпращал тази жена, която отправи обиди до автомобила й, тя
сама си тръгна. Нямам спомен дали някой е придружил до автомобила й, но
мисля че не. Видях автомобила на М., но не мога да кажа дали беше със
затъмнени стъкла. Не съм толкова запознат и не мога да кажа какво
имущество е изчезнало.
След съгласие на страните свидетелят Д.Д. беше освободен от
съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ С.Й. - Аз бях в
сервиза и видях майка си, тя пристигаше, влезе и видях, че е разранена по
лицето, имаше кръв, устата й беше надута и носа. Попитах я какво става, тя
ми каза че на В. жена му го е набила. След това спря някаква кола отвън и
беше дошла М. и майка й, всички излезнахме на вън, които бяхме в сервиза.
Излезнахме отвън и започна да ни заплашва. Аз приближих към нея, тя
започна да ми говори, но аз бях много ядосан и афектиран и тогава И.Д. ме
хвана, защото се бях засилил към нея, импулсивен бях, реагирал съм така тъй
като бях афектиран. Той ме хвана превантивно да не й направя нещо, но не
12
съм тръгнал да я бия. Баща ми каза, че ще звъни на 112 и те си тръгнаха, а
преди това те ни заплашваха, че ще ни запалят, че ще ни утрепят. Попитахме
я М. как така си позволява да бие майка ми, тя каза че може да си я бие,
когато си поиска без проблем. Когато дойде при нас майка ми беше без
очила. Майка ми каза ,че М. е счупила очилата на аутлета. Майка ми каза, че
й няма телефона, каза че М. и е взела телефона. Аз не съм видял нищо, не съм
видял телефона й след пристигането й. Изтласквахме ги горе долу до колите
на входа на сервиза. Техният автомобил беше спрян пред сервиза, пред входа
на сервиза. Ние излезнахме отвън при колата им, това се развива пред колата.
Не помня марката на автомобила помня че беше сива. След това аз и майка ми
се качихме в колата и отидохме до болницата за медицинско. Обадиха се на
112, ние като тръгнахме за болницата ни казаха да се обадихме на 112.
Дойдоха двама полицаите и те ни обясниха какво трябва да се направи и ни
казаха процедурата. След прегледа оставих майка ми в полицията. Попитах
майка ми защо е била бита тя ми отговори, че няма причина и аз не знам.
Според мен М. не е добре психически, една жена която няма никаква връзка с
детето си. След този инцидент майка ми се чувства изплашена, притеснява се
да не се случи пак. Преди този инцидент имаше друг инцидент, беше и
потрошила колата. Знаем, че е тя защото аз така съм чул, че е тя – М.. Аз не
съм видял нищо, но не помня от кой съм го чул това нещо. Нямам идея какво
е станало с телефона. Телефонът беше изключен от както майка ми дойде в
сервиза. Аз или някой от сервиза сме правили опити да се свържем с
телефона на майка ми.
След съгласие на страните свидетелят С.Й. беше освободен от
съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕИТЕЛЯ К.Й. - Аз съм си на
работа всеки ден. Бях в офиса, в сервиза, жена ми влезна, спря колата, слезна,
влезна и ми каза следното: „на В. жена му и майка му ме преби“. Беше
окървавена, нямаше й очилата. Попитах я лично аз защо не ми се обади, тя ми
каза „те ми взеха телефона“. Каза, че това е станало на „Макдоналдс“ по-
точно на „Аутлет“. След което няма и минути след това К. и майка й спряха
пред сервиза - точно на входа на сервиза. Спряха с някаква сива кола, не си
спомням марката на колата може би беше „Х.“, беше сива със сигурност. Аз
излезнах напред и я попитах „ти ли би И.“, тя каза „да“. След това я попитах
13
„защо“, тя ми каза че може да я бие, където си иска, както си иска и колкото
си иска да я бие“. След което аз казах, че тази работа няма как да стане, тя ми
обясняваше високо, всички чуха че и мен ще пребият, ще ни запалят - имаше
заплахи. След което синът ми го видях, че се афектира, извиках на И.Д. да го
хване, за да не направи нещо което не е нормално. Той го хвана, майката и К.
налитаха срещу нас, а не ние срещу тях, то се вижда на видеокамерите. След
което И. се приближи и тя и аз, видяхме на задната седалка на тази кола
нейният телефон. И. се буташе да влезе да го вземе и аз я спрях, не й дадох да
влиза в колата или да докосва каквото й да било. След което още обидни
думи от майка й и от нея, след което, К. ми показа и среден път. Обидните
думи бяха „парцали, нешастници, смотаняци“ и други. От там насетне показа
ми среден пръст, качиха се с майка й в колата и изчезнаха към града, след
което аз се обадих на адв. К.. Съпругата ми остана в сервиза след случката
много за кратко, тя от там отиде в болницата. Тя се качи в колата, но не знам
с кой, не помня дали имаше някой с нея до болницата, но отиде с нейната
кола. Правихме опити след този инцидент да се свържем с телефона на И..
Още когато дойде И. започнахме да набираме телефона. В началото телефона
звънеше и след това спря да звъни, звъни и никой не вдигаше, но първите
няколко опита звънеше телефона и след като аз го видях, лично аз на задната
седалка И. казваше „ето ми телефона, вземи ми го“ и аз я дръпнах на страни и
казах, че това не е нормално да влизам в колата и телефона си замина.
Телефонът е син телефон „С.“. Мисля, че се подаде сигнал на 112, но не си
спомням кой го подаде ,мисля че И. се обади, но не си спомням. Преди този
инцидент между моята съпруга И. и М. те там имаха някакви казуси със
съпруга на К., което не знам как завършиха. Съпругът й работи при мен,
омраза голяма от страна на К. към моята съпруга има, не знам защо не съм
разговарял с нея и не съм я питал. Тази омраза се изразява - нямам представа
от какво. Не знам, защото те се разделиха, мъжа й остана да работи при нас -
не мога да ви кажа не съм психолог не съм и в главата. Предишният
автомобил на съпругата ми „...“ – сива, К. идва пред блока и я рита, това беше
преди този случай. Знаем, че е тя защото комшиите са я видяла. Беше ритала
колата, беше решила, че мъжа й бил у нас, че бил с жена ми ли, а ние сме си в
къщи на ул. „К.Ч.“ № 8. Колата беше долу, идвала е, викала, крещяла, ритала
колата, а ние не сме чули, комшията на първия етаж има и камери мисля че
точно тогава ги сложи може да се пита. Жена ми ми разказа какво се е
14
случило на аутлета. Жена ми слизала от колата непосредствено до нея спират
двете Куцеви. К. започва да й говори „ти ми скапа живота“ и т.н и започват
майката я лови, К. и взима телефона, взима и счупва й очилата и започва да я
бие - това ми го разказва жена ми. Ами добре беше бита жена ми, защото и
личеше на външен вид, били са я с ръце, а не с колове. Майката я е държала,
каза „хвана ме“ и тя не е имало какво да направи и я е удряла по лицето, по
гърба, с тукати, с ръце, с юмруци. Не съм приставал там, но жена ми разказва
това което ви казвам. Това нещо не ни се е случвала никога на нашето
семейство и е трудно да се възстанови от този случай човек. Аз и съпругата
ми се притесняваме какво може да направи К., защото в момента тя не е
наказана. Тя ни заплашваше, че ще ни запали, че ще избие децата ни.
Психическото съС.ие е зле на жена ми. Тя преди ходеше на всякъде по
магазини сама, сега не ходи сама, защото не се знаеше кой ще я срещне.
Страхува се, тъй като ситуацията, за да я бият и двете жени според мен това
си е организиран побой. Идват в сервиза и се изправят две жени срещу мъже,
срещу много хора, нахлуват, държат се агресивно и заплашват и могат да
направят много неща, и е естествено да се страхуваме и аз и тя, а тя като жена
още повече се страхува. Жена ми взима успокоителни и то доста време, но
какви са точно не ги знам. Видях телефона на задната седалка в колата, почти
по средата беше телефона. Телефонът е син „С. А7“ на жена ми телефона,
който ми е пред очите от сутрин до вечер. Разбрах, че е на жена ми по модела
на телефона и по цвета, и на всичкото отгоре този телефон звънеше, когато го
видяхме в колата, защото ние се опитвахме да звъним. Ние сме звъняли 5-6
пъти. Телефонът мигаше, работеше. Аз не съм звънял, в сервиза имаше 5-6
човека, Петър го бях накарал да се обади, после звъняха различни хора. Това
беше нейният телефон и това е моето мнение. Нищо не направихме, като
видяхме телефона, аз не мога да й влезна в колата, не мога да я набия. Жена
ми се опитваше да го вземе, жена ми се приближи и каза „ето ми телефона“ аз
казах „да, твоя е“, но и казах на жена ми не, а през това време тя обиждаше –
М. обиждаше. Синът ми беше афектиран през това време. Аз казах на жена
ми да не влиза в колата и да не докосва имуществото и двете госпожи.
АДВ. КЪРПАРОВА- Моля за очна ставка между пострадалата и
съпругът й, тъй като тя в разпита заяви, че знае че телефона е в колата от
нейния съпруг, а току що нейният съпруг заяви, че тя лично му е показала
15
телефона дори се е опитвала да влезне в колата, за да си го вземе.
СВИДЕТЛЯТ К.Й. – Първо обясних, че телефона съм го видял в
колата, след което И. искаше да влезне да си го вземе. Тя също си го видя
телефона. Към 03.07.2020 г. телефония номер, с който звънях на съпругата на
телефона след инцидента е ... В момента не мога да кажа точен отговор, кой
друг е звънял, беше отдавна. От тук присъстващите свидетели единият ми е
син, другите са ни клиенти. Аз лично не съм ги накарал да звънят, не съм
видял да звънят, но се звънеше и телефона спря да звъни след като колата си
тръгна с двете жени. Тогава спря да звъни телефона и беше и изключен.
ПРОКУРОРЪТ – Възразявам да бъдат съпоставени в очна ставка
двамата свидетели, тъй като не са налице предпоставките по чл.143 от НПК.
Предлагам пострадалата да бъде поканена на допълнителен разпит като
въпроса й бъде зададен, след като са дошли М. и майка й, същата излизала ли
е от офиса, тъй като показания в тази насока тя не е давала.
АДВ. К. - Подкрепям становището на прокурора.
АДВ. КЪРПАРОВА – Поддържам искането си за съществени
противоречие и за очна ставка.
СЪДЪТ на първо място не наМ. чак толкова съществени противоречия
в показанията на пострадалата и на нейния съпруг, така че да се налага
извършването на очна ставка. Следва да се отбележи, че цялата ситуация
всеки от свидетелите си има собствени възприятия и не може всеки от
свидетелите да дава показания за това, какво е било поведението на всеки
един от останалите свидетели, така че да няма поне минимално разминаване в
някой от детайлите на тези показания, ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за извършване на очна ставка между
свидетеля К.Й. и пострадалата Й..
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
16
ДОПУСКА допълнителен въпрос към И.Й.. ПОСТРАДАЛАТА
И.Й. – При тяхното пристигане понеже С. трънаха навън с К. и аз тръгнах по
тях. Когато те пристигнаха аз бях вътре, и когато те дойдоха и С. тръгна пръв,
тогава и аз излезнах и стигнах до входа на сервиза и автомобила беше
паркиран пред входа на сервиза. Аз съм била на разС.ие 1-2-3 метра от
автомобила техният. А М. вече бяха вътре в двора на сервиза. Сигурна съм, че
телефона ми беше на задната седалка и си го видях. Аз исках да си го взема,
защото казах на Кецото „телефона ми е в колата, искам да си го взема“, а той
ми каза „недей да питаш нищо“. Не си спомням дали когато си видях
телефона в колата е звънял. Аз през цялото време знаех, че телефона ми е
там. Аз го видях телефона в тяхната кола, видяла съм го това, защото исках да
си го взема.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА К. К. – Отидох
на аутлета да си пазарувам. Дата не си спомням. Излезнах от магазина и в
този момент видях, че има струпване на хора, необичайно. Тръгнах да видя
какво става и в следващият момент познах И.. Една жена я държеше, другата
я биеше. Докато се върнах да видя да си взема телефон,а защото си го бях
забравила в колата, видях само че и взимат тефлона. Едната го даваше на
другата, всичко се разви много бързо и тръгнаха по колите. От там доста
време не бяхме се виждали с нея. Ние работим в една сфера. Мина се дълго
време и един ден я попитах - Какво стана тогава? и тя ме попита Ти от къде
разбра? Аз казах, че имаше много народ телефона си го бях забравила в
колата, но ми беше неудобно да ти звъня и затова не е ставало на въпрос.
Тогава ме попита дали ще дойда като свидетел и аз казах да. Инцидентът се
развива като се излезе от аутлета от дясната страна е малко като разширено -
това е паркинг за автомобили. Това се случва на асфалта. Паркинга е голям
горе долу половината на тази зала /съдебна зала №4/. Аз излизам от магазина
и когато излизам го виждам. Не помня дали някой от присъстващите хора се е
намесил към боя, видях че има хора, като отивах. Не съм видяла И. да посяга
нападателите си. Аз не си тръгнах когато видях и познах И.. Тогава се
прерових за телефона и видях че съм го забравила и отидох до колата ми, а
колата ми беше малко по- далече. Отидох за телефона и видях, че телефона
ми го нямаше и в колата и се върнах и в момента в който се връщам виждам,
че и взимат телефона от земята, защото и беше на земята - взимат го, качват
17
се в колата и тръгват. Едната беше по- млада жена. По- младата жена взе
телефона, едната беше по- пълна. Не видях с какво са дошли тези две жени.
Моят телефон си беше в къщи, не беше и в моята кола. Аз работя в тази
фирма от две години и се занимавам с продажба на авточасти и с И. се
познаваме от там. И. идва при мен да си взима части, да си плаща фактури.
Всяка седмица по един път идва И. при мен. След инцидента И. доста време
не е идвала при мен, доста време я нямаше. Когато дойде да си плаща
фактурата я попитах дали има две минути свободни да пушим и тогава я
попитах, ти оправили се, тогава и тя ме погледна и попита „с кое“ и аз казах
„с побоя“ и тогава и казах че съм видяла, а тя ми каза „ама ти беше там“ аз
казах да и тогава реших да я попитам във връзка с този случай, защото всичко
вече е минало. Аз първо виждам като отивах нататък, че едната жена я
държеше другата я биеше. Едната жена я държеше за ръцете. Възрастната
жена по- пълната я държеше за ръцете. Аз се наМ.х на 20-30 метра от
нанасянето на побоя. Моята кола се наМ.ше на разС.ие от мястото на
инцидента - трябваше да се отдалеча още малко към моята кола, трябваше да
се върна малко до колата си, и това разС.ие беше около 10 метра. Когато се
върнах от колата, поглеждам младата жена се навежда, другата вече беше
тръгнала, а младата се навежда и взимаше телефона от мястото, а И. викаше
да я оставят. Двете жени си тръгнаха - побягнаха. След инцидента с И. не съм
осъществила никакъв контакт, причината беше съвсем човешка. Аз знам, че
си има семейство и знам, че нещата са се оправила. Как аз да се намеся, не
сме чак толкова близки. От инцидента И. дойде някъде след 2-3 месеца, точно
не мога да кажа и до тогава не сме говорили за инцидента, единствено само
си говорихме служебно по телефона. Няма как да я питам по телефона,
защото аз си върша моята работа. Когато тя дойде на место тогава я попитах,
защото мина много време и просто я попитах. Тя ме помоли да стана
свидетелка след като съм била там, и ме попита дали ще се съглася. Не съм
подала сигнал на 112, няма как да го подам. Това беше около обяд, преди това
ходих до село до с. М.К., от М.К. тръгвам към „Аутлет“ с автомобил „А.
Ромео“, регистрационния номер не мога да го кажа, не го знам. Автомобилът
си е лично мой, но в момента не мога да кажа номера на автомобила. Не мога
да ви кажа колко време продължи инцидента, не мога да кажа, за време не
помня. Идвам от Малко Конаре и пътувам по пътя от затвора към
„Макдоналдс“.
18
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Т.И. – Не си спомням
точната дата когато беше, спомням си че беше в края на работния ден. Към
15.00 часа в РУ - Пазарджик постъпи сигнал за възникнал инцидент.
Пострадалата И. се яви с нейния адвокат. В качеството ми на дежурен по
криминална беше при мен в моята стая и ми обясни какво се е случило и
заяви пред мен, че на паркинга на „Аутлет“ е била нападната от М.К.. М. й е
нанесла побой, счупила й очилата, взела и мобилния телефон, скарали се и т.
н. Колежката разследващ полицай С.Г. започна да разпитва И.. По телефона
призовах М. да се яви в РУ - Пазарджик за снемане на обяснения по случая.
След около 15-20 минути К. се яви в РУ заедно с нейната майка, и доколкото
си спомням и малкото дете. В стаята ни обясни, че между двете е възникнал
скандал относно това, че И. е взела детето на М. и заедно двамата са отишли
да пазаруват, а М. е отишла да търси детето си в сервиза, в който работи
бившият й мъж В.. В сервиза В. е обяснил на М., че детето е с И.. М. заяви, че
се е свързала с И. по тефлона, И. е казала, че се наМ.т на „Ааутлет“ на
магистралата. М. отишла да вземе детето и там на място като се срещат между
двете е възникнал скандал. Пред мен М. отрече категорично да я е удряла, да
е нанасяла удари по лицето и тялото на И., и заяви че спорът е бил относно
детето на М. което е било с И.. Бяха снети обяснения на М., И., на майката на
М., която също заяви пред мен, че дъщеря й не е удряла И., че не е видяла да
й нанася удари в областта на тялото и по лицето. Ходихме на мястото на
инцидента по инициатива на И., защото ми заяви, че на мястото на инцидента
са й изпаднали очилата, и че М. ги е счупила, и че мобилния й телефон е
паднал на земята. М. беше качена в служебния автомобил на РУ и заведена на
мястото на инцидента. Заедно с колегата Р.Г. извършихме обход на мястото,
но не можахме да установим счупени очила и мобилни телефон. Там на място
не видяхме камери за видео наблюдение. Мястото беше празно, нямаше
свидетели, които да дадат някаква информация по случая. Това място ми
беше показано от М.К. без присъствието на И.. Мястото е в непосредствена
близост до входа на аутлета. Там не е асфалтирано, беше с чакълена настилка
- това си спомням. Не си спомням точно пострадалата да е заявила за
телефона, че е отишъл във друго владение или че е бил липсваш.
Пострадалата беше притеснена във видимо добро здравословно съС.ие.
Нямам спомен да е имало някакви наранявания по лицето или по тялото, беше
притеснена и по- скоро уплашена, но не видях да е имало някакви синини по
19
тялото или по лицето. М. ми заяви, че нейното дете е било в автомобила на И.
на аутлета, когато е бил инцидента. Не си спомням дали И. ми каза, че
телефона и е взет, но там на място телефон не беше установен. На М. й беше
зададен въпрос, къде е телефона на И. и тя заяви, че не знае, и отрече да го е
взимала. Това е което си спомням. Мястото което показа К., че е станал
инцидента е може би около 50-60 метра от входа на магазина. Магазинът
работеше, но отвън в градината нямаше хора. Потърсихме свидетели, но само
персонала, които бяха вътре на касата, никой не заяви пред нас да е виждал
нещо. Други автомобили нямаше паркирани на близо, имаше само един
товарен камион и нямаше шофьор в него.
След съгласие на страните свидетелят Т.И. беше освободен от
съдебната зала.
ПРОКУРОРЪТ – Свидетелката Б. е нередовно призована и моля да се
призове, тъй като същата е очевидец на случая. Моля да се изиска справка от
Сектор ПП при ОД на МВР- Пазарджик относно притежавания от К. К. МПС
регистрирано на нейно име с марка „А.“, както и да се изиска информация от
„Агенция пътна инфраструктура“ дали на инкриминираната дата 03.07.2020 г.
на главен път „В37“ - шосе за гр. Панагюрище в района на отбивката за
„Макдоналдс“ е засечен от преброителните камери лек автомобил марка „А.“
с регистрационен номер, който Вие ще добиете информация предварително
от ПП-Пазарджик2 като посочат движението на конкретната дата.
АДВ. К. – Тъй като се установиха противоречия от показанията на
разпитания свидетел И. и на пострадалата по отношение на факта, къде се е
наМ.ло детето на М., ще Ви моля да разпитате бащата В.Р., а именно дали на
тази дата е взел детето от белите кафета срещу ресторант „Манастира“, и дали
същото дете е било с баща си, по кое време, и в колко часа, както и дали
същият В.Р. е бил на работа в сервиза при Й. същия ден, къде се е наМ.л, дали
е бил на работа при Й..
АДВ. КЪРПАРОВА – Не възразявам по искането на прокуратурата,
предоставям на преценка на съда. По отношение на искането на повереника
нямаме спор това дали детето е присъствало или не. Освен това евентуално
М.К. ще се яви в следващото съдебно заседание, за даде обяснение и може да
й бъде зададен въпроса на нея. Но не считам, че детето дали е било там или
20
не, е от значение за спора по същество. Държим на свидетелката Н.Б.. Ще
искаме и предявяване на видеозапис, както и изслушване на сигнал от 112 за
следващото съдебно заседание. Съдържанието от видеозаписите от
въпросният инцидент пред сервиза чрез възпроизвеждане на записа, за да се
потвърдят свидетелските показания. Не държим на експертиза. Не оспорваме,
че има манипулиране на въпросните записи, просто възпроизвеждане като
предявяване на веществени доказателства и до 112 сигнала на съдържанието.
ПРОКУРОРЪТ – Да бъде допуснат като свидетел В.Р. и поисканите от
частното обвинение гласни доказателства, а по отношение на
възпроизвеждане на записа, съда е задължен да го стори в края на съдебното
следствие.
АДВ. К. – По отношение искането на прокурора мисля, че не е нужно да
доказваме факти и обстоятелства, къде се е наМ.ла тази кола същият ден, и
няма какво да докажем с това искане. Същото е неоснователно и моля да не го
допускате.
АДВ. КЪРПАРОВА- Предоставям на съда по допускането до разпит на
В.Р..
АДВ. К. – Не възразявам по отношения искането направени от
защитата.
СЪДЪТ на първо място счита, че не е необходимо за изясняване на
относимата фактическа обстановка по делото да се извършват справки
поискани от прокурора - справка от КАТ и справка от „Агенция пътна
инфраструктура“ относно обстоятелството за какъв автомобил и дали същият
ден, и на кой ден е пътувала свидетелката К. К..
На второ място съдът счита, че на този етап не е необходимо да се
призовава и разпитва като свидетел В.Р.. Обстоятелствата свързани с вземане
на детето на Русков и на подсъдимата и предаването му, нямат пряко
отношение към релевантната фактическа обстановка по делото и обвиненията
срещу подсъдимата. Евентуално преценка за разпит на този свидетел може да
се извърши допълнително след като се чуят показанията на свидетелката
Недка Б. и евентуално се дадат обяснения от подсъдимата.
21
По отношение на съдържанието на двата диска, които се наМ.т по
делото тяхното предявяване следва да бъде извършено след събиране на
останалия доказателствен материал в съдебната фаза на процеса.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за извършване на справка в КАТ ПП-
Пазарджик и от „Агенция пътна инфраструктура“ –Пазарджик по въпросите
които се поставиха от РП – Пазарджик.
ОСТАВЯ без уважение искането на повереника адв. К. за допускане до
разпит на свидетеля В.Р..
АДВ. КЪРПАРОВА – Подсъдимата иска да дава обяснения ще направи
възможно да дойде за следващото съдебно заседание.
За събиране на тези доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и насрочва делото за 02.06.2021 г.от 10:00 часа, за която дата
явилите се страни уведомени, подсъдимата уведомен чрез адв. Кърпарова, да
се призове свидетелката Н.Б. на известния адрес в гр. С..
Протоколът написан в с.з., което приключи в 11:46 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
22