Р Е Ш Е Н И Е
№ 260069 29.01.2021г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно
отделение, XII-ти състав
На шестнадесети декември година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Камелия Славейкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
НАХД № 4415 по описа на
съда за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на ЕТ „….” с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „….” №54 А, представлявано
от Р. Х. Г. с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 533581-F563684/24.08.2020
г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП
Бургас, с което на дружеството - жалбоподател за нарушение на чл. 26, ал.1, т.
7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на
основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно
постановление, поради неправилност, противоречие с материалния закон и
нарушения на административнонаказателната процедура.
В съдебно заседание, за жалбоподателя, се явява
надлежно упълномощен процесуален представител. Моли НП да бъде отменено. Прави искане
за разноски.
За административнонаказващия орган – ЦУ НАП Бургас, се
явява надлежно упълномощен представител. Оспорват жалбата, не сочат
доказателства. Молят наказателното постановление да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Правят искане за разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът като взе предвид представените по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
При извършена проверка по спазване на данъчното
законодателство от служители НАП Бургас на 04.08.2020 г. в 16:05 часа на
търговски обект, по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - фризьорски салон
„….”, находящ се в гр. Бургас, ул. „..” № 56, стопанисван от ЕТ „..” с ЕГН: …
проверяващите установили, че при издаването на фискален бон №
0000095/04.08.2020г. от инсталираното в обекта фискално устройство, модел
„ELTRADE АЗ KL”, с индивидуален номер ED335089 и номер на фискалната памет
44335089, регистрирано в НАП с потвърждение № 4287870/28.06.2019г., не се
съдържал задължителния реквизит - наименование на стоката.
За извършената проверка бил съставен протокол за
извършена проверка № 0357761/04.08.2020г.
АУАН
бил съставен на 09.08.2020 г, като за нарушена била вписана разпоредбата на чл.
26, ал.1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Въз
основа на АУАН, било издадено атакуваното НП. С последното, административно
наказващият орган приел изцяло констатациите, изложени в АУАН, като заключил,
че търговецът е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал.1, т. 7 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185
ал. 2 от ЗДДС му наложил имуществена санкция, в размер на 500 лева..
Изложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Актът
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност.
Неоснователен
е доводът на дружеството - жалбоподател, изложен в жалбата, че липсва състав на
административно нарушение по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 27 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г., ал. 1 «Лицата по
чл.3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни
да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида
на продажбите: 1. група «А» - за стоки и услуги, продажбите на които са
освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 0% ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група «Б»
- за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху
добавената стойност; 3. група «В» - за продажби на течни горива чрез
измервателни средства за разход на течни горива; 4. група «Г» - за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност;
ал.2 - Лицето по чл. 3, независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС,
задължително регистрира всички продажби по данъчни групи, съгласно ал. 1 и ал.3
– «Задължително се програмират и регистрират с наименование и единична цена като
отделни артикули стоките или услугите: 1. отнасящи се към данъчна група А; 2. с
фиксирани цени в нормативен акт; 3. представляващи горива, продавани чрез
одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход.»
Безспорно,
закупената на 04.08.2020 г. услуга, не попада в приложното поле на стоките,
посочени в чл. 27, ал.3 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г., за които
законодателят въвежда изрично задължение за регистриране с наименование и
единична цена като отделни артикули тези стоки - същите са от група «Б» на чл. 27,
ал.1, т.2 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г., но без значение за вида на стоките,
законодателят е предвидил за всяко задължено по чл. 3 от Наредба № Н -
18/13.12.2006 г., каквото е за дружеството - жалбоподател, задължение във
връзка с регистриране и отчитане на извършените продажби на стоки, да издава от
въведено и експлоатирано ФУ фискална касова бележка с определени задължителни
реквизити, вкл. и такива по чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба № Н - 18/13.12.2006
г., без значение за вида на продаваната стока.
Разпоредбата
на чл. 26, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ гласи: «Фискалната касова
бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно
приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити:
1.
наименование и адрес за кореспонденция на лицето по чл. 3;
2.
наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен
обект - текст «БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ»;
3.
пореден номер на касовата бележка;
4.
идентификационен номер по чл. 84 ДОПК на лицето по чл. 3;
5.
идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица;
6.
име или номер на касиера;
7.
наименование, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени
стоки или услуги;
8.
обща сума за плащане;
9.
дата и час на издаване;
10.
(изм. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г.) графично фискално лого
съгласно приложение № 18 и текст "ФИСКАЛЕН БОН";
11.
индивидуални номера на ФУ и фискалната памет;
12.
(нова - ДВ, бр. 77 от 2009 г., в сила от 29.09.2009 г.) номер касово място за
лицата по чл. 6, работещи с контролна лента на електронен носител (КЛЕН);
13.
(нова - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) номер на обекта при
ЕСФП;
14.
(нова - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., предишна т. 13, бр. 48
от 2011 г., в сила от 24.06.2011г.) контролно число на документа;
15.
(нова – ДВ, бр. 49 от 2015 г., в сила от 31.07.2015 г.) номер и дата на фактура
при плащане по доставка с непрекъснато изпълнение, за която има издадена фактура.»,
т.е. ал. 1 има 15 точки, като всяка описва отделни реквизити, които трябва да
притежава фискалната касова бележка от ФУ. Нарушението, извършено от
жалбоподателя се състои в непосочване на наименование на стоката/услугата,
количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.
Нормата
на чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г., вкл. като задължително
съдържание на изискуемите за фискалната касова бележка и такова относно
количество на закупената/продадена стока, т. е. задължението по чл.26 ал.1 т.7
от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г., изисква и повече, откъм изискуемо се
съдържание във фискалната касова бележка, отколкото изрично посоченото в чл. 27,
ал. 3 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. В процесната фискална касова бележка с №
026976/18.07.2020г.,липсва съдържание, според доказателствата по делото за
конкретното наименование на регистрираната като продадена услуга, което е
съществено, за да бъде изпълнен съставът на нарушението по чл. 26, ал.1, т.7 от
Наредба № Н - 18/13.12.2006 г.
Санкционната
норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС постановява, че извън случаите по ал. 1, на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.
От своя страна, ал.1 на чл.185 от ЗДДС предвижда, че «На лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева».
Правилно
е направена преценка за приложимата санкционна разпоредба, както и за размера
на наложеното наказание, което е в минимален размер и не може да бъде изменено
от съда.
Не
са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В случая,
липсват доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че
конкретното деяние и неговият извършител, биха могли да бъдат определени като
такива с ниска степен на обществена опасност. Касае се за деяние на просто
извършване и е ангажирана отговорността на юридическо лице. За последното няма
доказателства да са налице такива обстоятелства, които да го поставят в
привилегировано отношение спрямо другите юридически лица, които имат същото
задължение.
Предвид
гореизложеното, наказателното постановление се явява правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски. В
настоящия случай, НП е потвърдено, поради което, в полза на АНО, следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи
в размер на 80 /осемдесет/ лева, които следва да бъдат заплатени на ЦУ „НАП” -
гр. Бургас от жалбоподателя.
Така
мотивиран, на основание чл. 63, ал.1
предложение второ от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 533581-F563684/24.08.2020
г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП
Бургас против ЕТ „….” с ЕИК: …., със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. „..” №54 А, представлявано от Р.Х. Г. с ЕГН **********, с което на
дружеството - жалбоподател за нарушение на чл. 26, ал.1, т. 7 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185
ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА
ЕТ „…” с ЕИК: …, да заплати на ЦУ „НАП”
- гр. Бургас, сумата от 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О. : К.СЛ.