ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4991
гр. София, 05.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110216714 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод подадена жалба от Р. Г. И., ЕГН **********
против наказателно постановление № 24-4332-017314 от 23.07.2024 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел Пътна полиция - СДВР, с което
за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „Б“ от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП.
Жалбоподателката твърди, че атакуваното наказателно постановление
не е влязло в сила, тъй като същото не й е било връчвано. Иска разглеждане на
делото от съда и отмяна на атакуваното НП.
След като се запозна с депозираната жалба и представените по
делото писмени доказателства, настоящият състав намира, че същата е
подадена след изтичане на законоустановения 14-дневен срок за
обжалване на наказателното постановление, като аргументите в тази
насока са следните:
Актът за установяване на административното нарушение е бил издаден
на 10.07.2024 г. На същата дата препис от него е бил връчен лично на
жалбоподателката, тя се е запознала със съдържанието му и го е подписала с
отбелязване, че има възражения. Следователно
1
административнонаказателното производство е било надлежно образувано и
нарушителят е бил запознат с този факт. В акта е посочен постоянният адрес
на нарушителката в град София. В подадените срещу акта възражения тя е
посочила и настоящия си адрес в село Владая. Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН,
нарушителят подписва акта със задължение да уведоми наказващия орган,
когато промени адреса си, като в случая и в жалбата не се твърди
нарушителката да има различен адрес от посочените – настоящ в ***** и
постоянен в град София,****** На 23.07.2024 г. е било издадено процесното
наказателно постановление и същото е следвало да бъде връчено на
нарушителката на посочения в АУАН адрес – гр. София, ******** или на
адреса в ********. В кориците на делото се съдържат две докладни записки.
От едната е видно, че адресът на жалбоподателката в гр. София,******* е бил
посетен от полицейски служител за връчване на издаденото наказателно
постановление, но лицето не е било открито на адреса, като по данни на
съседи не живеела там. След служебна справка е бил установен настоящият
адрес на И., като видно от втората докладна, на 28.05.2025 г. адресът на
жалбоподателката в ********* е бил посетен от полицейски служител, но
лицето отново не е било открито. Полицаят дори е направил опит да се свърже
по телефона с жалбоподателката, но отново не бил осъществен контакт. Въз
основа на това АНО приел, че след като нарушителят не е бил намерен на
посочените от него адреси, то наказателното постановление следва да се счита
връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. В наказателното постановление е
посочена дата на връчването му 28.05.2025 г. по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Срокът за обжалване е изтекъл на 11.06.2025 г. и наказателното постановление
е влязло в сила на 12.06.2025 г.
Настоящият състав намира, че са били налице всички предпоставки за
връчване на наказателното постановление именно по този ред. За разлика от
АУАН, който задължително трябва да бъде връчен на нарушителя и ако
последният не е намерен, производството се спира, то за наказателното
постановление няма такова изискване. Това е така, тъй като законодателят
изисква нарушителят да е бил уведомен за започване на
административнонаказателното производство срещу него и да е запознат с
нарушението, което му се вменява във вина, а това е било изпълнено с
връчването на акта на жалбоподателката, който тя е подписала. Именно
нарушителят посочва адреса си, на който следва да бъде открит впоследствие
2
за връчване на издаденото НП, като поема задължение да уведоми наказващия
орган, ако промени този адрес. В чл.58, ал.2 от ЗАНН е предвидено, че щом
нарушителят не е бил намерен на адреса и новият му адрес е неизвестен, то
наказателното постановление се счита за връчено от деня на отбелязването.
Били са извършени всички възможни действия за осигуряване на
непосредствено връчване, като посоченият в АУАН адрес е бил посетен лично
от полицейски служител. Не само това, но и в изпълнение на чл.58, ал.2 от
ЗАНН наказващият орган служебно е установил настоящия адрес на
нарушителя, който също е бил посетен от полицейски служители, които
отново не са открили И. и на този адрес, както и по телефона. С тези действия
са се изчерпали възможностите за лично връчване на наказателното
постановление, а законът не поставя изискване за конкретен минимален брой
посещения на адреса, за да бъде приложен чл.58, ал.2 от ЗАНН, тоест
достатъчно е дори веднъж нарушителят да не е бил намерен и тази разпоредба
е приложима. Тук не става въпрос за непотърсено съобщение от куриерска
фирма, а за лично посещение на двата известни адреса на нарушителя от
полицейски служители.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че не били положени усилия
жалбоподателката да бъде открита на настоящия й адрес в ******, тъй като
има изрично изготвена докладна от полицейски служител за посещение на
този адрес и неоткриване на И.. В тази връзка е неоснователно и
възражението, че наказващият орган не е предприел действия за установяване
на настоящия адрес на И., напротив, този адрес е бил служебно установен от
наказващия орган, като нарушителят е бил търсен и на него чрез полиция, но
отново не е бил открит.
Щом наказателното постановление е било редовно връчено по реда на
чл.58, ал.2 от ЗАНН на 28.05.2025 г., то от следващия ден – 29.05.2025 г. е
започнал да тече 14-дневният срок за обжалването му, който е изтекъл на
11.06.2025 г. Входящият печат върху жалбата е от 28.10.2025 г., тоест тя е била
подадена в СРС почти пет месеца след изтичането на срока за обжалване и
същата се явява просрочена. Наказателното постановление е влязло в сила
още на 12.06.2025 г. С влизането си в сила то става стабилен
правораздавателен акт и поражда целените с него правни последици, поради
което няма как съдът да преразгледа това нарушение.
3
Гореизложеното води само до един възможен извод, а именно това, че
подадената жалба е просрочена, тъй като срокът по чл.59, ал.2 от ЗАНН е
преклузивен и същата следва да бъде оставена без разглеждане, понеже НП е
влязло в законна сила с изтичане на срока за обжалването му.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63г, вр. чл.59, ал.2 от
ЗАНН, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната жалба от Р. Г. И., ЕГН
********** против наказателно постановление № 24-4332-017314 от
23.07.2024 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел Пътна полиция -
СДВР, с което за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „Б“ от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 100
/сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 16714/2025 г. по
описа на СРС, НО, 99 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4