Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 19
15.05.2019г. град Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На девети
май две хиляди и деветнадесета
година
В открито
заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар:
Милена Ташева
като
разгледа докладваното от Председателя Атанас Динков АНД № 120 по описа за 2019г.
и за да се произнесе съобрази:
Производство
по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано
е наказателно постановление (НП) № 375а-1847/03.01.2019г. издадено от Красимир
Борисов Христов на длъжност ВПД Началник РУ -гр.Чирпан, с което на
жалбоподателя Н.М.В. за извършено административно нарушение по чл. 6 от ЗБЛД на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 80, т. 5 от Закона за българските лични
документи (ЗБЛД) е била наложена глоба в размер на 50.00
лв.
Жалбоподателят
твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата
страна РУ - Чирпан, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно
заседание и не вземат становище по жалбата.
Съдът,
след като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалба
с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
В обжалваното НП, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 375а-1847-28.12.2018г., серия Д, бланков № 820069, съставен на 23.12.2018г. административнонаказващият орган (АНО) приел от фактическа страна, че при извършена полицейска проверка на 23.12.2018г. около 12.35 часа, в гр. Чирпан, ул. Наньо Христев, в близост до дом № 9, жалбоподателят Н.М.В., ЕГН: **********,***, не представил документ за самоличност.
АНО
приел, че с това деяние жалбоподателят е нарушил чл. 6 от ЗБЛД, за което го
санкционирал с глоба в размер на 50 лева на основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното:
Административнонаказателната
отговорност на Н.М.В. е
била ангажирана на основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД, а именно, че не е представил
български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица. В
посочената за нарушена разпоредба на чл. 6 от ЗБЛД е предвидено задължение за
гражданите при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със
закон, да удостоверят своята самоличност.
Съдът
в рамките на служебната проверка не
констатира нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН. АУАН е бил изготвен от длъжностно
лице със съответните компетенции (което обстоятелство се установява от приложените четири
заповеди на МВР),
съдържа необходимите реквизити, лимитативно изброени в чл. 42 от ЗАНН и е
надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е било издадено от
компетентен орган (което обстоятелство се установява от приложените четири
заповеди на МВР), отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
От показанията
на актосъставителя Б.Л.Б. и свидетеля по акта Д.Е.Д. се установява, че на посочените в НП дата и място,
полицейските служители последвали
подозрителен автомобил и при последвалата проверка на жалбоподателя Н.М.В.,
същият не представил нито един от видовете български личен документ за
удостоверяване на самоличността си по чл. 1, ал. 5 от ЗБЛД. Съдът дава вяра на
показанията на свидетелите Б.Л.Б. и Д.Е.Д., тъй като се основават на техните преки и
непосредствени възприятия, същите са непротиворечиви и взаимно си кореспондират.
С
оглед изложеното съдът приема посочената в наказателното постановление
фактическа обстановка за доказана по несъмнен и безспорен начин.
Съдът
не споделя направените в жалбата възражения, тъй като жалбоподателят не
ангажира никакви надлежни доказателства, опровергаващи фактическата обстановка,
посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление.
Установената
в с.з. фактическа обстановка, посочена в наказателното постановление дава
основание на съда да приеме, че жалбоподателят Н.М.В. е отказал да се
легитимира пред полицейски орган, чрез представяне на документ за самоличност,
без да има основание за това от което следват изводи в няколко насоки:
Жалбоподателят
Н.М.В., чрез бездействие е осъществил деяние.
Задължението
за активно действие произтича от правната норма на чл. 6 от ЗБЛД.
Това
деяние е противоправно – в нарушение на чл. 6 от ЗБЛД е бил нарушен редът на
държавно управление относно легитимацията на гражданите.
Деянието
с нормата на чл. 80, т. 5 от ЗБЛД е обявено за наказуемо.
Деянието
е било извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е съзнавал
обществено опасния характер на деянието (знаел е, че полицейски орган е
поискал да представи документ за самоличност), предвиждал е обществено опасните
последици и е искал настъпването им (макар, че е съзнавал обективните признаци от състава на
нарушението не е изпълнил задълженията си за активно действие, които произтичат
от чл. 6 от ЗБЛД).
Следователно
жалбоподателят Н.М.В. с
деянието си е нарушил разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което е осъществил
всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението по чл. 80, т.
5 от ЗБЛД.
Задължението
от страна на жалбоподателя е безусловно. Никакви обстоятелства в това число и
ангажираност не го освобождават от това задължение.
Изложеното
до тук мотивира съда да приеме, че административно-наказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил материалният закон като е квалифицирал деянието като
административно нарушение.
Наложеното
наказание е в минимален размер, същото е индивидуализирано правилно, отчетени
са от АНО всички обстоятелства от значение за отговорността на санкционираното
лице, като наказанието е съобразено с целите на чл. 12 от ЗАНН.
Съдът
счита, че в конкретния
случай не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието,
извършено от жалбоподателя, не може да се определи като такова с по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения
от същия вид.
Поради
изложеното, съдът счита, че разглежданото НП е законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 375а-1847/03.01.2019г. издадено от Красимир Борисов
Христов на длъжност ВПД Началник РУ – Чирпан.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Стара Загора в
четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: