№ 2571
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110134874 по описа за 2024 година
ЮЛ е предявило срещу В. Л. К. и В. В. К. установителни искове по реда
на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че
същите дължат в условията на разделност на ищеца при квоти В. Л. К. - 1/2 и
В. В. К. - 1/2 от следните суми: сумата от 6467.28 лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
*************, аб. № ********* за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за периода от 17.07.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 1013.24 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2021 г. до 30.06.2023 г., сумата от 22.55 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до
30.04.2021 г., сумата от 5.85 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 15.08.2021 г. до 30.06.2023 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 39831/2023г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Поддържа, че ответниците изпаднали в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа исковата молба и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. Л. К. и В. В. К. са депозирали
1
отговори на исковата молба, които са с идентично съдържание. Оспорва се
дължимостта на претендираните суми. Оспорва се качеството на потребители
през процесния период, както и наличието на облигационно правоотношение
между страните. Оспорва се имотът да е бил топлоснабден. Оспорва размера
на дължимите суми, както и претенциите за лихви. Релевират възражение за
изтекла погасителна давност на процесните вземания. Претендират разноски.
Пред съда процесуалният представител на страните поддържа отговора на
исковата молба и претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца *********** изразява
становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор № 811 от 19.09.2002 г., сключен между
************ и етажната собственост с адрес *************, съгласно който
е договорено ФДР да извърши услугата топлинно счетоводство на разходите за
отопление и топла вода.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот в незавършен вид № 16 от 13.06.1995 г., том LIII, дело № 10324/1995 г.,
съгласно който Р.Д.П. и В. Т. П. продават на В. В. К. недвижим имот в
незавършен вид – груб строеж, притежавания от тях в съпружеска
имуществена общност, а именно апартамент В-5, находящ се в жилищна
сграда на V-ти надпартерен етаж в *********** – бивша *************.
Представен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
невижим имот № 179 от 11.12.2017 г., том IV, рег. № 12542, съгласно като
обезпечение на предоставения кредит ипотекарните длъжници В. Л. К. и В. В.
2
К. учредяват ипотека върху следния собствен недвижим имот, а именно
апартамент № В-5 с идентификато***********, находящ се в
***************, а съгласно документ за собственост в *********** – бивша
*************, V-ти надпартерен етаж. Като при съставянето на нотариални
акт за учредяване на договорна ипотека е бил представен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот в незавършен вид № 16 от 13.06.1995 г,
том LIII, дело № 10324/1995 г. Съгласно постановление за възлагане на
недвижим имот от 12.02.2020 г. постановено по изп. д. № *********** по
описа на ЧСИ А.Б. на Х.Д.С. е бил възложен самостоятелен обект в сграда, а
именно апартамент № В-5 с идентификато***********, находящ се в
***************, а съгласно документ за собственост в *********** – бивша
*************, V-ти надпартерен етаж, като постановлението е влязло в сила
на 29.04.2021 г. Съгласно удостоверение с изх. № 68-00-439 от 03.04.2017 г. от
ЮЛ се установява, че многофамилна жилищна сграда с два входа, отразена с
идентификатор ********* имала настоящ адрес *****, която сграда била
построена върху поземлен имот със стар адрес **********. Съгласно акт за
сключен граждански брак № 319 от 26.05.2001 г. се установява, че на така
посочената дата В. Л. Цолово с фамилно име след брака К. и В. В. К. са
сключили гражданскои брак. В разглеждания случай от представените по
делото доказателства се установява, че ответникът В. В. К. е притежавал
правото на собственост върху процесния имот през процесния период, което
налага приемането на извод, че през процесния период единствено този
ответник е имал качеството на потребители на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Действително между ответниците е бил сключен
гражданско брак на 26.05.2001 г., в същото време В. В. К. е придобил
собствеността върху процесния имот по силата на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 16 от 13.06.1995 г., т. е. същият се явява
единствен собственик на имота и върху същият не е възникнала СИО.
Обратния извод не може да бъде обоснован от нотариалния акт за учредяване
на договорна ипотека от 11.12.2017 г., доколкото със същия не се установява
право на собственост, като по делото не са представени други доказателства,
от които да е видно, че част от собствеността върху прожесния имот е била
придобита от ответника В. Л. К..
При липсата на други доказателства по делото по отношение правото на
собственост на ответника В. Л. К., следва да намерят приложение
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме, че този ответник
не е потребител, респективно, че между страните не е съществувало
твърдяното облигационно правоотношение. Тези обстоятелства са
правопораждащи, тъй като обуславят спорните по делото права и доказването
им е следвало да бъде пълно /т.е., да създаде сигурно убеждение у съда в
истинността на твърденията в исковата молба/ и главно /защото има за
предмет факти, за които ищецът носи доказателствена тежест/. С оглед на
изложеното предявените искове срещу този ответник следва да бъдат
отхвърлени.
От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия са
ответникът В. В. К. по силата правото на собственост. Ответникът В. В. К.
следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот. По силата на
закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане
от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането
им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното
предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователно
се явява възражението на ответниците за липсата на облигационна връзка.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в имота през
3
процесния период имало монтиран топломер с дистанционен отчет. Вещото
лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била
изчислена на база пълна отопляема кубатура 368 куб. м. Съгласно
заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части. В
процесния имот имало 2 броя водомери за топла вода, които били отчетени на
17.04.2021 г., като отчетите били с подпис на потребител. Вещото лице е
посочило, че изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с
действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице посочва, че
общия размер на дължимата суми през процесния период възлиза на 6607.50
лв. Съгласно заключението топломера за е преминал през метрологична
проверка през 32 месеца, вместо през 24, но същият не бил сменян и при
проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че за процесния период нямало извършени
плащания, че размерът на претенция за дялово разпределени възлиза на 22.55
лв., както и че счетоводството на ищеца било водено редовно.
Настоящият състав намира, че по делото е установено реално доставената
топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от
компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката
топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е
дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид
на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл.
202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна
оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране
заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено,
че при спазване на ЗЕ на ответника до процесния имот е доставяна топлинна
енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и
отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При
кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че
монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените
изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките
не били констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са
отразявали количествата постъпила топлинна енергия. Няма основание да не
се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и
обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по
делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника
топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от
ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, в това
число и от представените от третото лице помагач документи. Ето защо съдът
счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин
потребената от ответниците топлоенергия в определеното количество.
Предвид изложеното и съдът намира, че общия размер на дължимата главница
за топлинна енергия за процесния период за целия процесен имот възлиза на
сумата от 6607.50 лв. С оглед на диспозитивното начало, доколкото ищецът
претендира сума в по-малък размер, а именно 6467.28 лв., то предявения искът
се явява основателен в така посочени размер. В случая доколкото от ответника
В. В. К. се претендира ½ част от общия размер на дължимите суми за
топлинна енергия или за сумата от 3233.64 лв., то именно в този размер следва
да се уважи предявения иск.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение
в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че клиентът е
длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е
4
необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД се явява основателна за сумата от 1013.24 лв. изчислена по реда на чл.
162 от ГПК. Ответникът В. В. К. следва да отговора за сумата от 506.62 лв.,
поради което предявеният иск следва да бъдат уважени в пълен размер.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача
сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира от: 1/ цена
за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна
сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна
цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на ***********, като по делото не е
спорно, че третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл.
156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
Общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността на
услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. В
случая, доколкото по делото от приетата съдебно-счетоводна експертиза се
5
установява, че стойността на услугата за дялово разпределение за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 22.55 лв., то претенцията се явява
основателна. Ответникът В. В. К. следва да отговоря за претендирата от
ищеца 1/2 част от общия размер на дължимите суми за дялово разпределение
за периода или за сумата от 11.27 лв. Действително след като ответникът не е
изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация
би изпаднал в забава и ще се дължи обезщетение в размер на претендираната
законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово
разпределение. За цената за заплащане на лихвата за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2 от
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправени и получена
покана от ответниците за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което претенцията за лихва в общ
размер на 5.85 лв. се явява неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция за топлинна енергия
следва да бъде разгледано и възражението за погасяване на задълженията по
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „ЮЛ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези срокове
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но
същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на
месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
потребителите на топлинна енергия.
В случая с оглед разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът се смята
предявен на 17.07.2023 г. и при прилагане на изложените по-горе принципи и
разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, то няма погасени по давност
вземания за главница. Няма погасени по давност и вземания за лихва.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
6
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Частично погасени по давност се явяват и претенциите за дялово
разпределение по отношение на ответника за периода от 01.06.2020 г. до
30.06.2020 г. на стойност 2.05 лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като
размерът на непогасените по давност суми възлиза на 20.50 лв., за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., като ответникът В. В. К. следва да отговаря за
сумата от 10.25 лв.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят
/ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като
ищецът претендира сумите от 150.18 лв. държавна такса в исковото
производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 600 лв. депозити
за вещи лица, 150.18 лв. платена държавна такса в заповедното производство
и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. С оглед
частичната основателност на исковите претенции по отношение на ответника
В. В. К. на ищеца следва да му бъде присъдена сумата в размер на 524.62 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния
представител на ответника В. Л. К. се дължат разноски за първата инстанция в
размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА с оглед на частичната
неоснователност на исковата претенция на процесуалния представител на
ответника В. В. К. се дължат разноски за първата инстанция в размер на 0.42
лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ЮЛ, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление *********** срещу В. В. К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес *************, чре адв. Н. И. по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, че В. В. К. дължи на „ЮЛ сумата от 3233.64 лв., представляваща
цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: *************, аб. № ********* за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 17.07.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 506.62 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 30.06.2023 г., сумата от 10.25 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г.
до 30.04.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д.
№ 39831/2023г. по описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за дялово разпределение над уважения размер от 10.25 лв., до
пълния претендиран размер от 11.27 лв., ведно със законна лихва от
17.07.2023 г. до изплащане на вземането, за периода от 01.06.2020 г. до
30.06.2020 г., както и иска за сумата от 2.92 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г.
до 30.06.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ЮЛ, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление *********** срещу В. Л. К., ЕГН **********, със
7
съдебен адрес *************, чре адв. К. Б., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено, че В. Л. К. дължи на „ЮЛ следните суми: сумата от
3233.64 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: *************, аб. № ********* за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
17.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 506.62 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 30.06.2023 г., сумата от 11.27
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., сумата от 2.92 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 30.06.2023 г., за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 39831/2023г. по описа на СРС, 39
състав.
ОСЪЖДА В. В. К., ЕГН **********, със съдебен адрес *************,
чре адв. Н. И., да заплати на „ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление ***********, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК
сумата от 524.62 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА „ЮЛ, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
************ да заплати на адвокат К. И. Б., с ЕГН **********, с адрес на
дейността **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА,
сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ответника В. Л. К. пред СРС.
ОСЪЖДА „ЮЛ, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
************ да заплати на адвокат Н. И. И., с ЕГН **********, с адрес на
дейността **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА,
сумата от 0.42 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ответника В. В. К. пред СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ***********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8