МОТИВИ към Присъда №261 от 21.10.2019г.
по НОХД №5594/2019г. по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Т.Ф.Н.,
ЕГН:**********, за това, че на 09.11.2018 год. в гр. Пловдив, при условията на
опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е
бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК, е отнел чужда движима вещ - 1 бр. велосипед марка „Кюб
Аналог 29“, със сериен №05691/2210 на стойност 880 лева от владението на И.Д.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. ,,б“ от НК.
В хода на
съдебното производство пострадалият не е конституиран като страна в процеса –
граждански ищец и частен обвинител, макар да е бил надлежно уведомено за тези
му права.
Производството
по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ
от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия Н.,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата
правна квалификация на деянието. Заема становище, че събраните по делото
доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият
е автор на възведеното спрямо него обвинение. По отношение на реализиране на
наказателната отговорност предлага подсъдимият Н. да бъде признат за виновен в
извършване на инкриминираното деяние, като му бъде наложено наказание лишаване
от свобода в размер на три години, което с оглед проведеното съкратено съдебно
следствие да бъде намалено с една трета. Счита, че същото следва да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим. Не взема становище относно вещественото
доказателство - 1 бр. диск „CD-R“. Моли направените по делото разноски да бъдат
възложени на подсъдимия.
Служебният
защитник на подсъдимия - адв. К.К., пледира при индивидуализиране на
наказанието да бъдат отчетени изтъкнатите от нея смекчаващи отговорността на
подзащитния й обстоятелства. Моли да бъде определено наказание в минимално
предвидения от закона размер, което с оглед проведеното съкратено съдебно
следствие да бъде намалено с една трета. Не взема становище относно
вещественото доказателство и направените по делото разноски.
Подсъдимият Н. в
съдебно заседание признава вината си и съжалява за стореното. Декларира, че
желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда на
Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че не оспорва
фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства. В
хода на съдебните прения изцяло поддържа защитника си, а при дадената му
последна дума моли за минимална присъда.
Съдът, въз
основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият Т.Ф.Н.
е роден на *** ***, б., български гражданин, с начално образование, безработен,
неженен, осъждан, ЕГН:**********.
Свид. И.Д.
притежавал велосипед марка „Кюб Аналог 29“, със сериен №05691/2210. Същият
живеел в гр. София, но на 09.11.2018 год. се намирал в гр. Пловдив по работа.
Свидетелят установил велосипеда пред работното си място на адрес в гр. Пловдив,
пред заведение „Театъра“, намиращо се на входа на Драматичен театър гр.
Пловдив. През същото това време от там минал подсъдимият Н., който решил да се
облагодетелства материално, като открадне оставения от свид. Д. велосипед. За
целта се приближил към него. Забелязал, че велосипедът не е заключен, което
обстоятелство улеснило изпълнението на предварително взетото решение. За
изпълнение на същото подс. Н. взел велосипед марка „Кюб Аналог 29“, със сериен
№05691/2210 и се насочил към изхода, след което се отдалечил. Излизайки от
заведението, свид. Д. установил, че велосипедът го няма и веднага депозирал
сигнал до II РУ на МВР гр. Пловдив. В посоченото районно управление, в сектор
„КП“ *** свид. П. И., на когото било възложено извършването на оперативно
издирвателни мероприятия във връзка с инкриминираното деяние, касаещо
горепосочената вещ. При извършена проверка на място, полицейският служителят
установил наличие на охранителни записи, които били приобщени по съответния
ред. При прегледа на същите свид. И.забелязал подс. Н., който бил от ромски
произход, с мустак, както и други специфични индивидуализиращи белези. Именно
благодарение на тях служителят установил, че извършителят на деянието е подсъдимият
Т.Н., който бил криминално проявен и многократно осъждан. При извършена беседа
пред служителя В.П. и свид. П.И., подсъдимият признал извършеното престъпление,
като освен това посочил и механизма на отнемане на чуждата движима вещ. Пред
тях подс. Н. пояснил, че велосипедът бил голям „бегач“, подпрян незаключен в
близост до заведение в Драматичния театър в гр. Пловдив. Първоначално подсъдимият
посочил, че влязъл навътре в Драматичния театър, за да „уринира“, но след като
забелязал велосипеда решил да го открадне. По време на кражбата подс. Н.
пояснил, че носил червена шапка с козирка, както и че още същия ден го е продал
на непознато за него лице за сумата от 70 лв.
В хода на
досъдебното производство с протокол за доброволно предаване бил приобщен 1 бр.
диск „CD-R“. На същия бил извършен оглед, за което бил съставен протокол за
оглед на веществени доказателства.
В хода на
досъдебното производство била назначена и изготвена стоково - оценъчна
експертиза, от чието заключение се установява, че стойността на инкриминираната
вещ - велосипед марка „Кюб Аналог 29“, сив на цвят, към момента на деянието
възлиза на 880 лева.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите
И.Д. и П.И., депозирани в хода на досъдебното производство, надлежно приобщени
към доказателствата по делото. Показанията на цитираните свидетели, съдът
намира за обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви,
незаинтересовани, в съответствие помежду си и с писмените доказателства по
делото, подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание. Противоречие
относно релевантните факти от предмета на доказване в събраните гласни
доказателства – свидетелски показания, не се наблюдава, като всеки от
разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически
обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите
събития е станал непосредствен очевидец.
При
постановяване на присъдата си съдът взема предвид и заключението на назначената
в хода на досъдебното производство стоково – оценъчна експертиза, надлежно
приобщено към доказателствената съвкупност, което според преценката на съда е
извършено компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и
съответства на останалите доказателства, относими към изследваните
обстоятелства.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и
от приложените по делото писмени доказателства, прочетени на основание чл.283
от НПК – протокол за доброволно предаване от 21.11.2018г., характеристична
справка на подсъдимия, протокол за оглед
на веществени доказателства от 15.02.2019г., справка за съдимост на подсъдимия.
На база на събраните доказателства, при така установената фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимият Т.Ф.Н., ЕГН:********** е осъществил от
обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. ,,б“ от НК, тъй като на
09.11.2018 год. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив - извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление от общ
характер на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел
чужда движима вещ - 1 бр. велосипед марка „Кюб Аналог 29“, със сериен
№05691/2210 на стойност 880 лева от владението на И.Д., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои.
Подсъдимият е реализирал обективните съставомерни признаци на указаното
престъпно посегателство, като е отнел чужда нему движима вещ - 1 бр. велосипед
марка „Кюб Аналог 29“ , със сериен №05691/2210 на стойност 880 лева, от владението на И.Д.. Без негово
съгласие е прекъснал с действията си упражняваната от него до момента на
посегателството фактическа власт върху вещта и е установил свое владение върху
нея.
Налице е по – тежко квалифициращ признак на деянието с оглед субекта на
престъплението, тъй като престъплението на Н. е извършено при условията на
опасен рецидив – чл.29, ал.1, б. “а” и б. “б” от НК. Подсъдимият е многократно
осъждан. С определение за одобряване на споразумение, постановено по НОХД
№738/2014 год. по описа на РС - Пловдив, в сила от 12.02.2014 год., подсъдимият
Н. е бил признат за виновен за извършено на 10.02.2014г. престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ от НК, като му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, при
първоначален строг режим. Наказанието е било изтърпяно на 23.12.2014г. С
определение за одобряване на споразумение, постановено по НОХД №4362/2015 год.
по описа на РС - Пловдив, в сила от 17.07.2015 год., подсъдимият Н. е бил признат
за виновен за извършено на 15.-7.2015г. престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 пр.1
от НК, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
четири месеца, при първоначален строг режим. С определение за одобряване на
споразумение, постановено по НОХД №6719/2015 год. по описа на РС - Пловдив, в
сила от 27.03.2017 год., подсъдимият Н. е бил признат за виновен за извършено
на 14.07.2015г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4,
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, като
му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и
шест месеца, при първоначален строг режим. С определение, постановено по ЧНД №
2306/2017г. по описа на РС – Пловдив, в сила от 16.05.2017 год., наказанията по
НОХД № 6719/2015 год. и НОХД № 4362/2015 год. и двете по описа на РС - Пловдив са били кумулирани, като е било определено
едно общо най-тежко наказание от една година и шест месеца „лишаване от
свобода, при първоначален строг режим. Наказанието е било изтърпяно на
02.03.2018г. От изтърпяването на наказанията по посочените осъждания не са
изминали пет години по смисъла на чл.30, ал.1 от НК. Посочените съдебни актове
се отразяват на правната квалификация на вмененото във вина престъпление на Н.
и определят извършеното от него престъпление, като такова извършено при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“А” и б.“Б” от НК.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк
умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал
неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и
наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Намерението му за противозаконно присвояване на отнетата чужда
движима вещ намира пряк обективен израз в предприетите от него действия, а и не
се отрича от него.
Причините за извършване на престъплението съдът намира в ниското
правосъзнание на подсъдимия, слабите му волеви задръжки и незачитане на установения
в страната правен ред.
За престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1,
б. „А“ и б. „Б“ от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода
от две до десет години. В конкретния случай производството е проведено по реда
на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК и съобразявайки се с
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК съдът следва да наложи на подсъдимия
наказание при условията на чл.58А от НК. При индивидуализиране на наказанието,
съобразно разпоредбата на чл.54 от НК съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства затрудненото материално положение на подсъдимия,
признаването на вината и изразеното съжаление за стореното, както и сравнително
невисоката стойност на отнетото имущество. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът прецени личната висока степен на обществена опасност на
подсъдимия, предвид на предходно постановените спрямо него съдебни актове, които
не се отразяват на правната квалификация на извършеното престъпление. Като
анализира така индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият
съдебен състав счете, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и следва да бъде в размер на
ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.58А, ал.1 от НК да се
намали с една трета, като наказанието което следва да се изтърпи от подсъдимия
следва да бъде в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това наказание
съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността
на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и
превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило възпитателно
и предупредително и на останалите членове на обществото.
Само за пълнота
трябва да се посочи, че в случая не следва да се определи и наложи наказание
лишаване от свобода при условията на чл.58А, ал.4 от НК, тъй като не са налице
основанията на посочената законова норма. Законодателят е предвидил такава
възможност само, когато са налице едновременно за прилагане условията на
чл.58А, ал.1 – 3 от НК и чл.55 от НК и приложението на чл.55 от НК би се явило
по – благоприятно за дееца, но съдът счита, че в конкретния случай не е налице
изключително или пък многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Приложението на чл.55 от НК би се наложило да бъде сторено при старата редакция
на чл.58А от НК – действаща до изменението й с ДВ бр.26 от 2010г., предвиждаща
определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, но към инкриминираната
дата – 09.11.2018г. е в сила новата редакция на чл.58А от НК, указваща
единствено привилегията за намаляване на определеното съобразно правилата на
Общата част на НК наказание с една трета, не и за задължително прилагане на
чл.55 от НК.
В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК,
защото не са налице материалноправните изисквания на посочената правна норма, предвид
на това, че преди извършване на престъплението, предмет на настоящото
производство, подсъдимият е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпления
от общ характер.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС следва така наложеното на
подсъдимия Т.Ф.Н. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде
изтърпяно при първоначален ”СТРОГ РЕЖИМ”.
Вещественото доказателство - 1 бр.
диск „CD-R“, предаден с Протокол за доброволно предаване от 21.11.2018г.,
находящ се на лист 17 от досъдебното производство, следва да остане приложен по
делото.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Т.Ф.Н. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив сумата от 67,20 /шестдесет и седем лева и
двадесет стотинки/ лева, направени в хода на досъдебното производство разноски
по делото /за стоково – оценъчна експертиза/.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ