№ 5721
гр. София, 05.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110146922 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са
относими, необходими и приемането им е допустимо.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът счита, че следва служебно да назначи ССчЕ, която да отговори на
следните въпроси: Правилно ли е изчислен /съгласно правилата на Приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 ЗПК/ размерът на ГПР, посочен в договора?; Какъв би бил размерът на
ГПР, ако в него се включва таксата за експресно разглеждане в размер на 920 лв.?;
Какъв би бил той, ако в него се включват и заплатените такси за удължаване на срока
по договора?; Постъпили ли са сумите, за които се представят платежни нареждания
към отговора на исковата молба, по сметка на ищцовото дружество и за погасяване на
какво са били отнесени?
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 17219/2023 г. по описа на СРС, 57 с-в.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи поставени в
обстоятелствената част на акта при депозит в размер от 200 лева от бюджета на съда.
1
ОПРЕДЕЛЯ като вещо лице П. А. Д., на което да бъде съобщена задачата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 15.03.2024 г., от 9.40
часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „Интернешънъл
Саламанка Капитал“ ООД чрез адв. Б. С. /л.38/ с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за установяване съществуването
на вземания на ищеца по отношение на ответника за сумата от 2300 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит от 11.07.2022 г., ведно със законна лихва от
31.03.2023 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 151,80 лв. за периода
от 11.07.2022 г. до 09.09.2022 г., и мораторна лихва в размер на 129,06 лв. за периода от
10.09.2022г. до 29.03.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 17219/2023 г. по описа на СРС, 57 с-в. Ищецът претендира и
сторените разноски по делото.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит от 11.07.2022 г. е
предоставил на ответника А. В. Д. заемна сума, като последният се е задължил да я върне на
09.09.2022г., ведно с уговорената възнаградителна лихва. Ответникът възразил в срока по
чл. 414 ГПК, поради което са предявени настоящите искове. Ето защо, моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника А. В. Д., с който изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Счита, че лихвата и ГПР по договора са определени в противоречие с
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Оспорва действителността на клаузата за
експресно разглеждане, предвидена в чл. 1 от договора, поради противоречие с чл. 10а,
ал. 1 ЗПК и с добрите нрави. Счита за нищожна и клаузата на чл. 8 от договора,
предвиждаща такса за удължаване на срока по договора, като противоречаща на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Във връзка с горното намира, че
извършените от него плащания по чл. 8 от договора в общ размер на 2411,55 лв. следва
да се приспаднат от главницата по кредита.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване: 1) по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК – че между ищеца и ответника е възникнало
валидно облигационно правоотношение по процесния Договор за потребителски кредит, в
изпълнение на който заемодателят е предоставил на ответника посочената заемна сума, а
последният се е задължил да я върне в уговорения срок, че е настъпил падежът на
задължението за връщане на сумата; 2) по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД – наличие на уговорка за договорна лихва, размер и изискуемост на
посочената лихва, 3) по иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД настъпването на падежите
2
на главното вземане и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника е да докаже факта на изпълнение – че е върнал на ищеца
/изцяло или отчасти/ дължимата от него сума.
УКАЗВА, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, какъвто е процесният, на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3