Р Е Ш Е Н
И Е
… /27.2.2023 г., град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 14 състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание проведено на двадесет и осоми юни две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Районен съдия: Даниела
Павлова
при участието на секретаря Кичка
И. като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 10586 по описа на ВРС за 2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата по
извършването.
С влязло в сила решение № 262517/21.9.2021 г. е допуснато извършването на осн.чл.69 ЗН на съдебна делба на недвижим имот, останал в наследство от Веселин
И.Т.,***, починал на 08.11.2015 г., представляващ жилищно помещение апартамент
№ 614 - обособена част от работническо общежитие, находящо се в гр. Варна на ****,
на шести етаж, с площ от 27,05 кв.м., състоящо се от входно антре, стая, тераса
и сервизни помещения при граници: жилищно помещение № 613, зелени площи,
жилищно помещение № 615 и коридор, заедно с 0,0049 кв.м. идеални части от
избени помещения в сутерена с обща площ от 453,53 кв.м. и складово помещение на
15-ти терасовиден етаж с площ от 179,71 лв.м., както и 0,0049 идеални части,
равняващи се на 13,66 кв.м. от общите части на сградата и правото на строеж
върху държавно дворно място между съделители и при квоти: 1/6 /една шеста/ идеална част за К.С.И., 1/6 /една шеста/ идеална част за П.С.И., 1/6
/една шеста/ идеална част за Д.Т.А.
и 3/6 /три шести/ идеални части
за А.С.А..
С
влязло в сила решение на ВРС № 3639 от 03.08.2018 г. от делбата са изключени
земеделските имоти, както и съделителят П.И.Т..
В първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението по
допускане на делбата № 262517/21.9.2021 г. са приети за разглеждане претенции по сметки на осн. чл.344,
ал.2 ГПК както следва:
ПРИЕМА за разглеждане на осн.чл.344, ал.2 ГПК молба на съделителя А.С.А.
срещу К.С.И., П.С.И. и Д.Т.А. за
заплащане на сумата в размер на 150 лв. на месец за ползване на наследствените
имоти от останалите съделители.
ПРИЕМА за разглеждане на основание чл. 346 от ГПК претенции
по сметки на А.С.А. срещу съделителите К.С.И., П.С.И. и Д.Т.А. да му заплатят съгласно квотите, които притежават увеличението с което А. приживе на наследодателя си е спомогнал да
се увеличи наследството, като е заплатил негов дълг, но не е бил възнаграден по
друг начин. Моли след като се пресметне
това увеличение в негова полза да му се
заплати в пари от насрещната
страна, на осн.чл. 12, ал. 2 ЗНасл
следните суми по молбата:
1.До смъртта на наследодателя Веселин И.Т.
наследникът А.А. е заплатил общо 4316 лв. за
погасяване на негово задължение по усвоен и използван от него приживе кредит по
Договор за кредит от 03.12.2013 г. сключен с Банка ДСК ЕАД. Претендира 1/6 част
от всеки един от останалите съделители от общата сума 4316 лв. или 719, 33 лв. от всяка от съделителките.
2.След смъртта на наследодателя Веселин И.Т.
наследникът А.А. е
заплатил общо 2074,32 лв. за
погасяване на негово задължение по усвоен и използван от него приживе
кредит по Договор за кредит от 03.12.2013 г. сключен с Банка ДСК ЕАД. Претендира
1/6 част от всеки един от останалите съделители от общата сума 2074, 32 лв.
или 345, 72 лв. от всяка от
съделителките.
3.Претендира
1/6 част, а именно 191, 66 лв. от всеки един от останалите съделители от общата
сума от 1150 лв., която А.А. е заплатил във връзка с погребението на наследодателя
Веселин И.Т. за поставяне на камък на гроба му;
4.Претендира
1/6 част, а именно 160, 41 лв. от всеки един от останалите съделители от общата
сума от 962, 48 лв., която А.А. е заплатил
за погасяване на непогасено задължение на наследодателя Веселин И.Т. по
използвана от него приживе кредитна карта издадена от Пощенска банка, с
юридическо име „Юробанк България" АД;
В
евентуалност, ако се приеме, че молбата по чл.12, ал.2 ЗН е неоснователна съделителят А.А. предявява осъдителни претенции срещу съделителите К.С.И., П.С.И. и Д.Т.А. на осн.чл.
59 ЗЗД за заплащане съразмерно с дяловете им на
необходими разноски след откриване на наследството за посочените по-горе
суми по т.1, 2, 3 и 4 на молбата.
В
евентуалност, ако се приеме, че молбата по чл.59 ЗЗД е неоснователна предявява осъдителна
претенция срещу съделителите К.С.И., П.С.И. и Д.Т.А.
на осн.чл. чл. 61, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД за заплащане
на посочените по-горе суми в т.1, 2, 3 и 4 по молбата.
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, на осн.чл.349 ГПК претенция
на А.С.А. за възлагане на жилището, представляващо ап.614 като дяловете
на останалите съделители се уравнят с пари.
При
уважаване на молбата е направено искане за
заплащане на разноски за
уважените искове.
Ищците
чрез процесуален представител оспорват така предявените осъдителени претенции. Оспорват и молбата за възлагане на имота като твърдят,
че Антонов не е от кръга на наследниците с право на възлагане.
Съдът
като взе предвид събраните доказателства, становищата на страните и въз основа
на закона на осн.чл.235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
От
заключението на СОЕ от 30.03.2022 г., което съдът цени като пълно, ясно,
обосновано и компетентно дадено се
установява, че пазарната стойност на допуснатия до делба имот, представляващ апартамент
№ 614 с площ 27.05 кв.м. е 42400 лева.
Съдът
като съобрази площта и характеристиките на същото намира, че жилището е реално
неподеляемо.
Съгласно
разпоредбата на чл.349, ал.1 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, което е било
съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с
развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма
собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като
уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. Ако
неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да
бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят
с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по
изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял,
предпочита се онзи, който предложи по-висока цена – ал.2.
В случая
съделителят Антонов не е лице от посочените по-горе, тъй като същият е низходящ
на преживялата съпруга на наследодателя, не са събрани доказателства същият да е живял с
наследодателя до смъртта му и да не
притежава друго жилище, поради което
заявената претенция за възлагане
на имота следва да се остави без
уважение.
По
заявените претенции по сметки:
Фактическия
съств на субективното право по чл. 12,
ал.2 ЗН изисква да са налице следните кумулативно необходими елементи за да се породи субективното право по смисъла
на чл. 12, ал. 2 ЗН, а именно: приелият наследството наследник още приживе на
наследодателя да е спомогнал за увеличаване на наследството имущество;
увеличението на наследственото имущество трябва да съществува реално и да е
налице към момента на откриване на наследството; и претендиращият сънаследник
по смисъла на чл.12, ал. 2 ЗН да не е получил възнаграждение за приноса си в
увеличаването на имуществото на наследодателя. По отношение на приноса по чл.
12, ал. 2 ЗН ирелевантни за него са направени от сънаследника след откриване на
наследството подобрения или спестяване на разходи за наследствената маса, т.е.
меродавен за възникването на правото по чл. 12, ал. 2 ЗН е само вложеният от
сънаследника принос приживе на наследодателя. По отношение на подобренията,
извършените разходи, респ. спестяването на разходи за наследствената маса,
направени след откриване на наследството, приложение намират общите правила за
разноските съгласно разясненията, дадени в ППВС № 6 от 1974 г. Увеличението на наследството
по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН може да бъде резултат от вложени от наследника в
наследственото имущество труд и средства, като увеличението следва да има ясен
израз под някаква форма – имот, постройки, насаждения и други. Релевантно за
увеличение на наследството е не колко е изразходвал наследникът в труд и
средства, а с колко е увеличено имуществото на наследодателя – в този смисъл Решение
№ 1233 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 4939/2007 г., I г. о. на ВКС, ГК.
Законодателят не изброява изрично формите, в които следва да се изразява
увеличението на наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН, но в правната
доктрина и съдебната практика се приема, че се има предвид извършване на
подобрения в имот на наследодателя посредством влагане на пари, труд, плащане
на задължения, във връзка с осъществяването на подобренията и други – вж.
Решение № 237 от 18.02.2008 г. по гр. д. № 613/2007 г. на ВКС.
Съхраняването
на наследственото имущество не може да се квалифицира като увеличение на
наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН, защото липсва нарастване на
стойността на имуществото на наследодателя вследствие на вложен от сънаследника
принос /Решение № 217 от 12.03.2010 г. по гр. д. № 237/2009 г., III г.о. на ВКС/.
На следващо място, изисква се увеличението на наследственото имущество
да бъде налице към момента на откриване наследството – Решение № 721 от
05.11.2009 г. по гр. д. № 1890/2008 г. Както се посочи по-горе към производството са ирелевантни направени от сънаследника след откриване на
наследството подобрения, извършени разходи, респ. спестяване на разходи за
наследствената маса. По отношение на тези подобрения намират приложение общите правила за
разноските съгласно ППВС № 6 от 1974
г.
Относно
третия изискуем елемент от фактическия състав, обуславящ възникването на
субективното право по чл. 12, ал. 2 ЗН е необходимо претендиращият сънаследник да не е получил
възнаграждение за приноса си в увеличаването на имуществото на наследодателя.
Налице е трайна и безпротиворечива съдебна практика, че допринеслият наследник следва да не е бил
възнаграден по друг начин, т.е. да не е облагодетелстван от наследодателя
посредством дарение, завещание, ползване на имота за определено време или под
някаква друга форма /така Решение № 248 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 4247/2008
г., III г. о. на ВКС, ГК; Решение № 70 от 26.03.2010 г. по гр. д. № 304/2009
г., II г. о. на ВКС, ГК; Решение № 148 от 11.05.2010 г. по гр. д. № 3243/2008
г., III г. о. на ВКС, ГК./
По
иск с пр.осн. чл.61, ал.1 ЗЗД съсобствениците
отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само до
размера на обогатяването им. Следователно отговорността им се ограничава до по
– малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие
на подобренията стойност на съсобствения имот. В този смисъл Решение № 487 от
30.11.2011 година на ВКС по гражданско
дело № 1503/2010 година, I г.о., ГК. Под обогатяване се има предвид увеличената
стойност на имота. При определяне увеличената стойност на имота следва да се
имат предвид разясненията, дадени с т.II, 6 на ППВС № 6/1974 година като има
изискване да се изследва каква е била цената на имота
без подобренията и каква е тя след подобренията, към момента на разглеждане на делото. В този смисъл е постановено Решение на ВКС по
гражданско дело № 1072/2010 година, I г.о., съгласно което са допустими само
онези искания по сметки, които имат връзка с делбата на наследството. Всички
последващи откриването на наследството парични отношения между съделителите
нямат връзка с делената съсобственост и подобни претенции подлежат на
разглеждане в отделен процес /решение по ч.гр.д. № 2105/2008 г. на ВКС,
четвърто ГО.
Съдът като съобрази твърденията в молбата и
искането в същата, намира, че така
предявените в условие на евентуално съединяване
осъдителни искови претенции следва да се квалифицират като такива на
осн.чл.59 ЗЗД. Същата разпоредба сочи, че
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да
му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право
възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
В случая се претендира от наследниците
заплащането на суми, които са заплатени само от един наследник за погасяване на
задължения на наследодателя към кредитор за усвоени приживе от наследодателя суми по два
договора за банков кредит от 03.12.2013 г. с кредитор Банка ДСК ЕАД и по договор за кредитна карта с кредитор
Юробанк България АД.
От
удостоверение, издадено от Банка ДСК ЕАД, изх.№ 5260/20.11.2017 г. се установява,
че за периода от 03.12.2013 г. до 03.12.2016 г. А.А.
е внесъл по сметката на Веселин Т. посочени суми, без да е
посочено основанието на което същите са внесени. В приложените операционни
бележки за транзакция е посочен вносител Парашкева Жекова А. и вносител А.А..
Исковата
претенция обхваща период както преди смъртта, така и след смъртта на
наследодателя Веселин Т.. От представените доказателства не се установява какъв
е произхода на средствата, както и че същите суми са внасяни от А. на лично основание
или същите са внасяни за погасяване на
задължение на неговата майка в качеството й на наследник – преживяла съпруга на
наследодателя. Тези плащания са последващи, извършени след откриването на наследството и нямат връзка с делената съсобственост,
поради което същите подлежат на
разглеждане в отделно производство
/решение по ч.гр.д. № 2105/2008 г. на ВКС, четвърто ГО/. Ето защо
производството в тази част следва да се
прекрати.
По отношение на извършените плащания за разходи
за изработване на надгробен паметник на наследодателя, съдът намира следното:
Това плащане представлява изпълнение на
нравствен дълг на наследника по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД.
Съгласно ППВС №1/1979 г. съзнателното изпълнение
на един нравствен дълг съставлява основание за това, поради което връщането му
не може да се претендира, като нормата не намира приложение когато за едно лице
съществува законово задължение да изпълни нещо, а задължението е изпълнено от
друго незадължено лице. Разходите за погребение обичайно се поемат от
най-близкия по ред роднина. В настоящия
случай същите са заплатени от лице, което няма родствена връзка с
наследодателя, доколкото А. е наследник на преживялата съпруга на
наследодателя. Ответниците по молбата са
наследници от втора степен по съребрена
линия. За съделителя Антонов не е било налице законово задължение, но доколкото
неговата майка е била съпруга на наследодателя следва да се приеме, че нейният
син е изпълнил един нравствен дълг. Както се посочи по-горе, тези разходи нямат
отношение към делбата на наследството и в хипотезата на неоснователно
обогатяване следва да се разгледат в отделно производство, доколкото представляват
парични отношения между лица без родствена връзка между наследници по съребрена линия и наследник на
преживяла съпруга на наследодателя. Същите плащания се явяват последващи откриването на наследството и нямат връзка с делената съсобственост,
поради което същите подлежат на
разглеждане в отделно производство /решение
по ч.гр.д. № 2105/2008 г. на ВКС, четвърто ГО/. Ето защо производството в
тази част следва да се прекрати.
По
отношение прекратяването на съсобствеността:
Съгласно
разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище може да поиска то да
бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват
с друг имот или в пари. Не са налице основания за възлагане на имота на
съделителят Антонов. Същият е наследник на преживяла съпруга на наследодателя,
която наследява заедно с наследници от втора степен по съребрена линия.
Съдът намира, че делбата следва да се извърши
по реда на чл.348 ГПК чрез изнасяне на имота
на публична продан, като при този способ
за прекратяване на съсобствеността всеки съделител ще има възможност да
участва в проданта.
По
отношение претенцията с пр.осн.чл.344, ал.2 ГПК в решението с което се допуска делба съдът се произнася
по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки сънаследник. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се
произнася и по въпроса кой от съделителите ги държи. Съдът може да се
произнесе както с решението по ал. 1 или по-късно, ако всички
наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по
искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се
ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването. Това определение може да бъде изменено от същия съд.
По делото не са ангажирани
доказателства за установяване на фактическия състав на разпоредбата на чл.344,
ал.2 ГПК, от което следва, че искането следва да се остави без уважение като
неоснователно.
На
осн.чл.355 ГПК страните дължат
държавна такса за производството в размер на 4 % върху
стойността на дяловете им, съгласно заключението на СТОЕ от 01.04.2022 г.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА делбата да се
извърши по реда на чл.348 ГПК чрез изнасяне на публична продан на недвижим имот
- жилищно помещение апартамент № 614 - обособена част от работническо
общежитие, находящо се в гр. Варна на ****, на шести етаж, с площ от 27,05
кв.м., състоящо се от входно антре, стая, тераса и сервизни помещения при
граници: жилищно помещение № 613, зелени площи, жилищно помещение № 615 и
коридор, заедно с 0,0049 кв.м. идеални части от избени помещения в сутерена с
обща площ от 453,53 кв.м. и складово помещение на 15-ти терасовиден етаж с площ
от 179,71 лв.м., както и 0,0049 идеални части, равняващи се на 13,66 кв.м. от
общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място, като
след извършване на проданта получената сума се разпредели между съделители и
всеки получи сума, съответстваща на дела му, а именно 1/6 /една шеста/ част за К.С.И., 1/6 /една шеста/ част за П.С.И., 1/6 /една шеста/ част за Д.Т.А.
и 3/6 /три шести/ части за А.С.А..
Пазарната цена на имота съгласно заключението
на СТОЕ от 01.04.2022 г. на в.л. А.В. е 42400.00
лева
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на А.С.А. за възлагане на жилищно помещение апартамент № 614 -
обособена част от работническо общежитие, находящо се в гр. Варна на ****, на
шести етаж, с площ от 27,05 кв.м., състоящо се от входно антре, стая, тераса и
сервизни помещения при граници: жилищно помещение № 613, зелени площи, жилищно
помещение № 615 и коридор, заедно с 0,0049 кв.м. идеални части от избени
помещения в сутерена с обща площ от 453,53 кв.м. и складово помещение на 15-ти
терасовиден етаж с площ от 179,71 лв.м., както и 0,0049 идеални части,
равняващи се на 13,66 кв.м. от общите части на сградата и правото на строеж
върху държавно дворно място, на осн.чл. 349, ал.1 и ал.2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на осн.чл.344, ал.2 ГПК на А.С.А. срещу К.С.И., П.С.И. и Д.Т.А. за заплащане на сумата в размер на 150 лева на месец за ползване на жилищно
помещение апартамент № 614 - обособена част от работническо общежитие, находящо
се в гр. Варна на ****, на шести етаж, с площ от 27,05 кв.м., състоящо се от
входно антре, стая, тераса и сервизни помещения при граници: жилищно помещение
№ 613, зелени площи, жилищно помещение № 615 и коридор, заедно с 0,0049 кв.м.
идеални части от избени помещения в сутерена с обща площ от 453,53 кв.м. и
складово помещение на 15-ти терасовиден етаж с площ от 179,71 лв.м., както и
0,0049 идеални части, равняващи се на 13,66 кв.м. от общите части на сградата и
правото на строеж върху държавно дворно място до окончателното извършване на
делбата.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на А.С.А.
срещу К.С.И., П.С.И. и Д.Т.А. за
заплащане на следните суми,
съответстващи на притежаваните от съделителките
квоти, а именно по 1/6 част,
както следва: по 719,33 лева за погасяване на задължение в размер на 4316 лева по усвоен от
наследодателя Веселин И.Т. Договор за
кредит от 03.12.2013 г., сключен с Банка ДСК ЕАД; по 345.72 лева за погасяване
на задължение в размер на 2074.32 лева
по усвоен от наследодателя Веселин И.Т.
Договор за кредит от 03.12.2013 г., сключен с Банка ДСК ЕАД; по 160.41 лева за погасяване на задължение на наследодателя Веселин И.Т. по Договор
за кредитна карта, издадена от Пощенска
банка, с юридическо име „Юробанк България" АД в размер на 962.48
лева; по 191, 66 лева като част от заплатена от А.А.
сума в размер на 1150.00 лева за изработване на надгробен паметник на
наследодателя Веселин И.Т., с които суми ответниците са се обогатили, а ищецът
е обеднял, на осн.чл.59 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.С.И., ЕГН ********** да заплати държавна такса за производството по сметка на
РС Варна в размер на 282.66 лева, на осн.чл.355 ГПК.
ОСЪЖДА П.С.И., ЕГН ********** да заплати държавна такса за
производството по сметка на РС Варна в размер на 282.66 лева, на осн.чл.355 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Т.А., ЕГН ********** да заплати държавна такса
за производството по
сметка на РС Варна в размер на 282.66
лева, на осн.чл.355 ГПК.
ОСЪЖДА А.С.А. с ЕГН ********** да заплати държавна такса за производството
по сметка на РС Варна за делбата в размер
на 848.00 лева, на осн.чл.355 ГПК.
Решението в прекратената част представлява
определение и подлежи на обжалване пред ВОС с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Решението в останалата част подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: