Решение по адм. дело №1923/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК, приложим субсидиарно на основание разпоредбата на §2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл. 268, ал. 1, във вр. с чл. 171 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на "А-МАРКЕТ" ЕООД, [ЕИК], с адрес: град Пловдив, [жк], Търговски център Сани, ет.3, офис 4 – счетоводна кантора Лучия, представявано от А. У., срещу Решение № 233/26.08.2025 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ Пловдив.

Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, с твърдение, че същият е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. С решението на директора на ТД на НАП – Пловдив е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Разпореждане № [рег. номер]-137-0004197 от 23.07.2025 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, по изпълнително дело № 16140002789/2014 г. и искането за прекратяването му за задължения, за които е настъпила погасителната давност. Възражението за настъпила погасителна давност било направено за публични задължения по ЗДДС, КСО, ЗЗО и ЗДДФЛ и ЗКПО и лихви към тях за отделни данъчни периоди, които са възникнали в периода юли 2015 година – декември 2019 година по подадени декларации, чиято изискуемост е настъпила през 2015, 2016, 2017, 2018 година, 2019 година и 2020 година /януари месец/. С цитираното разпореждане на публичен изпълнител, възражението на лицето за настъпила погасителна давност било прието за основателно за част от задълженията, като публичният изпълнител е приел, че са погасени по давност сума в размер на 68 919, 40 лева с посочено основание за погасяване чл 171, ал 1 от ДОПК, както и задължения в размер на 4073, 78 лева с посочено основание за погасяване в размер на 171, ал. 2 от ДОПК. По отношение на останалите задължения било прието, че са предприети принудителни действия с цел събиране на публичните вземания, които са прекъснали давността на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК с изпращане към банките на разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, като действието било извършено на 30.06.2021 година и предвид на прекъсването на давността започнала да тече нова давност, която не е изтекла към момента. Същите мотиви са изложени и в решението на директора на ТД на НАП – Пловдив, който позовавайки се на нормата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК изтъква, че през 2021 година на 30.06.2021 за задълженията, за които дружеството е обжалвало разпореждането на публичния изпълнител с претенция за изтичане на давността, същата не е изтекла. Аргументира се с обстоятелството, че на 30.06.2021 година от публичния изпълнител е извършено изпълнително действие - представляващо изпращане на нареждане за изпълнение на запорно съобщение до банките, в които има наложен запор, в резултат на което по силата на ДОПК и нормата на чл. 172, ал. 2 от същия е налице прекъсване на давността. От следващия ден 01.07.2021 година започвала да тече нова давност за задълженията с падеж от 01.01.2016 година до 31.01.2020 година и същата щяла да изтече едва през 2026 година.

Дружеството оспорва твърдението за наличие на основание за прекъсване на давността. Аргументира, че в случая изпратеното нареждане за изпълнение на запорно съобщение няма правен ефект върху задълженията, за които то претендира прилагането на последиците от давността. Изтъква, че нареждането за изпълнение на запорното съобщение, което било изпратено е във връзка с наложен запор по Постановление изх. 2789/2014/000143/18.08.2015 година, като това постановление за запор на банковите сметки на дружеството не обхваща обезпечаване и събиране на задълженията, за които то претендира прилагането на последиците на давността. Задълженията, за които дружеството претендира прилагането на последиците на давността са по подадени декларации за периода 01.12.2015 година до 31.12.2019 година и които са с падеж от 01.01.2016 година до 31.01.2020 година, като същите не са били обект на обезпечението /тъй като постановлението била издадено на 18.08.2015 година, когато тези задължения, за които се претендира давността още не били възникнали/ и поради това счита, че изпращането на нареждането за изпълнение на запорното съобщение не може да има за правна последица прекъсването на давността относно тези задължения, защото те не са били обект на наложеният запор. Изтъква, че според нормата на чл. 228 от ДОПК нареждането за изпълнение се изпълнява във връзка с предходно наложен запор със запорно съобщение и има прекъсващ давността правен ефект само за онези задължения, които са в рамките на вече наложения запор, не и за други извън запора.

Моли решението да бъде отменено, а преписката - върната на публичния изпълнител. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят "А-МАРКЕТ" ЕООД, редовно призован, се представлява от своя процесуален представител. Същият заявява, че поддържа жалбата, не възразява да се приеме административната преписка. Заявява, че няма да сочи доказателства и претендира разноски по списък. Заявява, че поддържа всички съображения по същество, което вече са изложени в подадената жалба до съда.

Ответникът Директор на ТД на НАП Пловдив, редовно призован, се явява. Чрез процесуален представител оспорва жалбата. Поддържа депозираното по делото писмено становище във връзка с подадената жалба. Заявява, че административният орган подробно бил изложил аргументи по отношение на прекъсването на давностния срок съгласно чл. 172 от ДОПК съобразно действащата нормативна уредба и цитира Тълкувателно решение № 7 от 2021 година по тълкувателно дело № 8 от 2019 година по описа на Върховен административен съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съображения по съществото на спора са изложени в писмено становище.

Административен съд - Пловдив, след като се запозна с твърденията на страните и приложените по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Постъпило е на 30.06.2025 година от "А-МАРКЕТ" ЕООД заявление до публичен изпълнител с вх. № 55-16-10977 /вх. № [рег. номер]-000-0384529 от 30.06.2025 година/, в което е заявено възражение за погасяване на задължения по давност.

I.С разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0004197 от 23.07.2025 г., З. М., на длъжност публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив се е произнесъл по направеното заявление на дружеството.

Посочил е, че по отношение на задължения дължими за периода 29.11.2010 година – 31.12.2010 година, същите са с падеж за плащане 2010 година, давността, съгласно разпоредбата на чл. 171 от ДОПК е започнала да тече от 01.01.2011 година На основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК общият 10-годишен давностен срок за тези задължения е изтекъл на 01.01.2021 година.

По отношение на задълженията дължими за периода 01.01.2015 година – 31.12.2015 година, същите са с падеж 2015 година, давността съгласно чл. 171 започвала да тече от 01.01.2016 година, като общият давностен срок за тези задължения е изтекъл на 01.01.2021 година.

По отношение на задълженията дължими за периода 01.01.2016 година – 31.12.2016 година, същите били с падеж на плащане 2016 година, като давността започвала да тече на основание чл. 171 от ДОПК от 01.01.2017 година. На основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК общият 5-годишен давностен срок бил прекъснат на дата 30.06.2021 година с връчване на Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с Изх. № [рег. номер]—029-0021353/30.06.2021 година на „Алианц Банк България“ АД, както с връчване на Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с Изх. № [рег. номер]—029-0021351/30.06.2021 на „Търговска банк Д“ АД, като разпорежданията били издадени във връзка с наложен запор върху банкови сметки с Постановление изх. № 2789/2014/000143/18.08.2015 година. На основание чл. 172, ал. 3 от ДОПК от прекъсването на давността започвала да тече нова давност. Поради това давността за задълженията дължими за периода 01.01.2016 година – 31.12.2016 година не била изтекла към момента.

По отношение на задълженията дължими за периода 01.01.2017 година – 31.12.2017 година, същите били с падеж на плащане 2017 година, като давността започвала да тече на основание чл. 171 от ДОПК от 01.01.2018 година. На основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК общият 5-годишен давностен срок бил прекъснат на дата 30.06.2021 година с връчване на Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с Изх. № [рег. номер]—029-0021353/30.06.2021 година на „Алианц Банк България“ АД, както с връчване на Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с Изх. № [рег. номер]—029-0021351/30.06.2021 на „Търговска банк Д“ АД, като разпорежданията били издадени във връзка с наложен запор върху банкови сметки с Постановление изх. № 2789/2014/000143/18.08.2015 година. На основание чл. 172, ал. 3 от ДОПК от прекъсването на давността започвала да тече нова давност. Поради това давността за задълженията дължими за периода 01.01.2017 година – 31.12.2017 година не била изтекла към момента.

По отношение на задълженията дължими за периода 01.01.2018-31.12.2018 година, същите били с падеж на плащане 2018 година, като давността започвала да тече на основание чл. 171 от ДОПК от 01.01.2019 година. На основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК общият 5-годишен давностен срок бил прекъснат на дата 30.06.2021 година с връчване на Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с Изх. № [рег. номер]—029-0021353/30.06.2021 година на „Алианц Банк България“ АД, както с връчване на Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с Изх. № [рег. номер]—029-0021351/30.06.2021 на „Търговска банк Д“ АД, като разпорежданията били издадени във връзка с наложен запор върху банкови сметки с Постановление изх. № 2789/2014/000143/18.08.2015 година. На основание чл. 172, ал. 3 от ДОПК от прекъсването на давността започвала да тече нова давност. Поради това давността за задълженията дължими за периода 01.01.2018 година – 31.12.2018 година не била изтекла към момента.

По отношение на задълженията дължими за периода 01.01.2019-31.12.2019 година, същите били с падеж на плащане 2019 година, като давността започвала да тече на основание чл. 171 от ДОПК от 01.01.2020 година. На основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК общият 5-годишен давностен срок бил прекъснат на дата 30.06.2021 година с връчване на Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с Изх. № [рег. номер]—029-0021353/30.06.2021 година на „Алианц Банк България“ АД, както с връчване на Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с Изх. № [рег. номер]—029-0021351/30.06.2021 на „Търговска банк Д“, като разпорежданията били издадени във връзка с наложен запор върху банкови сметки с Постановление изх. № 2789/2014/000143/18.08.2015 година. На основание чл. 172, ал. 3 от ДОПК от прекъсването на давността започвала да тече нова давност. Поради това давността за задълженията дължими за периода 01.01.2019 година – 31.12.2019 година не била изтекла към момента.

С оглед на това публичният изпълнител приема, че задълженията дължими за периода считано от 01.01.2010 година до 31.12.2015 година, същите са с падеж на плащане до 31.12.2015 година включително, поради това следвало да се погасят поради изтекъл давностен срок и погасява същите с издаденото разпореждане.

Задълженията дължими по подадени декларации за периода 01.01.2016 година до 31.12.2019 година включително не следвало да се погасяват, за тях давността не е изтекла.

Разпореждането е получено на 11.08.2025 г. от дружеството по електронен път и е обжалвано с жалба вх. Ж-16-462 от 12.08.2025 г. пред Директора на ТД на НАП Пловдив. С жалбата дружеството оспорва извода, че за задълженията подадени по декларации за периода 01.12.2015 година – 31.12.2019 година по КСО, ЗЗО и ЗДДС, които са с падеж 01.01.2016 година – 31.01.2020 година не била изтекла давността, като твърди, че прекъсването на давността не било налице за тези задължения, тъй като наложеният запор на банковите сметки на дружеството по постановлението за налагане на запор на сметките от 15.08.2015 година не обхващало тези задължения. И щом тези задължения не били в обхвата на запора, не можело изпратеното нареждане за изпълнение на запорно съобщение до банките да породи прекъсване на давността относно тези задължения.

С решение № 233/26.08.2025 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив жалбата на дружеството е оставена без уважение. Анализиран е институтът на давността, като са описаните действията на публичния изпълнител. Коментирано е също така, че най-старото задължение по ЗДДС е за лихви по СД по ЗДДС за месец декември 2015 година. Давността за това задължение е посочено, че започва да тече от 01.01.2016 година, тъй като срокът за плащането на същото е до 14.01.2016 година. Съответно на това и с оглед нормата на чл. 171 от ДОПК давността за това задължение започнала да тече от 01.01.2017 година – годината, следваща тази, в която задължението следвало да бъде платено. Посочено е, че ако не били предприети действия, които да спират или прекъсват давността същата би изтекла към 01.01.2022 година. Според директора на ТД на НАП – Пловдив на 30.06.2021 година давността била прекъсната, когато публичният изпълнител изпратил два броя нареждания за изпълнение на запорни съобщения към „Алианц Банк“ АД и към „Търговска банка Д“ АД. С това действие на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК във връзка с ал. 3 от ДОПК давността била прекъсната, започвал да тече нов 5-годишен давностен срок, който към момента на решението не бил изтекъл. Тъй като задължението по ЗДДС за месец декември 2015 година било най-старото и за него давността предвид прекъсването на 30.06.2021 година не била изтекла, същият извод следвало да се направи и относно давността за задълженията по подадени декларации по ЗДДС за периода 01.01.2016 година до 31.12.2019 година, за които важат същите специфики и извършеното прекъсване на давността. Изводът бил същият за задълженията за лихви по СД по ЗДДС за месец януари 2016 година, февруари 2016 година, март 2016 година и април 2016 година, както и задълженията за главница и лихви по СД по ЗДДС за май 2016 година, юни 2016 година, юли 2016 година, август 2016 година, септември 2016 година, октомви 2016 година, ноември 2016 година, декември 2016 година, януари 2017 година, февруари 2017 година, март 2017 година, април 2017 година, май 2017 година, юни 2017 година, юли 2017 година, август 2017 година, септември 2017 година и месец януари 2019 година.

По отношение на задълженията осигурителни вноски за здравно осигуряване за месец декември 2015 година, падежът на същите бил 25.01.2016 година, като най-старото неплатено задължение било по декларация от месец януари 2016 година. Давността и тук започвала да тече от 01.01.2017 година и била от 5 години. Същата би изтекла на 01.01.2022 година, ако не били извършени действия по спиране или прекъсване на давността. Но през 2016 година с разпореждане от 05.10.2016 година тези задължения били присъединени към изпълнителното дело. Отново и за тях било налице прекъсване на давността – този път на 30.06.2021 година с изпращането на нареждането за изпълнение на запорно съобщение, както било прието от публичния изпълнител. Тъй като задължението за здравни осигуровки по декларация от 25.02.2016 година било най-старото, същите изводи за това, че е налице прекъсване на давността важи и задълженията за периода 01.01.2016 година – 31.01.2016 година, 01.02.2016 година – 29.02.2016 година, 01.03.2016 година – 31.03.2016 година, 01.04.2016 година – 30.04.2016 година, 01.05.2015 година – 31.05.2016 година, 01.06.2016 година – 30.06.2016 година, 01.07.2016 година – 31.07.2016 година, 01.08.2016 година – 31.08.2016 година, 01.09.2016 година – 30.09.2016 година, 01.10.2016 година – 31.10.2016 година, 01.11.2016 година – 30.11.2016 година.

С оглед на това е прието, че на 30.06.2021 година е налице действие по прекъсване на давността. С това прекъсване на давността от 01.07.2021 година е налице нова давност от 5 години, която не е изтекла и към момента. С решението жалбата на дружеството е оставена без уважение.

Решението е връчено по електронен път на 27.08.2025 г.

Жалбата до съда е подадена с вх. Ж-16-497 от 28.08.2025 година. В същата се оспорва решението и отново се претендира прилагането на последиците на погасителната давност относно задълженията по декларации по ЗДДС, КСО, ЗЗО подадени в периода декември 2015 година – декември 2019 година с падеж от 01.01.2016 година – 31.01.2020 година.

Административен съд - Пловдив, въз основа на така установената фактическа обстановка, формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл. 268, ал. 1 ДОПК от лице с правен интерес срещу индивидуален административен акт, който го засяга неблагоприятно и подлежи на оспорване.

Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението е издадено от компетентен орган по чл. 267, ал. 2, т. 5 ДОПК и в установената писмена форма.

На първо място съдът следва да посочи, че спор между страните относно началния момент на давността не е формиран.

Според общите правила на ДОПК, КСО и ЗЗО и ЗДДС давността за задълженията е съобразно подадените декларации, като водещо е определеният от законодателят срок за плащане на задълженията.

Спорен по делото е правният въпрос има ли извършени действия, които да са довели до спиране или прекъсване на давността с оглед доказателствата по делото.

Настоящият състав при своето произнасяне съобрази доказателствата налични по делото, както и Тълкувателно решение 7 от 15.04.2021 година, постановено по тълкувателно дело № 8/2019 година на Върховен административен съд. Между другото именно на това Тълкувателно решение се позовава и процесуалният представител на ответния административен орган с мотив, че същото указва, че когато за извършването на изпълнителното действие са уведомени неговите адресати – в случая банките, до които са изпратени нарежданията за изпълнение на запорните съобщения, това действие обуславя изискването на закона и в този смисъл е довело до прекъсване на давността на 30.06.2021 година спрямо задълженията, за които дружеството е претендирало прилагането на последиците на погасителната давност.

С разпореждане от 05.10.2016 година на публичен изпълнител към изпълнително дело 16140002789 от 2014 година са присъединени за събиране задължения по декларация по ДДС за период месец януари 2016 година, по декларация обр. 6 за периода януари 2016 година, СД по ЗДДС за февруари 2016 година, задължения по декларация обр. 6 за периода месец март 2016 година, задължения по СД по ЗДДС за месец декемвмри 2015 година, задължения по ЗДДС за месец април 2016 година, задължения по декларация обр. 6 за месец април 2016 година, задължения по декларация обр. 6 за месец март 2016 година, задължения по декларация обр. 6 за периода месец май 2016 година, задължения по ЗДДС по декларация за месец юни 2016 година, задължения по ЗДДС по декларация за месец май 2016 година, задължения по ЗДДС по декларация за месец юли 2016 година, задължения по декларация обр. 6 за периода месец юни 2016 година и задължения по ЗДДС по декларация за данъчен период месец август 2016 година.

С разпореждане от 15.08.2017 година на публичен изпълнител към изпълнителното дело са присъединени задължения по СД по ЗДДС за месец януари 2017 година, задължения по декларация обр.6 за месец ноември 2016 година, задължения по СД по ЗДДС за месец април 2017 година, за месец февруари 2017 година и месец март 2017 година, месец май 2017 година, месец ноември 2016 година, месец септември 2016 година, месец декемри 2016 година и месец юни 2017 година, задължения по декларация обр. 6 за месец август 2016 година, месец октомври 2016 година, месец септември 2016 година. Същото е връчено на 28.08.2017 година, съгласно приложената обратна разписка.

С разпореждане от 25.10.2017 година на публичен изпълнител към изпълнителното дело са присъединени задължения по СД по ЗДДС за месец юли 2017 година и месец август 2017 година. Същото е връчено през месец ноември 2017 година, съгласно приложената обратна разписка.

С разпореждане от 21.11.2017 година публичен изпълнител към изпълнителното дело са присъединени задължения по СД по ЗДДС за месец септември 2017 година. Същото е връчено на 04.12.2017 година.

С разпореждане от 24.04.2019 година на публичен изпълнител към изпълнителното дело са присъединени задължения по СД по ЗДДС за месец януари 2019 година. Същото е връчено на 21.05.2019 година.

С разпореждане от 13.09.2021 година публичен изпълнител към изпълнителното дело са присъединени задължения по декларация за данък върху дивидентите за периода 01.04.2021 година – 30.06.2021 година. Разпореждането е връчено на дружеството на 13.01.2022 година, съобразно приложената по делото обратна разписка.

С постановление изх. 2789/2014/000143/18.08.2015 година е наложен запор върху банкови сметки на дружеството в ТБ Алианц България АД, Търговска банка Д АД, ТБ Райфайзен банк АД и ТБ Пиреос АД. Същото е издадено за обезпечаване на задължения, които дружеството има в размер на 610 343, 07 лева към датата на постановлението. Видно от датата на постановлението и датата на изпратените запорни съобщения към цитираните банки, това постановление и изпратените запорни съобщения с дата на изпращане 18.08.2015 година до четирите цитирани банки, не обхваща като действие по изпълнението задължениято по ЗДДС, КСО и ЗЗО по подадени декларации в периода декември 2015 година – декември 2019 година с падеж 01.01.2016 година – 31.01.2020 година, тъй като процесните титули са подадени и задълженията по тях са възникнали като задължение за плащане след датата на издаване на цитираното постановление за налагането на запор. Същото има правни последици от гледна точка на давността само спрямо задълженията, които са обхванати в него.

Друго постановление за налагане запор на сметките на дружеството няма издаден по изпълнителното дело. Обект на мярката запор са само задълженията до посочения размер от 610 343, 07 лева, за които е издадено постановлението и са връчени запорните съобщения до банките към датата на налагането на запора.

На 30.06.2021 година до „Търговска банк Д“ АД е изпратено от публичния изпълнител Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. [рег. номер]-029-0021351 от същата дата. Разпореждането е получено от банката, съобразно посоченото клеймо от 12.07.2021 година. В разпореждането е посочено, че същото са издава във връзка с публични задължения в размер на 1 220 004, 61 лева и по повод на запорно съобщение 2789/2014/000145/18.08.2015 година и изх. 2789/2014/000143/18.08.2015 година. Цитираното запорно съобщение обаче е до размера на сумата от 610 343,07 лева и обхваща задължение за плащане до посочената сума, съобразно чл. 228 от ДОПК.

На същата дата 30.06.2021 година е издадено и Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. [рег. номер]-029-0021353 от същата дата,, изпратено до А. Б. България АД. В разпореждането е посочено, че същото са издава във връзка с публични задължения в размер на 1 220 004, 61 лева и по повод на запорно съобщение 2789/2014/000144/18.08.2015 година и изх. 2789/2014/000143/18.08.2015 година. Същото е получено от банката на дата 07.07.2021 година. Цитираното запорно съобщение обаче е до размера на сумата от 610 343,07 лева и обхваща задължение за плащане до посочената сума, съобразно чл. 228 от ДОПК.

На същата дата 30.06.2021 година е издадено и Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. [рег. номер]-029-0021352 от същата дата, изпратено до Райфайзен банк АД. В разпореждането е посочено, че същото са издава във връзка с публични задължения в размер на 1 220 004, 61 лева и по повод на запорно съобщение 2789/2014/000146/18.08.2015 година и изх. 2789/2014/000143/18.08.2015 година. Същото е получено от банката на дата 01.07.2021 година. Цитираното запорно съобщение обаче е до размера на сумата от 610 343,07 лева и обхваща задължение за плащане до посочената сума, съобразно чл. 228 от ДОПК.

Безспорно е, че Данъчно-осигурителният процесуален кодекс в чл. 162 определя кои са публичните държавни и общински вземания, като в ал. 2, т. 2, т. 7 и т. 9 сочи като такива вземанията за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета, по влезли в сила наказателни постановления и лихвите върху тях.

Съгласно чл. 171, ал. 1 и ал. 2 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Трайна е практиката на съдилищата, че лихвите за публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал. 1 и 2 на чл. 171 ДОПК, независимо от начина на погасяване на главницата, което към настоящия момент е възпроизведено в чл. 171, ал. 3 ДОПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ДОПК давността спира с налагането на обезпечителни мерки, а се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност /чл. 171, ал. 3 ДОПК/.

Давността е институт на материалното право и представлява период от време, определен по продължителност от закона, през който, ако носителят на едно субективно право не го упражни, то се погасява. За нуждите на изпълнителното производство по ДОПК погасителната давност е способ, чрез който се преустановява възможността публично задължение да бъде събрано принудително. Позоваването на предвидената в закона погасителна давност е средство за защита на длъжника. Ето защо всяко действие, с което давността се прекъсва, следва да е доведено предварително до неговото знание. При образуването на изпълнителното дело длъжникът не взема участие, следователно с това действие не може да бъде прекъсвана давността.

Съгласно ТР № 7 от 15.04.2021 г. по тълк. дело № 8/2019 г., ОСС на ВАС I и II колегия погасителната давност е юридически факт, свързан с определен в закона период от време, след изтичането на който се поражда субективно непритезателно право за длъжника да откаже изпълнение на паричното си задължение. В същото това ТР е посочено, че образуването на изпълнително дело по чл. 220, ал. 1 от ДОПК е предпоставка за предприемане на действия по принудително изпълнение, но не представлява такова действие и не може да доведе до прекъсване давността по чл. 172, ал. 2 ДОПК. Формиран е и извод, че съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК не прекъсва давността.

Действията по принудително изпълнение са уредени в раздел Четвърти, глава 25 на ДОПК и включват - образуване на изпълнително дело по чл. 220 ДОПК /съответно присъединяване на вземане за събиране по вече образувано такова - чл. 217, ал. 1 ДОПК/, изпращане на съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221, ал. 1 от ДОПК, налагането на запор и вписването на възбрана. Налагането на запор или вписването на възбрана след започването на изпълнителното производство не представлява действие на публичния изпълнител по обезпечение на установено и изискуемо публично вземане, а действие по принудително изпълнение. Този извод следва от разпоредбата на чл. 221, ал. 4 от ДОПК, съгласно която в случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки /очевидно се има предвид липсата на наложени обезпечителни мерки до започването на изпълнителното производство/, принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи започва чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на публичния изпълнител. Следователно, налагането на запор или вписването на възбрана, с постановление на публичен изпълнител, в условията на започнало изпълнително производство, винаги има характер на действие по принудително изпълнение.

Също така, ВАС прави следните важни заключения:

„Давността е институт на материалното право и представлява период от време, определен по продължителност от закона, през който, ако носителят на едно субективно право не го упражни, то се погасява. За нуждите на изпълнителното производство по ДОПК погасителната давност е способ, чрез който се преустановява възможността публично задължение да бъде събрано принудително. Позоваването на предвидената в закона погасителна давност е средство за защита на длъжника. Ето защо всяко действие, с което давността се прекъсва, следва да е доведено предварително до неговото знание. При образуването на изпълнителното дело длъжникът не взема участие, следователно с това действие не може да бъде прекъсвана давността.

Лицето, срещу което се предприемат действията по принудително изпълнение, следва да бъде наясно, че бездействието на взискателя е приключило и той заявява претенциите си за плащане на публичното задължение. Не може да бъде прекъсната давността, без длъжникът да е узнал за това. Обстоятелството, че между публичния взискател и публичния изпълнител е започнала кореспонденция относно необходимостта от предприемането на принудително изпълнение не е сред действията, които по своето съдържание са основание за прекъсване на давността. От тълкуването на чл. 172, ал. 2 ДОПК се налага извод, че нормативната уредба има предвид само тези действия, които са сведени до знанието на длъжника. Само те могат да послужат за прекъсване на давността, а образуването на изпълнително дело не е сред тях.“

Съгласно ТР № 7 от 15.04.2021 г. по тълк. дело № 8/2019 г., ОСС на ВАС I и II колегия лицето, срещу което се предприемат действията по принудително изпълнение, следва да бъде наясно, че бездействието на взискателя е приключило и той заявява претенциите си за плащане на публичното задължение. Не може да бъде прекъсната давността, без длъжникът да е узнал за това. От тълкуването на чл. 172, ал. 2 ДОПК се налага извод, че нормативната уредба има предвид само тези действия, които са сведени до знанието на длъжника. В случая длъжникът не е уведомен за предприемането на принудително изпълнение, чрез изпълнение на запорното съобщение от 30.06.2021 г. Няма данни по делото, както и доказателства, че за това изпълнение е изпратено и получено от дружеството писмо. Бездействието от страна на НАП, изразяващо се в липса на същински действия по принудително изпълнение и в неизползването на всички процесуални способи и възможности за надлежно уведомяване на жалбоподателя за предприетите действия по принудително изпълнение, се дължи единствено на органите му, поради което и е недопустимо тези органи и в частност НАП, да черпят права от това свое поведение. В този смисъл съдът намира, че не е налице прекъсване на давността. Дори и да се приеме, че лицето е узнало за изпълнението на запорното съобщение, то това е станало едва с връчването на разпореждането на публичния изпълнител на 11 август 2025 година, с което е отказано да се приложат последиците на давността, но това е станало след като давността вече е изтекла, т.е. за процесните вземанията давността към тази дата е изтекла.

С оглед на изричните изводи, направени от страна на Върховен административен съд, че за да има едно изпълнително действия пораждащ ефект на прекъсване на давността, то следва да бъде сведено до знанието на длъжника и с оглед на документите по административната преписка, става ясно, че длъжникът „А-МАРКЕТ“ ЕООД не е бил уведомен за предприетото изпълнително действие – изпращане към банките на запорно съобщение. В този смисъл, от страна на публичния изпълнител не е съобразено условието, посочено от страна на Върховен административен съд. В решението на съда изрично се посочва, че следва именно длъжникът по изпълнителното дело да бъде уведомен за това действие, за да е наясно, че публичният взискател преустановява своето бездействие и пристъпва към изпълнение. Липсата на подобно уведомяване, както посочва Върховен административен съд има за последица това – че изпълнителното действие не е прекъснало давността, тъй като не е доведено до знанието на длъжника. По преписката не са налични документи за такова уведомяване.

Предвид на това и с оглед приложениято на закона следват следните изводи за основателност на направеното възражение за изтекла погасителна 5-годишна давност:

Задълженията по ЗДДС по СД по ЗДДС за лихви месец декември 2015 година и задълженията за лихви за здравни осигуровки по декларация обр. 6 за месец декември 2015 година са погасени поради изтекла 5-годишна давност, без да има спиране или прекъсване на давността. Същите е следвало да бъдат платени през 2016 година, давността за тях е започнала да тече от 01.01.2017 година. Не е налице основание за спиране или прекъсване на давността и същата е изтекла към 28.02.2022 година.

Задълженията по СД по ЗДДС по декларации за периоди - лихви по СД по ЗДДС за месец януари 2016 година, февруари 2016 година, март 2016 година и април 2016 година, както и задълженията за главница и лихви по СД по ЗДДС за май 2016 година, юни 2016 година, юли 2016 година, август 2016 година, септември 2016 година, октомври 2016 година, ноември 2016 година, също е следвало да бъдат платени в 2016 година, давността е започнала да тече на 01.01.2017 година. Не е налице основание за спиране или прекъсване на давността, като същата е изтекла на 28.02.2022 година.

За задълженията по декларации обр. 1 за здравни осигуровки за периода 01.01.2016 година – 31.01.2016 година, 01.02.2016 година – 29.02.2016 година, 01.03.2016 година – 31.03.2016 година, 01.04.2016 година – 30.04.2016 година, 01.05.2015 година – 31.05.2016 година, 01.06.2016 година – 30.06.2016 година, 01.07.2016 година – 31.07.2016 година, 01.08.2016 година – 31.08.2016 година, 01.09.2016 година – 30.09.2016 година, 01.10.2016 година – 31.10.2016 година, 01.11.2016 година – 30.11.2016 година, същите е следвало да бъдат платени през 2016 година. Давността за същите започва да тече от 01.01.2017 година. Не е налице основание за спиране или прекъсване на давността, като същата е изтекла на 28.02.2022 година.

Задълженията по ЗДДС по СД за месец декември 2016 година, месец януари 2017 година, месец февруари 2017 година, месец март 2017 година, месец април 2017 г., месец май 2017 година, месец юни 2017 година, месец юли 2017 година, месец август 2017 година, месец септември 2017 година е следвало да бъдат платени през 2017 година. Давността за същите е започнала да тече от 01.01.2018 година и е изтекла към 28.02.2023 година.

За задълженията по СД по ЗДДС за месец януари 2019 година, същите е следвало да бъдат платени през 2019 година,като давността започва да тече от 01.01.2020 година и е изтекла на 28.02.2025 година.

Относно крайният момент на давностния срок приложение намира пар. 29 от закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)

На анализ подлежи намира ли приложение в конкретния случай разпоредбата на чл. 172, ал. 2, т. 5 ДОПК, касаеща спирането на давността при налагането на обезпечителни мерки. Такива действия няма извършени, тъй като както съдът посочи по-горе запорът на банковите сметки е наложен с постановление от 15 август 2015 година, когато процесните задължения все още не са възникнали, и няма как спрямо тях този запор да има спиращо действия от гледна точка на давността. Спирането на давността може да бъде налице само за задължения, които са възникнали към момента на съответното действия.

В заключение е необходимо да се отбележи, че правилата за доказване важат в еднаква степен, както за задълженото лице, така и за органа по приходите. Нещо повече, разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, приложима в настоящото производството по препращане на § 2 от ДР на ДОПК, задължава административния орган да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес налагат съдът да обоснове констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно. При това положение въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Изпълнението на това задължение от страна на съда означава при недоказване да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.

Извод: съдът намира, че оспореният акт и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени, а преписката - изпратена на публичния изпълнител за ново произнасяне, като се съобрази с мотивите, изложени в настоящия съдебен акт относно това, че за процесните задължения е налице изтекла погасителна давност и относно тях следва да бъде прекратено изпълнителното дело поради изтичането на давността и да не бъдат предприемани принудително действия, доколкото изтичането на давността е довело до погасяване на правото на кредитора/взискателя да осъществява принудително събиране на задълженията предмет на настоящия правен спор и за тях следва да има частично прекратяване на изпълнителното дело.

С оглед изхода от спора, на основание § 2 ДР на ДОПК във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски. От жалбоподателя са претендирани разноски в размер на 1850 лева, от които 50 лева държавна такса и 1800 лева разноски, за които са налице документи за изплащането. Предвид изхода на спора, следва разноските в общ размер от 1850 лева следва да бъдат заплатени от НАП.

Така мотивиран, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 233/26.08.2025 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството, както и отменя и разпореждане № [рег. номер]-137-0004197 от 23.07.2025 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив В ЧАСТТА, с която е обективиран отказ за погасяване по давност на публични задължения по изпълнително дело № *********/2016 г. по описа на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив по СД по ЗДДС за месец декември 2015 година и задълженията за здравни осигуровки по декларация обр. 6 за месец декември 2015 година, задълженията по СД по ЗДДС по декларации - лихви по СД по ЗДДС за месец януари 2016 година, февруари 2016 година, март 2016 година и април 2016 година, както и задълженията за главница и лихви по СД по ЗДДС за май 2016 година, юни 2016 година, юли 2016 година, август 2016 година, септември 2016 година, октомви 2016 година, ноември 2016 година, месец януари 2016 година – месец ноември 2016 година;

За задълженията по декларации обр. 1 за здравни осигуровки главници и лихви за периода 01.01.2016 година – 31.01.2016 година, 01.02.2016 година – 29.02.2016 година, 01.03.2016 година – 31.03.2016 година, 01.04.2016 година – 30.04.2016 година, 01.05.2015 година – 31.05.2016 година, 01.06.2016 година – 30.06.2016 година, 01.07.2016 година – 31.07.2016 година, 01.08.2016 година – 31.08.2016 година, 01.09.2016 година – 30.09.2016 година, 01.10.2016 година – 31.10.2016 година, 01.11.2016 година – 30.11.2016 година;

Задълженията по ЗДДС по СД за месец декември 2016 година, месец януари 2017 година, месец февруари 2017 година, месец март 2017 година, месец април 2017 г., месец май 2017 година, месец юни 2017 година, месец юли 2017 година, месец август 2017 година, месец септември 2017 година е следвало да бъдат платени през 2017 година. Давността за същите е започнала да тече от 01.01.2018 година и е изтекла към 28.02.2023 година.

За задълженията по СД по ЗДДС за месец януари 2019 година;

ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне от публичния изпълнител при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив, който следва да предприеме действията в 14-дневен срок от съобщаването на постановения съдебен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в него относно изтеклата погасителна давност, както и че същата е била изтекла към посочените дати в настоящето решение и е направено изрично позоваване на нея на дата 30 юни 2025 година, което следва да се съобрази при изпълнителните действия, доколкото задълженията се явяват погасени и не подлежат на принудително изпълнение.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, със седалище - гр. София, да заплати на "А-МАРКЕТ“ ЕООД, [ЕИК], с адрес: град Пловдив, [жк], Търговски център Сани, ет.3, офис 4 , сумата в размер на 1850 /хиляда осемстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 268, ал. 2 ДОПК.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.