Определение по дело №447/2019 на Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

 

Врачанският окръжен съд  гражданско      отделение

в   закрито    заседание на   02.08.2019   в състав:

 

   Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

Членове:ПЕНКА ПЕТРОВА

   мл.с.МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА

                                 

При участието на

прокурора                    секретар         

Като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова

   в.ч.гр.       дело N`447    по описа за  2019   г.

 

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството се развива по чл.274,ал.1,т.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д.И. *** против определение № 358/18.12.2018г. постановено по гр.д.№ 175/2017г. по опис на РС-Оряхово,с което производството по делото е било прекратено поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,като предявен при липса на правен интерес.Поддържа се,че то противоречи на закона и съдебната практика,при което като незаконосъобразно подлежи на отмяна.Иска се неговата отмяна и връщане на делото за произнасяне на районния съд по същество на спора.

От ответниците, спрямо които е бил насочен иска,писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК изразяват В.Ц.Л. *** и Ж.Ц.М. от гр.***, двамата чрез адв.М.С.,***,с който оспорват частната жалба и развиват подробни съображения досежно недопустимостта на предявения спрямо тях иск.

Окръжният съд,след като служебно провери редовонстта и до-пустимостта на частната жалба,счита,че същата е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК,отговаря на изискванията за съдържание и при-ложения,насочена е против съдебен акт от категорията на обжал-ваемите,произтича от страна с необходимата легитимация и правени интерес,което я прави процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Определението,нейн предмет е валидно и допустимо, постано-вено в рамките на установената правораздавателна власт на съди-лищата по граждански дела и в установената им компетентност.

Производството пред РС-Оряхово е образувано по искова молба на Д.И.М., с ЕГН ********** *** против В.С.Н., с ЕГН ********** от с. Л.,Н.К.Ц.,***, И.К.Ц.,***, М.Х.Х.,с ЕГН ********** ***, Д. Х.Д.,***, Г.Б.В.,***,Д.Б. Г., с ЕГН ********** от гр. Т., К.Б.Х., с ЕГН ********** от гр.Т., М.Л.П.,***, Д.Л.С.,***, Ц.С.И., с ЕГН ********** от с.О.,И.С.И.,с ЕГН ********** от гр.П., С.К.И.,***, Д.С.Д.-А.,с ЕГН ********** от гр. К.,  В.Й.Б.,***, Б.Й.О.,***,Ю. Й. Б.,***,Д.Г.Г., с ЕГН ********** от гр. ***,  И.М.И.,***, С.М.И., с ЕГН ********** от гр.Г.О., Й.Н.  И., с ЕГН ********** от с.Л.,З.Р.Й.,***,Н.Р.И.,с ЕГН **********, Г.Р.И.,***, Ж. Ц.М., с ЕГН ********** от гр. Р., В.Ц.Л.,***,с която  е предявен иск с правно основание по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ за приемане за установено, по отношение на ответниците, че възстановените в полза на ищцата и ответниците с Решение № 5/17.09.1997г. на ОСЗ гр.Оряхово имоти, не са били техни към момента на влизане в ТКЗС, а на наследодателя на ищцата И.Н.М. – б.ж. на с.Л..

В подкрепа на иска са представени и приети писмени дока-зателства,относими към наследствените права на страните, устано-вяващи се чрез съответни удостоверения за наследници,писмени до-кументи-съответни решения на ПК-Оряхово относими към възстанове-ното право на собственост на земеделски земи останали като нас-ледствени от общия наследодател И.Н.М., съответни скици на възставената земеделска собственост и данъчни оценки, разпитани са свидетели.Изискана е и е приложена земеделска пре-писка № 10413Д на ОЗС-Оряхово.

Районният съд,след подробен,обоснован и взаимосвързан ана-лиз на събраните в хода на разглеждане на предявения иск доказа-телства-писмени и гласни,поотделно и в тяхната съвкупност,е нап-равил правни изводи,съобразно които е приел,че искът с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,заявен от ищцата, е процесуално не-допустим,като предявен при липса на правен интерес.Въззивната инстанция изцяло споделя тези изводи,като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Допълнително окръжният съд излага следното:

Както правилно е приел и районния съд,обсъждайки правната характеристика на предявения иск,предмет на специалния установи-телен иск за материално право по  чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е устано-вяването, че даден земеделски имот е бил собственост на ищеца или на неговия наследодател към един минал момент - момента на обобществяване на имота чрез включването му в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация. Правен интерес от предявяване на такъв иск ще е налице, когато правото на ищеца за възстановяване на собствеността върху земята му се оспорва от трети лица, които претендират, че към момента на обобществяването имотът е бил тяхна или на наследодателя им собственост и като такъв подлежи на възстановяване в тяхна полза.Предявяването на иска по  чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ срещу кон-кретните ответници е обусловено от наличието на претенции от тяхна страна, че правото на възстановяване върху процесните имо-ти им принадлежи. Интерес от предявяване на иска е налице и в случай, че производството в полза на ответниците е приключило с окончателно решение за възстановяване на собствеността.

Районният съд е съобразил изцяло  възприетото от ВС в ТР № 1/1997 г. по гр. д. № 1/1997 г., т. 2 на ОСГК на ВС, в което е прието, че правен интерес за предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ не е налице когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствено-стта и за двете страни или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 от ЗСПЗЗ,при което правен интерес от пре-дявяване на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ всякога ще е налице тогава,когато с позитивно решение е възстановен един и същ имот, или част от такъв по две преписки, или когато е постановен отказ по едната и имота е възстановен по другата,при който случай възниква и спорът кому принадлежи правото на възстановяване.

В настоящия случай,видно от  Протокол № 500Л от 08.01.1996 г. на ПК Оряхово/л.218/ по преписка № 10413/26.07.1995 г.образу-вана по заявление на С.Д.И./един от наследниците на И.Н.М./,представения договор за доброволна делба от 26.07.1995 г.с нотариално заверени подписи /л.209-214/ и влязло в сила Решение по чл. 18ж ал.2 от ППЗСПЗЗ № 42А от 13.08.1992 г./л.216 от делото/ за възстановяване правото на соб-ственост по заявление с вх.№ 1814 на наследниците на И.Н.М. – б.ж. на с. Л., ПК е признала и определила за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне общо на наследниците на посочения по-горе общ наследодател,които са поименно изброени. Между тях фигурира и ищцата.

Процедурата по възстановяване на правото на собственост на наследниците на И.Н.М. е приключила с издаването на Решение № 5Л/ 17.09.1997 г. за възстановяване правото на соб-ственост върху земеделските земи останали като негово наследство съгласно плана за земеразделяне на с.Л., обл. Враца, с което ПК Оряхово е индивидуализирала вида,категорията,размера и границите на възстановената собственост.

Както е приел и районния съд,ответниците не са оспорили и не оспорват правата на ищцата да възстанови съответната си идеална част от възстановеното право на собственост върху земеделските земи останали като наследствени от общият на страните наследо-дател,а дотолкова,доколкото част от наследниците са изразили становище за недопустимост,респективно неоснователност на иска, то е било в защита в техните права,като,както се посочи правата на ищцата не са били оспорени,като произтичащи от качеството й на наследник на общия на страните наследодател И. Николов Ма-ринчев.

Направеното оплакване в частната жалба,че съдържащият се в поземлената преписка договор за доброволна делба е нищожен,тъй като в него са включени съделители,които нямат наследствени пра-ва върху възстановената земеделска собственост,с оглед на това че нямат качеството на наследници на общия наследодател М. й дава основание да предяви настоящит иск, е несъстоятелно, предвид изложените по-горе съображения.

Навежданите доводи за нищожност на извършената доброволна дела,поради участие в нея на лица,които не могат да черпят нас-ледствени права от общия наследодател,са основание за извършване на нова делба,при която тази нищожност би била прогласена,а наследствените права на ищцата биха били охранени.

При изложените по-горе доводи,обжалваното определение ще следва да се потвърди.

При този изход на делото пред настоящата съдебна инстанция, частната жалбоподателка дължи възстановяване на разноските на ответниците,заявили такива,съгласно представените списъци по чл.80 ГПК.

Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

               О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 358/18.12.2018г. постановено по гр.д.№ 175/2017г. по опис на РС-Оряхово.

ОСЪЖДА Д.И.М., с ЕГН ********** от с. Л. да заплати на В.Ц.Л., с ЕГН ********** *** сумата от 300 лева - разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Д.И.М., с ЕГН ********** от с. Л. да заплати на Ж.Ц.М., с ЕГН ********** *** сумата от 300 лева -  разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в частна касацион-на жалба в едноседмичен срок,считано от датата на уведомяване на страните.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........