Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 13.03.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
04.03. 2020 година
В публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Стойка Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията МИНЧЕВ в.т.д. № 1003 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Б.“
ЕАД – гр.С. против решение № 1377/23.10.2019 г., постановено по гр.д. №907/2019г. по описа на Районен съд – гр.С.З., с което въззивникът е осъден да
заплати на въззиваемия сумата от 179,64 лв., представляваща заплатена на
отпаднало основание – развален на основание чл.114 ал.3 вр.
с ал.1 ЗЗП Договор за лизинг №1428233310042018-43522897 от 10.04.2018г., част
от стойността на мобилно устройство GSM „NOKIA 6“ №356022083599252, ведно със
законната лихва от завеждане на иска – 12.02.2019г. до окончателното плащане,
както и направените по делото разноски общо в размер на 350лв. Във въззивната
жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като са
изложени подробни аргументи сочещи за допуснати нарушения от
първоинстанционният съд. Направено е искане да се отмени изцяло обжалваното
решение и да се постанови друго, с което изцяло да се отхвърлят исковете
предявени от въззиваемия. Претендират се разноските пред настоящата инстанция.
В случай, че съдът не уважи жалбата,
правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от
въззиваемия на адвоката на страната.
В
законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия, в който е
взето становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение
законосъобразно и правилно. Наведени са доводи във връзка с направените във
въззивната жалба оплаквания. Направено е искане да се потвърди
първоинстанционното решение, както и да се осъди въззивникът да заплати на
въззиваемия разноските, които е сторил в настоящото производство.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
По делото не се оспорва и се установява от
представения Договор за Договор за
лизинг №1428233310042018-43522897, че на 10.04.2018г. между страните по делото е сключен договор, по силата
на който ответникът се задължил да
предостави на ищеца за временно и възмездно ползване, за срок от 24 месеца,
следното устройство GSM „NOKIA 6“ №356022083599252,
а ищецът се задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 239,52лв. на 24
месечни лизингови вноски от по 9,98 лева. Не е спорно също, че гаранционният
срок на мобилното устройство е 2 години.
Не се оспорва също от ответника и се установява от
представените писмени доказателства, че: на 17.05.2018г. /сервизна карта №********** от 17.05.2018г., протокол за
поръчка от 22.05.2018г. на „Б.“ ЕООД/ е предявена първата рекламация с описание
на повредата: „При входящо обаждане мелодията се чува много слабо и не може да
се увеличи; след рестарт се оправя за кратко, но след
това отново се появява; при скролване по екрана се
появява черна черта“. Извършен е ремонт от оторизиран сервиз „Б." ЕООД,
като повредата е отстранена чрез преинсталиране на софтуер; устройството е
приведено в първоначално състояние с последна налична версия на операционната
система; преминат успешен функционален тест.
На 04.06.2018г. /сервизна
карта №**********, протокол за поръчка от 06.06.2018г. и 15.06.2018г. на „Б.“
ЕООД/ е предявена втора рекламация, с описание на повредата: „При актуализиране
на новия android, телефона при звънене не възпроизвежда мелодия“.
След изпращане в сервиза е установено: устройството не проявява описания от
клиента дефект, приведен в първоначално състояние с последна налична версия на
операционната система; преминат успешно функционален тест; желателно е по
възможност клиентът временно да не обновява настоящата версия на операционната
система за оптимална функционалност на устройството.
На 28.06.2018г. /сервизна
карта №**********, протокол за поръчка от 03.07.2018г. на „Б.“ ЕООД / е
предявена нова рекламация, с описание на повредата: „Телефонът се изпраща за
четвърти път с един и същ проблем. При входящо обаждане звъни много слабо.
Дефектът е тестван в магазина, като сме инсталирали различни приложения на рингтонове и с нито едно не звъни нормално. След рестарт се оправя за 3-4 позвънявания и отново се появява
проблема. Клиентът иска да се замени устройството“. Становището на сервиза е:
Устройството не проявява описания от клиента дефект, приведен в първоначално
състояние с предишна по-подходяща версия на операционната система; преминат
успешно функционален тест; желателно е по възможност клиентът временно да не
обновява настоящата версия на операционната система за оптимална функционалност
на устройството.
На 03.08.2018г. /сервизна
карта №**********, протокол за поръчка от 08.08.2018г. на „Б.“ ЕООД/ е
предявена нова рекламация, със същото описание на повредата. Извършен е ремонт
на устройството, като е сменен говорител, платка USB. Инсталиран нов софтуер.
Възстановено първоначалното състояние. Успешно преминати функционални тестове.
На 30.08.2018г. /сервизна
карта №**********, протокол за поръчка от 06.09.2018г. на „Б.“ ЕООД/ отново е
предявена рекламация, със същото описание на повредата, както при предходните
рекламации. Костатациите , извършени от сервиза
отново са, че устройството не проявява описания от клиента дефект, приведен в
първоначално състояние с последна налична версия на операционната система;
преминат успешно функционален тест; желателно е по възможност клиентът временно
да не обновява настоящата версия на операционната система за оптимална
функционалност на устройството.
На 09.10.2018г. /сервизна
карта № **********, протокол за поръчка от 17.10.2018г. на „Б.“ ЕООД/ е
предявена поредната рекламация, отново с описание на повредата: При
актуализация спира да се чува позвъняване, тестван е в магазина и проблема се
проявява, по време на търсене не се чува звънене. Становището на оторизирания сервиз е: не е
открита хардуерна повреда; устройството е приведено в първоначално състояние с
последна налична версия на операционната система; преминат успешно функционален
тест в рамките на два работни дни със сим карта на сервиза; работи нормално съобразно
техническите характеристики на производителя; описания от клиента дефект се
дължи на тестова версия на операционната система; желателно е да не се обновява
софтуерната версия за нормалното функциониране на устройството.
На 22.11.2018г. /сервизна
карта № **********, протокол за поръчка от 29.11.2018г. на „Б.“ ЕООД/ е
предявена поредната рекламация, отново със същото описание на повредата.
Извършен е ремонт като е презакачен конектор;
инсталиран нов софтуер.
На 05.02.2019г. /сервизна карта № **********/ е
предявена поредната рекламация, отново със същото описание на повредата, в
което е посочено също, че телефона е тестван в офиса и звъни много слабо, без
опция за увеличаване на звука. Няма данни извършен ли е ремонт и какви са
констатациите на сервиза.
По делото са представени и жалба на ищеца от
18.07.2018г. до КЗП и 2бр. жалби от ответника съответно от 03.09.2018г. и
17.09.2018г., и отговор на ответника от 26.09.2018г. по искането на ищеца за
замяна на устройството, в който е посочено, че замяна може да бъде извършена
след становище на оторизирания сервиз, че техническите причини, довели до
затруднено използване не могат да бъдат отстранени.
С исковата молба ищецът Г.Ж.Ж.
е направил изявление за разваляне на договора, което изявление е достигнало до
ответника на 08.04.2019г., с получаването на препис от исковата молба.
Ответникът оспорва правото на ищеца да развали договора, като счита, че не са
налице предпоставките за това.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
При констатираната допустимост на жалбата,
съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Видно от възраженията на въззивника във въззивната
жалба, съдът приема, че спорният момент между страните е свързан с броя на
извършваните ремонти, съгласно чл. 104, ал. 4 от ЗЗП.
Съдът намира, че
в конкретния случай писмените
доказателства, сочат категорично, че има данни за три ремонта, както следва: на
22.05.2018 г., сервизът, оторизиран от ответното дружество да извършва ремонт и
поддръжка, е отбелязал в допълнителната информация „Статус
Поправено”; на 15.08.2018 г. в
документите оторизираният сервиз е записал „Статус
REP (Repaired)" или
поправено, като
на същият документ са изредени и сменените части; на 30.11.2018 г. в
документите сервизът отново е отбелязал „Статус
REP (Repaired)" или поправено, с посочване на подменени части.
Следва
да се отбележи, че при останалите 5 рекламации, сервизът е отбелязал на документите
„Статус NFF (No Fault Found)".
Предвид горното съдът намира, че възраженията на въззивника са
неоснователни и недоказани, тъй като са налице три ремонта за процесното мобилно устройство, посочени по
горе. Първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като на
основание чл. 272 от ГПК, съдът препраща към мотивите на СтРС.
При този изход на делото, на въззиваемия следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 300 лв., представляващи адвокатски
хонорар. Направеното възражение от въззивника за прекомерност на адв.
възнаграждение на въззиваемия е неоснователно и следва да се остави без
уважение, тъй като е съобразено с чл.7
ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. /при цена на иска 179,64лв. възлиза на
300,00 лв./.
С оглед цената на иска, в размер на 179,64 лв., настоящето
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1377/23.10.2019 г., постановено по гр.д. №907/2019г. по описа на Районен съд – гр.С.З..
ОСЪЖДА „Б.“ ЕАД С., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., **, да заплати на Г.Ж.Ж., ЕГН **********
от гр.С.З., съдебен адрес *** адв. Я.С., направените по делото разноски в размер на 300,00лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.