РЕШЕНИЕ
№ 1572
гр. Пловдив, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Сдружение Г. Икономов 53“,
ЕИК: *********, против Решение № 260388 от 01.07.2022 г., постановено по
гр. дело № 14670 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., с което ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „СДРУЖЕНИЕ Г. ИКОНОМОВ 53“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Асеновградско шосе“ № 1,
представлявано от Председателя на УС Т. Д. Д. против Х. И. П., ЕГН ***, и Н.
Г. П. с ЕГН *** и двамата с адрес гр. Пловдив, ул. *** обективно съединени
искове за осъждане ответника П. да заплати на ищеца сумата от 7555.82 лева,
а ответникът П. сумата от 2518.60 лева, като обезщетение за направени
разноски от негова страна за предприети и осществени довършителни работи
в поземлен имот с идентификатор 56784.531.100 с номер по предходен план
квартал 103 по плана на гр. Пловдив, кв. „***“, парцел XVIII- 2255, ведно със
сграда с идентификатор 56784.531.100.1- друг вид сграда за обитаване, ведно
със законната лихва от предявяването на настоящия иск .С постановеният
съдебен акт в полза на Х. И. П., ЕГН ***, и Н. Г. П. с ЕГН *** е присъдена
сумата от 1300 лв. (хиляда и триста лева) разноски за производството..
Жалбоподателят обжалва решението на първоинстанционния съд, като
незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в
противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения
1
подробно изложени в жалбата. Моли въззивният съд да отмени
първоинстанционния акт, като вместо това уважи исковете като
основателни. Претендират се разноски – единствено направени такива за
държавна такса..
Въззиваемата страна Х. И. П., ЕГН ***, и Н. Г. П. с ЕГН ***, чрез
процесуалния им представител адв. Г. Д. оспорват жалбата като
неоснователна, молят да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен
и законосъобразен.Претендират се разноски пред настоящата инстанция,
съгласно представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършена служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. първо ГПК съдът намира, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл. 269, изр. второ от
ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във
въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения
на императивни материалноправни норми.
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба
на „Сдружение Г. Икономов 53“ против Г. Н. П., починал в хода на
производството по делото и заместен от неговите наследници.. В исковата
молба се твърди, че ищецът бил сдружение, създадено на 03.04.2011 г. с 31
физически лица членове – собственици на отделни обекти в новострояща се
сграда в гр. Пловдив, ул. ***. Предметът на дейност на сдружението се
изразявал в съдействие и подпомагане на собствениците на правото на строеж
в новостроящата се сграда за довършване на строителството и снабдяване с
акт за собственост. Създаването на сдружението се наложило с оглед
невъзможността на строителя на сградата „Анастасов” ЕООД да продължи
строителството и да го завърши, както и да предаде отделните обекти на
собствениците в завършен вид. За сградата имало издадено разрешение за
строеж № 528/ 21.12.2006 г. въз основа на одобрен инвестиционен проект,
2
както и издаден акт обр. 14 за приемане на конструкцията от 27.05.2009 г. С
акт обр. 10 от 01.09.2010 г. строителството било спряно. В исковата молба се
сочи, че собствениците на отделните обекти – членове на сдружението,
възложили на същото да изпълни всички довършителни СМР по отделните
обекти на сградата и по всички общи части, а останалите не се
противопоставили и приели работите по довършването на техните обекти и
на общите части, получили разрешение за ползване и били във владение на
имотите си. Ответниците в качеството на наследници на починалия в хода на
делото Г. П. са собственици на ателие №2, находящо се на втори еаж/ първи
жилищен/, със застроена площ от 57.50кв.м., ведно с 1.49 % идеални части от
общите части на сградата, ведно с избено помещение № 14 с площ от 2,50
кв.м., ведно с 0,02 % идеални части от общите части, които идеални части се
равнявали на 11.60 кв.м. С решение на ОС на съдружниците от 30.04.2011 г.
била определена прогнозна цена на квадратен метър за застроена площ на
сградата за всеки обект до довършването на сградата и приемането с акт обр.
16., а с последващи решения от 02.06.2013 г. и 17.04.2016 г. били определени
допълнителни вноски за членовете на сдружението и за собствениците на
отделните обекти във връзка с нови обстоятелства по строителството.
Строителните дейности по довършителните работи започнали след акт от
15.05.2012 г. за установяване на състоянието на строежа и СМР при
продължаване на строителството с участие на ищеца като възложител,
„Драгиев и Ко” ООД като строител и ЕТ „Мергел – М. П.” като консултант.
Към този момент сградата била в състояние с изпълнени всички СМР по
стоманобетоновата конструкция, преградни и ограждащи тухлени зидарии,
частично фасадни топлоизолации. От датата на посочения акт били
извършени по проект подробно описаните в исковата молба СМР по общите
части на сградата, както и по отделните обекти, включително и този на
ответниците. Общата стойност на извършените довършителни работи в
поземления имот и по сградата, платени изцяло от ищеца, възлизала на сумата
от 1006084,48 лв. В исковата молба се поддържа, че сдружението предприело
извършването на работата в интерес на всички собственици, а не само на
членовете си, като задължението за финансово участие на конкретния
собственик се определяло въз основа на притежаваната от него квадратура на
отделните самостоятелни обекти и прилежащи помещения, както и
квадратурата на съответните прилежащи общи части на сградата. Ищецът
3
поддържа, че имал качеството на управител на чужда работа без натоварване,
която предприел уместно и управлявал добре изцяло в чужд интерес. Работата
довела до положителен резултат в патримониума на ответниците, който той
приел и за който дължал на управителя връщане на необходимите и полезни
разноски. Дължимата от тях сума се равнявала на 14 674.42лв. Тъй като на
10.12.2014г. наследодателят на ответниците Г. П. заплатил 1600лв и на
28.01.2015г. заплатил сумата от 3 000лв или общо сумата от 4 600лв., ищецът
претендира за заплащане остатъка от 10 074.42 лв.
Ответниците оспорват иска.. Твърдят, че не са давали съгласие и
изрично е възразили и забранили на ищеца да извършва каквито и да е било
СМР или да договаря такива с трети лица, досежно притежавания от тях
имот. Поддържа, че решенията на органите на сдружението били
задължителни за членовете му, но не и за трети лица. Оспорва начина на
определяне на цената, която се претендира да се заплати от всеки собственик
на обект, както и вида и обема на СМР, които се твърди да са извършени и
заплатени от ищеца. Прави възражение за погасяване по давност на исковата
претенция.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
ответниците са собственици на самостоятелен обект в процесната
жилищната сграда, находяща се в гр. Пловдив, ул. ***, както и че в това си
качество същите са легитимирани да отговарят по предявения осъдителен
иск. Приел е, че ищцовото сдружение е предприело действията по
довършване на сградата в чужд интерес, както и че работата е предприета
уместно от ищцовото сдружение и е водена добре, тъй като извършените от
него фактически и правни действия са довели до положителен резултат, а
именно: сградата е довършена съобразно законовите изисквания, за което са
съставени и необходимите официални документи. Направил е извода, че
доколкото не е спорно между страните, че от страна на П. е платена сума от
4600 лв. явяваща се близка до определената такава за изпълнение на общите
части от вещото лице, съдът намира, че задължението на ответниците към
ищаца е погасено изцяло. Този извод сочи неоснователност на притенцията и
налага отхвърляне на предявения главен иск и акцесорния такъв за
заплащане на обезщетение за забава.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по
4
съществото на спора, поради което съдът постановява акта си на базата на
събраните такива пред първоинстанционния съд. След преценка им,
въззивният съд изцяло възприема фактическата обстановка, установена от
районния съд, която се подкрепя от събраните по делото доказателства,
поради което същите не следва повторно да бъдат анализирани, а на
основание чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите на
първоинстанционния акт, касаещо фактическата обстановка.
По основателността на въззивната жалба:
Основните спорни въпроси в производството пред въззивната
инстанция са правни и касаят правната квалификация на предявения иск, а
оттам и обхвата на отговорността на ответниците. В тази връзка следва да се
има предвид, че квалификацията на спорното право е дейност на съда по
приложението на материалния закон, която той извършва служено. При
осъществяването на тази дейност съдът взема предвид фактите, с които
ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято
защита търси по реда на исковото производство. Макар и ищецът да очертава
спорното право, той не е длъжен да посочи правното естество на
претендираното (или отричаното) от него право. Ако все пак той даде такава
квалификация, то тя не обвързва съда. В случая безспорно отношенията
между страните следва да се уредят по реда на правилата на водене на чужда
работа без пълномощие – чл. 60 – 62 ЗЗД, доколкото към момента на
предприемане на работата от страна на ищцовото сдружение не е било налице
натоварване и задължаване от ответниците, а намесата му в чуждата правна
сфера е правомерна. В чл. 61 ЗЗД законодателят е определил отговорността
на заинтересования в различните хипотези на гестията. Така, съгласно ал. 1 от
посочената разпоредба, в случай че работата е извършена изцяло в негов
интерес, заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно
и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е
сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е
поел и да му върне всички разноски, които е направил. Ако пък работата е
предприета не само в негов интерес, но и в интерес на управителя, то
заинтересуваният отговаря само да размера на обогатяването – чл. 61, ал. 2
ЗЗД. Ако работата е предприета въпреки волята на заинтересования,
последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване – чл. 61,
ал. 3 ЗЗД. Според настоящия съдебен състав неправилно
5
първоинстанционният съд е определил приложимия закон, доколкото ищецът
като управител на работата е действал не само в чужд, но и в свой интерес.
Водене на чужда работа и в свой интерес е налице, когато едно лице
предприема извършването на действия за друго, като знае, че управлява
чужда работа, без да е натоварено, но действията се извършват не само в
чужд, а и в собствен интерес. Вярно е, че ищцовото сдружение е отделен
правен субект, различен от своите членове – собственици на самостоятелни
обекти в сградата. Следва да се има предвид обаче, че предметът на дейност
на сдружението се състои именно в оказване на съдействие и подпомагане на
собствениците на правото на строеж в новостроящата се сграда за
довършване на строителството и снабдяването им с титул за собственост. В
това се изразяват и целите му, вписани в ТРРЮЛНЦ. В тази връзка
извършените от сдружението фактически и правни действия, освен че са
довели до един положителен резултат в чуждата правна сфера – тази на
ответниците, са допринесли и за постигане на целите на сдружението. С оглед
изложеното в исковата молба може да се приеме, че тези действия са
допринесли и за изпълнение на възложената на сдружението от членовете на
сдружението – собственици на самостоятелни обекти, работа. Предвид
горното, отговорността на ответниците следва да бъде ангажирана по реда на
чл. 61, ал. 2 ЗЗД, а именно до размера на обогатяването .
В случая е установено от назначената техническа експертиза на инж. Т.
Я., която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, че
пазарната цена на извършените в полза на ответниците СМР в техния имот
възлиза на сумата от 14 031.62лв., изчислена при стойност на общите части,
принадлежащи към ат.2 – 9.365 кв.м. по 209.85 лв на кв.м. и при квадратура
на ат.2 от 57.5 кв.м. по 209.85 лв. Това е сумата, която ответниците биха
заплатили, ако бяха извършили сами работата, т.е. това е сумата, с която са
се обогатили. От тази сума следва да се приспадне заплатената от
наследодателя на ответниците сума от 4 600лв, като искът следва да се уважи
за неизплатения остатък от 9 431.62лв, както следва: от ответницата в
размер на 7 073.71лв, а ответникът в размер на 2 357.90лв
Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд
е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен в частта с
която е отхвърлен иска разликата над 7 073.71лв до пълния претендиран
6
такъв от 7555.82 лева и иска за разликата над 2 357.90лв до пълния
претендиран такъв от 2518.60 лева, като вместо това исковете следва да
бъдат уважени в посочените размери, в останалата обжалвана част
решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят се дължат направени пред
настоящата инстанция разноски изразяващи се в заплатена държавна такса и
разноски пред първата инстанция в размер на 1 918.00лв, съгласно
представения списък на л.268 от делото на ПРС..
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260388 от 01.07.2022 г., постановено по гр.
дело № 14670 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., В ЧАСТТА с която е
отхвърлен предявеният от „СДРУЖЕНИЕ Г. ИКОНОМОВ 53“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Асеновградско шосе“ № 1, представлявано от Председателя на УС Т. Д. Д.
против Х. И. П., ЕГН ***, и Н. Г. П. с ЕГН *** и двамата с адрес гр. Пловдив,
ул. *** обективно съединени искове за осъждане ответника П. да заплати на
ищеца сумата за разликата над 7 073.71лв до пълния претендиран такъв от
7555.82 лева, а ответникът П. сумата за разликата над 2 357.90лв до пълния
претендиран такъв от 2518.60 лева, като обезщетение за направени разноски
от негова страна за предприети и осъществени довършителни работи в
поземлен имот с идентификатор 56784.531.100 с номер по предходен план
квартал 103 по плана на гр. Пловдив, кв. „***“, парцел XVIII- 2255, ведно със
сграда с идентификатор 56784.531.100.1- друг вид сграда за обитаване, ведно
със законната лихва от предявяването на настоящия иск, както и в частта за
разноските,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Х. И. П., ЕГН *** от гр. Пловдив, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ
НА „ СДРУЖЕНИЕ Г. ИКОНОМОВ 53“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Асеновградско шосе“ № 1,
7
представлявано от Председателя на УС Т. Д. Д. сумата от 7 073.71лв
/ седем хиляди седемдесет и три лева, и седемдесет и една стотинки,/
представляваща обезщетение за направени разноски от страна на
„СДРУЖЕНИЕ Г. ИКОНОМОВ 53“ за предприети и осъществени
довършителни работи в поземлен имот с идентификатор 56784.531.100 с
номер по предходен план квартал 103 по плана на гр. Пловдив, кв. „***“,
парцел XVIII- 2255, ведно със сграда с идентификатор 56784.531.100.1- друг
вид сграда за обитаване, ведно със законната лихва от предявяването на
настоящия иск – 16.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н. Г. П. с ЕГН *** от гр. Пловдив, ул. „Русе“ № 14, ет. 1, ап.
ДА ЗАПЛАТИ НА „СДРУЖЕНИЕ Г. ИКОНОМОВ 53“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Асеновградско шосе“ № 1,
представлявано от Председателя на УС Т. Д. Д. сумата от 2357.90лв /
две хиляди триста петдесет и седем лева, и деветдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за направени разноски от страна на
СДРУЖЕНИЕ Г. ИКОНОМОВ 53“ за предприети и осъществени
довършителни работи в поземлен имот с идентификатор 56784.531.100 с
номер по предходен план квартал 103 по плана на гр. Пловдив, кв. „***“,
парцел XVIII- 2255, ведно със сграда с идентификатор 56784.531.100.1- друг
вид сграда за обитаване, ведно със законната лихва от предявяването на
настоящия иск – 16.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260388 от 01.07.2022 г., постановено по
гр. дело № 14670 по описа на РС – Пловдив за 2019, в останалата
обжалваната част.
ОСЪЖДА Х. И. П., ЕГН ***, и Н. Г. П. с ЕГН *** и двамата с адрес гр.
Пловдив, ул. *** да заплатят на СДРУЖЕНИЕ Г. ИКОНОМОВ 53“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Асеновградско шосе“ № 1, представлявано от Председателя на УС Т. Д. Д.
направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 201.50лв./двеста
и един лева и петдесет сттинки/ и разноски пред първата инстанция в размер
на 1 918.00лв / хиляда деветстотин и осемнадесет лева/
8
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9