РЕШЕНИЕ
№ 1045
гр. Перник, 15.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря М. М. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720103500 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. В. Р., чрез адв. А.
Ц., срещу „Топлофикация-Перник“ АД, с която се иска да се признае за установено, че
поради погасяване по давност ищецът не дължи на ответното дружество сумата в
размер на 1005,09 лева –главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., за която е издаден изпълнителен лист от 02.12.2015 г. по
ч. гр. д. № 6824/2015 г. на Пернишкия районен съд, въз основа на който е образувано
изп. д. № 388/2016 г. по описа на ЧСИ С. Б.
Ищецът твърди, че вземанията са погасени по давност, която според него е
започнала да тече на 30.05.2016 г., когато е наложен запор върху лекия му автомобил.
Посочва, че ответникът като взискател е подал молби за изпълнителни действия на
04.04.2018 г. и 17.05.2018 г., но същите не са били предприети по вина на взискателя,
тъй като не е внесъл дължимите разноски по сметка на ЧСИ. Поради това моли искът
да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Топлофикация-Перник“ АД е
подало отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен по
подробно изложени съображения. Моли същият да бъде отхвърлен и претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От приложения препис на изп. д. № 388/2016 г. по описа на ЧСИ С. Б. копия на
документи от което са представени и в приложение към исковата молба, се установява,
че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД въз основа на заповед № 5352/14.10.2015 г.
1
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6824/2015 г. на
Пернишкия районен съд е издаден изпълнителен лист от 02.12.2015 г. срещу С. В. Р. за
сумата в размер на 1005,09 лева –главница за неплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., сумата 160,20 лева, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 08.07.2013 г. до 24.08.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 1005,09 лева, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 13.10.2015 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 25 лева- държавна такса и
100 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Установява се също така, че изп.д. № 388/2016 г. по описа на ЧСИ С. Б.е
образувано по молба на „Топлофикация-Перник“ АД с вх. № 3247/23.02.2016 г. въз
основа на посочения изп. лист от 02.12.2015 г. С молбата за образуване на делото
взискателят е поискал на длъжника да се връчи покана за доброволно изпълнение, да се
извърпи справка в НБД, в НОИ за трудово възнаграждение или приравнено на трудово
възнаграждение доход, както и пенсия, като в случай на открити такива, да се наложи
запор върху тях и върху банковите сметки на длъжника до пълното погасяване на
дълга.
ЧСИ Б. е извършил справки за имущественото състояние на С. Р. и е изпратил
покана за доброволно изпълнение до длъжника. Със запорно съобщение с изх. №
9065/08.03.2016 г., изпратено до ОД на МВР-Перник, е наложен запор върху
собствения на длъжника лек автомобил „М. С. Р. с рег. № ********.
От взискателя „Топлофикация-Перник“ АД по изпълнителното дело е подадена
молба с вх. № 7688/04.04.2018 г., с която се моли да бъде извършена справка в БНБ за
наличие на открити банкови сметки и да се наложи запор върху тях. ЧСИ Б. е направил
поисканата справка, като видно от нея в регистъра към БНБ няма данни за банкови
сметки и банкови сейфове на С. В. Р..
Взискателят е подал нова молба с вх. № 11026/17.05.2018 г., с която е поискал да
бъде наложен запор върху вземанията на С. Р. по изп.д. № 212/2018 г. по описа на ЧСИ
Е. Д., в изпълнение на която молба от ЧСИ Б. е изпратено запорно съобщение с изх. №
13821/17.05.2018 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство, искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това
каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Това е така защото влязлата в сила заповед за
изпълнение е приравнена на съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето
2
поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства
възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в
сила - такива факти са преклудирани. Съгласно практиката на ВКС длъжникът по
заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до
изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед
има установително и преклудиращо действие. Както при съдебните решения, така и по
отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или
дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423
ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК. От изложеното
следва, че в разглеждания случай вземанията на ответното дружество се погасяват с
изтичането на петгодишен давностен срок.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, издадена против ищцата на основание чл. 410 ГПК. По делото липсват
данни кога е връчена заповедта и дали срещу нея е подадено възражение по чл. 414
ГПК, поради което следва да се приеме, че същата е влязла в сила най-късно на датата
на издаване на изпълнителния лист- 02.12.2015 г. От този момент е започнал да тече
срокът на погасителна давност относно вземанията, посочени в нея и в издадения въз
основа на нея изпълнителен лист.
До образуване на изп.д. № 388/2016 г. по описа на ЧСИ С. Б.по молба на
„Топлофикация-Перник“ АД с вх. № 3247/23.02.2016 г. не е изминал петгодишен
период. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече
нова давност, но давността не се спира. В молбата за образуване на на делото са
направени искания за предприемане на изпълнителни действия, поради което с
нейното подаване на 23.02.2016 г. давността се е прекъснала, след което е била
прекъсвана отново с всяко предприето изпълнително действие- на 08.03.2016 г. с
налагането на запор върху лекия автомобил на длъжника, с подаването на молба с вх.
№ 7688/04.04.2018 г. от взискателя, с която е поискано налаганаето на запор върху
трудово възнаграждение, приравнанено на него, пенсия или банкови сметки на
длъжника, и на 17.05.2018 г., с налагането на запор върху вземанията на С. Р. по изп.д.
№ 212/2018 г. по описа на ЧСИ Е. Д..
В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти.
С решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК е
разяснено, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в
който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват
по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане. Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство, съгласно
т. 1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху отделен
имуществен обект на длъжника. В случая от 17.05.2018 г., когато е наложен запор
върху вземанията на С. Р. по изп.д. № 212/2018 г. по описа на ЧСИ Е. Д., е започнал да
тече двугодишният срок за прекратяване на изпълнителното производство на
3
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, който е изтекъл на 17.05.2020 г.
Прекратяването на изп. производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не
води до погасяване на материалното право и взискателят може да инициира по реда на
чл. 426 ГПК наново изпълнително производство като се образува ново канцеларско
дело под нов номер въз основа на същия изпълнителен лист срещу същия длъжник до
изтичане на погасителната давност. Поради това настъпилото по силата на закона на
17.05.2020 г. прекратяване на изп.д. № 388/2016 г. по описа на ЧСИ С. Б.не е
прекъснало давността за процесните вземания, нито е довело до тяхното погасяване.
Съдът намира за неоснователни твърденията на ищеца, че ответникът като
взискател е подал молби за изпълнителни действия на 04.04.2018 г. и 17.05.2018 г., но
същите не са били предприети по вина на взискателя, тъй като не е внесъл дължимите
разноски по сметка на ЧСИ. Напротив, изпълнителните действия са били предприети,
като запор върху банкови сметки и трудови възнаграждения на ищеца не е бил
наложен поради липсата на открити банкови сметки на негово име, съответно на
възнаграждения от трудово или приравнено на него правоотношения или пенсия. Нещо
повече, на 17.05.2018 г. е наложен поисканият от взискателя запор върху вземанията на
С. Р. по изп.д. № 212/2018 г. по описа на ЧСИ Е. Д.. Въпросът дали взискателят е
заплатил авансово дължимите такси за преприетите от ЧСИ Б. въз основа на
подадените от него молби от 04.04.2018 г. и 17.05.2018 г. няма значение за
прекъсването на давността, щом поисканите с тези молби действия са извършени, а
единствено за дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител.
Следователно от 17.05.2018 г., когато е предприето последното изпълнително
действие по изп.д. № 388/2016 г. по описа на ЧСИ С. Б.е започнала да тече нова 5-
годишна погасителна давност, която не е изтекла към момента на подаване на исковата
молба по настощото производство, както и към настоящия момент.
С оглед на изложеното предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 124 лева, от които 100
лева- юрисконсултско възнаграждение, определно от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, и
24 лева- такса за копие на изпълнително дело. На ищеца не се дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. Р. , ЕГН **********, с адрес гр. П., ж.к. Т., бл.
** ап. *, срещу “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че поради погасяване по давност на правото на
принудително изпълнение С. В. Р. НЕ ДЪЛЖИ на “Топлофикация – Перник” АД
сумата в размер на 1005,09 лева /хиляда и пет лева и девет стотинки/– главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., за която е
издаден изпълнителен лист от 02.12.2015 г. по ч. гр. д. № 6824/2015 г. на Пернишкия
районен съд, въз основа на който е образувано изп. д. № 388/2016 г. по описа на ЧСИ
С. Б.
4
ОСЪЖДА С. В. Р. , ЕГН **********, с адрес гр. П., ж.к. Т., бл. **, ап. *, ДА
ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата в размер на 124 лева /сто двадесет и четири лева/, представляваща
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник:_______________________
5