Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260026
20.10.2020 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
първи октомври 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 263 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с материалноправно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 266 ЗЗД, чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на „Хи Ти“ ЕООД срещу „Многопрофилна болница за
активно лечение - доктор Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, с която се
предявяват искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с материалноправно основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266 ЗЗД, чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че извършил доставка, монтаж, ремонт и профилактика на
климатична инсталация в ответното дружество на обща стойност 20858 лв. с ДДС,
за което били издадени данъчни фактури както следва: 1. Фактура №
**********/12.06.2018 г., в която бил материализиран договор за продажба на 9
броя климатици и техния монтаж; 2. Фактура № **********/19.09.2018 г., в която
бил материализиран договор за продажба на 2 броя климатици; 3. Фактура №
**********/19.09.2018 г., в която бил материализиран договор за услуга –
профилактика и ремонт на климатици; 4. Фактура № **********/07.03.2019 г., в
която бил материализиран договор за услуга – ремонт на климатици; 5. Фактура №
**********/23.05.2019 г., в която бил материализиран договор за услуга –
профилактика и ремонт на климатици; 6. Фактура № **********/09.08.2019 г., в
която бил материализиран договор за услуга – монтаж и ремонт на климатици; 7.
Фактура № **********/15.01.2020 г., в която бил материализиран договор за
услуга – ремонт на климатици. Твърди, че стоките и услугите били приети от
ответника, следвало да бъдат платени по банков път в деня на издаването на
фактурите. Твърди, че поради неплащане в срок на дължими суми по фактурите /без
поледната от 2020 г./ било постигнато между двете дружества споразумение, с
нотариално удостоверени подписи от 13.08.2019 г., в което било договорено, че
общото задължение от 22178 лв. към онзи момент ще се разсрочи на 10 месечни
вноски по 2000 лв., платими от 25-то до 30-то число на месеца, като последната
изравнителна вноска е в размер на 2178 лв. Твърди, че по сметка на дружеството
постъпила общо сумата от 6000 лв. по банков път, като последното плащане било
на дата 20.12.2019 г. Твърди, че останалата част от споразумението в размер на
16178 лв. не била платена и до настоящия момент. Твърди, че съгласно
споразумението при неплащане на която и да било вноска в срок, цялата главница
ставала предсрочно изискуема и се дължала законна лихва върху нея от датата на
забавата. Твърди, че поредната вноска била 30.01.2020 г., поради което от
31.01.2020 г. ответникът изпаднал в забава и дължи законна лихва върху цялата
главница, която била в размер на 116,85 лв. за периода от 31.01.2020 г. до
25.02.2020 г. Твърди, че задължението по Фактура № **********/15.01.2020 г., в
която бил материализиран договор за услуга – ремонт на климатици, в размер на
4680 лв. не била предмет на споразумението, но била изискуема от деня на
издаването ѝ, поради което дължи тази сума и мораторно обезщетение в
размер на 52 лв. за периода от 17.01.2020 г. до 25.02.2020 г. Твърди, че за
тези му вземания била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.г.д. № 126/2020 г. на РС-Раднево, но ответникът възразил в
срока по чл. 414 ГПК, поради което иска от съда да постанови решение, с което
да установи вземането му заповедта за изпълнение за сумите:
- сумата от 3 492,00 лв. – неизплатена главница,
представляваща остатък от главница в общ размер на 8 160 лв., дължима по фактура
№ **********/12.06.2018 г. за извършени продажби и ремонти на климатична
техника;
- сумата от 1 960,00 лв. – неизплатена главница, дължима по
фактура № **********/19.09.2018 г. за извършени продажби на климатична техника;
- сумата от 4 810,00 лв. – неизплатена главница, дължима по
фактура № **********/19.09.2018 г. за извършени профилактика и ремонт на
климатична техника;
- сумата от 2 784,00 лв. – неизплатена главница, дължима по
фактура № **********/07.03.2019 г. за извършен ремонт на климатична техника;
- сумата от 1 332,00 лв. – неизплатена главница, дължима по
фактура № **********/23.05.2019 г. за извършени профилактика и ремонт на
климатична техника;
- сумата от 1 800,00 лв. – неизплатена главница, дължима по
фактура № **********/09.08.2019 г. за извършени монтаж и ремонт на климатична
техника;
- сумата от 4 680,00 лв. – неизплатена главница, дължима по
фактура № **********/15.01.2020 г. за извършен ремонт на климатична техника,
- ведно със законната лихва върху главниците, считано от 26.02.2020
г. до пълното й погасяване,
- сумата от 116,85 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главницата в общ размер на 16 178 лв., за периода от
31.01.2020 г. до 25.02.2020 г.,
- сумата от 52,00 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главницата в размер на 4 680 лв. по фактура №
**********/15.01.2020 г., за периода от 17.01.2020 г. до 25.02.2020 г.
Претендира разноски за
заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК
е постъпил отговор ответника „Многопрофилна болница за активно лечение - доктор
Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, в който твърди, че не оспорва издадените
фактури, които били осчетоводени в ищцовото дружество, постигнатата спогодба и
наличието на счетоводно отразено задължение в ответното дружество за сумата от
20858 лв. Твърди, че оспорва вземането за мораторна лихва. Заявява готовност за
постигане на спогодба.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
С протоколно определение от 01.10.2020 г.
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е обявил за признати или
ненуждаещи се от доказване фактите, описани в исковата молба, досежно
издадените фактури с посочената доставка и извършени услуги, приетата доставка
и работа от ответното дружество, постигната спогодба за разсрочване на текущ
дълг, счетоводното отразяване в двете дружества на сумите по фактурите на обща
стойност 20858 лв.
В случая и в заповедното производство и в
настоящото производство претенциите се базират на основание отделни договори,
обективирани във фактури, а не на основание спогодбата по чл. 365 ЗЗД, поради
което съдът ще разгледа исковете на предявеното основание – договорите за
доставка и договорите за услуги. И без друго сключената спогодба за разсрочване
на задължението не представлява новация по смисъла на ЗЗД, с която старото
задължение се погасява и на негово място се появява ново задължение, а само се
разсрочва напред във времето едно вече налично задължение с настъпил падеж.
От приетите по делото писмени
доказателства /фактури на л.6-12, споразумение от 13.08.2019 г. на л.19-20 и
писмо за потвърждение на л.21-22/ се установява наличие на няколко сключени и
изпълнение от ищцовото дружество договори за доставка и услуги, обективирани в
седем фактури. Във всяка фактура е посочена извършаната доставка и услуга, цена
на доставката и услугата, обща цена, дата на договора. Ответното дружество не
оспорва наличието на задълженията за заплащане на цената/възнаграждението по
издадените от ищцовото дружество седем фактури.
Няма спор между страните, че задълженията
по първите 6 фактури е било отсрочено чрез споразумение, което обаче не е било
изпълнено в предвидените в него падежни дати и конкретно за вноската с падеж 30.01.2020
г., поради което цялото остатъчно задължение е станало изцяло предсрочно
изискуемо, тоест отпаднала е уговорката за разсрочването, а цялото вземане е
станало изискуемо на 31.01.2020 г.
В открито съдебно заседание ответното
дружество представи и беше прието като писмено доказателство платежно нареждане
от 11.09.2020 г. /л.44/, от което се установява, че в хода на висящия съдебен
процес ответното дружество е превело на ищцовото дружество сумата от 1960 лв. с
посочено основание на превода фактура ********** от 19.09.2018 г. за ремонт и
поддръжка на климатици.
Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД ако лицето,
което има към друго няколко еднородни задължения, не заяви кое от тях погасява
с изпълнението си, което не е достатъчно да погаси всички тях, се погасява
най-обременителното за него задължение. Но по делото се установи, че ответникът
е заявил кое точно от задълженията си към ищеца по седемте горепосочени фактури
погасява с платежното нареждане от 11.09.2020 г. Тази норма в случая е
приложима, защото според същата длъжникът има право да избира кое свое
еднородно задължение към кредитора си да погаси, само ако плаща същото изцяло –
разноски, лихви и главница, а не и когато изпълнението му не е достатъчно да
погаси изцяло нито едно от еднородните му задължения към този кредитор. Това е
така, защото кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части
и в хипотезата на няколко еднородни задължения, макар всички те да са делими съгласно
правилото на чл. 66 ЗЗД (Решение № 294 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр.д. №
1276/2012 г., IV г.о., Решение № 77 от 10.05.2016 г. на ВКС по т.д. № 3247/2014
г. на II т.о.). Поради това
съдът намира, че ответното дружество е погасило изцяло задължението си по фактура
********** от 19.09.2018 г. в размер на 1960
лв. Поради това искът по тази фактура за главницата в размер на 1960 лв. ще се
отхвърли като погасена в хода на висящия процес, който факт съдът следва да
отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Вземането по фактура №
**********/15.01.2020 г. е станала изискуема на 15.01.2020 г., на която дата е
сключен договора и извършена доставката. Поради това и вземането по тази
фактура на стойност 4 680,00 лв. е с настъпил падеж и ответното дружество дължи
заплащане на възнаграждението.
Ответното дружество не ангажира
доказателства за заплащане на сумите по другите фактури, поради което вземането
на ищеца по тях е налично, изискуемо и ликвидно към момента и исковете следва
да бъдат уважени за тях.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на
главен дълг и факта на настъпване на уговорения ден за изпълнение на паричното
задължение за заплащане на цената/възнаграждението.
Безспорно е, че на 30.01.2020 г. не е
изпълнено задължението на ответното дружество да заплати вноската с този падеж,
поради което е настъпила изцяло предсрочна изискуемост на вземанията по всички
6 фактури. От тук следва извод, че от 31.01.2020 г. ответното дружество е в
забава за плащане на изцяло предсрочно изискуемата сума по 6-те фактури,
посочени в спогодбата. Изрично в спогодбата е посочено, че се дължи законна
лихва върху остатъка от главницата за периода от деня, следващ падежа на
просрочената вноска, до окончателното плащане на остатъка от цялата главница.
Стойността на неплатените фактури към 31.01.2020 г. е на обща стойност 16178,00
лв. /сбор на дължимите суми по 6-те фактури от 2018 г. и 2019 г., първата от
които е частично погасена/.
За периода на забава от 31.01.2020 г. до
датата на предявяване на иска 25.02.2020 г. върху дължимата главницата от 16178
лв. ответното дружество дължи мораторно обезщетение в размер на 116,85 лв.
/изчислено с калкулатор за законна лихва/. Няма доказателства ответното
дружество да е заплатило на ищцовото дружество дължимото мораторно обезщетение,
поради което и този иск се установява за основателен и ще се уважи.
За вземането по фактура №
**********/15.01.2020 г. на
стойност 4 680,00 лв., която е следвало да се плати на 15.01.2020 г., на която
дата е сключен договора и извършена доставката, се дължи мораторно обезщетение
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД. За
периода на забава от 16.01.2020 г. /денят, следващ падежа/ до датата на
предявяване на иска 25.02.2020 г. мораторното обезщетение върху главницата от 4
680,00 лв. е в размер на 53,30 лв. Ищецът претендира обезщетението за периода
от 17.01.2020 г. до 25.02.2020 г., което се установи да е в размер на 52,00 лв.
/изчислено с калкулатор за законна лихва/, поради което и предвид
диспозитивното начало на гражданския процес ще се уважи искът, както е
предявен, тъй се установи да е основателен за периода и в претендирания размер.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от исковете. Ответникът дължи
разноски и за погасената част от исковите претенции, сторено в хода на висящия
съдебен процес, тъй като е станал причина за предявяване и на тези претенции.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в заповедното производство в размер
на 420,54 лв. и адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер
на 845 лв. по договор за правна защита и съдействие от 26.02.2020 г. /л.17 на
заповедното производство/, държавна такса в исковото производство в размер на
463,78 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 1160 лв. за исковото
производство по договор за правна защита и съдействие от 12.06.2020 г. /л.23/, които
следва да се присъдят на ищцовото дружество изцяло.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „МБАЛ Д-р Димитър Чакмаков –
Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление
гр. Раднево, ул. „Георги Димитров“ № 42, дължи на „Хи Ти“ ЕООД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул.
„Тачо Даскалов“ № 4, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266 ЗЗД, чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните
суми:
- сумата от 3 492,00 лв.
/три хиляди четиристотин деветдесет и два лева/ – неизплатена главница,
представляваща остатък от главница в общ размер на 8 160 лв., дължима по
фактура № **********/12.06.2018 г. за извършени продажби и ремонти на
климатична техника;
- сумата от 4 810,00 лв.
/четири хиляди осемстотин и десет лева/ – неизплатена главница, дължима по
фактура № **********/19.09.2018 г. за извършени профилактика и ремонт на
климатична техника;
- сумата от 2 784,00 лв.
/две хиляди седемстотин осемдесет и четири/ – неизплатена главница, дължима по
фактура № **********/07.03.2019 г. за извършен ремонт на климатична техника;
- сумата от 1 332,00 лв.
/хиляда триста тридесет и два лева/ – неизплатена главница, дължима по фактура
№ **********/23.05.2019 г. за извършени профилактика и ремонт на климатична
техника;
- сумата от 1 800,00 лв.
/хиляда и осемстотин лева/ – неизплатена главница, дължима по фактура №
**********/09.08.2019 г. за извършени монтаж и ремонт на климатична техника;
- сумата от 116,85 лв.
/сто и шестнадесет лева и 85 ст./, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главниците в общ размер на 16 178 лв., за периода от 31.01.2020
г. до 25.02.2020 г.,
- сумата от 4 680,00 лв.
/четири хиляди шестстотин и осемдесет лева/ – неизплатена главница, дължима по
фактура № **********/15.01.2020 г. за извършен ремонт на климатична техника,
- сумата от 52,00 лв.
/петдесет и два лева/, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата
в размер на 4 680 лв. по фактура № **********/15.01.2020 г., за периода от
17.01.2020 г. до 25.02.2020 г.
- ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 26.02.2020 г. до пълното им погасяване, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 68/27.02.2020 г. по ч.гр.д. № 126/2020 г. по описа на РС-Раднево.
ОТХВЪРЛЯ,
като погасен чрез плащане в хода на висящия процес, предявения от „Хи Ти“ ЕООД,
вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр.
Раднево, ул. „Тачо Даскалов“ № 4, срещу „МБАЛ Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“
ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр.
Раднево, ул. „Георги Димитров“ № 42, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266 ЗЗД за установяване на
задължение в размер на 1960,00 лв. – неизплатена главница, дължима по
фактура № **********/19.09.2018 г. за извършени продажби на климатична техника,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 68/27.02.2020 г. по ч.гр.д. № 126/2020 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА „МБАЛ Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър
с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров“ № 42,
да заплати на „Хи Ти“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с
адрес на управление гр. Раднево, ул. „Тачо Даскалов“ № 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2889,32 лв. /две
хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и 32 ст./, представляваща разноски за исковото
и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: