№ 22028
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20251110124205 по описа за 2025 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
02.12.2025г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
дванадесети ноември две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №24205 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Правната квалификация на исковете е по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I,
вр. чл.9, ал.1 от ЗПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
1
Образувано е по постъпила в законен срок в съда искова молба от заемодателя ......,
ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от Б. Н. – Управител,
чрез юрк. Ал. Г., срещу заемополучателя В. П. Д., с която се претендират парични вземания
въз основа на Договор за предоставяне на кредит №.....г., сключен от разстояние между
страните, чрез интернет платформа, за сума от 1 200 лв., платим на 8 месечни вноски, с
краен срок за връщане на сумата: 07.09.2024г., като за задълженията по него е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №9758/2025г. по описа на СРС, 165
състав. Претенидрат се сторените разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба, чрез адв.Д. Ф. от САК, с
който оспорва исковата претенция като неоснователна. Намира сключения договор за кредит
за нищожен на осн. чл.22 от ЗПК, поради завишен размер на задълженията за лихви по него.
Намира, че е налице неравноправност в правоотношението по чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗПотр.
Посочва, че е налице прикрита неустойка по договора под формата на договорна лихва.
Посочва, че не е спорно между страните, че е заплатена сума от 411,30 лв., като се твърди, че
е заплатена допълнително и сума от общо 540 лв., в периода: 05.02.2024г.- 10.04.2024г.
Претендира разноски по чл.38 от ЗА.
С доклада е прието за безспорно между страните, че Договор за предоставяне
на кредит №.....г. е сключен от разстояние между страните, чрез интернет платформа, за сума
от 1 200 лв., платим на 8 месечни вноски, с краен срок за връщане на сумата: 07.09.2024г.
В о.с.з. от 30.10.2025г. е прието направено оттегляне на иска от ищеца за сумата над
главница от 150 лв. и за договорна лихва от 19,80 лв., за периода: 10.05.2024г.- 09.06.2024г.,
като производството за горницата е прекратено и е обезсилена издадената заповед за
изпълнение с протоколно определение, влязло в законна сила на 07.11.2025г.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
основателен, поради следните съображения:
Ищецът представя неподписан препис на процесния договор за кредит и ОУ.
Представя се разписка за извършено плащане към ........ по горния договор на сума от
1 200 лв.
Приложени към отговора на исковата молба са 2 бр. преписи на разписки от
05.02.2024г. и от 19.03.2024г. за заплащане съотв. на сума от 268,80 лв. и от 270 лв. в полза
на ищеца, както и извадка от онлайн платформа, в която е видно, че към 10.04.2025г. е
отчетена заплатена сума от 7,35 лв.
На осн. чл.192 от ГПК, е представена от „....... разписка с №.......г., с касов
получател: В. П. Д., за сума от 1 200 лв., /стр.77/.
Правните изводи на съда са следните:
При иск за реално изпълнение на договорно задължение ищецът следва да докаже, че е
налице валидно сключен договор, който е породил правните си последици и че е изправната
страна по него. При предоставен потребителски кредит в полза на кредитодателя след
изтичане срока действие на договора или при надлежно обявена предсрочна изискуемост се
пораждат вземания срещу кредитополучателя за непогасените главница, възнаградителна
лихва, мораторна лихва, неустойки и такси, ако такива са уговорени в конкретен размер и
при настъпването на съотв. правопораждащи предпоставки. В съдебната практика се приема,
че при предоставяне на потребителски кредит кредитодателят следва да положи грижата на
добрия търговец, с оглед на установената с повелителни норми засилена защита, която
ЗЗПотр. предоставя на потребителя. Първоинстанционният съд следи служебно за наличие
по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на
клауза/и в потребителски договор, като възражението на потребителя в тази насока не се
преклудира с изтичането срока за отговор на искова молба.
2
Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 от ЗЗПотр., нищожна е неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, освен
при индивидуално уговаряне на договорни клаузи. Неравноправност е налице при
неиндивидуално уговорена договорна клауза, сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността, създаваща значителна неравноправност, водеща до необосновано
несъответствие между страните относно правата и задълженията и сключване на уговорка
във вреда на потребителя. По действащото българско право максималният размер на
договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от
разпоредбата на чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави, тъй като със
заключителната разпоредба §1 е отменено РМС №1238/25.06.1951 г. (обн. ДВ, бр.52 от
1951г., изм., бр.6 от 1991г.) за определяне на максималния процент на договорните лихви,
без да бъде определен нов максимален размер на договорната лихва. С оглед на горното и
изхождайки от разбирането, че добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се
установяват в обществото, в своята трайна практика върховната съд. инстанция приема, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка с потребител, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити-
двукратния размер на законната лихва. Преценката в тази насока е всякога конкретна, като
съдът съобразява размер на лихвата, размера и валутата на предоставения капитал, срока на
ползването, обстоятелствата, при които е било поето задължението за лихва, нейната
функция, както и всички други условия и обстоятелства по договора, които евентуално биха
имали значение за размера й. В случая с договора е посочен ГЛП от 40,15 %. Съгласно
легалното определение в параграф 1, т.4 от ДР на ЗПК, „лихвен процент по кредита" е
лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на
годишна основа към сумата на усвоения кредит. Към м.01.2024г. основният лихвен процент,
определян от БНП на осн. чл.35 от ЗБНБ, е 3,79%, поради което размера на законната лихва е
в размер на 13,79 %, съгласно ПМС №426/18.12.2014г. Трикратният размер на допустима
договорна лихва възлиза на 41,37 %, който в случая не е преминат и с оглед на горното
възражението на ответника е може да се приеме за основателно. Главницата по кредита е за
1 200 лв., при първоначална претенция на ищеца от 892,65 лв. за главница и сума от 103,95
лв.- за договорна лихва. Налице са доказателства за заплащане от отв. кредитополучател на
сума от общо 546,15 лв., с твърдения, останали недоказани, че е заплатена допълнително и
сума от 411,30 лв. или в общ размер на 957,45 лв. С оттегляне на иска и обезсилване на
заповедта за изпълнени ищецът търси заплащане само на сума от 150 лв. за главница, която
следва да се присъди в полза на кредитора, като незаплатен остатък от кредита. Начислени
допълнителни плащания по отпуснатия кредит не се установяват. С оглед нагорното
исковата претенция е основателна до предявения й размер след оттеглянето на иска от 150
лв. Претендираната сума за договорна лихва за м.06.2024г. също следва да се присъди в
тежест на ответника, доколкото макар да е включено в договора за кредит задължение за
заплащане на неустойка при неизпълнение в срок на изискване за представяне на дог.
обезпечение, не се установява да се претендира във връзка с представените от ищеца писмо
от м.11.2024г. от КЗП и уведомление от ишеца, че изключва неустойките от сключените
договори за кредит, /стр.82 и сл./. С оглед на горното не може да се приеме, че е налице
основанието по чл.23 от ЗПК за прогласяване нищожност на кредитното правоотношение и
искът подлежи на цялостно уважаване за главница и дог. лихва.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът е сторил
разноски за заплатени държ. такси от общо 71,25 лв. и юрисконсултско възнаграждение.
Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято
полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в
задължението на насрещната страна да й ги заплати. С оглед изхода на спора следва да се
3
присъдят разноски от 36,48 лв. в полза на ищеца. При оказана безплатна адвокатска помощ
и съдействие, насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице някое от основанията по чл.78 от
ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждението се определя от съда.
Преценката дали да окаже безплатната правна помощ при съществуващ риск да не получи
възнаграждение, следва да е само на адвоката. Съдът определя възнаграждението в размер
не по- нисък от предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно 430 лв. в процесния случай и осъжда
другата страна да го заплати. С оглед направеното оттегляне на иск в тежест на ищеца
следва да се присъдят разноски от 359,09 лв., като се присъжда адв. хонорар само за
исковото дело, доколкото в него се е реализирала защитата на правата и интересите на
длъжника- отв. потребител.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. П. Д., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ......, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от Б. Н. – Управител, съществува вземане за следните суми: сума от 150 /сто
и петдесет/ лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит №.....г.,
сключен от разстояние между страните, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на съдебно сезиране- 13.01.2025г. до окончателното заплащане на вземането и сума от
19,80 /деветнадесет лева и осемдесет стотинки/ лв., представляваща договорна лихва, за
периода: 10.05.2024г.- 09.06.2024г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №9758/2025г. по описа на СРС, 165 състав.
ОСЪЖДА В. П. Д., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ......,
ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от Б. Н. – Управител,
сума в размер на 36,48 /тридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/
лв.,представляваща сторени съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното
производства.
ОПРЕДЕЛЯ, на осн. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ответника по делото в размер на 430 лв.
ОСЪЖДА ......, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано
от Б. Н. – Управител, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв.Д. Л. Ф. от САК, личен
№**********, сума в размер на 359,09 /триста петдесет и девет лева и девет стотинки/ лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат препис на страните.
Районен съдия:
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5