Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260117 26.03.2021г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет
и шести март две хиляди двадесет и първа
година в закрито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря ……… като разгледа докладваното от съдията
Маратилов въззивно гр.д.№171 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе в
предвид следното:
Производството е по реда на чл.437 ал.1
във връзка с чл.435 ал.2 т.6 и т.7, чл.248
ал.1 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се разпореждане на Държавен съдебен изпълнител
/ДСИ/ при Държавна съдебно-изпълнителна служба при РС-В., изх.№5845 от 31.12.2020г.
постановено по изпълнително дело №********* 00144 по описа за 2020г. по описа
на същата ДСИС относно отказ да бъде изменен и намален присъдения в полза на
взискателя Л.Ц.Б. размер на
разноските.
Жалбоподателят
и длъжник по изпълнението Б.Т.А. *** поддържа в жалбата си - уточнение №211-1
от 25.01.2021г., че присъденият размер на адвокатското възнаграждение не е
съобразен с фактическата и правната сложност на производство и е прекомерен. По
отношение на начислените държавни такси по изпълнителното дело и извършените от
ДСИ действия по делото твърди, че не е запозната с размера и основанието за
начисляването им. Твърди, че за размер на задължение от 500лв, начислените
разноски от ДСИ са 526.83лв., и че това удвоява незаконосъобразно задължението
й. Направено е и възражение за подсъдност на спора тъй като има постоянен и
настоящ адрес ***, и че е лишена от право да се запознае с материалите по
делото и ограничено право на защита. Моли да се отменят действията на ДСИ.
Постъпили са
писмени възражения от взискателката Л.Б.
чрез пълномощника си адв.К., в който се излага довод, че изпълнителното
производство е надлежно образувано при спазване на разпоредбата на чл.427 ал.1
т.1 от ГПК предвид и на факта, че изпълнението е насочено върху недвижими вещи
на длъжницата, намиращи се в района на
действието на РС-В..
В
мотивите към обжалваните изпълнителни действия
ДСИ при РС-В. К.Г. поддържа, че жалбата
е неоснователна тъй като длъжникът-жалбоподател надлежно е уведомен за точния
размер на задължението си на стр.60, а със съобщение на стр.62 му е пояснено, че по изпълнителният
лист длъжникът е осъден да заплати 500лв хонорар на адвокат, а останалата част
от дълга е посочена в съобщението като сбор от държавна такса по изпълнението и
адвокатски хонорар по изпълнителното дело; че размерът на разноските се променя
с всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие; че таксите се внасят
авансово от взискателя и длъжникът има задължение да ги възстанови като това
вземане не е материализирано в изпълнителния лист въз основа на който е
образувано изпълнителното производство, но подлежи на събиране от ДСИ. По размера
на адвокатското възнаграждение ДСИ допълва, че
той е посочен в договора за правна защита и съдействие и пълномощно и в молбата за образуване на изпълнителното
производство, в размер на 350лв и не е прекомерен, съобразно чл.10 т.1 и т.2 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По възражението
за неподсъдност на изпълнението, ДСИ поддържа, че е спазена местната подсъдност по чл.427 ал.1
т.1 от ГПК, като с постановление на ДСИ е наложена възбрана на недвижими имоти
като обезпечение на вземането и е насочено принудително изпълнение срещу
недвижимите имоти-опис и публична продан.
Пазарджишкият окръжен съд за да се
произнесе взе в предвид следното:
Изпълнителното
производство пред ДСИ от ДСИС при РС-В. , е образувано на 19.09.2018г. въз
основа на постъпила молба от взискателката Л.Ц.Б. ***, ЕГН-**********, подадена
чрез процесуалния си представител адв.Л. К. ***, надлежно упълномощена да я
представлява, за което е сключен договор за правна защита и съдействие и
пълномощно №01292 от 19.09.2018г. ведно с изпълнителен лист №220 от
01.03.2018г. по гр.д.№743/2016г. по описа на РС-В. за парично вземане от 500лв,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по приключило гражданско
дело. В договора за правна помощ е записано, че между страните е договорено
възнаграждение от 350лв за процесуално представителство по изпълнителното дело,
което обаче не е заплатено в брой на адвоката, а е записано изрично в графа
„Платена сума-по сметка -350лв“, като липсват данни за извършен банков превод
или представена вносна бележка за внасяне на сумата по сметката на
пълномощника като адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по конкретното изпълнително дело.
Към молбата за образуване на делото е
представена вноска бележка за внесена държавна такса за образуване на делото от
24лв.Като способ за принудително събиране на вземането взискателят е посочил
запор върху пенсията на длъжника или при несеквестируемост на последната,
налагане на възбрана върху земеделски имот №068011 В, с площ от 1.319дка , в
м.“Средно поле“ по карта на землище с.Д.
и на ½ ид. част от ливада в
м.“Кенезица, от 3604кв.м., с идентификатор 23008.9.629 и изнасянето им на
публична продан.
На длъжника по
изпълнението Б.А. *** е изпратена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ , с
изх.№ 7460 от 27.09.2018г. и е връчена лично на длъжника на дата 03.10.2018г.
/л.10/. В поканата изрично е записано от
ДСИ размера на дълга, предмет на принудително изпълнение, дължим от длъжника А.
на взискателката Б.-сума от 500лв
разноски по изпълнителния лист; 24лв ДТ за образуване на изпълнителното
производство; 350лв адвокатски хонорар за изпълнителното производство и ДТ по
чл.53 от Тарифата за ДТССГПК /виж и разпореждането от 27.09.2018г.-л.7/. В
ПДИ като разноски по изпълнението е посочена и таксата по чл.53
от Тарифата /такса дължима само върху реално събраната от ДСИ сума за
изпълнение на парично вземане/,която е определена
от ДСИ в размер на 102лв или общо сумата от 976лв, дължима към дата
27.09.2018г. Срокът за доброволно изпълнение на задължението е изтекъл за
длъжника на дата 17.10.2018г. /сряда, присъствен ден/, като плащане по дълга не
е последвало. По указания на ДСИ от
взискателя са внесени такси по изпълнението във връзка с издаване на съдебни
удостоверения за снабдяване със скици на имотите и за справки в НОИ, в общ
размер на 15.60лв, като са признати разноски от ДСИ само за 9.60лв., а от 16.03.
2020г. дългът е увеличен с още 6лв /признато с разпореждане от 15.05. 2020г./-л.25/.
Дългът е увеличен още веднъж с ДТ от 18лв за налагане на възбрана и за вписването
й още с 15лв, съгласно разпореждане от 14.08. 2020г. /л.46/.
Установява се,
че на дата 14.10.2020г или близо 2г. /две години/ след изтичане на срока за
доброволно изпълнение, от длъжника Б.Т.А. е постъпила в ДСИС по изпълнителното
дело писмена молба вх.№2493, в която посочва какъв е размера на дълга й според нея от 992.03лв както и наложената възбрана
върху двата имота, като твърди, че същата не дължи разноски на взискателката
поради направен отказ от същите и че е собственица на земеделска земя по делба
в м.“Кенезица“. Моли да не се събира сумата тъй като получаваната от нея пенсия
е малка и е в размер на 353лв и в момента е вдовица. По тази молба е
постановено разпореждане на ДСИ от 27.11.2020г.
с което разпорежда да се изпрати съобщение до длъжника и да му се посочи точния размер на дълга по изпълнителното дело, като се кани в едноседмичен срок да извърши
плащане, да посочи банкова сметка ***, като при неизпълнение ще се пристъпи към
принудителни действия върху недвижимото му имущество и ще се натовари с допълнителни
разноски.В мотивите към разпореждането си ДСИ приема молбата на длъжника за неоснователна
и посочва, че при оспорване на дълга от длъжника се касае материалноправна законосъобразност и че защита е по реда на
исковия процес.
На длъжника е
изпратено съобщение от ДСИ изх.№5476 от 27.11. 2020г., връчено на 17.12.2020г.
,в което му е посочено , че размерът на дълга му е от 1026.83лв към дата
27.11.2020г., и е отказано да се измени /преизчисли/ размера на разноските като
е посочено още, че при принудително изпълнение дългът ще се увеличи.
Срещу разпореждането
е подадена жалба от длъжника на дата 29.12.2020г. с вх.№3189, като твърди, че е
получил на 17.12.2020г. известие за задължение
в размер на 1026.83лв. Моли да се преизчисли размера на разноските
защото адвокатския хонорар не е лихвоносен.
С разпореждане
от 31.12.2020г. ДСИ и във връзка с молбата на длъжника формулирана в изречение
последно от жалбата от 29.12.2020г. за
преизчисляване на дълга, се посочва, че дългът е в размер на 1026.83лв,
формиран от 500лв адв. хонорар по
изпълнителен лист, които задължение не е лихвоносно, лихва върху него не се
дължи и не е начислявана и че посочената обща сума е общия дълг по
изпълнителното дело представляващ сбор от дължимото по ИЛ, ДТ по ИД,
адвокатски хонорар по ИД и
пропорционалната държавна такса по чл.53 от ТДТССГПК. Разпореждането е връчено
на длъжника на 14.01.2021г./л.62/., като на 25.01.2021г. е постъпила и процесната
жалба-уточнение от длъжника А. с
вх.№211-1. Междувременно са предприети изпълнителни действия за опис и изнасяне на публична продан на
процесните недвижими имоти, като с разпореждане от 09.02.2021г. са посочени
какви суми следва да се внесат от взискателя
като такси по принудителното изпълнение в тази връзка.
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в изпълнителното производство-длъжника
по изпълнението, против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител-изменение
на постановлението /разпореждането/ за разноски, както и относно местната му
компетентност и в предвидения
двуседмичен за обжалване.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
С последният си
акт /процесното разпореждане за разноски от 31.12.2020г./, ДСИ при РС-В. е
присъдил общ размер на разноските за воденото изпълнително производство в
размер 526.83лв, формирани от адвокатско възнаграждение за воденото изпълнителното производство в
размер на 350лв, плюс 24лв държавна такса за образуване на изпълнителното дело,
още 48.60лв разноски по изпълнението към 14.08. 2020г./л.46/, последните формирани
от заплатени държавни такси /6.00лв по сметка на РС-В., 3.60лв заплатени на НОИ-л.11; 6лв за издаване на удостоверение,
което да послужи пред АГКК за снабдяване със скица на поземления имот, който ще
се описва и изнася на публична продан-л.25; 18лв ДТ за искането за налагане на
възбрана и още 15лв ДТ за вписването й в
Агенцията по вписванията-л.46/ или общо вземане от 922.60лв. Остатъкът до
записания от ДСИ окончателен размер от 1026.83лв , а именно сумата от 104.23лв
представлява таксата по чл.53, ал.1, буква „б“ от Тарифата за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК.
Жалбата е
основателна по отношение на включеното в разноските по изпълнението адвокатско
възнаграждение от 350лв. Сумата е уговорена между взискателя и пълномощника, но
липсват данни да е реално заплатена по банков път така както е записано в
договора за правна помощ поради което на този етап не следва да бъде призната като
дължима поради липса на категорични данни за заплащането й от взискателя. В
тази връзка е и разпоредбата на т.1 от Тълкувателно решение №6 от 06.11. 2013г.
на ВКС по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК. Жалбата е основателна и по отношение на
начислените разноски по чл.53,ал.1, буква „б“ от ТДТССГПК. Цитираната норма
предвижда събиране на такса по съдебното изпълнение само върху реално събраната
от съдебния изпълнител сума в изпълнителното производство. Нормата е ясна и не
се нуждае от тълкуване. Обикновено размерът на тази такса се определя в края на съдебното изпълнение и в зависимост
от събраната от съдебният изпълнител /СИ/ към дадения момент сума. Видно от
материалите по изпълнителното дело до момента от ДСИ не е събрана каквато и да
било сума, предмет на изпълнителното производство, поради което няма и как да
се начислява такса върху несъбраната до момента сума по изпълнението.
Останалите
държавни такси са дължими тъй като длъжникът не е изплатил дълга си по издадения
изпълнителен лист в срока за доброволно изпълнение, поради което дължи на общо
основание всички останали такси, съгласно чл.79 от ГПК, заплатени от взискателя
във връзка с подготовката и провеждане на принудителното изпълнение чрез опис и
публична продан на възбранения земеделски имот, доколкото до момента няма изобщо
няма нито пълно, нито частично погасяване на дълга от длъжника Б.А., но при спазване и на ограничението за
размера им съгласно разпоредбите на
чл.73а ал.1-ал.3 от ГПК.
По въпроса
за подсъдността на изпълнението,
правилно ДСИ е приложил разпоредбата на чл.427 ал.1 от ГПК, тъй като е местно компетентния
ДСИ, в чийто район на действие се намират недвижимите имоти, спрямо които се
насочва принудителното изпълнение - в землище гр.Р. и гр.В., предмет на предстоящия опис, оценка и
публична продан, ако длъжникът не изпълни задължението си до провеждането
публичната продан.
В този смисъл
разпореждането за разноски ще следва да се отмени в частта за признатите
разноски като адвокатско възнаграждение по изпълнението в размер на 350лв и по
начисляването на таксата по чл.53, ал.1, буква “б“ от ТДТССГПК от 104.23лв, а в останалата част се потвърди.
Както следва и
да се отхвърли жалбата по отношение оспорване компетентността на ДСИ при
РС-Пазарджик по насочване на изпълнението срещу недвижими имоти, намиращи се в
района на този СИ.
При този изход
на спора в полза на жалбоподателката Б.А. ще следва да се присъдят разноски по
обжалването в размер на сумата от 25лв, заплатена като държавна такса по обжалването на
изпълнителното действие, както и такса от 12лв за изготвяне на копие от
изпълнителното дело или общо сумата от 37лв.
Водим от горното,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ РАЗПОРЕЖДАНЕ
ЗА РАЗНОСКИ на ДСИ при РС-В., изх.№5845 от 31.12.2020г. постановено по изпълнително дело №20185210400144 по описа
на ДСИС при същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО
ДСИ е отказал да измени размера на разноските и е разпоредил длъжникът
по изпълнението Б.Т.А.,***, да заплати разноски в полза на взискателката Л.Ц.Б.,
ЕГН-********** ***, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 350лв /триста
и петдесет лева/ за процесуално
представителство на взискателката в изпълнителното производство по договор за
правна защита и съдействие №01292 от 19.09.2018г., както и сумата от 104.23лв. /сто и четири лева и
двадесет и три стотинки/ представляваща начислена такса по чл.53, ал.1, буква “б“ от ТДТССГПК върху събраната в изпълнителното производство
сума, представляващи част от общо посочения в Разпореждането дълг от 1026.83лв.
НАМАЛЯВА РАЗМЕРА
на дължимите от длъжника Б.Т.А. в полза на взискателката Л.Ц.Б.,
разноски по ИД№20185210400144 по описа на ДСИС при РС-В., със сумата от 454.23лв/четиристотин
петдесет и четири лева и двадесет и три стотинки/, формирана от адвокатско
възнаграждение от 350лв заплатено по изпълнителното дело и сумата 104.23лв, начислена
такса по чл.53, ал.1, буква “б“ от
ТДТССГПК, представляваща част от общо посочения в разпореждането дълг от
1026.83лв.
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждането за разноски в ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на Б.Т.А. ***-1 от 25.01.2021г., В ЧАСТТА ЗА ОТВОД ЗА МЕСТНА НЕПОДСЪДНОСТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО ПО ИД №
20185210400144, в района на действие на Държавен
съдебен изпълнител /ДСИ/ при Районен съд
/РС/-В. по чл.427 ал.1 т.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.Ц.Б.,
ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Б.Т.А.,***, сумата в размер на 37лв /тридесет
и седем лева/, представляващи сторените в настоящото производство разноски.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.