№ 18891
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20221110139420 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
З. Р. Д. е предявила 1) срещу ********** установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за потребителски кредит № 2357117/02.03.2021 г., поради
противоречие със закона и добрите нрави, евентуален установителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността
на клаузата на чл. 4.1 от договора за потребителски кредит, както и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от
1155,47 лв., представляваща платена при липса на основание по нищожния
договор за потребителски кредит сума, ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й погасяване, и
евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
сумата от 500 лв., представляваща платена при липса на основание сума за
възнаграждение за поръчителство по нищожната клауза на чл. 4.1 от договора
за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й погасяване, както и 2) срещу
********* установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3
ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за поръчителство от 02.03.2021
г., поради противоречие със закона и добрите нрави.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника ********** договор за
потребителски кредит № 2357117/02.03.2021 г., въз основа на който е
1
получила заем в общ размер от 3395,28 лв., със задължение да го върне на
вноски в срок от 24 месеца. Поддържа, че на основание чл. 4.1 от договора е
сключила с ответника ********** договор за поръчителство от същата дата,
като задълженията по двата договора били в общ размер от 7878 лв., от които
тя е заплатила първите 4 общи погасителни вноски. Твърди, че е сключила с
ответника ********** и договор за потребителски кредит №
2431274/16.08.2021 г., по който й бил отпуснат заем в размер 5000 лв., като
част от сумата в размер на 3237,75 лв. е използвана за погасяване на
задълженията й по първия договор, с което плащанията по него били в общ
размер от 4550,75 лв. Поддържа, че преди сключване на договора
заемодателят не е предоставил на ищцата необходимата преддоговорна
информация, както и не е получено валидно съгласие за сключването му от
ищцата в електронна или писмена форма, поради което договорът е нищожен
поради липса на изискуемата от закона форма, евентуално поради
противоречие с императивни правни норми, тъй като в същия не се
съдържала информация относно възможността на кредитополучателя да
получи извлечение по сметка за извършените и предстоящите плащания,
както и относно правото на отказ от договора, общите условия към договора
не били предоставени на ищцата, респ. не било налице изрично приемане на
същите. В договора липсвали съществени елементи от съдържанието -
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му и дали същият е
фиксиран или променлив за срока на договора, не бил посочен размер на
възнаградителна лихва и съотношението й спрямо главницата, както и таксата
гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент
отговаря на действително прилагания от заемодателя. В договора за кредит
бил грешно посочен размерът на ГПР, тъй като действителният бил над
максимално установения праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и не била посочена
общата сума по договора към датата на сключването му и съотношение на
годишната лихва по договора към общия ГПР. Счита, че възнаграждението по
договора за поръчителство е елемент от общия разход по кредита за
потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителски
кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя, както и предвид
наличието на свързани лица по двете правоотношения. Поддържа, че клаузата
по чл. 4.1 от договора за кредит, с която сключването на договор за
поръчителство било предвидено като условие за предоставяне на сумата по
кредита, е нищожна, тъй като води до нееквивалентност на насрещните
престации за страните по договора за кредит и не отговаря на изискванията за
добросъвестност и справедливост. С оглед на изложеното счита, че дължи
връщане само на чистата стойност на кредита от 3395,28 лв., поради което
претендира връщане на платената без основание разлика от 1155,47 лв.
Намира и договора за поръчителство от 02.03.2021 г. за нищожен поради
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради
противоречие с добрите нрави предвид значителната нееквивалентност на
насрещните престации, поради което претендира при условията на
2
евентуалност връщане на платеното възнаграждение за поръчителство в
размер на 500 лв.
Ответникът ********** оспорва исковете при твърдението, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит от 02.03.2021 г., по
който на ищцата е предоставена в заем сума в размер на 3000 лв. и 395,28 лв.
за застрахователна вноска, като сочи, че по договора бил уговорен ГЛП в
размер от 24,62 %, ГПР в размер от 27,60%, а общият размер на задълженията
по договора бил 4333,44 лв. Намира, че договорът е действителен, като
същият е сключен при спазване на всички императивни изисквания на ЗПК, а
на кредитополучателя е била предоставена преддоговорна информация
относно съдържанието на всяка клауза по договора за потребителски кредит и
същият бил сключен във формата на електронен документ при спазване на
изискванията на ЗЕДЕУУ и ЗПФУР и при ясно формулирани клаузи. Оспорва
договорът за потребителски кредит да накърнява добрите нрави и да е налице
нееквивалентност на престациите. Поддържа, че условията към договора
предвиждат сключване на договор за поръчителство като възможност, а не
като задължително условие за отпускане на заема, като в тази връзка твърди,
че договорът за кредит е сключен преди ищцата да сключи договор за
поръчителство и същият съставлява отделно облигационно отношение с
конкретни параметри.
Ответникът ********** признава, че е сключил с ищцата договор за
предоставяне на поръчителство от 03.02.2021 г., по силата на който се е
задължил да поеме солидарно с ищцата отговорност за задълженията по
процесния договор за кредит, като страните уговорили месечно
възнаграждение от 196,89 лв. за периода на действие на договора, което не
попада в обхвата на общия разход по кредита. Поддържа, че на ищцата била
предоставена преддоговорна информация и била запозната с параметрите по
договора, като същата направила информиран избор да сключи договора за
поръчителство и същият не съставлявал необходимо условие за сключването
на договора за кредит и не било скрепено с каквато и да е санкция за
кредитополучателя. Счита, че процесните договор за кредит и договор за
предоставяне на поръчителство са действителни, като същите съществуват
самостоятелно и не съдържат неравноправни клаузи или такива в
противоречие с императивни правни норми или добрите нрави.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът З. Р. Д., редовно призован
не се явява и не се представлява. С молба от 07.09.2023г. (л. 98 от делото)
заявява, че поддържа исковете. Претендира разноски, съобразно приложен
към молбата списък по чл. 80 ГПК. С молба от 20.10.2023г. (л. 112 от
делото) уточнява, че поддържа иска и заявява, че за горницата над 3544.56
лева до първоначално претендирания размер от 3878 лева, както и за
горницата сумата над 1034.34 лева до първоначално претендирания размер от
1155.47 лева исковете се оттеглят. С молбата ищецът заявява искане за
изменение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
сумата от 500 лв., представляваща платена при липса на основание сума за
3
възнаграждение за поръчителство по нищожната клауза на чл. 4.1 от договора
за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й погасяване, като заявява
искане за допускане на увеличение на иска от 500,00 лева до 738,45 лева.
Моли делото да се гледа в негово отсъствие, прави искане за постановяване
на неприсъствено решение. Счита, исковете за основателни. Моли съда да ги
уважи. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждение за процесуален представител на ответниците.
Ответникът ********** не се явява в о.с.з. С молба от 20.10.2023г. (л.
120 от делото) заявява, че поддържа подадения отговор на исковата молба.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на разноски.
Ответникът *******“ не се явява в о.с.з. и не се представлява.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
С оглед доклада по делото, съдът приема, че исковата молба,
инициирала настоящото произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е
необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Предявени са два положителни установителни искове за обявяване на
нищожност на два договора, при условията на евентуалност - на техни клаузи.
Исковете са с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД. В тежест на
ищцата е да докаже сключването на процесните договор за потребителски
кредит и договор за предоставяне на поръчителство с посоченото в исковата
молба съдържание, включително с оспорената клауза за възнаграждение за
поръчителство, които противоречат на императивна законова разпоредба или
на добрите нрави.
По осъдителните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в
тежест на ищцата е да докаже факта на плащане на всяка от процесните суми
на ответника **********, а в тежест на ответника е да установи, че е налице
4
основание за получаването им, респ. задържането им по валидни договорни
клаузи.
С оглед становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата,
че е сключен договор за потребителски кредит № 2357117/02.03.2021 г., по
който ответникът ********** е предоставил на ищцата кредит в общ размер
от 3395,28 лв., както и че на 02.03.2021 г. между ищцата и ********** е
сключен договор за предоставяне на поръчителство. Не се оспорват и
плащанията
Спорният по делото въпрос се поставя върху действителността на
процесните съглашения.
Представения по делото договор за потребителски кредит №
2357117/02.03.2021 г. установява възникналото заемно правоотношение по
смисъла на чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД между ищеца, в качеството й
на кредитополучател и ответното дружество „ ********, в качеството му на
кредитодател.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн. ДВ, бр. 18/05.03.2010 г. /, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договор за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър
на БНБ по чл. 3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и
същата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, както
и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение
на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата
разпоредба на чл. 24 от ЗПК и в ЗЗП.
В чл. 10 и чл. 11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
5
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин. Неспазването на това изискване води
до недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл. 16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да
предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на
кредитоспособността на потребителя.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи,
настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ
разход по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК предвижда, че при
изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит, като тази разпоредба се отнася до неизпълнение от страна на
потребителя на неговото основно задължение да върне кредита, който му е
предоставен, а не до неизпълнение на други задължения.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по -
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл. 21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2, и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В чл. 24
от ЗПК е посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат
и чл. 143-148 от ЗЗП.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на
наличната документация, е установило, че усвоената сума по договора е в
размер на 3395,28 лева, възнаградителната лихва е в размер на 938,16 лева,
като общото задължение по договора за потребителски кредит възлиза на
сумата от 4333,44 лева. Съобразно експертното заключение,
възнаграждението за предоставяне на поръчителство по договора за
6
поръчителство е в размер на сумата от 3544,56 лева, като в случай, че в
годишния процент на разходите по Договора за потребителски кредит №
2357117/02.03.2021г. се включи възнаграждението за предоставено
поръчителство, то годишния процент на разходите би се увеличил до 66,01%
и ще нарасне с 38,41 % спрямо посочения в Договора ГПР 27,60% . По
процесния договор за потребителски кредит № 2357117/02.03.2021г. ищцата е
заплатила сума е в размер 1313,00 лева в полза на **********, като
плащанията са извършени съответно на 21.04.2021г., на 05.06.2021г., на
01.07.2021г. и на 09.08.2021г. Задължението по процесния Договор за
потребителски кредит № 2357117/02.03.2021г. е погасено чрез рефинансиране
на 16.08.2021г. със сума в размер на 3237,75 лева, или общо сумата от 4550,75
лева. С посочената сума от 4550,75 лева са погасени следните задължения:
сумата от 3395,28лева - главница с включена застрахователна премия, сумата
от 295,89лева - договорна лихва, сумата от 738,45лева – вноска по Договор за
предоставяне на поръчителство към **********, като след посоченото
разпределение е останала неразпределена сумата от 121,13лева.
В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил
посочен разхода за заплащане на обезпечение / поръчителство /, поради което
съдът намира, че процесния договор за кредит само формално отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в същия е посочен ГПР
и общата сума, които потребителят дължи, но определен въз основа на
начислените суми за главница и лихва, а именно 27.60 %. В действителност
обаче, размерите на посочените в договора ГПР и общо дължима сума, не
съответстват на действителните такива, изводимо от задълженията, които
потребителят е поел, тъй като процента, с който би се оскъпил кредита, след
като в него се включи задължението за заплащане на обезпечение /
поръчителство / ще бъде в доста по - голям размер, предвид обстоятелството,
че предвиденият размер за възнаграждение за поръчител и застраховка е в
по-голям размер, а именно 4333.44 (3544,56 за поръчител, сумата от
4333,44 лева за месеца по 180,56 лева, с включена сумата от 395,28 лева
застраховка) лева при главница от 3000.00 лева. По този начин се
получава общ ГПР в размер на 66.01%,, съобразно приетото заключение по
допуснатата по делото съдебно – счетоводна експертиза, надвишаващ повече
от шест пъти размерът на законната лихва за забава. При това положение
нарушена се явява разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като за
потребителя не съществува яснота какъв е точния размер на задължението му
и каква е общата стойност на кредита.
Поетото от ищцата, в качеството й на потребител по договора за
предоставяне на поръчителство задължение за заплащане на възнаграждение
за поръчител в размер на 3544,56 лева е довело до съществено оскъпяване на
предоставения й кредит. Това задължение по естеството си представлява
скрита лихва, водеща до неоправдано от законова гледна точка обогатяване
на заемодателя. Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не
е бил взет предвид от кредитодателя при изчисляването на посочения в
7
договора за заем ГПР. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която е
императивна по своя характер е в защита на обществения интерес и цели
потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът за
кредит да се явява свръх обременителен за него. В случая обаче,
предвиденото в договора за заем допълнително плащане на възнаграждение
за поръчител, заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно
максималния размер на ГПР. При това положение се налага извод, че
договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК и е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като в
него липсва действителния процент на ГПР.
Също така, непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на
вреди от кредитора, който съгласно чл. 16 от ЗПК, преди сключването на
договора за кредит, трябва да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и да прецени дали да му предостави кредит спазвайки
изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а рискът от невръщане на кредита да се
генерира в уговорената по договора лихва. С уговарянето на клауза,
предвиждаща разходи по кредита, включващи търговската печалба и всички
останали разходи, които да надвишават 50% на годишна база от стойността
на кредита, потребителя, като по - слабата икономическа страна, е бил
поставен в неравностойно положение, тъй като същият не е имал възможност
да влияе на клаузите на договора.
Договорката за заплащане на обезпечение за поръчителство, при които е
сключен договора за заем е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Доказателствата по делото не обуславят извод кредитът да е бил
предоставен на ищцата с оглед нейната търговска или професионална
дейност, в рамките на която да е сключен процесния договор. Напротив,
ищцата попада в приложното поле на § 13, т. 1 от ЗЗП, поради което се ползва
с потребителска защита.
С оглед неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и поради
нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, съдът намира, че
целия договор за договор за потребителски кредит № 2357117/02.03.2021 г., е
недействителен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11
и чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.
С оглед основателността на главния иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
11, вр. чл. 19, ал. 4 и чл. 22 от ЗПК, съдът не дължи произнасяне по
евентуалния иск за провъзгласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1
от договор за потребителски кредит № 2357117/02.03.2021 г., сключен между
страните на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 21 от ЗЗД, вр. чл. 143,
ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Търсената от ищеца защита се свежда до формулирания от него
8
петитум, а именно да се приеме, че договор за потребителски кредит №
2357117/02.03.2021 г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22
от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.
Затова и диспозитивът трябва да изглежда по същия такъв, тъй като по такъв
начин ищецът си е формулирал искането и търсената защита.
По осъдителния иск
Предявен е иск с правно основание по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за сумата
от 1155,47 лева.
С допълнителна молба от 20.10.2023г. (л. 112 от делото) ищецът
уточнява, че поддържа иска и заявява, че за горницата над 3544.56 лева до
първоначално претендирания размер от 3878 лева, както и за горницата
сумата над 1034.34 лева до първоначално претендирания размер от 1155.47
лева исковете се оттеглят. С молбата ищецът заявява искане за изменение на
предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 500
лв., представляваща платена при липса на основание сума за възнаграждение
за поръчителство по нищожната клауза на чл. 4.1 от договора за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й погасяване, като заявява
искане за допускане на увеличение на иска от 500,00 лева до 738,45 лева.
Моли делото да се гледа в негово отсъствие, прави искане за постановяване
на неприсъствено решение. Счита, исковете за основателни. Моли съда да ги
уважи. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждение за процесуален представител на ответниците.
Искането за изменение на иска е своевременно заявено и допустимо
съобразно нормата на чл. 214 ГПК, поради което следва да бъде допуснато.
Съгласно чл. 232 ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без
съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото.
След първото по делото заседание на съда е необходимо и съгласието на
ответника. Съдът намира, че са налице предпоставките за частично
прекратяване на производството по делото досежно оттеглената част от иска с
правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за горницата над 1034,34 лева до
1155,47 лева, представляваща платена при липса на основание по нищожен
договор за потребителски кредит сума, ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й погасяване, като
съдържанието на представеното пълномощно води до извод, че
процесуалният представител на ищеца разполага с необходимата за това
представителна власт. Не се променя петитум и основание едновременно.
Налице е основание за допускане на увеличение на предявения евентуален
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от 500 лв. на
738,45 лева, представляваща платена при липса на основание сума за
възнаграждение за поръчителство по нищожната клауза на чл. 4.1 от договора
за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й погасяване. В останалата част
– относно горницата над 3544.56 лева до първоначално претендирания размер
9
от 3878 лева, искането следва да се остави без уважение, доколкото иск за
заплащане на посочената сума не е предявен от ищеца, поради което искането
в тази част е недопустимо.
След като клаузата за заплащане на възнаграждение за поръчителство е
нищожна, то заплатената по нея сума е платена без основание, тъй като
нищожността е порок още при сключването на сделката и не поражда правни
последици. Страните не спорят, а и се установява от приетото по делото
заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, че ищецът е платил на ответника сумата от 1155.47 лева, от която
договорна лихва в размер на 295,89 лева и вноска по договор за предоставяне
на поръчителство в размер на 738,54. С оглед доказания характер на
нищожността, то сумата следва да бъде върната на ищеца. В този смисъл
осъдителният иск е основателен и следва да се постанови решение съгласно
поискания петитум.
Петитумът е следния: **********, ЕИК *********, да бъде осъдено да
заплати на доверителката на адв. Д. М., сумата в размер на 1034,34 лева,
представляваща недължимо платени суми по недействителен договор за
потребителски кредит № 2357117/02.03.2021 г. , ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл.55, ал.1, предл. 1
ЗЗД. Ето защо и такъв диспозитив на съдебното решение следва да се
постанови, тъй като такава защита ищецът е потърсил и поискал.
По отношение на процесния договор за поръчителство, съдът
намира следното:
При класическата форма на поръчителството е налице система от две
правоотношения. Главното от тях е това по договора между кредитора и
длъжника. Акцесорното е по договора за поръчителство, който се сключва
между поръчителя и кредитора. За да е налице поръчителство по начало не се
изисква да бъде сключван договор между длъжника и поръчителя, в какъвто
смисъл е последователната съдебна практика ( Решение № 351 от 12.06.1995
г. на ВС по гр. дело № 2635/94 г., V г. о.; Решение № 1022 от 28.06.1999 г.
на ВКС по гр. дело № 252/1999 г., V г. о ). Регресните вземания на
изпълнилия чуждите задължения поръчител възникват срещу длъжника по
силата на закона. Преди изпълнението на тези задължения от поръчителя в
класическия случай между тях не съществува правна обвързаност ( Решение
№ 74 от 01.07.1959 г. по гр. дело № 51/59 г., ОСГК на ВС ). За разлика от
типичната хипотеза, в разглеждания случай към системата от
правоотношения между страните е привнесен и още един договор, а именно
„договор за предоставяне на поръчителство“, сключен между поръчителя и
заемателя по договора за кредит. Първо, този договор неправилно е
обозначен от страните по договора за потребителски кредит като
„обезпечение“. Действителното обезпечение е договорът за поръчителство
между поръчителя и кредитора, а не „договорът за предоставяне на
10
поръчителство“ между поръчителя и потребителя, който не е нужен за
учредяването на поръчителството. Второ, страните по договора за кредит
формално са уговорили „възможност“ за представяне на съответните
„обезпечения“, но доколкото кредиторът „одобрява“ заявлението за кредит
след представянето на съответните „обезпечения“ и може да не го „одобри“,
ако такива не са заявени то съдът приема, че всъщност е налице
задължително условие за сключването на договора за потребителски кредит.
Липсата на разход в договора при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо
до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК - в този смисъл
Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на
ВКС, както и Решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
13336/2019 г. и Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
8029/2021 г. Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22
ЗПК.
След като договорът за кредит е недействителен, такъв е и договорът за
поръчителство, тъй като същия има акцесорен характер спрямо първия. Този
договор е нищожен, поради противоречието му с добрите нрави съгласно чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Съгласно чл. 138, ал. 3 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само
за действително задължение, а доколкото в случая такова не е възникнало, то
и за поръчителя не е налице задължение да обезпечи кредита.
В случая договорът за предоставяне на поръчителство е сключен в деня,
в който е бил сключен и договорът за заем, като е бил сключен с юридическо
лице, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които
обезпечава чужда гражданска отговорност, като си запазва правото на регрес
спрямо длъжника. В тази връзка съдът намира за обосновано твърдението в
исковата молба, че отпускането на кредит на ищеца е поставено в зависимост
от сключването на възмезден обезпечителен договор с икономически
свързано със заемодателя лице, посочено от самия него.
Както вече беше отбелязано, от съдържанието на договора се
установява, че ако кредитоискателят заяви обезпечение чрез поръчителство и
то с одобрено от кредитора юридическо лице - поръчител, то заявлението му
за сключване на договора за кредит ще бъде разгледано в рамките на 48 часа
от подаване на заявлението, като в този случай срокът за одобрение на
заявлението за отпускане на кредита е 24 часа. Ако обаче кредитоискателят не
заяви, че желае да се ползва от горното обезпечение чрез поръчителство,
заявлението му за сключване на договор ще бъде разгледано в рамките на 14
дни от подаването му, съобразно т. 4 от процесния договор за
потребителски кредит, раздел IV. Оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя, одобряване на заявлението. От гореизложеното може
да бъде направен извод, че разликата в срока за отпускане на кредит при
11
заявено поръчителство и при незаявено такова, превръща сключването на
договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за
получаването на кредита в кратки срокове, като тук следва да се вземе
предвид и характера на процесния кредит, а именно същият е от категорията
на т. н. „ бързи кредити“, при които кредитоискателят разчита да получи
паричните средства които е заявил в сравнително кратък срок, какъвто не му
се предоставя дори ако избере да предостави банкова гаранция. Т. е. в случая,
единствената възможност за кредитоискателя да получи заявения от него
кредит в сравнително кратък срок е да сключи договор за предоставяне на
поръчителство и то с юридическо лице - поръчител, посочено от
кредитодателя.
Също така от приложения по делото СЕФ може да се направи извод, че
кредитът може да бъде отпуснат само при предоставяне на обезпечение -
банкова гаранция или поръчителство по избор и преценка на
кредитополучателя, без изрично в СЕФ да е посочено, че поръчителството е
възмездно и за него ще се дължи възнаграждение и неговия размер, както и не
е посочено, че кредитът може да бъде отпуснат и без обезпечение.
Предоставянето на обезпечение по чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е било
задължително условие за сключването на договора, поради което
сключването на договора за поръчителство се е явявало задължително
условие за сключването на договора за кредит. Възможността да се откаже от
предоставянето на обезпечение при невъзможност да чака одобрение на
кредит 14 дни, би имало за последица анулиране на заявката за кредит,
респективно до невъзможност да се сключи договор за кредит. Това води до
неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на
заявлението. От клаузите в договора може да се направи извод, че
поръчителството има за цел да обезщети кредитора за вреди от евентуална
неплатежоспособност на длъжника, което обаче е в противоречие с чл. 16 от
ЗПК, съгласно който доставчикът на финансова услуга сам оценява
платежоспособността на потребителя и предлага цена на кредита, съответна
на получените гаранции.
Както беше отбелязано по - горе, договореното в полза на поръчителя
възнаграждение, представлява скрита лихва по договора за кредит, поради
което договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, поради
накърняване на добрите нрави. Този договор е лишен от правна основа, тъй
като по него потребителят поема само задължения, срещу които не ползва
каквито и да е права, единствено нараства размерът на общото му задължение
и разходите по кредита, като е без значение дали същия ще бъде изправен
длъжник или не.
Двата договора следва да се разгледат като едно цяло. Тази
обусловеност на първо място се установява от обстоятелството, че в договора
за предоставяне на кредит се съдържа уговорка за приоритетно разглеждане
на заявлението за предоставяне на кредит при сключване на договор за
предоставяне на поръчителство от кредитополучателя с одобрено от
12
кредитора юридическо лице - поръчител. На второ място се установява от
обстоятелството, че двата договора са сключени в един и същи ден, както и
от обстоятелството, че е налице изрична уговорка за приоритетно изплащане
на възнаграждението за поръчителството преди това по основното
възнаграждение по договора за потребителски кредит. Също така, при
служебно извършена справка в ТР по партидата на кредитора и поръчителя се
установява, че същите са свързани дружества - едноличен собственик на
капитала на дружеството поръчител - „********** е ответното дружество
кредитодател - **********. Това обстоятелство налага извод, че кредитора е
знаел за наличието на допълнителните такси по договора за предоставяне на
поръчителство още към момента на сключването на договора, поради което е
следвало да включи същите в ГПР. Също така с оглед уговореното в чл. 8, ал.
5 от договора за предоставяне на поръчителство, а именно, че ответното
дружество е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението на
последния по договора за предоставяне на поръчителство, също води до
извода, че този разход в полза на поръчителя е бил известен на кредитора.
Последното се установява и от факта, че именно дружеството кредитодател е
изпратило на ищцата общия погасителен план, в който е било включено
възнаграждението за поръчител, разпределено на 24 месечни вноски от по
276.33 лева всяка.
С Решение № 119 от 22.03.2012 г. по гр. д. № 485/2011 г. по описа на
ВКС, I ГО, е разяснено, че противоречие с добрите нрави е налице, когато
сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на
морала. Съдебната практика приема, че значителната липса на
еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да
се приеме за противоречие с добрите нрави доколкото те са опредени като
граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. Свободата на
договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона. Така
при преценка действителността на двустранните възмездни договори относно
това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява
действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 ЗЗД го задължава
при тълкуване на договорите да установява действителната обща вола на
страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им
връзка и целта на договора. Доколкото възмездните сделки и в частност
продажбата е казуална сделка, то следва да се съобразява при преценката на
действителността й целта, а тя най-често е свързана с удовлетворяване на
допустим от закона интерес за страните. Преценката дали нееквивалентността
е значителна следва да се извършва именно при съобразяване на
преследваната от страните цел, т. е. удовлетворяване на значим допустим от
закона интерес. С Решение № 24 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 2419/2015 г. по
описа на ВКС, III ГО, е прието, че добрите нрави са неписани общовалидни
морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от
тях и са критерии за оценка на сделките. В Решение № 1444 от 4.11.1999 г.
по гр. д. № 753/1999 г. на ВКС, V ГО , е посочена нееквивалентността на
13
престациите като конкретен пример за нарушение на добрите нрави, водещо
до нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В това решение
липсват критериите, по които съдът преценява кога престациите са
нееквивалентни до степен, предизвикваща нищожност на сделката. Такива
критерии са необходими, тъй като в противен случай преценката на съда би
заменила волята на страните. По този начин би се накърнил принципът на
свободата на договарянето/чл. 9 ЗЗД/, защото еквивалентността на
престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния
правен интерес. Затова като критерий в съдебната практика е възприета
изключително голямата разлика в престациите.
В разглеждания случай между ищецът и ********** е сключен договор
за кредит за сумата в размер на 3000 лева и размер на застрахователна
премия от 395,28 лева, по силата на който длъжникът се е задължил да върне
на дружеството получената сума ведно с уговорена възнаградителна лихва в
размер на 938,16 лева (съобразно заключението), или сумата общо в размер
на 4333,44 лева. Чрез договора за предоставяне на поръчителство е
договорено допълнително парично задължение за кредитополучателя под
формата на възнаграждение в размер на 3544,56 лева, т. е. в размер по-голям
на отпуснатата в заем сума. Срещу така определената цена „гарантът“ се
задължава да отговаря при условията на солидарна отговорност съгласно
правилата на ЗЗД за задълженията на кредитополучателя по договора за
кредит. Предвид изложеното съдът намира, че липсва еквивалентност в
престациите на страните по договора за предоставяне на поръчителство. Този
резултат е във вреда на потребителя и води до неоснователно обогатяване на
********** за сметка на по-слабата в правоотношението икономическа
страна. Тези съображения налагат извод, че сключеният договор за
предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави и следователно
е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пред. 3 ЗЗД, поради което същият не е
породил предвидените с него правни последици.
От всичко гореизложено съдът намира, че договорът за предоставяне на
поръчителство представлява допълнителна услуга да кредитополучателя,
която услуга е пряко свързана с договора за кредит и за която
кредитополучателя дължи възнаграждение, и то независимо от
обстоятелството дали ще бъде редовен платец, което е известно на
кредитодателя, който е следвало да го включи при изчисляването на ГПР по
договора за потребителски кредит.
В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и
морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е
формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общност.
В случая в противоречие с нормите на добросъвестността е уговорено
14
допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата на скрит
разход по кредита, което води до явна нееквивалентност на престациите, като
се касае за договор, с размер на действително ГПР по - висок от размера на
законната лихва по просрочени задължения, който ГПР не е обявен на
потребителя в действителния му размер, по който договор потребителят е
икономически по - слаб субект и не е могъл да влияе върху съдържанието на
договора, а рискът от неплатежоспособност остава единствено за него.
Свободата на договарянето съгласно чл. 9 от ЗЗД не може да бъде
използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по договора за
сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи,
включително и на добрите нрави. В случая уговорката за заплащане на
възнаграждение за поръчителство в размер по - голям от отпуснатия кредит
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на
кредита, като се дължи от кредитополучателя при всички положения -
независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността му или не.
С оглед изложеното, третия предявен иск е основателен. Ето защо
следва същия да се уважи, съгласно поисканата от ищеца защита и
формулирания петитум, а именно да се приеме, че договор за поръчителство
от 02.03.2021 г., сключен с ********** е нищожен на основание на основание
чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от
ЗПК и чл.143 от ЗЗП
По разноските
Ищецът по исковете по чл.26 и чл.55 ЗЗД има право на разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Представя списък с разноски и доказателства за
тяхното извършване (л.102 от делото). Ответниците са направили
възражения за прекомерност. В обобщен вариант разноските са:
Вид разходиРазмер,листМатериаленРазмер по
леваинтерес,Наредба
лева
Държавна такса
Договор за потребителски кредит182.*********,75
Осъдителен иск
Договор за поръчителство41.37 1034,34
лева
181.0644
4526,56
Адвокатско възнаграждение за иск840.00 лева с102-4550,75Чл.7, ал.2, т.1
15
за нищожност по договор заДДС – по т.1 от105НМРАВ
потребителски кредитдоговора
400+10%3550.75
= 755.08
906.10 лева с
ДДС
Адвокатско възнаграждение за иск825.60 лева с102-4526,56
за нищожност на клауза по договорДДС – по т.2 от105
за потребителски кредитдоговора.
-
Не следва да се
присъждат
Адвокатско възнаграждение заНе претендира –102-1034,34
осъдителния искт.4 от договора105лева
-
Адвокатско възнаграждение за иск499.20 лева с102-4526,56Чл.7, ал.2, т.1
за нищожност по договор заДДС – по т.3 от105НМРАВ
поръчителстводоговора
400+10%3526.56
= 752.66
903.19 лева с
ДДС
Не се претендира разноски за експертиза и разноски за адвокатско
възнаграждение по осъдителния иск. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение по т.2 от договора за правна защита и съдействие –
евентуален иск за обявяване на клауза чл.4.1 от договора за потребителски
кредит. Този разход не следва да се присъжда, тъй като това е евентуално
предявен иск на главния иск за нищожност на целия договор, защитата един и
същ интерес на ищеца, и този иск не е разгледан от съда. Ето защо този
разход не следва да се присъжда
Възраженията за прекомерност се явяват неоснователни, тъй като
сумата, изчислени по Наредба е по-малка от претендираната. Делото не е с
правна и фактическа сложност. Исковата молба на ищеца е изготвена под
сламка, процесуалният представител не се е явил в с.з.
С оглед изложеното по горе, ********** следва да бъде осъдено да
заплати на адв. Д. В. М., ************* сумата от 840.00 лева с ДДС
представляващи възнаграждение за един адвокат в настоящото производство
по иска за нищожност на договор за потребителски кредит, на основание
чл.78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗА, а ********** - сумата от 499.20 лева с
ДДС, представляващи възнаграждение за един адвокат в настоящото
производство по иска за нищожност на договор за поръчителство, на
основание чл.78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗА. За тези суми следва да се
посочи банковата сметка на адв. Д. В. М. (л. 114 от делото).
16
Ищцата е била освободена от такси и разноски, поради което на
основание чл.78, ал.6 ГПК, ********** следва да бъдат осъдено да заплати в
полза на бюджета на ВСС по сметка Софийски районен съд сумата от 223.40
лева, представляващи държавна такса в настоящото производство по иска за
нищожност на договор за потребителски кредит по чл.26 ЗЗД и осъдителен
иск по чл.55 ЗЗД, на основание чл.78, ал. 6 вр ал.1 ГПК, а ********** –
сумата от 181.06 лева, представляващи държавна такса в настоящото
производство по предявен иск за нищожност на договор за поръчителство, на
основание чл.78, ал. 6 вр. ал. 1 ГПК.
Следва да се укаже на ответниците, че внасянето на държавна такса
може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по
банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на
СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез
плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.
Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без
начисляване на банкови такси.
При този изход на спора на ответниците не се следват разноски в
производството.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ на предявения по делото от З. Р. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес ************, срещу ответника **********,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *********** (сграда
А), **********“, представлявано от **********, иск с правно основание по
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като същият се счита за предявен за сумата от 1034,34
лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й погасяване, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането по чл. 214 ГПК в останалата част – относно сумата от 3878 лева,
като недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по гр.д. №
39420/2022 г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, в частта, в която ищецът З. Р.
Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ************ е предявила срещу
ответника **********, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
*********** (сграда А), **********“, представлявано от **********, иск с
правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за горницата над 1034,34 лева до
1155,47 лева, представляваща платена при липса на основание по нищожен
договор за потребителски кредит сума, ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й погасяване.
ПРИЕМА, че договор за потребителски кредит № 2357117/02.03.2021 г.
е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и
чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.
17
ОСЪЖДА **********, ЕИК ********* да заплати на доверителката на
адв. Д. М., сумата в размер на 1034,34 лева (хиляда тридесет и четири лева и
тридесет и четири стотинки), представляваща недължимо платени суми по
недействителен договор за потребителски кредит № 2357117/02.03.2021 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, на основание
чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.
ПРИЕМА, че договор за поръчителство от 02.03.2021 г., сключен с
********** е нищожен на основание на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД,
както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП
ОСЪЖДА **********, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: *********** (сграда А), **********“, представлявано от
********** да заплати в полза на бюджета на ВСС по сметка Софийски
районен съд сумата от 223.40 лева (двеста двадесет и три лева и
четиридесет стотинки), представляващи държавна такса в настоящото
производство по иска за нищожност на договор за потребителски кредит по
чл.26 ЗЗД и осъдителен иск по чл.55 ЗЗД, на основание чл.78, ал. 6 вр ал.1
ГПК.
УКАЗВА на **********, че сумата може да бъде платена по един от
следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси,
разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790
3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3.
чрез ПОС терминал в касите на съда. Плащането на каса и чрез ПОС
терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
ОСЪЖДА **********, ЕИК: ********, гр. София, *********** (сграда
А), **********“ Б, да заплати в полза на бюджета на ВСС по сметка на
Софийски районен съд сумата от 181.06 лева (сто осемдесет и един лева и
шест стотинки), представляващи държавна такса в настоящото производство
по предявен иск за нищожност на договор за поръчителство, на основание
чл.78, ал. 6 вр. ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на **********, че сумата може да бъде платена по един от
следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси,
разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790
3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3.
чрез ПОС терминал в касите на съда. Плащането на каса и чрез ПОС
терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
ОСЪЖДА **********, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: *********** (сграда А), **********“, представлявано от
********** и **********, ЕИК: ********, гр. София, *********** (сграда
А), **********“ сумата от 840.00 лева с ДДС (осемстотин и четиредесет
лева) представляващи възнаграждение за един адвокат в настоящото
18
производство по иска за нищожност на договор за потребителски кредит, на
основание чл.78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗА
УКАЗВА на **********, че сумата може да бъде платена по следната
банкова сметка: IBAN: BG87UNCR70001521514314 при Банка: „*********“,
Титуляр: Д. В. М..
ОСЪЖДА **********, ЕИК: ********, гр. София, *********** (сграда
А), **********“ Б да заплати на адв. Д. В. М., ********** сумата от сумата
от 499.20 лева с ДДС (четиристотин деветдесет и девет лева и двадесет
стотинки), представляващи възнаграждение за един адвокат в настоящото
производство по иска за нищожност на договор за поръчителство, на
основание чл.78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗА
УКАЗВА на **********, че сумата може да бъде платена по следната
банкова сметка: IBAN: BG87UNCR70001521514314 при Банка: „*********“,
Титуляр: Д. В. М..
РЕШЕНИЕТО в частта, с която се прекратява частично
производството по гр. д. № 39420/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
26 състав, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна
жалба пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, в едноседмичен срок от връчването на препис на страните по реда на
Глава XXI ГПК, на основание чл.274 ГПК.
РЕШЕНИЕТО в останалата част подлежи на обжалване пред
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в
двуседмичен срок от съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на
основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19