МОТИВИ към определение по н.ч.д. № 1234/19
г. по описа на СГС, НО, 34 състав
Производството
по чл. 452 от НПК е инициирано по предложение по чл. 43а, т. 2 от НК от
Председателя на Пробационния съвет за замяна отчасти
на наложено наказание „Пробация“ спрямо осъдения К.Д.Ц.
по н.о.х.д. № 112/14 г. по описа на РС – Стара Загора с „Лишаване от свобода“.
Видно
от материалите по личното досие на Ц., приобщени като писмени доказателства по
делото, както и от тези, събрани в хода на съдебното следствие, е, че той е бил
осъден с определение от 09. 04. 2014 г. за одобряване на споразумение по
н.о.х.д. № 112/14 г. на РС – Стара Загора, като за престъпление по чл. 343в,
ал. 2 от НК му е било наложено наказание „Пробация“,
включваща пробационните мерки „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от три години с периодичност на явяването
за подписване пред пробационен служител или
определено от него длужностно лице три пъти седмично,
„Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от три години и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ с
продължителност от по 320 часа за срок от три години.
Посоченото
осъждане е било 37-то поред за Ц. и, преди да се пристъпи към неговото
изпълнение, по поредността на осъжданията, респ. –
подлежащите на изпълнение преходни наказания, той е търпял всички предходни
наказания „Пробация“, „Лишаване от свобода“, вкл. и
периоди на задържането му като мярка за процесуална принуда, при което е
прекъсвано изтърпяването на пробациите, като
последните от тях са изтърпени на 08. 03. 2018 г. (по определени пет
съвкупности по н.ч.д. № 2373/12 г. на РС – Стара Загора, в сила от 31. 05. 2013
г.).
Тъй
като престъплението, за което е осъден по н.о.х.д. № 112/14 г. на РС – Стара
Загора, не се намира в условията на реална съвкупност с нито едно от
предходните му осъждания, то правилно не е било включено в общо наказание по
реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК и е
следвало да бъде изтърпяно отделно след изтърпяването на всички преходни
наказания. Всъщност, от 27. 09. 2006 г., когато е започнал да търпи първото си
наказание „Пробация“ по н.о.х.д. № 2002/06 г. на РС –
Стара Загора и до момента на прекъсване на изпълнението на наказанието по
н.о.х.д. № 112/14 г. поради внасянето на настоящото предложение за замяна на пробацията с лишаване от свобода Ц. през цялото време е
търпял групирани или отделни пробации, лишаване от
свобода или е бил задържан под стража. При това положение не може да се приеме,
че компетентните органи по изпълнение на наказанията са бездействали да
приведат в изпълнение наказанието по н.о.х.д. № 112/14 г. на РС – Стара Загора
и с това правомощието на Държавата по изпълнение на наложеното наказание да се
е погасило към датата, на която е приведено това наказание – 13. 04. 2018 г.
Действително,
съобразно разпоредбата на чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 5 от НК относителната изпълнителска давност за наказанието „Пробация“ е с продължителност от две години, а абсолютната
– от три. Тя започва по правило да тече от датата на влизане в сила на присъдата,
с която е наложено съответното наказание – в случая от 09. 04. 2014 г., но тя
не може да тече в периоди, когато изпълнението на наказанието е обективно
невъзможно заради изпълнението на
приоритетни предходни наказания, които не са съвместими с другото подлежащо на
изпълнение. Наистина, в цитираното от защитата ТР № 3/17 на ОСНК на ВКС,
върховният съд е посочил, че давност за изпълнение на „Пробацията“
не тече през времето, в което се изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ и
МНО „Задържане под стража“, но това е така, тъй като предмет на това ТР е била
само разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от ЗИНЗС, която касае точно хипотеза на
конкуренция между Пробация и ЛОС или МНО Задържане
под стража. Може да се приеме, че съществува законова празнота за хипотезите на
конкуренция между две поредни пробации за рецидивни престъпления, но логиката, изтъкната от ВКС за
причините да не тече давност ясно е свързана с приоритетно наказание, при което
обективно не е възможно да се изтърпява и пробацията.
Същото е положението, когато на едно лице са наложени няколко наказания пробация, които не подлежат на групиране, а трябва да бъдат
изтърпени поотделно, какъвто е случаят с Ц.. Не може да има разум, който да
отговаря на духа на закона, в решение, че давността по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК тече във всички случаи, освен по чл. 228, ал. 3 от ЗИНЗС, защото това би
означавало да се обезмисли наложеното второ или
поредно наказание Пробация след предишно с
продължителност от три години, в който случай винаги ще е изтекла давността за
изпълнение на следващото. Затова и съдът намери за неоснователно възражението
на защитата, че наказанието по н.о.х.д. № 112/
14 г. не е подлежало на изпълнение от органите на ОСИН, поради което и
не може да бъде заменено с ЛОС. Правилна е била преценката на компетентните
служители за изпълнение на наказанието в неговата цялост в първия момент,
когато това е станало обективно възможно.
При
това положение съдът дължи да обсъди по същество наличието на предпоставките за
замяна на пробацията с ЛОС, като прецени доказва ли
се неизпълнение на търпяното наказание и дължи ли се това неизпълнение на
причини, които не могат да се определят като уважителни.
На
30. 03. 2018 г. в проведен разговор между пробационния
служител Д., свидетел по делото, и осъдения Ц., Д. е призовал последния да се
яви в ПС за започване изпълнението на наказанието по н.о.х.д. № 112/14 г. на РС
– СЗ. В телефонния разговор осъденият е заявил, че не следва да изтърпява
наказанието, защото същото е погасено по давност. Въпреки това той се е явил в
ПС на 13. 04. 2018 г.
Видно
от Протокол № 124 от 13. 04. 2018 г., на тази дата е започнало да се изпълнява
наказанието пробация по н.о.х.д. 112/14 г. на РС –
Ст. З. Осъденият Ц. е бил запознат с правата и задълженията си, вкл. с
определения график за регистрация по първата пробационна
мярка - за подписване по три пъти всяка седмица в дните понеделник и четвъртък
в часовите пояси от 7.30 до 10.30 и от 15.00 до 18.00, а в петъчните дни – от
8.30 до 12.00 и от 13.00 до 17.00 часа в ОСИН Сектор П София-град. Ц. е бил
запознат и за неблагоприятните последици за него в случай на виновно
неизпълнение на мерките по смисъла на чл. 227, ал. 1 от ЗИНЗС.
На
16. 04. 2018 г. била издадена заповед №-Л-505 на началника на сектор П на ОСИН
– София град, с която на Ц. било наредено да полага безвъзмезден труд на обект
Общинско предприятие „Гробищни паркове“ за времето от 08.30 до 17.00 часа. Тази
заповед била предявена на Ц. на 03. 05. 2018 г. (посочения в самата заповед
месец „04“ очевидно се дължи на техническа грешка, доколкото е невъзможно
предявяването да предшества съставянето на документа). Заповедта била връчена
на ръководителя на ОП „Гробищни паркове“ на 02. 07. 2018 г.
След
началото на изпълнението на наказанието, Ц. не се е явил за полагане на подпис
в Пробационната служба на първата определена по
графика дата - 16. 04. 2018 г., за което е съставен съответен протокол от пробационния служител Д.. Той не се явил и на датите 19.
04., 20. 04. 23. 04, 26. 04., 27. 04, както и на 30. 04.
На 02. 05. 2018 г. представил пред свидетеля Д.
медицинско направление от 16. 04. 2018 г., издадено от д-р П. С., според което
при него е било установено заболяване дископатия с поясно-кръстцова локализация с изявен поясно-кръстцов
радикули в дясно. Предписан му е домашен
лечебно-хигиенен режим на лечение с предписани лекарствени средства и указания
за извършване на образно изследване на гръбначния стълб за конкретизиране на
причината и степента на увреждане и за предприемане на адекватно лечение.
Изследването не е извършено, нито заболяването е проследявано с клинични
прегледи. На 03. 05. 2018 г. той провел среща с пробационния
служител Донков в изпълнение на втората определена му пробационна
мярка.
След
консултация с наблюдаващия изпълнителната преписка прокурор, на 04. 05. 2018 г.
пробационният служител Донков уведомил по телефона
осъдения, че представеното медицинско направление не доказва наличие на
уважителна причина за неявяването му пред ПС, поради което го поканил да напише
обяснения и да изпълнява наложените му мерки.
Въпреки
това Ц. не се явявал за изпълнение на мерките, включени в пробацията,
през месец май, като на 22.05. 2018 г. представил ново медицинско направление и
амбулаторен лист от 18. 05. 2018 г., според които имал травма на лявото коляно.
Съгласно тези документи, му бил предписан домашен режим на лечение от 30 дни.
Затова и осъденият не се явявал в ПС за времето до 18. 06. 2018 г.
През месец юни на 2018 г. той се
явил за подпис в ПС на 18.06., 21. 06. и 22. 06. За времето, последвало
изтичането на указания 30-дневен домашен режим на лечение, през месец юни на
2018 г. Ц. е следвало да се явява и на датите 25. 06., 28. 06 и 29.06. 2018 г.,
като на 26. 06. 2018 г. За този период по делото е представена справка от
Детска градина № 47 „Незабравка“, според която малолетното дете на осъдения – Д.,
не е посещавал заведението за времето от 25-ти до 28-ми юни. По делото са
представени амбулаторен лист,
удостоверяващ извършен преглед на детето на 29. 06. 2018 г., както и писмо от
РУ на ОДМВР – Стара Загора, според което Ц. се е явил лично в РУ на 26. 06.
2018 г., при което му е съставен акт за установяване на административно
нарушение. На същата дата от 14.00 до 14.20 часа той е участвал в открито
съдебно заседание като защитник на съпругата си С.Ц.по водено срещу нея
н.о.х.д. № 25/18 г. по описа на РС – Раднево. За 28. и 29. 06 г., видно от
констативен протокол 818/03. 07. 2018 г. Ц. заявил на пробационния
служител, че е останал в Раднево след участието му в съдебно заседание на 26.
06. и явяването му на 25. 06. В РУ-Раднево като защитник на съпругата му в
качеството й на обвиняема по досъдебно производство, за да уреди други неща във
връзка с делата.
През месец юли – на 03. и на 30. Ц.
е участвал в две срещи с пробационен служител,
положил подпис в изпълнение на първата пробационна
мярка само на 19. 07. За този месец той участвал в съдебно заседание по
н.о.х.д. № 25/18 на РС – Раднево като защитник на съпругата си на 17. 07. 2018
г. за времето от 14.30 до 14.45 часа, като на тази дата той не е следвало да
предприема действия по изпълнение на пробацията. На
същата дата осъденият предал в РУ-Раднево болничен лист за съпругата си за
времето от 13 до 22 юли 2018 г. За същия месец няма данни детето Д. да е водено
на лекар и да е било във влошено здравословно състояние, отсъствало е от
детската градина на дните 2, 16, 17, 18, 19, 20, 23 без посочени в заведението
причини. В този месец осъденият следвало
да положи 56 часа безвъзмезден труд в ОП „Гробищни паркове“ по график № 7561/18
г., с който той бил запознат на 18. 06. 2018 г., от които не отработил нито
един час.
През месец август на 2018 г. Ц. не
се явил за подпис по изпълнение на първата пробационна
мярка на датите 6, 10, 17, 20 и 27, участвал в една среща с пробационен
служител на 31. 08. 2018 г. Не отработил нито един час от планираните 56 часа
безвъзмезден труд в полза на обществото в ОП Гробищни паркове. На 09.08. 2018
г. детето на осъдения Д. посетило лекаря си д-р М.С., която му поставила
диагноза неуточнена вирусна инфекция и предписала лечение. На същата дата той
се е явявал в ПС за полагане на подпис.
На 05. 09. 2018 г. началникът на
ОСИН- София наложила на Ц. на основание чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС наказание
„Забележка“ по повод на предложение на пробационния
служител Д. заради недобросъвестно негово отношение към изтърпяването на
наложеното наказание „Пробация“. Тази заповед е била
връчена на Ц. на 28. 09. 2018 г. и той не я обжалвал пред Главния директор на
ГДИН. В обяснение до ПС той посочил, че през месец август има възможност да се
подписва само в четвъртък и петък, защото работел от 7.30 до 19.30 часа и не
можел да работи безвъзмездно, тъй като ще надвиши разрешения лимит от
извънреден труд.
През септември на 2019 г.Ц. не
отработил нито един час от определените по график 56 часа безвъзмезден труд,
като с графика той бил запознат на 31. 08. 2018 г. На 28. 09. 2018 г. участвал
в среща с пробационния служител по изпълнение на
втората мярка. През този месец малолетният син на осъдения не е отсъствало от
ДГ.
През октомври не се явил за подпис
на 11, 12 и 15 и 19. На 22. 10. 2018 г. той представил пред ПС призовки от РУ-Раднево
за 10 и 12 октомври, като втората от тях била за неговата съпруга за привличане
като обвиняем, а първата – за самия Ц. за разпит като свидетел. Представил и
призовка за явяване в 09 РУ-СДВР на 19 10. 2018 г. от 11. 00 часа, но, според
представената от 09 РУ-СДВР справка пред съда на тази дата той не се е явявал в
сградата на РУ. През този месец малолетният син на осъдения не е отсъствало от
ДГ.
През ноември той не отработил нито
един от 56-те часа безвъзмезден труд по график, с който бил запознат на 28. 09.
2018 г. Не се явил за подпис в изпълнение на първата пробационна
мярка на датите 2, 5, 8, 9, 16, 19, 22, 23, 26, 29 и 30. Участвал в срещи с пробационния служител Д. на 12. И 14. Представил медицинско
направление от д-р С., че се нуждае от домашно лечение от 02 до 09.11. На 03. 12. 2018 г. той
представил в ПС документ, че за времето от 27. 11. до 03. 12. Следвало да се
грижи за болното си дете. През този месец малолетният син на осъдения не е
отсъствал от ДГ. Той било на преглед при лекаря си д-р С.на 23. 11. 2018 г. В
писмено обяснение от 03. 12. Той посочил, че през ноември бил в болничен заради
себе си и заради детето, поради което не можел да положи необходими труд.
През декември Ц. не изпълнил първата
пробационна мярка на датите 17 и 31, не се явил да
полага безвъзмезден труд, участвал в среща с пробационния
служител на 03. 12. Малолетното дете не се явило в детската градина само на 31.
12. Представил пред ПС призовка за явяване пред 09 РУ-СДВР на 05. 12., като
няма данни на този ден той да е влизал в сградата на това РУ.
На
20. 12. 2018 г. началникът на ОСИН издала заповед № Л-2152, с която на
основание чл. 227, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС наложила на Ц. наказание „писмено
предупреждение за предложение за замяна на пробацията
с наказание лишаване от свобода“. Заповедта била връчена на осъдения на 28. 01.
2019 г., като той не я обжалвал.
От
докладна записка от мл. Инспектор в сектор Пробация София град при ОСИН Г.З.се установява, че за
2018 г. Ц. е положил само 24 часа безвъзмезден труд от предвидените 320 часа
според наказанието на обект, различен от ОП „Гробищни паркове“
През
януари на 2019 г. не се явил за подпис на 07, 14, 18, 21, 24, не участвал в
среща с пробационен служител и отработил 24 от 56-те
часа дължим безвъзмезден труд. На 16. 01, дата извън планираните явявания за
подпис, малолетното му дете било на преглед при д-р С., като отсъствал от ДГ с
посочена причина „заболяване“ от 14 до 18 и от 21 до 25. Осъденият представил
болнични листове, издадени на негово име от МДЦ М.ООД за придружаване и гледане
на дете до 18-годишна възраст за времето от 19. 01. 19 до 25. 01. 2019 г. и от
14. 01. 19 до. 18. 01. 2019 г.
През
февруари той не положил подписи на 04 и 14, като представил болничен лист, че
следвало да полага грижи за болното си дете за времето от 04. До 08.02. 19 г.
На тези дати детето действително не се явило в детската градина. Представил и
призовка, че трябва да се яви на 15. 02. 2019 г. в 09 РУ-СДВР за снемане на
обяснение. Според справката, представена от началника на 09 РУ-СДВР той е бил в
сградата на РУ на 25. 02. 2019 г. за времето от 14.10 до 16.15 часа. За този
месец той изработил всички дължими 56 часа безвъзмезден труд. Така към края на
м. февруари той изработил общо 136 часа от дължимите 320 за първата година от
наказанието. Явил се на среща с пробационен служител
на 11. 02. 2019 г.
През
март изработил 40 часа от безвъзмездния труд, не се явил за подписване на 15,
21, 22, 25 и 28. Не се явил на среща с пробационен
служител.
По
отношение на мярката задължителни срещи с пробационен
служител, той не спазвал утвърдения график след месец юни на 2018 г. На срещата
на 18. 06. 2018 г. между него и ПС била договорена следваща среща на 02. 07.
2018 г, той се явил на 03. 07. 2018 г., на тази дата била уговорена среща за
09.07. 2018 г., явил се на 30. 07. На 30. 07 била договорена среща за 28. 08.,
явил се на 31. 08, на 31. 08 била уговорена среща за 05. 09, явил се на 28. 09.
На 28. 09 била уговорена среща за 01. 10. , явил се на 26. 10. На 26. 10 било
уговорено да се яви на 29.10, явил се на 12. 11. На тази дата било уговорено да
се яви на 14. 11, явил се на точната дата. На нея е уговорено да се яви на 20.
11, явил се на 03. 12, на тази дата било уговорено да се яви на 05. 12., явил
се на 11. 02. Срещите протичали напълно формално, без реално участие на
осъдения в предвидените теми, с бързане и настояване, че е зает и няма да бъде
поправен и превъзпитан с такива срещи. Случвало се да отправя заплахи към ПС с
адвоката си и подаване на жалби срещу него.
При
тези факти, изведени от приложените документи по личното досие на осъдения и от
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства и
писмени доказателства, мнозинството от съдебния състав прие, че не са налице
законовите основания за замяна на наказанието „Пробация“
с „Лишаване от свобода“, както е поискал председателят на пробационната
служба.
Мотивите за това са следните:
По време на съдебните заседания беше
установено, че между К.Ц. и пробационния инспектор Д.
е възникнала междуличностна непоносимост, видно и от показанията на
свидетелката Ц., съпруга на подсъдимия, което е рефлектирало върху коректния
тон на отношения при изпълнението на изтърпяваното от осъдения наказание. Д. е пробационен инспектор
на подсъдимия от 2014 г., при изтърпяване на наказание по друго дело. Според
свидетелката Ц., подсъдимият проявява отговорност по отношение на изпълнение на
наказанието и винаги се е обаждал на пробационния шнспектор, ако не е имал възможност да отиде в пробационната служба, като в началото Д. не се е държал
лошо.
Бяха
представени писмени доказателства за пречки от личен, семеен и професионален
характер, за причините, поради които той не е могъл да се яви за изпълнение на пробационните мерки с периодичност 3 пъти седмично в пробационната служба.
Налице
са и нарушения, свързани с изпълнението на наложеното наказание по определение
от 09.04.2014 г. по НОХД №112/2014 г. на РС Стара Загора, като не са предприети
действия по неговото изпълнение до 13. 04. 2018 г. (На 02.04.2018 г. е
изпратено писмо до СРП, видно от стр. 15
от досието, приложено по делото, с което наблюдаващият прокурор е уведомен от
страна на пробационния инспектор, че осъденото лице е
направило възражение, касателно изтеклия срок, по
което възражение то не е получило отговор.)
Според
протоколите на пробационния
съвет, към настоящия момент осъденият има нормално жилищно устройство, трудова
заетост и не употребява алкохол и наркотици.
К.Ц.
е създал семейство и има непълнолетен син, роден на *** г., за когото предимно
той се грижи. Майката има хронично автоимунно заболяване. От проведените
разговори с нея разбираме, че родителите им са починали и нямат близки, с които
да споделят грижата по отглеждането на детето, което често боледува. От 2018 г.
са наели пункт за бързо хранене, тип „сръбска скара” в ж.к. Люлин, в който
работят на смени със съпруга си и нямат други източници на доходи.
Прави
впечатление привързаността на подсъдимия към детето и отговорната ангажираност
към семейството, което е създал.
Според
показанията на свидетеля Й., инспектор в „Криминална полиция” в 9 РУ СДВР, К.Ц.
е „сериозен човек” и след направено проучване за надеждност е привлечен като
сътрудник и „към момента не се занимава с никакви нередни неща”. Помага с
информация с оперативна стойност и е допринасял за предотвратяване на
престъпления и установяване на извършителите на такива.
С
оглед на относително ниската степен на социална заплаха на извършеното деяние –
управление на автомобил без свидетелство за правоуправление, което подсъдимият
е притежавал и му е било отнето, и на базата на анализа на установените
фактически обстоятелства, считаме че замяната на наложеното наказание „пробация” с най-тежкото наказание „лишаване от свобода” на
подсъдимия К.Д.Ц. няма да допринесе за неговото превъзпитание. Най-вероятно
това ще предизвика разрушаване на семейството му, което като последица ще
попречи на неговата бъдеща успешна социална интеграция и ще увреди сериозно
интересите на едно малолетно дете, като ще го лиши от възможност за препитание
и бащино присъствие и грижа, с оглед на настоящата ситуация в страната.
Поради това мнозинството на състава
намери, че обективното неизпълнение на задълженията на Ц., произтичащи от
наказанието „Пробация“ не се дължат на негово виновно
поведение, а са свързани с обективни пречки от лично естество, насочени към
запазване на здравето на членове на семейството му и на други техни интереси,
които имат приоритет пред нуждата от изтърпяване на наказанието.
Затова и предложението на
председателя на Пробационния съвет беше оставено без
уважение.
Така мотивиран, съдът постанови
определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
/О.М./:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.