№ 13231
гр. *****, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110176921 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу „Т. С.” ЕАД
срещу Т. И. З., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, в качеството му на собственик на имот с адрес гр. *****, ж.к. „****** 4“,
бл. 454, вх. Г, ет. 1, ап. 25, аб. № *****, възникнало въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение
на посочения топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на
ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата
цена. Иска се от съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати
следните суми: сумата от 3499,98 лв., представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. – м. 30.04.2024 г., ведно със законната
лихва за забава от 27.12.2024 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 432,03
лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 05.12.2024 г., сума в размер
на 32,34 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м.05.2022 г.
– м. 04.2024 г., ведно със законната лихва за забава от 27.12.2024 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 6,41 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 16.07.2022
1
г. до 05.12.2024 г.
Ответникът навежда твърдение за извършено плащане в хода на производството.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати
цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово
разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки:
валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от
ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период
и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на
продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е
установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване.
Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай,
че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да
докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и
количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената
топлинна енергия за процесния период.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът за
главница за реално доставена топлиина енергия е частично основателен, а останалите
искове са изцяло неоснователни – поради извършено плащане в хода на процеса.
Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
2
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 153 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства:
притежаване на правото на собственост на ответницата върху процесния имот и за
процесния период; процесният имот е бил топлоснабден през релевирания период,
както и размерът на начислените задължения за доставена до имота топлинна енергия
и мораторна лихва съответства на посочените в исковата молба стойности.
С оглед наведените доводи от ответника, който заявява, че не оспорва иска,
признава същия по основание и размер и навежда доводи за извършено плащане в
хода на процеса, то съдът намира за установени като безспорни всички
правопораждащи факти от описания фактически състав.
Извършеното плащане е потвърдено от ищеца. Изявлението на ищеца за
заплащане в хода на производството на претендираните суми е подкрепено от
представените по делото от ответната страна писмени доказателства за заплащане в
полза на ищеца на сумата от 3970.76 лв. на 15.04.2025 г., като същото следва да се
съобрази от съда като новонастъпил факт на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Ищецът поддържа обаче, че извършеното плащане не е достатъчно да погаси
изцяло претендираните вземания, доколкото не е съобразена начислената законна
лихва.
3
На основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие
лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата. В случая по делото не се претендира вземане за
разноски, които да са ликвидни и изискуеми. Основателността и дължимостта на
претендираните такива за производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е функция на
уважената част от иска, поради което в случая на първо място следва да се погасят
вземанията за лихви, а след това за главници.
Вземането за мораторна лихва върху главницата за реално доставена топлинна
енергия съдът намира за установено предвид неоспорването от ответника за
основанието и размера за начисляването му – а именно на стойност 432,03 лева, което
се явява погасено с извършеното плащане.
Предвид постоянната практика на настоящия състав, вземането за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение обаче съдът приема за неоснователно.
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД). Ето защо претенцията за сумата от 6,41 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за
периода от 16.07.2022 г. до 05.12.2024 г. следва да се отхвърли като неоснователна, а
не поради извършеното плащане.
Съдът, като съобрази, че върху от всяка от претендираните главници е начислена
законна лихва за периода от 27.12.2024 г. до 15.04.2025 г. съответно в размер на 145,76
лева и 1,35 лева, то след приспадане от платената сума на сумата от 432,03 лв., с
остатъка от 3538.73 лева, са погасени вземанията за законна лихва, за главница за
дялово разпределение в размер на 32,34 лева и е част от вземането за главница за
реално доставена топлинна енергия в размер на 3359,28 лева. Остатъкът от главницата
за реално доставена топлинна енергия в размер на 140,70 лева следва да се присъди,
ведно със законната лихва от деня, следващ плащането – 16.04.2025 г., до
окончателното плащане. Само за пълнота следва да се посочи, че при погасяване на
главниците първо от по-обременителната, тя няма да бъде погасена в цялост, което би
оставило дължимостта на две лихвоносни вземания, което е и основанието да се
погаси изцяло главницата на по-ниска стойност при приложение на правилото по чл.
76, ал. 2 ЗЗД.
По разноските:
4
Предвид отхвърляне на исковете поради плащане в хода на процеса, при което
същите са признати за доказани по основание и размер, разноски следва да се
присъдят в полза на ищеца, както и в полза на ответника, но изчислени само въз
основа на вземането, което е прието за неоснователно – за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение.
Ищецът претендира разноски в общ размер от 263,83 лева, като с оглед изхода на
спора, следва да му бъдат присъдени такива в размер на 263,40 лева.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1963.27 лева,
което е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което
възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно и вземането следва да бъде
редуцирано до сумата от 697,07 лева. С оглед недоказаната по основание част от
претенциите, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1,13
лева.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. И. З., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 140, 70 лева,
представляваща незаплатен остатък от стойността на доставена топлинна енергия до
имот с адрес гр. *****, ж.к. „****** 4“, бл. 454, вх. Г, ет. 1, ап. 25, аб. № *****, за
периода от м.05.2021 г. – м. 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за забава от
16.04.2025 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу Т. И. З., ЕГН
********** осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ за разликата над сумата от 140,70 лева до пълния предявен размер от 3499,98 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.05.2021 г. – м. 30.04.2024 г., и за сума в размер на 32,34 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м. 04.2024 г., както и иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 432,03 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2022 г. до 05.12.2024 г., като погасени чрез плащане в
хода на процеса, както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер
на 6,41 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, начислена за периода от 16.07.2022 г. до 05.12.2024 г., като
неоснователен, които вземания се отнасят до имот с адрес гр. *****, ж.к. „****** 4“,
бл. 454, вх. Г, ет. 1, ап. 25, аб. № *****.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. И. З., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 263,40 лв., представляваща разноски по
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на Т. И. З., ЕГН ********** сумата от 1,13 лв., представляваща разноски по
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6